Изобщо не се смея, а ми е много тъжно даже.
любопитно ми е, кое е това, което толкова много те натъжава?
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
любопитно ми е, кое е това, което толкова много те натъжава?
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35
Бракът е вид сделка и обикновено всеки търси това което няма. "Няма стар и грозен милионер" казва една улична пословица.
Имам роднина, която завърши в САЩ, после второ висше в Швейцария и накрая топ европейско МБА и на 34 г се омъжи в чужбина където и работи на много висок пост.
Смятам че това трябва да е житейския път - учене + кариера и чак тогава брак. Тези бракове са и най стабилни и най малко се губи при разтрогването им защото обикновено са заложени на предбрачен договор.
ПС. Важното e да случите от първия път (над 50% се развеждат) , защото секън хенда трудно се "продава" в условия на криза особенно ако е с "тежест".
Бракът е вид сделка и обикновено всеки търси това което няма. "Няма стар и грозен милионер" казва една улична пословица.
Имам роднина, която завърши в САЩ, после второ висше в Швейцария и накрая топ европейско МБА и на 34 г се омъжи в чужбина където и работи на много висок пост.
Смятам че това трябва да е житейския път - учене + кариера и чак тогава брак. Тези бракове са и най стабилни и най малко се губи при разтрогването им защото обикновено са заложени на предбрачен договор.
ПС. Важното e да случите от първия път (над 50% се развеждат) , защото секън хенда трудно се "продава" в условия на криза особенно ако е с "тежест".
Ако сега поискам, и медицина мога да запиша, че и да я изкарам. Възрастта ми ще бъде предимство, едва ли някой ще ме пита колко години стаж имам, ако им звуча компетентно. Няма да ставам балерина я!
Да, точно затова пиша, че всеки може да си учи, даже и на 80, но да се реализира тепърва на 40 и горница или да обърне кардинално вида на трудовата си заетост не е тъй лесно.
Според мен на 35 е по- лесно да си намериш партньор, отколкото да започнеш да променяш основно социалния си статус и професия.
Според мен на 35 е по- лесно да си намериш партньор, отколкото да започнеш да променяш основно социалния си статус и професия.
Моите наблюдения са точно обратните. Да си намериш първи партньор след 35 е доста трудно, докато за смяна на статус и професия имам доста примери пред очите си, успешни.
Според мен на 35 е по- лесно да си намериш партньор, отколкото да започнеш да променяш основно социалния си статус и професия.
Моите наблюдения са точно обратните. Да си намериш първи партньор след 35 е доста трудно, докато за смяна на статус и професия имам доста примери пред очите си, успешни.
E, що па "първи"?
То ако ич си нямал до тогаз, нещата отиват не на много добре.
Значи е по- лесно да станеш лекар на 40 г. и горница тепърва /ако почнеш да учиш от 35/, пред това, да си намериш партньор /ако го искаш/?
Ами щото втори и N-ти е по-лесно. И на 50, и на 80.
Що да ограничаваме така. Лично според мен, ако до 35 не си имал връзки нещо имаш липси от друг характер. Лично мнение. Да не вземе някой пак да се сърди.
Според мен на 35 е по- лесно да си намериш партньор, отколкото да започнеш да променяш основно социалния си статус и професия.
Моите наблюдения са точно обратните. Да си намериш първи партньор след 35 е доста трудно, докато за смяна на статус и професия имам доста примери пред очите си, успешни.
Има ли значение кой по ред е - първи или втори. Важното е да последен.
... факта е, че много свестни жени не си намират партньор просто защото в ежедневието им няма постоянен приток на подходящи мъже изобщЕ.
И аз имам подобни наблюдения.
Преди работех в местната Община-2 хиляди човека на четири етажа, всичко отворено пространство.
Огромно наличие на всякакви мъже, а и като се получи връзката някак не се открояваш,
в сравнение с двойка в малък колектив. Много семейства, гаджета, любовници-от всичко имаше.
Сега работя в училище и ако тепърва трябваше да си "търся" мъж, не виждам големи шансове.
Едно, че професията и тук си е феминизирана, но и просто нямам времето за празни приказки
и флиртове покрай копирната машината, както в офиса.
Дори се смеем с аланглето ми, че ако се разделим, трябва пак да се връщам на работа в общината,
че да завъртя някой нов мъж.
E, що па "първи"?
То ако ич си нямал до тогаз, нещата отиват не на много добре.
/.../
Значи е по- лесно да станеш лекар на 40 г. и горница тепърва /ако почнеш да учиш от 35/, пред това, да си намериш партньор /ако го искаш/?
То ако ич си нямал до тогаз, нещата отиват не на много добре.
/.../
Значи е по- лесно да станеш лекар на 40 г. и горница тепърва /ако почнеш да учиш от 35/, пред това, да си намериш партньор /ако го искаш/?
Ами не знам защо първи, някак с такова впечатление останах, че до 35 не са имали дълготрайна връзка. Може би защото познавам прекалено много такива, та автоматично за тях си мисля.
...
Не е нужно да ставаш непременно лекар, макар че и тогава няма кой да те спре. За известен пример се сещам за Рени Цанова, която от акушерка се преквалифицира на адвокат, на зряла възраст.
тесногръдието, най-вече.
Брях, от вчерашното жалване и правене на жертва, днес вече минаваш в нападение? Гледай ти, гледай ти!
Ти не лично, а лично на куб ги приемаш нещата! По-спокойно! Ами аз имам приятелка, която е хубаво момиче, сравнително умно и добронамерено, на 31, но до ден днешен няма сериозен партньор. Имаше няколко за кратко и нищо.
Ами нищо чудно. Те повечето мъже не стават - тоест те си стават, но стават за някой друг, ако ме разбирате. И ако се движи и в по-ограничена среда...