- Публикувана: 4 фев. 2012, 17:04 ч.
- Последно мнение: 1 март 2012, 17:22 ч.
Колко продължава брака/връзката ви?
На 29 януари започнахме 30-та година от съвместният ни живот.
С много перипетии, с обич, изслушване, отстъпки, тежки нощи/когато децата ни бяха малки, болнички, а той на работа/, с много любов и внимание един към друг и към проблемите на всеки.Без превземки и искане на невъзможното.
Ами това е. Знам ли сигурно там някъде се крие ключът на нашето щастие.
С много перипетии, с обич, изслушване, отстъпки, тежки нощи/когато децата ни бяха малки, болнички, а той на работа/, с много любов и внимание един към друг и към проблемите на всеки.Без превземки и искане на невъзможното.
Ами това е. Знам ли сигурно там някъде се крие ключът на нашето щастие.
Без превземки и искане на невъзможното.
Не бях се замисляла, но е абсолютно точно.
На 29 януари започнахме 30-та година от съвместният ни живот.
С много перипетии, с обич, изслушване, отстъпки, тежки нощи/когато децата ни бяха малки, болнички, а той на работа/, с много любов и внимание един към друг и към проблемите на всеки.Без превземки и искане на невъзможното.
Ами това е. Знам ли сигурно там някъде се крие ключът на нашето щастие.
С много перипетии, с обич, изслушване, отстъпки, тежки нощи/когато децата ни бяха малки, болнички, а той на работа/, с много любов и внимание един към друг и към проблемите на всеки.Без превземки и искане на невъзможното.
Ами това е. Знам ли сигурно там някъде се крие ключът на нашето щастие.
Много добре казано
На 29 януари започнахме 30-та година от съвместният ни живот.
С много перипетии, с обич, изслушване, отстъпки, тежки нощи/когато децата ни бяха малки, болнички, а той на работа/, с много любов и внимание един към друг и към проблемите на всеки.Без превземки и искане на невъзможното.
Ами това е. Знам ли сигурно там някъде се крие ключът на нашето щастие.
С много перипетии, с обич, изслушване, отстъпки, тежки нощи/когато децата ни бяха малки, болнички, а той на работа/, с много любов и внимание един към друг и към проблемите на всеки.Без превземки и искане на невъзможното.
Ами това е. Знам ли сигурно там някъде се крие ключът на нашето щастие.
Много добре казано
Колко време продължава брака/връзката ви?
Къде е магията за стабилните ви семейни отношения?
Къде е магията за стабилните ви семейни отношения?
ами
за момента 20 години брак. 
минали сме почти през всякакви ситуации, някои с компромиси, някои със скандали, някои с разбиране, някои с прошка, някои с взаимни отстъпки....
няма универсални рецепти. Бракът, както и хората се променя, развива, не е статична единица.
От 5 години сме заедно,а от 1 сме бракувани официално.
Вчера ни беше 1-вата годишнина от сватбата и честно казано,бяхме забравили и аз и той/майка ми се обади да ни честити,та се усетихме/..
Просто тези дни малката не спи особено нощем и сме като сомнамбули.
В последствие отпранувахме с бяло вино и хубав филм.
Вчера ни беше 1-вата годишнина от сватбата и честно казано,бяхме забравили и аз и той/майка ми се обади да ни честити,та се усетихме/..
Просто тези дни малката не спи особено нощем и сме като сомнамбули.
В последствие отпранувахме с бяло вино и хубав филм.
23 години брак.
Едва ли има универсална рецепта....
Какво работи при нас:много си говорим,за всичко.Много се докосваме,докато се разхождаме,се държим за ръце,когато гледаме тв ,или аз или той е полегнал на рамото ми.....Никога не се обиждаме и не се нагрубяваме.От лошите думи боли.Не помня досега да сме си лягали скарани....дори и да е имало такъв случай,било е единично.Важните неща ги решаваме заедно,никой на никого не се налага.Никога не спорим за битови неща-върши ги този,който е свободен и има време,т.е. при нас няма разговори "Кой да изхвърли боклука/чий ред е да гледа децата/да измие чиниите/да пусне пералнята...и т.н."
Ако на някой нещо му е проблем,го споделя на момента .За да не се натрупват негативи и в критичен момент да се стигне до "Ама ти помниш ли /знаеш ли преди какво направи/каза.....?" и се получава една лавина от обвинения ,от която няма спасение.В първите 2-3 години се случи чат-пат ,та си научихме урока....
Сигурно има и още,но за това се сещам на първо четене.
Едва ли има универсална рецепта....
Какво работи при нас:много си говорим,за всичко.Много се докосваме,докато се разхождаме,се държим за ръце,когато гледаме тв ,или аз или той е полегнал на рамото ми.....Никога не се обиждаме и не се нагрубяваме.От лошите думи боли.Не помня досега да сме си лягали скарани....дори и да е имало такъв случай,било е единично.Важните неща ги решаваме заедно,никой на никого не се налага.Никога не спорим за битови неща-върши ги този,който е свободен и има време,т.е. при нас няма разговори "Кой да изхвърли боклука/чий ред е да гледа децата/да измие чиниите/да пусне пералнята...и т.н."
Ако на някой нещо му е проблем,го споделя на момента .За да не се натрупват негативи и в критичен момент да се стигне до "Ама ти помниш ли /знаеш ли преди какво направи/каза.....?" и се получава една лавина от обвинения ,от която няма спасение.В първите 2-3 години се случи чат-пат ,та си научихме урока....
Сигурно има и още,но за това се сещам на първо четене.
Страхотни сте! Дано да и моят брак да продължи дълго и щастливо! Много ме радвате!
Пожелавам ти го
Като гледам.. все дъртаняни се събрахме
.. та се питам, дали да не си отворим тема само за таквиз с над 20 годишни връзки.. 
Кой знае.. може да стане даже и интересно.
Ама чак пък ДЪртаняни... Ветерани - да.