Уви, от близ година установявам, че времето не ми стига за нищо. Основната промяна е, че останах да работя в къщи. Много исках да го направя, за да имам повече свобода и да съм на разположение на децата, да не ми трябва болничен и да се разправям с работодателите при всяко разболяване на дете (а те, както знаете, си прехвърлят едно на друго вирусите като топка за пинг-понг 
). Но това се оказа нож с две остриета - щом съм в къщи, всеки очаква да съм "свободна". Сутрин водя Поли на градина, на обяд водя Коко на училищв, вечерта тръгвам да ги събирам поред..... Понякога мъжът ми помага в тази дейност, ама той е до късно на работа и така... Както и да е. Справяме се някак.
В началото я питах дали иска, но тя категорично отказа. И един ден просто отишла с групата и заявила, че вече и тя ще танцува. Оправно си ми е детето, спор няма. Сега показва разни стъпки, брои тактове и върти дупе пред всеки, който успее да залови за публика.
аз от ноември месец не съм пропускала месец без АБ 
и февруари започнах тибетските чеснови капки с огромната надежда да се повлияе организма ми от тях 
) виждам се с Тифани от дъжд на вятър . 
научи един два номера и сега му е супер забавно ......натиска 1,2,3,4,5,6,7,9 * 9 = 11111111 и така и с другите цифри и се радва страшно много . 
, Ева-Мери, не сте сами И ние сме си у дома, никаква детска градина .
и редовно и аз прикачам от тях. Нещо много кекава съм станала И аз съм същата, едно че правя имунитет сега наново с малкия, от есента така сме се подкарали с вирусчета и подобни, че вече ми писнА! 
А и аз ги прихващам много, ето днеска смърчам и ми люти на очите, при положение че преди 2 седмици пак бях така. 
Но със сигурност знам,че децата от малки ги учат на "моето си е само мое". С две думи дисциплинирани егоисти (мое мнение)! А от това,което видях в парковете, ми остави още по-лош вкус в устата. Майката си гледа само нейното и другите не я интересуват.Веднъж едно дете падна от въжетата в пясъка,нищо сериозно,но започна да плаче.Точно до него имаше 2,3 майки,които си "пазеха"децата,но нито една от тях не помръдна да вдигне въпросното дете.Трябваше да дотича баща му, за да го вдигне!... и дори тичаше по тротоарите,а не на указаните за това места! Хайде да спирам,за да не ме обвини някой в нещо! 
Тук в градината са доста по-назад, пак правят аплакиции, контури и тем подобни, но чак буквии не, мисля че числата учат до 5, по-скоро да броят - и като че ли е по-добре за мен така, защото кръстницата ми е начална учителка, една от най-добрите в града и постоянно ми напомня да не я натискам да знае букви и цифри, да се учи да чете и пише защото повечето такива деца им е безинтересно после в първи клас и трудно може да им се задържи вниманието Вероятно системата им е друга и после ще учат други неща,като околен свят или ... кой знае 
Сега се сещам, че днес след училище говорих с една майка-българка и синът й (6 годишен),излезе от училището с малка книжка, джобен формат,вътре с едри букви,която им бяха дали да прочетат през уикенда! Не е сложно,защото бяха по 3,4 реда на страничка,но сега като се замисля, все пак децата са само на 6! Някои дечица и по-рано. Моите наблюдения са, че в 1-ви клас почти няма дете, което да не може да чете. Засега се справя много добре. Пък накрая ще видим.