Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

  • 260 379
  • 5 581
  •   1
Отговори
# 2 355
  • Paris, France
  • Мнения: 17 800
На мен ми е интересно, като решавахте да имате дете, заради статистиките ли го пожелахте/направихте? Оставам с впечатлението, че нищо друго не ви е било важно - това любов, дом, образование, работа, среда, желание и от двамата ... не, важно е да се роди в статистически оптималния период.

Отговарям - за мене са много важни любовта, дома, приятелските връзки, образованието и желанието за дете и от двете страни. Никога, ама никога, не бих допуснала да родя дете ако мъжът не го желае, защото смятам, че едно дете трябва да бъде желано и отглеждано от двамата си родители. Никога не бих питала мъж дали би се оженил за мене или за дете. Би накърнило достойнството ми.От гореизброените детето би пречило само на кариерата, евентуално (според мене).

Една жена се ориентира още в половото съзряване и долу горе знае какъв тип мъж иска, дали изобщо иска мъж до себе си, колко деца би желала да има итн. За себе си знаех, че няма да се оженя рано, че ще се оженя и ще имам дете само и единствено от млад, атлетичен, мъжествен, здрав, прав и корав мъж, който е самостоятелен и независим от родители. Знаех, че няма да допусна да родя дете ако нямам възможност да остана в къщи да си го гледам. Бях решила, че ако до 35г не родя няма да имам деца. Долу-горе така се получи.

Жените в днешно време имаме огромен избор - за работа, кариера, собствен бизнес, брак, деца. Направо е кощунство да се чудим и маем с десетилетия и да се притесняваме от махленските клюкарки. Имам много приятелки, които са направили съзнателен избор да нямат деца и безкрайно уважавам избора им. Трудно ми е да разбера защо жена, която до 35-40 не е искала деца изведнъж се разбързва. Все едно аз сега да поискам да ставам оперна певица когато цял живот операта ми е била безразлична.

# 2 356
  • Мнения: 86
Разбира се, че не си бита карта, Андариел (никой не твърди подобно нещо). Но не е много реалистично да тръгнеш по света на тези години и да сложиш себе си на първо място. Сега ще трябва да се погрижиш да заделиш пари за образование на децата първо, парички за техните пътувания и занимания. После ще трябва да им направиш балове, сватби, кръщенета, да помагаш за жилища и докато мигнеш ще станеш баба, която ще гледа внучетата докато децата ти работят. И така колелото се завърта и се влиза в този модел на живот. Ако си много богата реститутка, всичко това няма да те вълнува чак толкова, но повечето не сме такива, уви. Избрала си това, радвай му се, но не го рекламирай само с хубавата му страна, защото има и не чак толкова привлекателна страна на този модел живот.

Всичко е въпрос на избор! Това е!

# 2 357
  • Paris, France
  • Мнения: 17 800
Не си очаквала защото по онова време животът беше по-друг. Аз съм малко по-млада, но го помня много добре онова време. Пред теб (и пред повечето жени) нямаше тези избори, които има сега. Можеше ли да си представиш на 21 години да тръгнеш на обиколка из Европа примерно, или пък да изкараш един стаж в САЩ?
От какво реално е трябвало да се откажеш в името на деца и семейство? Вземай предвид тези факти, когато даваш съвети.
И пак ще кажа, че шапка ти свалям за това, че си се решила да имаш деца в онези гладни, тежки години. Но сега е друго и да поотложиш малко бебетата е напълно в реда на нещата  Peace

Майка ми е живяла по онова време. Преди да се ожени е пътувала, следвала, работила в чужбина и така живееха много нейни колежки в БГ. Тя няма нито една колежка, която да е родила преди да е чукнала 30 и да не е работила и живяла в чужбина. За тяхното поколение даже беше още по-лесно, защото хвърляха децата на рано пенсиониралите си майки.

Аз тръгнах да пътувам още преди заветната 89г. Върнах се от Франция заради една голяма любов, която взе, че реши да си заминава от БГ предвид промените. Даже искаше да отивам с него, но на мене ми се живееешеееее. И много преди 89г бях решила, че няма да живея на Балканите и че няма да имам деца там и не заради икономическото положение. Парадоксално, след промените за мене животът в БГ се оказа по-евтин, защото доларите, които ми пращаха се обменяха за повече левове.

Да не говорим, че хора, които са с такова мислене и възможности по-лесно приемат идеята, че могат да останат и без деца, животът предлага много повече на днешно време.

Андариел има да чакаш да се похваля Wink. Аз и да имам дете, едва ли някой тук ще  разбере.

е, що, това ще са хубави работи! Няма само да се дрънкаме и оплакваме я! Може и на лични да се похвалиш, но ако искаш подарък трябва да е публично!  Wink

А за мене подаръка къде е  bowuu? Взехме си коте  hahaha. Не, сериозно, ако не в този форум къде да се похвалим с децата? А се чудя защо човек, който не иска деца пише във форум за майки. Все едно аз да ида във форум за авиация или военна история.

# 2 358
  • Мнения: 4 875
На мен ми е интересно, като решавахте да имате дете, заради статистиките ли го пожелахте/направихте? Оставам с впечатлението, че нищо друго не ви е било важно - това любов, дом, образование, работа, среда, желание и от двамата ... не, важно е да се роди в статистически оптималния период.


Е, айде сега, това е наивно. Ако можех да избирам, сигурно щях да отлагам децата до към 50. Как мислиш, дали би било добра идея?

На 25 не ми беше до това и - честно казано - нямах никаква идея колко е трудно или лесно да забременееш на 40. Знаех, че се случва на някои - и с присъщата си самоувереност, не виждах проблем и аз да съм от късметлийките, които няма да имат проблем с каквото решат, когато го решат.

Както казах, физиологията е само един аспект на решението да имаш деца. Но е важен, не можеш  просто да си затвориш очите за него.

# 2 359
  • Мнения: 1 959
Аз, да си призная, имам нужда точно от такива постове като на Andariel.
Дори и да са по-остри ми действат като добронамерен шамар зад врата.
Не ми се влиза в подробности за чувствата, мислите и страховете ми,
но без да имам някакви специални планове за живота си, все си намирам оправдание да отложа.
На лице са всички критерии от "за раждането", искам деца, той пък само следва моите желания.
Сега съм си навила, да мине сватбата (втори брак ще ми е) и действаме смело
и се надявам да не си измисля пак някоя причина за поредното отлагане.

# 2 360
  • София
  • Мнения: 5 921
Стига, Андариел, нали нямаше да ми обръщаш внимание! Laughing

Тия сме ти ги слушали - щом била раждала, става за разплод, по-лесно ще си намери мъж.
Отделно че планът за две петилетки е изпълнен, има 1-2 народени деца.

Другото са глупости. Може кандидат женихът да реши, че е толкова проклета, та бившият и мъж не я е изтърпял. Въпрос на гледна точка. Wink

# 2 361
  • Мнения: 2 592
Кандидат-женихът ако е влюбен, много му дреме имала ли е брак и деца преди това или не  Wink
Даже си мисля, че мъжете не обичат да се грижат за чужди деца ...

# 2 362
  • Мнения: 653
Аз, да си призная, имам нужда точно от такива постове като на Andariel.
Дори и да са по-остри ми действат като добронамерен шамар зад врата.
Не ми се влиза в подробности за чувствата, мислите и страховете ми,
но без да имам някакви специални планове за живота си, все си намирам оправдание да отложа.
На лице са всички критерии от "за раждането", искам деца, той пък само следва моите желания.
Сега съм си навила, да мине сватбата (втори брак ще ми е) и действаме смело
и се надявам да не си измисля пак някоя причина за поредното отлагане.

давай смело и успех  Peace не знам на колко си, но след опеределена възраст отлаганията би трябвало да са само по много уважителни при4ини, ако държиш да имаш дете естествено
а ина4е супер подходящия по вси4ки показатели момент никога не идва

Последна редакция: нд, 06 май 2012, 15:37 от gioia.

# 2 363
  • София
  • Мнения: 62 595
Стига, Андариел, нали нямаше да ми обръщаш внимание! Laughing

Тия сме ти ги слушали - щом била раждала, става за разплод, по-лесно ще си намери мъж.
Отделно че планът за две петилетки е изпълнен, има 1-2 народени деца.

Другото са глупости. Може кандидат женихът да реши, че е толкова проклета, та бившият и мъж не я е изтърпял. Въпрос на гледна точка. Wink

Когато си откровено заядлива и жлъчна, не ти обръщам внимание. Но когато се изразяваш нормално и просто споделяш позиция (която дори да не споделям, е смислена), не виждам защо да не го приема положително.

# 2 364
  • Мнения: 341
Ясно, имаш си конкретна аудитория, която искаш да възпитаваш.
Аз пък не мисля, че е добре някой да ражда само, защото му е време, не мисля, че такива хора стават добри родители. Хубаво е човек да си помисли с какво се захваща и поне да опита да даде на детето си истинско семейство вместо "събрахме се, защото ни беше време". Но и това няма значение. Едва ли някой ще си формира нови стереотипи на база на тази тема. хората трудно усвояват чужди изводи и най- често в прочетеното търсят още едно потвърждение на онези, които са направили сами.
Ако питаш мен, въпросът при много жени не е КОГА, а ДАЛИ ИЗОБЩО. Мисля, че много жени раждат не толкова заради биологичен часовник или други лични причини, а защото съученичките им били родили (както споменахте). Докато тя се усети, че всъщност не е искала точно сега (а дали някога изобщо е искала дете), вече има 1-2 хлапета и дори да не е имала майчинско чувство, вече го е "събудила" baby_neutral

# 2 365
  • София
  • Мнения: 5 921

Когато си откровено заядлива и жлъчна, не ти обръщам внимание. Но когато се изразяваш нормално и просто споделяш позиция (която дори да не споделям, е смислена), не виждам защо да не го приема положително.
А, на теб също често трябва де не ти обръщаме внимание.

# 2 366
  • Paris, France
  • Мнения: 17 800
jp , честитооооооооо!!!! Сега ти видях лентичката. Пожелавам ти от все сърце лека бременност и леко раждане след 10 седмици. Пу,пу, да не е на уроки.

...Сега ще трябва да се погрижиш да заделиш пари за образование на децата първо, парички за техните пътувания и занимания. После ще трябва да им направиш балове, сватби, кръщенета, да помагаш за жилища и докато мигнеш ще станеш баба, която ще гледа внучетата докато децата ти работят.

Защо пък да трябва? За бала моята майка направи малък коктейл у дома и ми купи 3 рокли и 3 чифта обувки с чанти към тях. Това е. Висшето съм си го плащала сама, пътуванията също. Нито майка ми, нито свекърва ми са гледали внуци непрекъснато за повече от седмица. Майка ми винаги ми казваше - които плаща поръчва музиката. И защо да не може една жена като поотрастнат децата или докато са ммалки да попътува, че даже и да емигрира? Ние дойдохме във Франция, когато синът ми беше на 11 месеца. Е, не беше лесно с багажите, но се справихме. А и много хора, всъщност повечето, никога не емигрират, дори без деца.

Тия сме ти ги слушали - щом била раждала, става за разплод, по-лесно ще си намери мъж.
Отделно че планът за две петилетки е изпълнен, има 1-2 народени деца.

Май има нещо такова. Най-добрата ми приятелка след детето и бързия развод се разхойка с бездетни младоци, които напираха за брак и деца и се чудеше защо не ги е намерила като по-млада и бездетна а се е излъгала да се жени за разведен 35+г татко на 3 деца. Мисля, че се дължи на това, че такива жени не нервничат, не напират за брак и деца и мъжът се чувствува по-освободен. Тук има доста жени с много бракове (или без) и куп деца от най-различи мъже като винаги, или почти, мъжът е бездетен като се запознаят. Даже в този форум се запознах с две такива мами.

Ако питаш мен, въпросът при много жени не е КОГА, а ДАЛИ ИЗОБЩО. Мисля, че много жени раждат не толкова заради биологичен часовник или други лични причини, а защото съученичките им били родили (както споменахте). Докато тя се усети, че всъщност не е искала точно сега (а дали някога изобщо е искала дете), вече има 1-2 хлапета и дори да не е имала майчинско чувство, вече го е "събудила" baby_neutral

Абсолютно! Това се отнася и за сключването на брак .

# 2 367
  • Мнения: 5 710
Трудно ми е да разбера защо жена, която до 35-40 не е искала деца изведнъж се разбързва. Все едно аз сега да поискам да ставам оперна певица когато цял живот операта ми е била безразлична.

Ние винаги сме искали деца, но  досега моментът не е настъпил поради различни причини.  Не сме безотговорни хора, и това ни пречи. Имаме още няколко години, излишно е да мислим за миналото, за пропуснати моменти, това нищо не решава. В моментът, в който сме взимали решения, че не е подходящия момент това е било логично и разумно. Защо е толкова трудно да се разбере? Имаме някакъв план, надяваме се да се осъществи и това е.

На мен постовете на Андариел не ми се отразяват като шамар зад врата, а като нож в корема.
Защото фактите, за които говори ме карат да се разкъсвам и да изпадам в паника, а не виждам никаква възможност в момента да имам дете.

Последна редакция: нд, 06 май 2012, 18:41 от 10 c's

# 2 368
  • Мнения: 2 448
На мен постовете на Андариел не ми се отразяват като шамар зад врата, а като нож в корема.
Защото фактите, за които говори ме карат да се разкъсвам и да изпадам в паника, а не виждам никаква възможност в момента да имам дете.
  Според мен си причиняваш допълнителна мъка, четейки такива теми.  Честно ти казвам, става ми болно  да чета постовете ти, толкова искрени. Спри да мислиш за статистики, възможности и т.н.
Когато става дума за нещо лошо обикновено хората се успокояват, ако хубавия възможен изход е 90 %, но каква полза, ако самия ти си от останалите 10. Така е и с другите статистики, какво че риска за по лошо не е на твоя страна, не се притеснявай, защото може да си от по малкия процент с късмета. Няма нито един човек, който във всяка една сфера да е направил най правилния избор и да не съжалява за нещо и да е теглил само късметлийска карта.
Желая ти успех и вярвам, че ще го имаш!   bouquet

# 2 369
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


Ние винаги сме искали деца, но  досега моментът не е настъпил поради различни причини.  Не сме безотговорни хора, и това ни пречи. Имаме още няколко години, излишно е да мислим за миналото, за пропуснати моменти, това нищо не решава. В моментът, в който сме взимали решения, че не е подходящия момент това е било логично и разумно. Защо е толкова трудно да се разбере? Имаме някакъв план, надяваме се да се осъществи и то
Е, хайде сега пък, всички дето сме родили децата си, преди да сме скръстили ръце, приключили всички план програми за живота си, сме безотговорни Laughing. Ядосваш  се, че някой не бил разбрал и одобрил решениетто ти,
/макар никак да не ми е ясно какво те бърка мнението на околните, при положение, че ти и мъжът ти сте си важни/, а пък квалифицираш обратното като безотговорно?

Общи условия

Активация на акаунт