Спомняте ли си нещо от яслата или първите дни в ДГ?

Имам спомени от яслата. Някои са ми по-ясни, защото явно са ми направили голямо впечатление. Спомням си как лелката тропваше с лъжицата по крем-карамела и ми казваше "яж", а аз *****... аз и до сега не ям нищо кремообразно.
Не си спомням в яслата да съм плакала, защото по това време живеехме при баба ми на село и яслата беше близо до нас. Като ми писнеше си отивах вкъщи
И т.н. и т.н.

От яслата, на която съм била 10-ина дни:
1. Седнах или не знам точно как, но счупих едно кукленско легълце.
2. имахме Тържество, но което аз имам такава  физиономия...Имам снимка като доказателство.

От Детската градина ( на 4г. и половина съм била):
1. Бях любимката на едната другарка;
2. Учехме руски и бяхме "ребята";
3. Снимаха ни за телевизията;
4. Не спях въобще следобяд и наказваха цялата група през глава зарад мен;
5. играех си с един до мен на "Кой кара без каска?";
6. Винаги аз бях дежурна, да викам децата, ако родителите им са дошли да ги вземат;
7. влязох с един Евгени в някакъв килер и там открихме подаръците от Дядо Мраз.
.
.
.
И още много, но нямам спомен да съм ревала, да ми е било тъжно и трагично. Напротив - беше ми супер удовоствие 

На ясла не съм ходила, а на градина само 1-ва група. Имам някакви смътни спомени. Но общо взето не обачах да ходя на ДГ, защото там ме караха да ям и да спя. Един път направих опит за бягство, но ме хванаха.
Спомням си,че леглата се вдигаха на стената.
Исках майка ми да ме прекръсти на Величка(незнайно защо).
Два пъти ме водиха на доктор, защото не ми се ядеше, а трябваше да скрия компота от праскови някъде и си набутах парчето в....... носа .
 Имам спомен как ми намериха гниди и извикаха майка ми да ме вземе и тя ме заведе на село при баба.

Да имам спомени.
Като малка бях много злоядо дете,а елате да ме видите сега.
Та си спомням че имахме една учителка, която непрекъснато ми крещеше и ме тъпчеше на сила с ядене.От тогава го намразих този десерт кисела.
Хич не обичах да ходя на градина.
Майка ми се беше видяла в чудо с мен.
Горката ми майчица.
Сега ми се връща тъпкано от синът ми.

Да, помня. Помня едно момченце от яслата - Игор, бяхме неразделни и вечно се водехме за ръка. Особено силен спомен ми е част от двора на яслата пълен с маргаритки, все там стояхме двамата.

От градината помня малко неща, но помня как ревах като магаре заради една тетрадка от 10 листа с Левски отгоре на корицата и един молив с гумичка. После татко ми купи ... обожавах да ходя в двете книжарнижи в Етрополе - бяха магазини за чудеса за мен!

Нямам спомен да съм плакала за нашите или да не съм искала да ходя, въпреки, че сестра ми е с 2 години по-голяма от мен и не е ходила нито ден, нея я гледаше прабаба ни.

Аз пък нищо не си спомням от детската градина.

 На ясла не съм ходила, ама от градината си спомням доста работи.
 Спомням си примерно страхотния двор на градината, в който имаше минизоопарк с патици, фазани и зайчета и всеки следобед ги хранехме барабар цузамен с възпитателките - много ми беше хубаво. За жалост този чуден двор вече го няма - говоря за някога приятната детска градина на "Кораб планина", кяот някой май беше споменал наскоро в друга тема.
 Помня и как ме тормозеха разни батковци от по-големите групи и ми викаха "Цайс", щото бях с очила, помня и едно мило момченце Коцето, което вървеше след мен и ми шепнеше: "Ти си моята розичка" , а аз ужасено се прибрах у дома и цяла нощ не мигнах от рев, щото ми бил казал младежът "розичка", помня и нашите как щяха буквално да припаднат от смях, след което, помня гадните филии с лютеница и сирене - до ден днешен не мога и да си помисля за тях без да ми се додрайфа, мразя и сутляш и още к'во ли не. Помня и как затвориха градината за ремонт и настана моят кошмар - в едната градина изядох страшен бой от една лелка, защото се напиках - ама така ме би, че не можех и името си да кажа - помня и как баща ми (Бог да го прости) влетя на другата сутрин и се развихреи гигантски скандал, помня как я държеше за реверите и крещеше така, както никога повече не съм го виждала да крещи, после пък ме преместиха в другата Лозенска градина до булеварда, където се натъкхнах на едно зло дете , което всеки ден ме терореше , докато накрая не го набих аз - незнам откъде намерих сили, ама го набих и помня как найй-сетне ме преместиха в градината, в която сега ходи и синът ми зад Японския хотел и там накрая се възцари спокойствие. А, помня също и как щях да се женя за един Иван - на Лили Ванкова - синът и и много ме майтапеха дълги години.
 Като цяло не си падах да ходя много на градина и по спомени на майка ми съ ревяла всеки божи ден по пътя дотам.

Добре че Бимбото е фен и на яслата и на градината и не ми създава подобни грижи.

Странно е, но имам доста спомени от яслата. Имахме една леля Йовка, много я обичах- беше като трикрилен гарсероб, гръмогласна и много мила. С братовчедка ми бяхме в една група и на обед я слагаха до мен, че да взимам пример и да ям- и досега с нея сме като Клечо и Мечо. Помня как ни слагаха на цукалата под час и как си играехме в двора и още разни неща...От детската градина имам повече спомени, но леля Йовка я нямаше там и ходех с неудоволствие и голям рев.

  На ясла не съм ходила, но на градина - да...  
  Като отидох да подавам документи за ДГ на дъщеря ми /че тук ги записват две години по - рано  /, направо ми се сви коремът, като влязох вътре. Сякаш се върнах в онези кошмарни за мен дни, от които спомените ми са все още силни... когато ме караха да спя на обед, да ям насила крем супа и грис и т.н.   Ревях всяка сутрин и лъжех майка ми, че нещо ме боли, само и само да не отида на градина. Не обичах моля другарките, а само една лелка, която идваше в групата ни специално заради мен. Абе, ужас...
  Силно се надявам нещата в градините да са се променили, най - вече като отношение към децата, защото аз не случих на такова.

Наскоро и аз се бях замислила по този въпрос, след един разговор с майка ми. За съжаление няма да те окуража много - и моите спомени от детската градина са само отрицателни. Нищо хубаво не си спомням наистина... От най-малката група си спомням как ми лепяха големите пластелин по главата и ме замеряха с пясък. Спомням си колко самотна се чувствах, докато, строени в две редици, слушахме приказки на грамофона. И все са такива. Последнаха година (4 група) даже почнах да сънувам едни гадни сънища...
Мъчно ми става като си помисля, че това може да се случи и с моите деца, но няма начин - не може пък и вкъщи да си стоят...

Помня как татко ме водеше през една горичка за по-напряко към градината.Помня,че не спях изобщо и ме наказваха да стоя права, докато се изморя и заспя.Помня и че се бях наакала и една лелка ме изми на мивката със студена вода.
А иначе много съм боледувала и не съм ходила на градина повече от 3-4 месеца общо,така че и тези спомени са ми достатъчни 

На ясла не съм ходила, но на градина ходих с удоволствие. Много си обичах другарките. И аз като Шани учих усилено руски тогава, последната година даже правихме пиеса в театъра и аз бях разказвача на приказката за Житената питка.  Още имам откъслечни спомени от тази приказка на руски.
Иначе и аз не обичах да спя, редовно организирахме бой с възглавници и всичко, което ни попадне под ръка в спалнята - веднъж даже трябваше мама да шие едни нощници, които съдрахме по време на боя. Тя ги заши, пък аз ядох шамарчета. Много беше хубаво и даже след като завършихме 4-та група мен ме оставиха лятото да ходя на градина, защото не исках да свършва.

От яслата помня, как ни слагаха на гърне, как за новата година плаках, задето не ме направиха зайче(2г.) , помня стаята в която ми даваха лекарство - розово сиропче,общо взето нямам хубави спомени. В градината ми беше много забавно, имам страшно много спомени от тогава, всичките хубави.

Ами предимно гадни спомени. Примерно една тъпа лелка ме удари силно с пръчка, защото не спях, а само лежах със затворени очи. И беше скучно като цяло, нищо интересно не правехме. От първия ден съм я намразила тази градина, защото -  разправяла ми е майка ми - води ме тя както му е редът, и аз, с явно с желание и интерес, се запътвам към едни играчки в ъгъла. При което една лелка ми кресва злобно, че с тези играчки не може да се играе, това били 'хубавите' играчки, само за показ! Е как да ми хареса...
После съм ходила на забавачка (с английски), там май ми харесваше повече.

Имам един много ясен спомен от яслата.
Вися на терасата, тя е с висока телена ограда и виждам баща ми  и един негов колега да идват по улицата за да ме приберат.....явно много съм искала да си тръгна . После си спомням сладкарницата и бозата