Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Много интересно виждане...
Вдъхваш ми надежда.

И ние с мъжа ми сме в тази категория.
Аз все искам съпричастност във всичко от него, да прави, това, което правя и аз и пр., а той не е съвсем съгласен, иска своето пространво , иска своите занимания. Много често приемам това за егоизъм и незаинтересованост, но не е така. Просто вече сме възрастни.

По отношение на общите интереси в семейството, те са както плюс, така и минус и са повод за повече компромиси. (Ако и двамата искате да карате ски, обаче имате 8 месечно бебе, което няма на кого да оставите....нА ви общ интерес). Всеки има нужда да споделя важните за себе си неща. За някои е задължително това да става вкъщи, други могат и да преживеят, ако докато вечерят, половинката им не се вдъхнови от поредния разказ за малоумните промени в жизнено важен за другата половинка нормативен акт например. Важното е на вас да ви е добре заедно.

А това колко е трудно да се омъжиш след 35 зависи най-вече от това какво си правил до 35...Да, за някои е по-трудно. Но за повечето, за които е трудно след 35, явно не е било по-лесно и преди 35. Щом не са го направили.

Не е трудно двама души с различни интереси да живеят заедно стига всеки да може да си гони интереса. В реалния живот, особено в големите градове, съпрузите нямат време да излизат заедно през седмицата дори и да имат желание и общи интереси. Има ги и купищата битовизми - домашни, родителски срещи, курсове, частни уроци, пазаруване, водене на деца по курорти през ваканциите, сметки, абе, не му излиза края. Все някои трябва да го свърши. Преди да се родят децата единствените приятни и за двамата занимания, които правехме с удоволствие заедно бяха купони, рожденни дни, сватби и годежи и ходене по магазини за козметика и дрехи. Ходенето по магазини с деца е ходене по мъките, така че сега всеки го прави сам.

Мисля че за децата е добре да имат родители с различни интереси, защото така имат допир с повече дейности и разширяват кръгозора си. Ако живееха само с мене нямаше да стъпят в църква, музей или МакДоналд. Само с хора като баща им нямаше и да знаят, че танците съществуват и да опознават растения, животни, кулинария и много други. Има ги и чисто мъжките и женски дейности. За дъщеря ми бръснарския салон където правят рисунки по главите е безинтересен, синът ми би бил отегчен в хамама докато се рисуваме с къна.

Общите културни интереси никога не са били за мене приоритет в една връзка (но за други жени може и да са). Не виждам смисъл да спя до човек, който не ми харесва физически само защото и двамата се интересуваме от археология, примерно. Задоволявам тези си потребности другаде.


Моят на театър с мене не може да отиде и да иска. Пробвах, но заспах  . Нямам нищо против да ходи на театър, кино, боулинг и каквото си реши с други жени. Само че такива трудно се намират в днешно време тук. Затова и си ходи с бивши колеги - библиотечните плъхове от Унито. И да тръгне да спи с други жени няма да разбера, защото естеството на работата му е такова, че много пътува а аз не искам да се разкарвам с него дори когато децата ги няма (при баба, на лагер). Всъщност нямам нищо против да има любовница/и. Ама той не ще а и е от религиозно семейство и доста праволинеен. Приятелки са ми казвали, че и семейният живот става по-интересен ако мъжът си хване любовница. И за мене креватът си остава приоритет в една връзка. На театър може да ме заведе и баба ми  .


То си е егоизъм и незаинтересованост  . Много е трудно за еднин вече изграден като характер човек да се прави на заинтересуван от дейности, хора, места, които вече познава и за които знае, че са му безинтересни. Също е трудно да му се предложи нещо ново, което да го заинтригува. Може да имате различни ценностни системи (като нас). За мене е по-добре човек да си признава, че не иска да прави нещо отколкото да се прави на маймуна а дълбоко в себе си да негодува. За да сте заедно имате нещо общо и то е напълно достатъчно за успешна връзка.

Въобще не ми пречи да има различни от моите интереси, не сме скачени съдове... Само да не ми пречи съзнателно на моите, щот тогава няма да се разбЕрем.

Уф, що ли предпочитам вибратор и банкомат - поне  имат основателни причини да не работят, когато са ти нужни

За мен въпросът е "А нужно ли е да се омъжиш след 35г."
Отговор:зависи.
Ако ти трябва донор на семенна течност,че часовникът тиктака,не е задължително да се омъжваш за него.Може да поживеете малко или много заедно,може и никак.
Ако ти трябват пари и бракът е начинът,то е задължително да се омъжиш,да имаш документ,и по възможност съпругът ти да няма деца от предишен брак,или парите му да са повече от много.
Ако е да остарявате заедно,трябва да имате поносимост,уважение,обич.Но за целта бракът не е необходим изобщо.
И т.н.

Това е много точно определение. Аз не съм все още над 35, но на там вървя. След 30-тата ми година започнах да се замислям сериозно за семейство, но се случва точно това - почти всичките / да не кажа всичките / ми приятели са семейни, излизайки с тях просто няма къде да срещна свободен, подходящ мъж. В същото време от работа и ежедневието просто нямам време, а и сила да започна нови запознанства - старите, удобни приятелства.... А това за критериите - толкова съм ги занижила, че просто от тук нататък няма накъде и въпреки всичко е факт, че нямам мъж до себе си. Не ми се ще да се занимавам и с интернет запознанства, защото съм пробвала и се съм се сблъсквала с толкова простаци, че просто съм уплашена. Осъзнавам, че няма някой да дойде в къщи и да ме потърси, или на работата или в кварталното заведение, където предимно ходим, но...

Аз си мисля, че темата е по-скоро дали може да се намери подходящ партньор за постоянно съжителство, каквато е вече масовата практика, а не толкова за брак.
Аз отглеждам сама детето си и въпреки, че мисля, че се справям на този етап, просто е доста трудно - да съчетаеш работата, домакинската работа, да отделиш внимание на детето, а да успееш и да си починеш. Искам поне още едно дете, но мисля, че няма да мога да се справя без мъж до себе си, но наистина мъж, а не някой когото да отглеждам.

Според мен, не би трябвало да е трудно... Нямат значение годините, важно е на този етап как възприемаш света около себе си. След това - като каква личност си се изградил, какви критерии имаш за човека до теб, до колко си склонен на компромиси,  кръга от хора, който те заобикаля. Годините не са фактор. 

Ми докато"осъзнаваш"по тоя начин нещата,май верно ще си сама..Аз пък винаги съм казвал,че на крака ще ми дойде,и няма да търся нищо..и верно на крака ми дойде..
Важното е човек да е самодостатъчен и щастлив.Сам или не..Другото са подробности.. Колко има"семейни"и въпреки това толкова сами..

Аз искам да е богата.

Ама ще гледаш ли ти децата? Щото тя богатата няма да ти кърпи чорапите, докато ти муаш изпържените от нея кюфтета с на мама лютеничката.

Тя ще си има социални ангафименти, пък ти - всичко останало вкъщи.

Съвет - намери си работа и се насочи като всеки нормален мъж към такава с цици. Чак пък богата, не ти трябва.

В Перник няма ли нещо закъсало?

Има, но са млади, на по 20-25 години. Те не са ми таргет група.

Абе явно е трудно. Особено за жените.
Имаме приятел - наскоро се разведе, завързвал няколко връзки с жени ( между 38 и 42 г. ) и ни каза, че на 2-рата среща искали да се женят. И така прекратявал с тях всякакви взаимоотношения.
Такъв труден период изкара по време на развода, че най му е до женене на тоя етап   , ама те много държали на това, въпреки обясненията му