На ясла или вкъщи заедно с бебето тримата?

Не че съм с някакъв опит по въпроса, но според мен на яслата ще е по добре и за трима ви. Като се роди бебето ще си иска твоето внимание и грижи и няма да можеш да обръщаш толкова внимание на баткото. Така хем той може да се почувства пренебрегнат, хем ти ще се тормозиш и разкъсваш между двамата. А на яслата ще си играе с децата, ти ще си гледаш бебето и като го вземете ще имаш повече сили да си играеш и с баткото. Има го момента, че може да домъкне някой вирус от яслата, ама то не е гаранция, че и таткото примерно няма да донесе от работата. Това е моето виждане по въпроса, вече ти сама ще прецениш как ще е най добре за вас. А може и да пробваш различните варианти и да видиш как ще е.

Много ти благодаря за отговора. Аз също клоня към яслата. Наистина като е на ясла, през деня ще давам на бебо своето внимание, а вечер ще съм изцяло на разположние на баткото, без да се разкъсвам и физически и психически. Като не ме вижда постоянно с бебето, може и ревността да е по-малка...Отново благодаря...

Здравей!Със същата дилема бях и аз.След като миналата година в юно разбрах, че съм бременна, а точно тогава с малката лежахме в болница поради пневмония и след това дехидратация, та оттогава почти досега, е пускана няколко пъти само на градина.Изкара си и тя вкъщи тези месеци, но поради факта, че моята бременност беше проблемна - с кървене в по-големите месеци и тотално лежане.Лекарите съветваха да се пазя и от инфекции, да пазя и дъщерята да не се зарази.Но Слава Богу всичко мина по живо - по здраво и резултата си спинка блажено до мен.
Сега съм я спряла заради грипа дъщерята тази седмица, за другата не знам, ще попитам в градината и ако има много отсъстващи, отново няма да я пусна.Всичко се решава в движение и според ситуацията и си зависи от самия родител.

Значи и ние така според зависи...Сега в понеделник ще го пускам пак и ще видим...

Аз пък си я оставих в къщи...Бебето се роди, когато тя беше на 2,7 месеца. Варианта болно бебе и кака, никак не ми се нравеше...Имах достатъчно време да й обръщам внимание, защото до 6 месеца той си спеше и ядеше. Е не мога да кажа, че ми е било и лесно, защото докато кърмех, тя нахълтваше в стаята, защото й е пишкало или просто ей така за идеята. До 1,6 г месеца бебето не е боледувало, защото не я пуснах на ДГ, имали сме контакти с други деца естествено, но гледани в къщи...Когато тя тръгна на ДГ, частна при това се започна, първо тя, после той...и така 3 месеца. Не сме стигали до болница, но си бяха бактериални инфекции...Спрях я пак. Така докато вече на 4,5 г си тръгна в държавна ДГ. Може би вече и заради възрастта и заради това, че и той е по-голямо дете...болестите ги лекувахме доста по-леко, пък и тя не боледува толкова. Но факта е, че щом тя се разбоолее  от 3 до 5 днил нея е и той. При това, ако тя го кара за 5 дни, той кашля 2 седмици след нея....така че...ще решеваш взависимот от това, как са децата. Никак няма да ти е лесно и никога няма да можеш да дадеш на второто дете, толкова внимание, колкото на първото е дадено. Винаги ще има ощетени, няма как да се разкъсаш, режима ще им е различен, часовете за хране понякога ще съвпадат, на разходката бебето ще заспи, а за другото ще е време за хранене и хиляди други неудобства ще има....но така растат 2 деца...свикват да делят вниманието на мама и тати, играчките, храната, да се будят когато друго плаче ...и т.н. Така че успех...важното е да са здрави!

колко хубаво си го написала! И колко вярно ми се струва!
Така е, всеки опитва и избира най-добрия вариант за себе си и децата си, с компромиси.

Аз не записах голямото дете на ясла. Бях вече бременна, когато ми се обадиха, че е приета в ясла, но не ми се стори добра идея. Едно толкова малко малко дете, колкото беше "каката" (1,8г.) има същата нужда от топлината на мама, колкото и бебето.  А едно малко бебе, поне в първите си месеци няма кой знае каква нужда от внимание - кърмене и спане...и пак... 
Пуснах я направо в първа група и не съжалявам.

И аз не съм попадала в такава ситуация, но щом казваш че бъдещия батко не боледува и че му харесва в яслата не бих бързала да го спирам от там. Евентуално ако започне по-често да се разболява и още по-лошото да заразява и бебока е тогава вече ще го спра от яслата без много, много да му мисля и ще си ги гледкам вкъщи двамцата, макар че няма да е много лесно с бебе и малко дете. Това е най-вероятно бих направила аз при това положение, но естествено решението е твое и съм сигурна че каквото и да е то ще е удачно  

jos   ами от опит...Аз съм максималистка, но се убедих, че няма как...особено с две деца в къщи...всичко да е идеално..пък и двете да са супер доволни...Колко терзания съм имала, че не успявам да дам най-доброто и на двете и че примерно на 3,5 голямата още не ходи на ДГ, но спестих доста боледувания и чисто егоистично  - нерви за себе си. Не беше изостанала с материал...имаше и нейни връстиниц, с които играеше н парка. Е верно беше с цената на това, аз да се разкъсвам...но всеки миг си заслужава. Тръгна на ДГ без драми и с голям кеф, напълно осъзнала, че вече й е време...Малкия пък се скъсваше да я търси първите 2 седмици, докато след това се усети, че му се обръща повече внимание...кака докато е на ДГ...и това е неговото време хахахах. Така че...все пак е важно и мама да е спокойна, а децата ще играят и ще се социализират и на 2 и на 3 и на 4....Аз моето спокойствие си го осигурих с липса на болести...и да ежедневие напълно подчинено на децата...

На болестите им хванах цаката - Зелена енергия и коластра редовно и лечение с утроена доза...Сребърна вода с клеева тинктура за наистина чести промивки на носа, витамин Ц през устата и мас и сода на ходилата.... Сигурен ефект! За баткото след горчив опит с антибиотици стигнах до тази рецепта, но за малкия си знам...

Офф с бактериите не става  И аз съм фен на Аква сорс....., ама като има бактериална инфекция, освен че карат по-леко си трябава и сериозно лечение...То не бяха стрептококи, стафилококи...и това когато я пуснах на 3 г и после я спрях, защото всичко това водеше до Аб или Аб капки и за двамата, а той беше вече на 1,6 г не си представям едно бебе как ще се чувства просто.......Плюс това едно е дадавш Аб на бебе, съвсем друго на дете над 1 година, и съвсем съвсем друго на 2 3 4 годишно....Имаш и много повече избор от към лекарства...

Забравих да кажа и за перфектния филтър в нашата група в яслата. Няма и сополиво дете даже! В същата ясла има и групи, в които и кашлящите са нормално явление.... "Само да няма температура ..." Направо ужасяващо изречение...

Ти си познаваш детенцето най-добре, ти можеш да си вземеш най-доброто решение. Аз лично нямам опит с ясла, не знам с какво ги занимават там. Моят опит е с бебе и батко в детска градина.
Малкото се роди когато баткото беше на 2г. и 9м., беше лято, а така или иначе планирахме да не си остава вкъщи през есента. За да му е по-лесно ходи 1 месец на детска преди да се роди бебето, после градината излезе във ваканция.
На есен детето тръгна с кеф. Бебето беше на няма и 40 дни на 1 септември, когато брат му тръгна на детска. Да чукам на дърво, големият ходи с удоволствие, боледува умерено, а брат му от време на време си лепва някоя хрема. Случвало се е да ги гледам и двамата (ваканции, болнични) и  полудяваме и тримата вкъщи.
На този етап, базирано на опита ми до сега си мисля, че ако трябва пак да вземам това решение, то пак ще бъде в полза на детската градина.

Аз бих спряла голямото дете от ясла. По-лесно е с две здрави деца вкъщи, отколкото с две болни такива. Ние чакаме бебе през юни и планирам да спра баткото  от градина за няколко месеца. Бих го спряла и за по-дълго, но нали вече предучилищната е от 5 -годишна възраст и от есента ще трябва да ходи. Не е от много боледуващите, но си спомням, че когато посещаваше ясла за съвсем кратко време, правеше бронхит максимум 24 часа след първия показал се сопол. Въобще не ми се иска същото да се случва с бебето, заради градинските сополи на баткото. А и той е по-щастлив вкъщи, отколкото в градината. Ще видим дали ще е така и когато се появи бебето.

Второто ми дете се роди юни 2010 г. Каката ходеше на ясла, а после от септември 2010 тръгна в първа група. Лично аз не можех да и обръщам достатъчно внимание. Лятото беше вкъщи, непрекъснато се сърдеше, че и е скучно и иска да си играе с другарчетата или пък точно по време на кърменето решаваше, че иска да си четем книжка и да си играем и т.н. По принцип тя на детска градина ходи с удоволствие и след няколко дни започва да и липсва. най-големия ми проблем бяха нейните болести, но някакси се справихме, не съжалявам, че ходеше на детска градина. Бебето не се разболяваше, докато го кърмех до година и малко. После взаимно се разболявах в смисъл тя кихне, той кихне и обратното. Въпреки че той си стои вкъщи, също се разболява и се е случвало той да я зарази. Иначе дори да оставиш и двете деца вкъщи нямаш никакава гаранция, че няма да се разболяват. Сигурна съм, че тук има много майки, които ще ме опонират, че като оставили големите деца вкъщи не се разболявали, но пък аз имам приятелка с породени- не ходеха на ясла и градина и пак си боледуваха и то непрекъснато. Явно си зависи от имунитета на децата. Просто трябва сама да си прецениш.

Явно си е много индивидуално. Ясно, че  никой не е застрахован. При нас каката, докато не тръгна на ДГ не е правила бактериална инфекция...Но с тръгването се почна - и понеже правя изследвания знам какви са бактериите, не давам АБ заради просто жълт или зелен сопол или така всеизвестния градински сопол, който си е бактериален. Естествено, че и малкия е съответно със същата бактерия...и така...Но за 1,6 години /докато съм ги гледава и двамата къщи и тя не е посещавала ДГ/ той е имал една проста хрема....тя 2. Кърменето не знам колко спасява... и двамата са кърмени дълго....Естествено, че не живеем в саксия и сме се срещали с хора, но не съм позволявала да играят с видимо болни деца.... от там нататъка не знаеш кой кога ще ти се изкиха, изплюе или оближе твоята играчка....И със сигурност извежданията на вънка и разходките са много повече отколкото да затвориш детето 8 часа в едно помещение с още 20 25 деца и да очакваш, че ще е супер здраво...и няма да ти довлече нещо, ако не първата, втората седмица...Та това са още 20 25 семейства с всичките му бацили, контакти и т.н. В къщи се контактува със значително стеснен кръг от хора, особено когато има малко бебе....и ако съм канила гости съм предупреждавала, че ако са болни децата им или те самите гостито се отлага. Въобще не се набутвам м/у шамарите...защото с две болни деца е кошмар...Скоро изкараха грипа и двамата с висока Т...е ужас беше...за първи път им съвпадат така разболяванията...Нямаше как да се разкъсам...а и двамата искаха "мама"...но минават тия неща и заминават...

категорично за мен отговора е в къщи. дори когато няма и бебе. Направо на градина бих пуснала детето.
не бих разчитала на това, може и обратното да стане, да ревнува повече, защото голяма част от малкото време, което имате заедно, отива за бебето. или да се чувства тотално отстранено - ти в къщи с бебето, пък то на градина....
как ще реагира на бебето и колко ревност ще прояви, зависи от детето...а и в не малка степен от теб и бащата.

Аз съм изправена пред същата дилема. Бъдещият батко е в 1-ва група, но често боледува. Спрях го за последните 3 седмици, защото се опита да се разболее, а в тази грипна епидемия не искам да ми донесе някой вирус и да сме болни и двамата. Виждам, че играта с децата му липсва, постоянно иска да си играем, да се гоним, но... няма как. Обяснявам му, че трябва да си намира и сам игри, че мама не може  да играе непрекъснато с него.

Мисля като се постопли времето пак да го пусна на градина, за да играе с децата, но в момента, в който родя, ще го спра от градината. Страх ме е да не донесе някоя болест в къщи и да зарази бебето. Ще ми е трудно да се справям с 2 деца едновременно, но предпочитам така, отколкото да лекувам новородено. Освен това си мисля, че като "гледа" заедно с мен бебето и ми помага в грижите, баткото по-бързо ще свикне с новото човече в къщи. Сигурно съм, че ще има ревност, но се надявам така по-бързо да премине.

Недей да "лежиш на тази кълка". Всяко дете си иска вниманието, особено, ако досега е било център на вселената. Освен това макар в началото да не се проявява ревност, когато бебето израсте и се окаже, че не само яде, лежи и мрънка, а вече ходи и взима играчките на другото дете и му драска по книжките, ела тогава да видиш, що е това ревност.
Спокойно можеш да си гледаш и двете деца вкъщи, но не разчитай, че "като "гледа" заедно с мен бебето и ми помага в грижите, баткото по-бързо ще свикне с новото човече в къщи". Детето свиква с бебето, но се появяват понякога реплики като "искам да го махнеш", "не го обичам" и т.н., които също са проява на ревност.

Моите деца са с 1,8 г. разлика, но при мен не е имало дилема на градина или в къщи. Ние бяхме решили, че ще си ги гледаме в къщи двамата, а каката ще я пускаме на градина като стане на 3. Дали защото разликата им е много малка, но каката не е ревнувала изобщо. Малкият е вече на 10 м. и като се развихрят в къщи става като палестински лагер, ама важното да им е забавно.

Deni-meni, децата се карат и препират за играчки и на 10 години. Не си правя илюзия, че баткото няма да иска пак да е център на вселента, но се надявам, подчертавам надявам, че периодът с ревността по-бързо ще отмине като ми помага за бебето.

При нас разликата е по-голяма, но в момента в който родих малката, спрях голямата от градина за малко повече от 2 месеца. Каката беше във втора група, което беше третата й година в детско заведение. Вярно, че поукрепна откъм разболявания, но не спря съвсем. Първата зараза, която домъкна след като тръгна отново, веднага разболя и малката. Между другото се заразихме и ние с таткото. Да се разболее кърмаче си е двоен кошмар - не може да суче, реве, че е гладно, не може да спи... абе не е за разправяне.
От друга страна голямото ми дете много изтърпя, заради малкото, но по-добре да поскучае малко повече у дома и да са здрави и двете, отколкото да се разнообразяваме с болести.

При нас сме здрави, докато каката не тръгне на детска. Доказано е

elada,
Виж надявам се, при вас наистина да премине бързо ревността, но от моя скромен опит и наблюдение върху няколко двойки деца, ревността не преминава, тя просто се проявява под различна форма и по различно време. Това не значи, че децата не се разбират, не се обичат или не искат да си играят. Просто ти казвам да си подготвена за най-лошото, а пък ти се надявай на най-доброто.

Аз съм с крайно отношение за яслите по принцип.
Все ми се струва, че пращайки малко по-голямото дете по цял ден на ясли ,за да се гледа бебето на спокойствие е в ущърб на другото детенце.
Тука не говоря за болестите само, а за вниманието ,ревността ,която така или иначе я има,а с това се и засилва , но и  чувството за отхвърленост заради бебето и т.н.
Има много варианти да се занимава другото дете докато бебето спи или играе покрай вас, има и класове за разнообразие ,посещавани от гледани у дома деца ,така, че всичко опира до желание.
А и самата организация на излизане сутрин при сняг ,дъжд, нежелание за кооперация когато знае , че си у дома с братчето му  и т.н., при  вземане на ДК преди обяд  (ако се ползва въобще) ,вземане на детето от ДГ следобеда  ,са все  излишни действия ,които би могло да се спестят .
Освен ако няма по -добрия вариант да е само до обед  за да играе с деца на неговата възраст и после да си е у дома. Това не отнема ораганизацията напълно,но е щадящ вариант за всички засегнати.
А това време  за да се оползотвори в едно,две занимателни мероприятия заедно в седмицата .
Успех в каквото й да решиш!

Според мен трябва да прецениш как ще е по-добре за голямото дете - дали у дома или на ясла. Дали ще има предпоставки повече да боледува в яслата или е по-добре да изчакаш малко...
Колкото до ревността - мисля си, че колкото повече време прекарва с бебчето, толкова по добре.

Taraa -
воденето  при бебе и дете за мен е нормално да се поеме от бащата...ако може и прибирането, но сутрешното водене със сигурност(или той да стои с бебето, а мама да води детето).
ДК??? за кой - за бебето, което няма годинка или за детето на ясла/градина, на което такава вече не му се полага?

Ако става дума за ясла, бих спряла детето без да се замислям, защото яслите не ги приемам, но от ДГ не бих спирала детето. Ако детето си ходи на градина, то просто продължава да си ходи, защото това му е "работата, училището и т.н.", а не  е изпращано там, за да се гледа бебето на спокойствие.
Колкото до игрите с деца...сутринтта е повече училище детската, слдобяд повече игра, така че не знам, дали до обяд е  по-добрият вариант, за да си поиграе.

Детето е на ясли ( на 2 гидни е) , а ДК е за времето когато и  бебето ще е  на  8-10 месеца (ако въобще ползват ).
Това,че било редно бащата да го води ,е ОК,но доколко се случва тук и в повечето случаи е друг въпрос незасягащ темата.
 А и когато една майка не работи,а а е у дома, надали и бащата може да си стои у дома до 8 за да заведе детето, или да си идва по-рано за да взема детето, защото работи повече.
Това ,че ти смяташ така ,нали не трябва да означава,че всеки мисли яслите и ДГ за най-доброто за децата?
Както ти не се замисляш за ясли,така и аз не се замислям за оставянето на дете под 5 години в целодневно отглеждане в ДГ ,но това не ни прави критерий за всички .
Всеки си говори от неговия опит все пак.

Бащата дали ще го води....според работното му време...как работещите хора си водят децата на  ясла/детска според теб, когато никой не си седи в къщи?
Някъде да съм казвала, че детската и яслата са най-доброто на света? Казах, че ако ще го водиш да си поиграе, по-добре го води за 2 часа следобяд, вместо сутрин, защото сутрин по-малко си играят, понеже имат занятия, курсове и т.н. А явно авторката така или иначе ползва услугите на детско заведение, т.е. приема целодневното отглеждане на детето от такива, за разлика от теб(и от мен за яслата)

На авторката детето е на ясла, на Елада на детска, за това говоря ясла/детска. А с дете на 10-12 месеца е по-друго отколкото с новородено, така че не виждам проблем за кухнята, ако такава се ползва, тя обикновенно се взима по време на разходката на детето така или иначе.

Защо се опитваш обаче да ме убеждаваш, колко са невъзможни нещата да се случат нормално, като и бащата се включи в отглеждането, като всичко е въпрос на организация и таткото следва да си има ролята, особено при две деца(за радост не един и двама такива има около мен, които да, занимават се и с това да си закарват и откарват децата от ясли, дтески, училища, курсове и т.н.)

Междо другото яслите и детските работят от 7,30 сутрин(може да има и по-ранни)

Всичко опира до желанието и възможностите на бащата все пак.
И става въпрос не за два работещи родителя,а за майка у дома с бебе и един работещ.

И? желание в бащата.... то ако няма желание да си гледа децата, по-добре да не правят такива.
При избора да мъкнеш новородено в -22 градуса зимата навън, за да заведеш голямото на ясла, за мен естесвеното е да нагласиш така нещата, че не  зависимо кой работи и кой не, еидиният да води детето до  детското заведение, другият да стои с бебето в къщи.

(в топлите месеци иди-дойде, освен ако родителя не влиза с детето и не оставя бебето отвън, това също бих избягвала при възможност)

Не виждам защо спорим за очевадни неща ?
Пусни си анкета колко бащи сумарно помагат за такива дейности ,когато майката е по майчинство...

няма защо да пускам, имам си достатъчно добри примери...ако ти не си случила на такъв - съжалявам.

При нас таткото води каката, но я вземам аз - офиса на тати е далече и за да я вземе, трябва да излезе половин час преди края на работния ден. А да се разправя всеки ден с шефа, не е удачно. Дори да тръгне точно в 18 ч., преди 19 не може да се добере до градината. А да не говорим, че още преди да е станало 18 са облекли и строили децата в предверието долу да ни чакат...
Сега не винаги мога да изляза заради времето, а за новородено какво остава.

Към авторката: колкото и да се стараеш, няма да можеш да отделиш същото време за второто бебе, което си отделяла на първото. Нито пък ще можеш да гледаш първото както досега. Нормално е, просто няма как Понякога имам чувството, че съм помъкнала не две ами не знам колко дини под една мищница. Но с времето нещата се нагаждат и всичко става по-лесно.
Ако имаш баба/дядо, които могат да помогнат в началото, може да е по-добре. При нас дядото дойде първите 2 месеца - играеше си с каката и ни готвеше, което беше огромна помощ за мен.

Не говоря за себе си изобщо.
От постовете ми преди знаеш колко много помага мъжа ми с едно дете ,та излишно е да сравнявам ,че щом аз така ,значи и другите ще са така . Да,ама не.
Аз говоря за другите семейства-масовката, не единичните случаи- около мен когато си бяхме в БГ .

  дори и да има желание, ако няма възможност...не става с помощта от бащата...Мъжът ми работа наблизо и е от 9,00ч. затова сутрин я кара, но това автоматично води до закуска в къщи, защото когато тя отиде, почти е приключила закуската. Може би трябва аз да я карам по-рано за да закусва там - тц..вече гледам да не си усложнявам живота. Но вечер я взимам аз и на -22 и на +39, така че каквото и желание да има той ...в много краен случай би могло да се организира, но в крайна с/ка не може всеки ден да излиза от работа. И да ходя с малкия...нямам избор...Всъщност доста майки около мен с доста помагащи съпрузи са на този хал с вечерното взимане...Чудят се до кога ще спи бебето, как де се организират...така че..
Сравнението м/у ДГ и училище също не е много подходящо...без да се замислям я спрях от ДГ...естествено, че от училище не бих го направила, но все пак тогава разликата ще е мин.7 години, и боледуванията няма да са като в яслена възраст или първа група в ДГ. Дори спокойно можеш да обясниш на голямото детето, да не ходи при бебето, което едно 2,5 г дете няма как да разбере и има точно толкова нужда от мама, колкото и малкото бебе....
Не смятам, че съм ощетила голямото си дете като не съм го пуснала на ДГ на 3 години, а на 4...Просто си спестих доста неща, също така и с доста се натоварих...Но всека сам си прави избора....

Angel_Dust,
няма смисъл да спориш, мисля, че авторката отдавна е решила дали да прати детето на ясла или да го остави вкъщи. Просто е решила да си свери часовника. При нас сутрин мъжът ми води дъщеря ми, а аз съответно я взимам след обяд, докато все още съм в майчинство. Ако времето е много студено имам при кой за половин час да оставя сина си, така че за мен това не е проблем. Около мен всички майки гледат бебетата вкъщи, а по-големите деца ходят на градина и ясла. Някои от тях оставиха по-големи деца вкъщи за по 3-4 месеца, но след това ги пуснаха на градина. Само 1 познавам, чието по-голямо дете стои вкъщи, но то е защото ДГ е много далече и наистина няма кой да отиде да вземе детето след обяд на време, сутрин има кой да го води. Но и на нея не и лесно, да не говорим, че освен всички разходи, за да и се пази мястото плаща и всеки месец таксата за ДГ.
Според мен кой като е решил така да си гледа децата, който иска вкъщи, защото мисли, че децата ще са по-здрави или няма възможност да прибира голямото дете от ДГ, да го гледа вкъщи, който иска води децата на ясла/ДГ. Моята дъщеря не се е чувствала предадена, че ходи на ДГ, напротив винаги ме пита защо и в събота не може да ходи? За нея ДГ е като работата: мама гледа бебето, тати ходи на работа, а Валя на ДГ, според нея това е "нейната работа" и е много горда от това.
Иначе при желание детето да ходи на ДГ, ще се намери начин кой да води и взима детето. Най-важното е родителите да не се чувстват гузни и виновни за своя избор и детето да е щастливо.

Аз не спора и не казвам на никой - водете си децата непременно за мен няма смисъл детето да се оставя заради бебето в къщи, освен ако воденето наистина не създава страшни трудности за семейството, но пък да казваш, че задължително това е мисия ужасяваща, защото трябварло да водиш и взимаш голямото, да ходиш до ДК на обяд и видиш ли и да разхождаш бебето и т.н.... не е мисия невъзможна и има начин винаги да се подредят нещата, особенно когато тати поеме част от задълженията, защото независимо кой работи икой не, детето си остава  задължение и на двамата родители.... но  разбира се който както иска и го чувства в крайна сметка.
Аз воденето на дете на детска не го намирам за излишно упражнение, когато тя вече му е част от ежедневието и когато дето обича да ходи. Да не говорим, че 3 и 4 група са предучилищни задължителни вече, така че рано или късно ще се наложи....
Интересно ми е защо никой не намира нужно да си спре детето от училище за  1 година като се роди бебето и тогава управдания няма кой да го води и взима няма....


В крайна сметка обаче всяко семейство си решава според собствените разбирания

Ами защото не е едно и също Докато е на градина имаш избор дали да ходи или не, училището е вече друга работа. Това твърдение разбира се е относително, хора всякакви, разбирания - също.

Аз да се оплача - само след 5 дневно ходене на градина, в петък си прибрахме каката болна и се влошава. Сега ми е много "весело"... Да видим на бебка ще се размине ли. Каката разбира да не ходи при малката, ама малката не разбира защо да не ходи при каката и е едно блъскане и пищене, за да я пусна в стаята при нея. А и съм сама и няма как - и двете имат нужда от мен.

Здравейте мами! Вече си имам две момченца! На 6ти февруари щяхме да пускаме баткото на ясла отново, но пък предната нощ се роди братчето му, та му се размина. Решихме да си го оставим вкъщи докато свикне със съществуването на новия член на семейството, пък и да отмине ужасния студ и грипните епидемии. Сега на 27 ми плануваме пак да го водим. Таткото си е вкъщи от раждането и си се гледаме много добре. Следващата седмица оставам сама с двамата, да видим как ще се справя (таткото се връща на работа). По следващата седмица ще идва свекървата и аз ще водя баткото на ясла. После таткото ще го води. Колкото и малко да е бебето, вече виждам че го лишавам от ласки и близост, от която има нужда. Нахранвам го и бързам да го оставя в кошарата, защото на баткото точно сега му се приискало нещо. Лежи бебчо и се оглежда, виждам го че има нужда да му поговориш, да го погушкаш, да го разходиш...Не може така... Баткото ще се поразнообрази. Знам , че цял ден ще дивее в яслата, ще апликират нещо, ще рисуват, ще пеят, ще играят групови игри...Това ако не е добро за детето !!!! Аз ще си го взимам рано следобяд и пак ще си играем...на 2 години и 7 месеца вече трябва да му се разширява кръга на общуване. Това е моето решение. като се разболее, ще ги борим тези болести и ще растем смело напред... Това е животът, нека се учат чрез борба...

честита ви рожба! да расте здраво, смело и щастливо дете, и батко му също!   
така е, колкото и възможности да има, най-накрая родителите взимат решение и според ситуацията то може да се промени. правят се компромиси с нещо, животът продължава

Честита рожба и от мен! Пожелавам ви най-вече здраве! 

И при нас ще има такава дилема, но чак лятото. Честно казано мисля каката да ходи на градина(разбира се ако градината не затвори лятото), за да мога през деня да обръщам повече внимание на бебето, а вечер на нея. По принцип каката си има режим, храни се и спи добре и неискам да го разваляме, заради режима на бебо.

Честито ви бебенце  Да ви е живо и здраво и да не се поддава на вирусите, носени от ДГ