Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

констанца, а аз съм изумена от енергията ти срещу двата семинара. Чудех се от сутринта срещу тях ли говориш, но след като се разгърна, започнах да загрявам

Не знам защо подхождаш по този начин и дали си мислиш, че помагаш на майките като показваш 2-те крайности - една книга от БГ автори, за която знам че има и положителни мнения и някакъв филм, забранен дори в торентите

Защо не говориш за книгите на Франсоаз Долто, ти чела ли си ги, има 3 книги издадени на БГ пазар, 2 от тях са популярни, едната е за специалисти. Семинара за Долто е анонсиран от една много добра психоложка, доста форумски родители и деца сме ходили при нея и сме много доволни. И винаги сме отчитали, че децата ни държат една голяма крачка на нея. В книгите на Долто няма нищо обидно към майките, нито призиви за отнемане на децата, има безценни съвети и разбира се наблюдения от неината практика...

Вторият семинар е за Жак Лакал, той е близък приятел на Долто, признавам, че ми е по непознат, но бих отишла на него, точно защото не го позвнавам. А получих анонса от една много интересна специалистка, една от малкото такива по СИД, но не сме имали терапии при нея.

От целият виртуален разговор на мен ми направи впечатление, нещо като страх майките да не бъдат обвинени, че има нещо у тях. Зависи от гледната точка, това може и да е шанс за промяна у майката и от там у детето.  Доказано е, че пътят не е само един.

Таня,
както много от мамите знаят, аз не съм майка, а баба на дете от спектъра, чиято майка отдавна не се интересува от него. Де факто тя отговаря изцяло на описанието на “майка хладилник”. Логично е аз като свекърва да заема точно тази позиция и да тръбя, че детето е пострадало поради липсата на любов от страна на майката. Но познавайки виртуално много майки – от форума и от други форуми, не мисля, че много от тях могат да бъдат причислени към тази категория. Синът ми, който се е срещал с много и много майки на деца от спектъра, също казва, че повечето от тях са много отдадени на децата си и че това е не само поради състоянието им, но и по техните разкази е било така и по време на бременността, и преди появата на аутистичните прояви.

Що се отнася до книгата и семинарите, ако се върнеш назад, ще видиш, че енергията ми е насочена не толкова към тях, колкото към прочетеното и видяното за Франция. Защо майките на аутистичните деца да не знаят? Някои могат да решат да опитат да потърсят помощ точно там? И защо майките на аутистичните деца да не подкрепим петицията на AUTISM EUROPE, която е наша организация. В нея членуват над 80 национални организации и тя защищава хората от спектъра в цяла Европа.

Енергията ми вероятно произлиза не само от личната ми мотивация, но и от мотото, под което е преминала значителна част от професионалния ми живот: “Think globally, act locally!” във време, когато човешките ценности бяха по-различни от сегашните. Може да е странно за мнозина, но не мога да остана безразлична към това, което става с децата от спектъра в една друга страна, която в моето съзнание е била исторически символ на свободата.

А сега се приземявам, за да напиша няколко цитата от книгата, които провокираха донякъде реакцията ми към семинарите:

стр. 12: “От разговорите с майките на деца-аутисти по време на консултативния процес разбирам, че дълбоко в себе си те не са били готови за тази крачка. Смятали да се доказват професионално, не били финансово стабилни или планували почивки, екскурзии в чужбина, развлечения. Но намесата на родителите или индиректните въпроси, свързани със забременяването, от страна на близки и роднини, ускорили процеса. Следва мъчителна бременност, деформиране на тялото, невъзможност за реализиране на плануваните забавления. Започват безпричинните конфликти с партньора и близките.Това води до изпитване на неудоволствия, от страна на майката, а в несъзнаваното се регистрира като: “Ти си виновно за всичко това. Заради теб съм грозна и дебела и не мога да отида никъде.”
   След това идват болките от раждането и безсънните нощи. Когато майката не е приела ролята на родител, всички грижи по отглеждането на детето й се струват непоносим товар...”

стр. 289-90 – Защо Българската школа по психоанализа не използва P.E.C.S.? “Основната причина е фактът, че за работещите в школата, аутизмът е психично състояние (френската школа го описва като психотично състояние, психоза, а не както е прието от съвременната медицина - неврологично нарушение в развитието), а не болест. На основата на тази идея работата е насочена към извеждане на децата от това състояние, а не адаптирайки ги съобразно специфичните им изисквания...алтернативното общуване посредством картинки няма как да допринесе за изравняване на хронологичната и психичната възраст. Детето отново няма да е “като другите”, защото няма да общува като тях.”

стр.295 За родителите:
Събирането на информация при постъпването: “Самите те едва ли искат съзнателно да излъжат специалиста, но в стремежа си да се харесат и намалят напрежението от несъзнаваното чувство за вина, истината се изкривява. Това е напълно естествен защитен механизъм и затова думите се проверяват в практиката, без да се осъжда това поведение в началните срещи, разбирайки причината за постъпките.
   Започвайки работа с детето, родителите се ангажират с различни задачи, които целят да изградят отново нарушената връзка помежду им...в общата дейност те започват да приемат детето си и да се сближават с него. Сами разбирате, че няма как да се изгради отношение с някой, който не присъства в живота ти и не е част от интересите ти... Развитието на едно дете е преди всичко поставянето на преден план на неговите желания, за сметка на нашите собствени, откъдето идват всичките трудности.”

В книгата има много хубави констатации и съвети, валидни за всички деца, включително тези с умствена изостаналост, синдром на Даун и редица други състояния, но не и тези от аутистичния спектър. Известна е тезата, застъпвана от някои специалисти, занимаваща се с психоанализа, че във всеки аутист се крие един "нормален" човек и просто трябва да намериш начин да го извадиш навън. За съжаление, теорията и практиката по света доказват, че това не е така. Аутистичната личност (дори високо функциониращите и гениалните) поне засега си остава завинаги аутистична в известна степен.

Добре известно е, че докато развитите страни се занимаваха с генетика, ние бившите соц.страните я отричахме и издигахме в култ привикването, промяната и превъзпитанието по Лисенковски и Мичурински. Според мен и сега, когато генетиката открива биологичните различия между невротипичните и невроразличните (хората от спектъра) и има доказано работещи когнитивно-поведенчески подходи, психоаналитичният подход е ретрограден.

Аз не пледирам срещу този или друг подход, а просто ми се иска майките да не пропускат време да прилагат това, което е доказано, че работи. Не съм срещнала никъде достоверни данни за изваждане на бял свят на човек в норма, който е бил затворен в черупката на аутист.

Твърдението на подобни неща и налагането им не могат да имат успех. Те използват само малка част не различия с другите деца.
За съжаление или за щастие трябва да се използва другата база от качества, които не притежават другите хора или в нашите деца са по- силно развити.
Моето мнение е, че ако заложиш на традиционните подходи към едно аутистично дете, то вероятността да "загубиш" е много голяма. Няма възможност за това, а и поправка.

Доста се замислям над това предложение / може би всички/. В момента ми е в излишък, а и никога не ми е било в плюс.
Ще го кажа като n_alex.

Спомних си нещо. В обследването в група / сина ми беше на 3 почти 4 години/ в св. Никола имаше френски специалисти или посещение. Не ми е известно какви бяха и тъй като с първия лекар на сина ми не се разбрахме... Някой водел ли е детето си при чуждестранни специалисти?
Две години по- късно се срещнах със семейство които бяха пробвали в Германия. Бяха им отказали и се бяха насочили към Русия. Резултатите от последното не са ми известни.

Констанца, моля те да цитираш точно книгата, за която говориш. Защото хем говориш за българска книга, хем за френска школа, хем за последователи на Фройд...Не съм чела българската книга, но ти си споменала, че са последователи на Фройд. Франсоаз Долто и Жак Лакал също са негови последователи. В книгите на Долто има много полезни неща. И според мен е изключително полезно всяка майка да се вгледа в себе си, особено във възрастта около 2-3 годишна възраст. Тогава е най-големият шанс да се помогне на детето.

Цитираните от теб страници звучат странно, но нали не предполагаш, че майката ходи и разправя наляво и надясно колко е недоволна.
Аз ще ти разкажа един пример от книгата на Долто - тя описва случай на дете с разстроиство в развитието, чиято майка е в затруднено положение и й се налага да шие доста време през деня, за да може да се издържа. Детето е при нея в стаята. Долто при внимателен преглед установява, че детето имитира движенията на шевната машина. Когато се променя средата, детето се поправило. Според теб тази майка щастлива ли е била, общувала ли е нормално с детето?

И да ти дам няколко подобни примера от сегашното ежедневието - майка с малък бизнес, която е сложила бебето в едно столче на работата си така се грижи за него. А реално през цялото време си гледа бизнеса. Майка, която работи, учи от къщи и си мисли, че бебетата ще разберат всичко сами. Майка, която си има хоби или сериали и се разтоварва с тях и чака детето да се развие само.  Майка с 1-2 по-големи деца, която трябва да свърши доста работа в къщи и чака последното дете да се развие само. И всички тези жени осигуряват елементарни неща - хранене, обличане, гледане. Но според мен имат нещо общо с майката от примера на Долто. Аз виждам себе си в един от тези примери и не се ядосвам на Долто, а съм много благодарна, че ми обърна внимание и можах да се променя.

И може би си мислим, че така се гледат всички деца. Да, голяма част се гледат така - обаче аз съм срещала майки, които имат невероятна способност да осъществяват по-друг тип връзка с децата си. Успявали са да осъществят и с моето дете и това ме амбицира и аз да стана като тях, защото само това е начина да влезеш в контакт с детето. И често съм си мислела, че ако моето дете имаше майка тип детешар, или ако знаех колко е важно да се работи с бебетата още от най-ранна възраст може би нещата щяха да бъдат по-лесни. И според мен има резон в написаното за 4- годишната възраст.

Интересно ми е защо в темата за Трудно проговарящите деца и тук нито една майка не е успяла да влезе в задоволитерен контакт с детето си. Някои майки започват да се учат към 2-рата година и успяват да се научат. Дали само децата са виновни... И това не е повод да се обиждаме, а възможост за учене.

Разбира се има много тежки деца. Но при това съотношение 1:88 има доста деца, които могат да се поправят с помощта на майката и нейното израстване. Изглежда доста лесно да кажем ваксините са виновни, генетиката е виновна, космоса е виновен, децата са отровени и т.н. Но психиатриата е наука от доста години и си заслужава да се проучат и неините заключения.

Ей, аз установих, че съм Фройдиска и май получих още едно обяснение за себе си, защо някои неща ми се виждат толкова странни.

Таня,
обичам да си сътруднича с теб – както когато вървим в една обща посока, така и когато  сме на противоположни позиции. Аргументираният спор е форма на сътрудничество. Ще ти отговоря аргументирано по-нататък, защото имам да свърша нещо, нетърпящо отлагане. Пък нека чуем и други майки. Заглавието на книгата е "50 въпроса и отговора за аутизма", а съдържанието й е много интересно. Именно затово преди повече от година, когато синът ми я купи и още не бях я чела, споменах във форума за нея.

Констанца, аз се отеглям от дискусията. Според мен Фройдиските твърдения се представят много едностранчиво като вина на майката и това разбира се натоварва с негативен заряд. Щом всички цитирани от нас книги и автори са последователи на Фройд е най-добре да се дискутира Франсоаз Долто, която е призната за авторитет в психоанализата. И мисля е най-опитната специалистнка при работа с бебета и деца от тази школа.
Франсоаз Долто ми е помогнала в три много важни направления - хигиената на детето, агресията и детската градина. И е спечелила доверието ми по някакъв начин съм склонна да го пренеса и към френската школа. Знам, че тя всъщност има и доста последователи в Белгия.

Долто е работила активно в първата половина на миналия век, Фройд още преди това и как сегашните франски власти се отнасят към аутистите едва ли те го определят. Доколкото разбирам има 2 дискусии - Фройд и последователи, и недоволството на сегашните французи.

А определено е интересно българската школа как ги интерпретира и за това пуснах информация за двата семинара.

Иначе тези микроанализи откакво сме доволни, недоволни, щастливи е добре всеки да си ги прави сам. Поне аз не мога да ги правя публично или да казвам какво съм усетила при разговори с други хора.

Поне 5 пъти се опитвах да коментирам и се отказвах. Не можех да си формулирам правилно мисълта. Таня благодаря, че описа толкова красноречиво мислите ми. Тоест съгласна съм с написаното от Таня.

Не съм чела тази книга и не мога да я коментирам. Някой друг освен Констанца чел ли я е?

Аз лично много еволюирах с времето с помощта на такъв тип психоанализа. Много от нещата, които те притесниха Констанца съм ги открила за себе си и съм ги споделила дори тук. Имам предвид недостатъчното внимание, което отделях на сина си и причините за това. Няма пак да ги пиша, казала съм ги поне три пъти тук. С помощта на терапевти, които работеха с мен си изясних нещата много дълбоко, до връщането ми в моето детство, взаимоотношенията с  родителите ми и как и защо това се е отразило на отношението ми към децата и семейството ми. Когато си изясних тези неща и се промених започнах да помагам на детето си. Повлия ми и на мен гледайки детешняри и други майки, копирах поведението им, учех се от тях и израснах.

До колко е възможно в тази книга да има повече истини отколкото неистини. Дали не трябва да вникнем по добре в съдържанието и, и да се вгледаме в нас самите. Май ще я потърся да си я купя. Въпреки, че като чета цитатите от нея са по скоро копирани идеи от Франсоаз Далто и донякъде Хаим Гинът. Може и други де, но не познавам творчеството на всички психоаналитици.
http://www.book.store.bg/p20430/deteto-i-nie-d-r-haim-ginyt-d-r- … uolas-godard.html тази книга някой прочете ли я. Препоръчвам я още веднъж.

Мами,
и аз се оттеглям от дискусията. Разбира се, че всяка от нас пречупва всичко през призмата на собствения си опит. Радвам се, че се раздвижихте.  Но си мисля, че въпреки, че ми се иска много, ние не се изживяваме  като общност на хората с ASD нито в България, нито по света. Липсва ни съпричастност, когато нещо свързано с проблема, не ни касае лично нас или най-близките ни. Аз подписах петицията и това ми носи удовлетворение, че съм подкрепила една справедлива кауза на други родители, в друга страна, но имащи моите проблеми. Затова се отказвам да ви занимавам с въртенето на земята. 

Аз пък продължавам  всяка от нас гледа от своята си камбанария, защото имаме наблюдения основно върху своето дете.

А така като се отказваме да споделяме и да дискутираме не ставаме общност. Истината се ражда чрез спор. И да, липсва ни съпричастност - не само към френската общност, а  и към събеседниците си 
Раздвижването приключи май.

Интересно, защо майките които аз познавам на деца - аутисти са точно противоположните.
Защо не познавам деца от Детски дом с аутизъм?
Защо не познавам цигани с аутизъм?
Ако седна ще напиша точно противоположното. "Много баби - хилаво дете."
За майките от спектъра ще напиша точно противоположното, отговарящо на общественото мнение / с малки изключения/- родители отгледали лигави и разглезени деца, на които всичко им е позволено и позволявано.
Няма да яде ли? - А, ако го оставиш да не яде и печени киселици ще яде.
Ще ми рита с крака ли? - Ма като му тръснеш един бой...
Няма да облече това или това? - А и галоши ще носи и по войнишки ще се облича.

Това е мнението на близки и познати за нашите деца. На голяма част и на лекарите.
Просто родителите са по- меки и не стават за възпитание на такива деца.
Да прибавя и думите на първата психоложка от св. Никола към сина ми "Царю честити, няма да е твоята".
Мнението на хора които имат някаква представа от аутизъм е родители на психично болни деца, на прост език луди.

На въпросите на които трябваше на отговарям след пожара, относно сина ми, не ми се говори. Това, обаче не беше обществено мнение, а на специалисти в различни области.

Затова мисля, че някой, който реши да пише трудове на чужд гръб, трябва доста добре да се информира, по- точно да събере достатъчно представителни данни / затова има методика/ и след това да пише трудове и да учи другите.

http://life.dir.bg/news.php?id=11103516 Леко засяга темата.
На мен дискусията ми е интересна...Почвам да мисля обаче и леко да се сдухвам. То сдухването може би ми се дължи и на ТЕЛКовата комисия, на която бяхме сутринта...Още ми е свит корема...Разменят се телефони на специалисти. Кой къде ходил, какво е пробвал...Решението ще е готово в 1

Точно това не трябва, всеки да си прави сам и по- точно да остават само за него, защото гаранция, че ти или детето ти няма да попадне на такива хора / а те са твърде много/ е твърде рискована.

Това е основна черта на аутистите / наследствена/.
Известен е израза "Държавата се държи с нас като аутист".  Каквито децата, такива и родителите.

Доника, много дълбоко е тази статия в темата. Чудесна находка.

Само тази част за липсата на комуникация на децата с родителите заради фейсбук и интернет не е за аутистите. Всичко останало си е точно по темата. Четете ли този блог http://www.detski-psiholog.com/index.php/publications/222-2011-11-23-08-54-04 Сега много майки ще скочат, че това не се отнася за аутистите. Напротив - отнася се, не само статията, която отваря първа блога, а повечето от статиите там.

Снежа, продължавам да не ти разбирам идеите. Явно сме много различни натури и ме затруднява да ти следя мисълта. Предполагам и ти не ми разбираш глупостите. То май само аз си се разбирам де  

Между другото има деца от ромски произход с аутизъм.