Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Селма,

Пак ти казвам, знаеш, че винаги информираме и се включват по- малко от шепа хора..., а засегнатите са в много пъти повече...

Представи си какво би станало, ако всеки- около 20 - 30 000 000 засегнати се включат с по нещо...лавина!

А най- грозното и болно е, че именно някои от засегнатите плюят върху труда и лишенията ни.., като се стараят да е много грозно..., за всичко , което правим знаеш- далеч надхвърля интересите на собствените ни деца и все по- често става така, че то дори не засяга точно напите собствени...

И ако кажеш, че никой не ни насилва, ще си права:)

Но поне да замълчат тези, които не могат и не искат да допринесат с нищо за по- достойния живот на децата си и други като техните...

Лекотата, с която се очерня труда не коментираш, а би било добре:)

Не е лесно да жертваме време или нещо друго в името на достойното бъдеще..., нещо имагинерно е за някои, а и изисква ангажираност...

И малцина засегнати се включват с помощ в дейностите..концертите за 2 Април- Световният ден за информираност за аутизма вече 2 поредни години падат на плещите на ангажирани засегнати, по- малко от шепата...

Но когато естествено продължение на всичко до тук беше учредяването на Фонд за терапии за деца с аутизъм, който с времето ще стане за всички, които имат нужда от подкрепа за психичното си здраве, имаме лавина от обаждания и писма с въпроси кога ще започне да функционира, как да се включат, с колко можем да им помогнем, имаме ама наистина много обаждания и мейли от засегнати, които очакват помощ...., а ние сме просто родители като тях, нали...

На всички, които ми се обаждат казвам, че сме родители точно като тях и ми е позната ситуацията, в която се намират и когато са налице всички предпоставки, за да заработи фонда, ще обявим и разгласим регламента и начина на кандидатстване в него, така че няма как да не научат..на някои по- настоятелни поемам ангажимент лично да им се обадя, когато стартира дейността му...и на всички им обяснявам, че понеже сме родители точно като тях и имаме техните ангажименти по децата, освен че работим и ангажираността ни е такава, че не можем да се ангажираме с точност кога ще могат да получат помощ...

та за получаване- много кандидати, но да дадеш малко поне преди това- не са никак много....

Всеки човек съди за другите по себе си и с ръка на сърце, аз не бих имала очи да искам помощ, без поне някакъв принос да дам за процеса...

   Да информираш и да искаш помощ са две различни неща.Поне според моите представи.   

   За другото съм коментирала вече. 

   

Селма,

Ти когато си се включвала и помагала за реализация на събития в подкрепа на аутистичните личности и за повишаване информираността на българското общество за аутизма, от информация ли научи или защото тук търсехме подкрепа и активност от засегнати.., където всъщност сме се намерили всички, които правим нещо, обединени от общия проблем и кауза?

Calathea,
За недългото време, откакто пиша в този форум, съм дала поне 3-4 пъти висока оценка на това, което прави ръководството на фондацията и съм ви поздравявала. Тези от вас, които се появяват по телевизията са хубави и говорят добре, а едно от най-важните неща за една кампания за общност като нашата, е хората да видят, че сме като всички тях и в някои изяви дори повече. Но всяко предаване трябва да носи свое послание, да има различен сценарий. Иначе след първите няколко минути, зрителите си казват “Това вече го чух” и превключват или се разсейват.

Селма,
аз нямам проблем да намеря път към медиите, ако искам да разкажа личната си история, но не искам. Не защото крия нещо срамно, както подозира Кезая, а защото не искам да усложнявам нещата. Разбрали сме се с майката на детето, че го гледаме ние и толкова. Да я обвинявам и обиждам публично ли? Никога! Както сме се разделили без да се обвиняваме и обиждаме, така и ще продължим. Това е въпрос на личен избор.

А мястото на една баба не е в букета от майки, дори и да има сили и ентусиазъм да участва в изяви.  Пък и ако документираното писмено слово носи недоразумения, какво остава за изречените думи между да кажем един сух магарешки бодил и една роза. Приликата между двата биологични вида е само в бодлите. Кауза пердута!

Кезая,
“шивачът с иглата, учений с ума”. – дядо Вазов . За да не ме разбере някой погрешно, пояснявам – всеки с каквото може. Аз зная английски – превеждам. Това надхвърля личните ми интереси и мисля, че е повече от нищоправене за общността.

Много е важно не само да се говори, а какво ще се говори. Аз съм от хората говорещи празни приказки и мястото ми е в къщи да си говоря сама, а не да се излагам публично.

Мога да помогна с много неща и ще намеря време, стига да преценя, че ще направя нещо в което вярвам. Изобщо няма да си губя времето да правя нещо в което не виждам смисъл.

Предложила съм си услугите два пъти на фондация стъпка за невидимите деца - веднъж още при основаването и, когато отказах да бъда член на фондацията и да имам публични изяви -  причините са лични и ти Влади каза - разбирам те. Казах с каквото мога да помогна без публичност - насреща съм. Преди няколко месеца казах същото и на друг член на "Стъпката" - каза "ок", ако ни потрябваш ще те потърсим.

Влади, предполагам мен визираш, че крия лицето си и не съм съгласна с изявите ви, ако е така и ме визираш мен - да ти отговоря ???

Костанца,
Достойна баба на горд младеж си и..достойна майка!

Моята майка е също толкова предана и отдадена баба, но дори и преводи не прави... това ми дава възможност за реализация на дейността, свързана с аутизма и ...всичко друго..и както казва английския посланик "Българските баби са супер герои!"

А и, без бабите, сме загубени, особено с нашите точно деца...

Но като Аутизмът е нашия живот, в една или друга степен, както ти сама отбеляза наскоро, започваме да считаме, че сме говорили по темата достатъчно и ако не дай си боже се повторим, вече досаждаме...

Споделям, че след анонса за предаването, който вероятно е бил през уикенда, някои от колегите ми са се досетили, че може да съм там и споделили с половинките си да гледат..
Аз естествено, потръсих обратна връзка от хора, които са много, ама наистина много  далече от нашите проблеми..

Приятелят на една от колежките ми казал, че на един дъх изгледал предаването, научил много интересни неща и че до този понеделник мислил, че аутизмът е вид депресия, която минава, след като мине нервното напрежение...

така че..не съм много изненадана, но вече съм сигурна, че дори и всеки ден от седмицата да изпращаме "дежурен" родител, нито ден няма да е напразно...

А и от друга страна, не крия, че леко ме притесни факта, че след толкова говорене и всички жестове и личности, медии,агенции за външна реклама и спонсорства под формата на жестове, които като се опитахме да остойностим, възлизат на около 7 милиона евро за перидо от година и малко.., значи..казвам си, ако имах тези средства и ги бях "дарила" за каузата Национална Българска информационна кампания за аутизма, не малко биха били моментите, когато ще изглежда, че са хвърлени на вятъра..

фотограф беше дошъл на конната база да снима хипотерапия пред няколко месеца..и с него след 30 минутен разговор разбрах от самия него, че за първи път получава някаква информация..само бил чувал някъде , но не помни какво за аутизма...

и в такива моменти се питам напразно ли е всичко.., но не може да е...

друг път пък майка на дете от спектъра беше споделила, че не ще да е напразно, щом продавачка в магазин била казала "Не се притеснявайте, детето аутист ли е? Може ли да го гушна?"

Пък, ти си знаеш, но без съмнение има какво да кажеш..., а не е необходимо да коментираш раздялата с майката...

Аз никога не съм коментирала раздялата с бащата на детето...и няма смисъл да натоварваме хората с битовизми.., макар и за нас да не са....от лятото до момента влизаме 3 пъти в болница с детето при пълен отказ от храна, веднага след навършването на 11, навлезе в пуберитета и започнаха много промени, една от които е пълия отказ от храна и течности...и в уплахата си, при второто влизане реших, че ако детето види баща си, ще получи повече стимул и може да потръгната нещата...на път за болницата отидох и понеже баща му не беше вкъщи, казах на родителите му, че детето е в болница, в критично състояние и спешно се нуждае от баща си...

това беше преди повече от 3 месеца...до момента, баща не е дошъл...

но, разбира се, че когато говорим за състоянието на хората, от които търсим разбиране, не би било добре да натоварваме с битовизми...


Катина,

За тебе не визирам нищо, освен че ти споделям болката си от изреченото от теб- щели сме двете родителски организации да си разделим парите, които изкарваме с мъката на Любчето..
това е грозно и болезнено..и го изричаш, без да си помислила или направила труда да си го представиш дори..ами, със средствата ,които се набират във Фонда, ще се изплащат терапии на деца с аутизъм от цялата страна.. и няма как да е иначе...просто...мисли, преди да изричаш нещата...и с едно изречение слагаш пепел на дългогодишен къртовски труд и лишения ...

Аз успях да изгледам предаването и на пръв поглед не видях нещо фрапиращо. Показа се многоликата българска действителност. Коментара на Владислава за фекалиите и двата пъти беше излишен, но щом е решила, че така ще помага на децата.

Аз винаги съм съчувствала на родителите на по-тежките случаи, и си мисля, че трябва да има допълнително подпомагане за тях. И да по трудно им е на родителите на ниско функциониращите, помощните училища трябва да са добри, децата да се возят с транспорт до тях, най-малката разлика между едно по-високо функционално дете и друго в ниската част на спектъра е, че първото често не може да търпи да се вози сред много хора, специалните училища са малко и се пътува по-дълго до тях.

Но и сега има помощно училище към Пумпелина, няколко деца от форума ходят там, родителите са доволни, но таксата е над 400 лв. И доколкото разбирам новото училище също ще бъде платено. Е какво е подпомагането на най-нуждаещите се родители, като те няма да могат да си позволят да водят децата си там. Ще чакат на дарения, когато се съберат достатъчно ли? Ще се каже, очакваме държавата да подпомогне тези училища. Но държавата няма да ги подпомогне, докато те поне 10 години не работят и да се докажат.

Друго интересно е отношението към децата в ранна възраст, този близнак Ники, предполагам, че е на около 3-4 години. Защо Мина Ламбовски от сега го определя, че не е готов за градина? Доколкото разбрах, той е бил на единична консултация при нея и тя ги е изпратила в Свети Никола, тя каза, че не е работила с детето. Ами ако за другото дете Любчо, някой беше казал на 4-годишна възраст: "аз съм специалист и ти не можеш да ходиш на градина" , дали щеше да има сегашните си успехи. За мен най-големият успех в БГ е свободата на родителите. Едно дете има толкова шанс, колкото сили има майката и роднините да вложат в него, да търсят, да се борят и т.н. И важно да не отрязваме шансовете на малките деца. Аз винаги съм си представяла, че трябва да се прави адекватна оценка преди първи клас и тогава да се преценява. А и от форума се вижда, че майките на по-тежките случай не напират да ги интегрират, а искат достъпти и добри помощни училища.

Друго, което ми направи впечатление е, че Мина Ламбовски преди повече от 2 години каза, че има шанс децата да се излекуват и според мен много майки й повярваха, включително и аз се заслушах. Доколкото знам, там има около 20 деца и от тях сме видели 3 интегрирани в масови градини, останалите ще се интегрират ли или това помощно училище се подготвя за тях. Много малък ми се вижда процента на успеваемост от 20 - 3 подобрени деца.

И един паралел - С дъщеря ми е работено много в Пумпелина, и дори и преди Пумпелина, тръгна там и на детска градина, но когато я приеха в държавната градина от Пумпелина ми пуснаха едни стрелички, че няма да се справи, не е готова и т.н. И аз се чудех дали да я преместя,  дали да се доверя на специалистите, е преместих я - трудно, но се адаптира, а после и съвсем навакса. Но все си мисля, че ако я бях оставила в Пумпелина, сега щеше да е ученичка на тяхното помощно училище. Средата и усилията на близките не трябва да се подценяват, едно дете може и на 4  да се научи да се мие, на 6 да се закопчава и облича, а пък да учи други неща до тогава.
Да не си загубят шансовете малките деца с това желание още от 3 годишна възраст да се разпореждат - ти за такава градина, ти в дневният център.

А за обществената дейност не трябва да има вменяване на вина от едни майки на други. Майката има право на избор с какво да се занимава. И човек, когато се отдаде на обществена дейност ще бъде и критикуван. И лично аз не вярвам, че този фонд ще заработи както трябва. Пари няма как да се натрупат, само от СМС-и и 2-3 благотворителни инициативи годишно. Колко деца ще могат да се подпомогнат, от къде ще се попълва този фонд?

И още се чудя доколко е представително участието на двете организации, колко хора членуват в тях. Ето организацията на Мирена Велкова не участваше. Има и още една организация "Гражданско движение помощ за лица с проблеми в развититето" спомням си, че Милена е в нейната управа. Майките около "Едно дете с аутизъм" също не участват. И за това са малко помощниците. Ако се приобщят всички организации ще бъде по-лесно в подготовката, а и обхваната по-голяма част от нуждите на децата.

От цялото предаване може да се погледне опита на майката на Любчо и да се вдъхновят хората от нея.

Е, хайде успех! Моят принос е, че отделих от времето си да изкажа мнение. А мнението и обратната връзка казват, че са важни. 

Влади, много си първосигнална и четеш повърхностно.
Двете организации сте се обединили, но едната вади и показва кирливи ризи, влага труд, влага лично време, влага средства, и себеуважение донякъде  /визирам стъпката/, а другата организация си прави реклама, показва "излекувани" от нея деца , а какво ще делите и как ще го делите си е ваша работа. Но вие Стъпката влагате повече октолкото Тацитус, съвета ми беше - нека малко се понапънат и Тацитус и да покажат и те това, което Шефчето е готова да даде, а аз ЗНАМ колко болезнено е да ....ох не мога да го изрека.......да го изговориш и кажеш колко ти е трудно. Сигурно и те могат да покажат малко от това, което Шефчето ще даде без да получи нищо в замяна. От моята позиция на  зрител Тацитус се възползва от стъпката. Дано греша, но така го видях.
Аз те познавам теб, познавам Шефчето, Галатея, Райнов - познавам децата ви, боли ме, когато ми се вижда, че някой се възползва от моите познати и както знаеш с Галатея  сме проектороднини, и аз не мога да остана безразлична към стъпката. Така го видях и пак казвам - дано греша.

И аз разбрах мнението на Катина, както го е обяснила в последният си пост. Някак не разбирам с какво ще се помогне на децата на Шефчето, на  firebird, и на други родители с по-трудни деца.
Помощните училища бяха малко надменно изкоментирани. Аз в почивните дни минах покрай първо помощно училище и беше ремонтирано със сменена дограма и не виждам защо да не се направи такава специализирана паралелка в него. Не вярвам, че едно частно помощно училище ще е от полза за много деца.

Таня,

Веднага ти отговарям.
Такава организация Гражданско движение...., за каквато говориш, юридически не съществува.
Юридическите лица с нестопанска цел и в обществена полза, подлежат на вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Министерство на правосъдието, провери и се увери:
http://www.justice.government.bg/ngo/search.aspx

"Майките около "Едно дете с аутизъм" " не са юридическо лице.

Организациите в България, които активно по различен начин се занимават с проблемите на аутизма, са Асоциация Аутизъм, Сдружение "Тацитус" и Фондация "Стъпка за невидимите деца на България".

Фондът за терапии не се роди изведнъж от нищото, а е резултат от дълъг процес и беше една от целите на Националната Информационна Кампания за аутизма, където беше наречен Социално- здравен фонд, който да работи по модел на здравната каса и да е за психично здраве и да се създаде от Министерство на социалната политика на Р България или от Министерство на здравеопазването, от тях получихме официални писма, в отговор на нашия апел, че въпреки разбирането на спешната нужда от създаването на Фонд за психично здраве, на този етап, не могат да си го позволят:
http://www.autism-bg.org/bg/campanies

Последователно и целенасочено следваме целите си и във всички други области, които са крайните цели на Кампанията, а именно- въвеждане на добри европейски практики в социалната, образователната и здравна сфери имаме резултати и то за кратко време, включително и относно спешната необходимост от въвеждане на специалност във висшите учебни заведения за обучаване на специалисти за работа с деца от спектъра, вече е факт първата специалност в следдипломна квалификация към Факултета за начална и предучилищна педагогика в Софийски Университет "Климент Охридски" -"Терапевтични практики за работа с деца от аутистичния спектър"- от Септември 2011 г.:
http://www.autism-bg.org/bg/news/11-news2

За съжаление все още не се е набрала пълна бройка желаещи, за да стартира специалността.
И за още по- голямо съжаление, в средите на академичната общност са разочаровани, тъй като имат информация, че това се дължи на труда, който си прави "някой от засегнатите родители", за изпраща писма до специалисти от страната- да не се записват в специалността, защото не е легитимна.

А специалността не изисква някакъв специален сертификат и патент- просто се полагат основи на обучение от хабилитирани преподаватели от Софийски университет, с практика по отношение на разстройства от аутистичния спектър.

И в резултат на всичко, като естествено продължение на Националната Информационна Кампания за аутизма беше създаването на Фонд за терапии и тъй като инициативата и действията до момента, свързани с Кампанията и проекта "Майки и приятели на деца- аутисти: Чуйте за нашите деца!", част от световната кампания Autism Mothers, бяха на на Фондация "Стъпка за невидимите деца на България" и затова ние поканихме да се включат в учредяването на Фонда и останалите родителски организации, а те са: Асоциация Аутизъм и Сдружение "Тацитус", както и представители на организации и личности, които вече се бяха въвлекли в процеса по информираност за обществото и осигуряване на достоен живот на аутистичните личности у нас и на семействата им.
 
Поканихме и Асоциацията на Ресурсните учители в България, които понастоящем са съучредители във Фонда за терапии.

И нещо много важно- във Фонда за терапии имаме излъчен от ресорния заместник- министър на образованието г- жа Милена Дамянова представител на Министерство на образованието.

От всички, които поканихме, не прие само Асоциация Аутизъм, която си има свое виждане и посока- имат нелека работа по центъра, проект за друг и преценяват, че тази им отговорност не е малко, което е така и ние уважаваме решението им. А и тежестта им на родители на деца с аутизъм знаем също...

Както и всяка година при организацията на ежегодния концерт за 2 Април- Световният ден за информираност за аутизма, когато Фондация "Стъпка за невидимите деца на България" организираме концерт, посветен на информираността на обществото ни, каним и Асоциация "Аутизъм" да се включат в организацията, която е много тежък процес, изисква писане на писма, разнасяне, много телефонни обаждания- на изпълнители, търсене на спонсори и организация на детайли до най- малката подробност, но ангажиментите, които Асоциация Аутизъм са поели, не са никак малко, а и те са първите у нас, които се нагърбиха с организация на място за рехабилитация на личности от аутистичния спектър, така че- не могат да си позволят да натоварват ресурса си с повече дейности.

И ние уважаваме решението и дейността им.

И се надяваме някой да уважава и нашата дейност!

Кадри от концерта на 11 Април 2010 г. в зала 11 на НДК, когато за първи път в България отразихме 2 Април- обявен от ООН за Световен ден за информираност за аутизма през 2008 г.:
http://www.autism-bg.org/bg/galley/viewcategory/20


Кадри от концерта на 2 Април 2011 г., когато за втори път отбелязахме 2 Април в България - с концерт в Борисовата градина под мотото "Аз обичам човек с аутизъм!"и цялата Борисова градина беше осеяна с тениски и балони с надпис "Аз обичам човек с аутизъм!":
http://www.autism-bg.org/bg/galley/viewcategory/4



И Катина,

Не може в дейността в обществена полза да се измерва кой колко дава...както и е грях да се обезценява труда на Мина и на рожбата й- център "Тацитус". Мина е перфекционист, за разлика от мене, която глобално гледам в бъдещето, когато децата ни ще живеят в свят на респект към личността.., Мина влага и лични средства и инвестира в обучение на специалистите от центъра в чужбина, където ги сертифицира по програмите PECS, TEACH..ABA не е далеч...и майчиното страдание е каузата и мисията на живота й...дните й са запълнени с дейности и срещи, свързани изцяло с каузата, която е обща...

Освен това, ако отсрани изглежда, че рекламира, както е било и за мен, то е защото е направила център, от каквито има безспорно нужда, със собствени средства, но на специалистите трябва да се плащат заплати, разположен е в част от дома им, но той трябва да се отоплява.., има разходи, и то много, а не спира да инвестира и в обучение...

Така че, ако идеализма ми прозира от километри, давам си сметка и че, то е и защото мога да си го позволя- защото не нося пряко ангажимента за хора в буквалния смисъл- да ги обучавам, да плащам заплати, консумативи, дидактически материали и разходи от всякакъв вид за децата, които са ми поверени и т. н....и съм фиксирана в промяна нагласата на всяка единица от обществото, така че светът около детето ми да става все по- отворен и добронамерен..., а това ми коства само много , ама много време и телефонната ми сметка скочи точно 5,5 пъти, откакто съм отдадена така силно на каузата..., но преценявам, че си струва...

Таня,
не си разбрала- не се борим за частно помощно, а за субсидирано специализирано училище.

Защото проектозакона за средното образование предвижда закриване на всички помошни училища, като някои от тяхще се оформят с Центрове за личностно развитие, други- в общообразователни, а други- с най- лошата база, ще бъдат закрити.

Борбата ни е, някои от помощните училища, да се преоформят в специализирани за децата от ниския и близък до ниския спектър, където да се осигури адаптирана база, да се инвестира в обучение на персонал и на достатъчно голям брой кадри- средно по 2 специалисти на дете и където да има TEACH, PECS, ABA обучение.

констанца, сигурно си права и ти вярвам напълно, че си оценявала успехите на фондацията.
Напоследък рядко влизам тук, след като станах свидетел на няколко грозни скандала тук, ентусиазмът ми за писане и четене се поизпари. Затова, моля за извинение, ако съм те накарала да се почувстваш пряко засегната по някакъв начин. Не ми е това целта.

Аз леко ще се отклоня от темата и ще се 'хвана' за думичката битовизъм.
Напълно разбирам всички ви, защото освен майки и баби на деца с аутизъм, това не е единственият ни проблем (ако мога така да се изразя). Не случайно казваме, че от аутизъм всъщност страда цялото семейство. Аз самата също имам семейни проблеми, които всъщност тръгнаха от поставянето на диагнозата на детето. А много от нас (ще си позволя да обединя така) са и самотни майки.
Но в името на децата ни, нямаме право да униваме. Имаме един единствен избор и той е да се борим.

И отново ще се върна към въпросното предаване (съжалявам, че мисълта ми е хаотична, типична аутистична майка  ). На следващия ден, пътувайки за работа, аз срещнах една учителка от детската градина, която посещаваше Мими. Тя ми разказа, че случайно попаднала на предаването и толкова се заинтригувала, че забравила че току що е излязла от банята, седнала и го изгледала. Било и много интересно. Така че явно наистина има смисъл и от повтарящите се неща. За много хора, те все още са си новост. Не се информира толкова лесно цяло едно общество.
Разбира се, че и критиката ви (ни) е необходима. Тя си е коректив, няма какво да си говорим.
Но лично аз бих се радвала, ако успяваме да я поднесем без нападки и обиди, а спокойно и добронамерено. Така ще се разбираме по-добре и наистина ще се получава дискусия.

Благодаря от сърце на тези, които изчетоха 'чаршафа' ми.  

   Момичета,предаването качено ли е в интернет?
   Може ли някой да ми даде линк?
   Благодаря!

http://play.novatv.bg/play/264380/ - малко прекъсва, но изчакай да минат рекламите и ще стане.

         

Влади,

следя редовно какво правите, нещата които си ги отбелязала съм ги видяла и оценявам какви усилия ви коства организирането с толкова малък човешки ресурс.

Знам относително добре какъв е закона за организациите в обществена полза. Когато ти написах за другите родителски формирования имах предвид, че организация в обществена полза се прави от 7 човека, а и ти и Мина сте силни личности и се получава така, че вие представяте вашите виждания като виждания на общността. А това е голяма отговорност, защото 2 човека не могат да видят всички особености, касаещи поне 2-3 хил. деца. И за това е добре да има срещи и с другите неформални организации на родители и да се чуе и тяхното мнение. Не знам това дали се прави и как да се направи.

По другите точки няколко неща са ми направили впечатление:

Обучението на специалисти - защо е нужно това да е отделна специализация, която по мой спомени струваше над 600 лв. Колко специалисти могат да си я позволят? Защо не е включена като някакви модули в задължителното обучение на бъдещите специалисти, после те отиват в цяла България и могат да преподават. Така направена новата специалност незнам дали някога ще събере група, а и да събере група след 1 година 10-15 човека не правят кой знае каква промяна.
И цялото говорене, че трябва някакво супер специално обучение отдалечава специалистите от децата. Това е мое мнение, но е лесно някой да каже чакам да ме обучат и не знам какво да правя през това време. А пък ето Любчо /от предаването/ е добре терапевтиран и без специални обучения, и дори е ходил на рисуване в обикновенна школа. А и в центъра на Асоциация Аутизъм работят специалисти от БГ университети и по мнение на родителите се справят добре.

А за помощните училища -  те са тук, не ми се вярва да се закрият, дори и да носят други имена след време, гледах днес сайта на първо помощно училище, пишат, че през 2010 година са направили първата в БГ сензорна стая. Защо не се работи да се подобряват условията в тях, а се тръгва да се прави нещо нова, което ще отнеме години, ако въобще успее да стане. Или ще стане като частно училище.

Ей такива мисли имам през последните месеци за обществената дейност. Пожелавам ви много добри дела!

Успех на всички!