Подсъзнанието може всичко 47 ( Линкове за всички техники има на първа страница )

Здравейте момичета. Искам да ви споделя нещо-преди 7 месеца се дипломирах и се мъча да си намеря работа и няма. Живея в може да се каже в голям град и немога да си намеря. Аз по принцип съм много позитивен човек, практикувам често визуализиране, но и това не ми е помогнало за 7 месеца. Бях си написала желания и те не се сбъднаха. Незнам какво се случва с живота ми, мечтаех си да си намеря приятел и това нямам. Незнам какво се случва със живота ми, незнам на къде да поема, незнам какво да правя за да се подобри....толкова ме натъжава това нещо. На 24 години съм със висше образование, 3 говорими езика, сама и без работа толкова месеци......какво се случва?????Колкото и позитивен да е човек след 7 месеца без работа и мъж до себе си , все ще загуби вярата за живот.Помогнете ми.

Naddya, Toddler благодря ви за изказаните позиции по моя въпрос.

Deniluda, ако можеш погледни какво имаш, наслаждавай му се, другото ще дойде. Оцени предимствата на настоящето си статукво и му се наслаждавай, на това че имаш повече време за себе си, на това че имаш възможност все още за избор, т.е не се втренчвай в какво нямаш! Успех! 

Ако беше без образование, с безработен съпруг и дете или деца, може и болни родители, предполагам щеше да се чувстваш още по-зле. Всъщност не е необходимо да се сравняваме с другите хора. Това, че има хора които са "по зле от нас", може да ни стимулира да гледаме по-позитивно на нещата и да се успокоим за момента.

"Бог отговаря на всички молитви по 3 начина, "Да", защото го заслужавате, "Не", защото заслужавате по-добро и "Все още не", защото най-доброто тепърва предстои!"

Важното е да имаме вяра и търпение.

Всеки ден сутринта си повтарям:

Благодаря, за прекрасния ден, който сме днес.
Благодаря, че всичко, от което имам нужда идва при мен навреме.
Благодаря, че всички мои желания се изпълняват навреме.
Благодаря, че всички мои мечти се осъществяват навреме.
Благодаря, че всички мои потребности се задоволяват навреме.
Благодаря, че всичко, което трябва да зная, го научавам навреме.
Благодаря, че всичко, което трябва да свърша, го върша навреме.
Благодаря, че животът ми работи идеално. Сега и завинаги!

Това, което все още не съм получила, приемам, че все още не му е дошло времето. За някои неща чакам от години, но тя Вселената си знае работата. Всичко се случва най-добре и в най-подходящия за мен момент и в интерес на всички останали.

Напълно съм съгласна с Вела,а това благодаря,че.....много ми харесва и започвам да си го казвам още от днес.Аз попринцип всяка вечер благодаря с общи думи за деня и възможностите,които ми е дал(независимо какви),но  този вариант е по-завършен и абе "докосна ме''.Вела
При мен това със ''сравняването '' върши много добра работа.Преди време покрай работата си се налагаше да посещавам ромски квартали,направо катуни.Там на едно легло спяха напреко,че да се събират повече 6-7 деца,за хигиената думи нямам,бебетата се хранеха с разредена боза и...Като се прибирах после ми се струваше панелното жилище- палат, и всякакви оплаквания,че е далеч,че ползвам транспорт,че е тясно и т.н. вече губеха смисъл.После се наложи да работя с увредени ,терминално болни деца и вече се чудех как съм могла да се оплаквам,че децата ми са с грип или шарка ,например.И много подобни примери мога да дам ,но смисъла е ясен-да приемем с благодарност това,което имаме,защото ако нас не ни удовлетворява,то за други е мечтата на живота им.Е,разбира се че трябва и да се действа към подобрение или промяна,но винаги изхождайки от благодарността,за това което сме получили.

В този живот знам, че има и много по зле от мен, но нали за да вървим нагоре нетрябва да гледаме тези под нас .... а да се мъчим да изкачим стълбицата за да стигнем върха. Аз не искам да се сравнявам с ромите и да мисля за тях, защото те живет върху нашият гръб, но това е друга тема. Става дума, че наистина колкото и позитивна да съм ... заичето все неизлиза. Това ме натъжава.

 

 Пропуснала съм да напиша, че всяка сутрин, докато чакам асансьора Благодаря, за прекрасния ден, който сме днес. Т.е. всеки мой ден, започва с благодарност.

Допълних го в предния пост.

 И преди съм споделяла - този надпис е принтиран върху цветето на живота във формат А4 и поставен до входната врата. Така съпругът ми всяка сутрин, преди да излезе от дома ни си го чете. Как не го е запомнил до сега, не зная, но си го чете най-редовно. А ако някой от гостите ни, ме попита, казвам, че трябва да благодарим, за всяко нещо в живота си  и толкова. Те. всъщност близките ми знаят, че се увличам по езотерика. На съпруга си съм казала - ако някой пита него - да казва, че аз съм сложила листа и толкова. /Той понякога се притеснява какво ще кажат хората, но прие листа с охота./

А защо винаги се сравняваме с другите? По-добри или по-лоши, те са ДРУГИТЕ. Много по-добре е единственото сравнение да е с вчерашното ни АЗ и да се стремим да го надминем именно него. Само по този начин ще вървим напред и то по собствен път. Критиките и коментарите на другите около нас не трябва да ни засягат - слушаме ги, ако намираме начин, извличаме полза за собственото ни АЗ и без да влизаме в излишни спорове (особено когато не можем да променим нищо), си продължаваме по собствения път. Обикновенно хората, които критикуват, правят това без да предлагат решение на проблема и с такъв човек е безсмислено да водиш разговор. Полза можеш да имаш само от разговор с хора, които не само критикуват, но и предлагат варианти на решения и са отворени да чуят и твоите.

Naddya, ще се самоцитирам:


Съгласна съм с лора др :


 

А тези ''под нас''дали от тяхна гледна точка се определят така.Това е много субективно.
И защо трябва да се ''мъчим'' да постигмем нещо,най-лесно всичко става без съпротива.И дали като ''достигнем върха'' ще сме щастливи,по- добре е да се чувстваме така в процеса на изкачването,защото то май е цял живот.
А в предния пост дадох примери как срещайки едни или дриги хора,аз променям отношението си към нещата,които съм приемала като ''проблеми''.С това не искам да карам deniluda или които и да е да прави същотото.Просто при мен ми действа отрезвяващо.Преди време тук се писа за ''Ник,продавача на надежди'',истории като неговата също така ми влияят.

Знаете ли момичета ... днес бях доста разстроена мога да кажа ... но се зачетох в една книга, и и олекна. На мен когато ми е тежко, намирам утеха в книгите, обичам да стоя сред природата, да слушам музика и най-вече както споменах-книгите. От тях трупам много знания само, че когато дойде момента да се прилагат тези твои научени наизуст уроци-практиката е много по трудна цел. Аз се стремя да стана наистина добур човек и го усещам в ежедневието си постоянно. Благодаря за хубавите отговори ... и наистина аз не искам да се сравнявам с никого, само със вчерашното си Аз, за да мога да се усъвършенствам постоянно. Знам, че всеки има трудни моменти, и се радвам че ги има наистина, защото точно те ни карат да израстваме като личности.

Нещо, което ми хареса - "Единственото нещо, което започва от върха е копаенето на дупка!!!"

*** 

"Живота не ни наказва, той ни учи! Преподава ни задачи, които трябва да решим. Всяка "проблемна" ситуация   възниква, за да излезете от нея по-добри, отколкото сте влезли, а не за да затънете дълго там.
Тази информация е записана във вашата аура и в съответствие с нея, получавате по нататъшните уроци" по живот. Животът ни развива, и ако човек се окаже в "задънена улица", то е , защото упорито не желае да си направи изводи, от всичко, което му се е случвало досега."

Трудно, но вярно.

*** 

Старай се винаги да бъдеш себе си. По света има достатъчно други хора.

*** 

Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.

В живота на всеки човек има периоди, в които изглежда, че всичко се срива. И не само изглежда, защото на гнили основи нови сгради не се строят. Сриват се из основи цели животи. И пак отначало. Понякога тези периоди не продължават месеци, а години. Изпитание на вярата, възпитание на духа, който както намери за добре го приема, но въпросът е в приемането и осъзнаването на смисъла. Факт, че и да не го приемем, то пак ще се срине, за да даде място на нещо ново. Тъй че е по-добре да се приеме и осмисли, пречупи през призмата на наученото и да се ползва по предназначение - да засили вярата и да укрепи духа. Защото единственото сигурно нещо в живота е промяната и тази едва ли ще е последната. 

Успешна седмица момичета 

и един цитат на любимия ми Хенри Милър 


„Сексът е една от деветте причини за прераждането… Останалите осем не са важни. „

Това и друг път е споменавано,ама май не е лошо да си го пропомним:

''Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.''
Успешна седмица  и от мен!

И аз да се включа в позитивния форум Последните ми 2-3 години са съпроводени с проблеми от всякакво ествество. Първо се започна с личен проблем, оттам здравословен, с който още се боря. Това ме провокира да започна да чета книги за самоусъвършенстване, за позитивно мислене и тн. След което започнах да се самообвинявам защо съм се тормозила толкова в личните си отношения и съм отдавала такова голямо значение на дребни неща и като резултат - здравето ми се разклати.  Преди това минах през самосъжаление - защо точно на мен се случва това. Изпаднах в депресия. После излязох. Проблеми в работата, търся нова, а не намирам. Смених си мъжа ( ) и се усещам,че пак започвам да се тормозя този път за други неща. Искам да контролирам, всичко да е по моему, разни страхове имам, анализирам много, ревност и отново не съм щастлива, напрегната съм, все нащрек за нещо. Не мога да се доверя на човека до мен, все имам чувството, че ме лъже. Не е на добре работата   Отделно на това, всички чакат с нетърпение да раждам, че съм станала на 29 и вече изтървам влака, пък аз да взема да си сменя гаджето и сега кой знае кога! И в главата ми е такъв хаос. Постоянно негудувам и недоволствам от живота си и от това, което съм. Ходх на курс на Норбеков, имаше ефект в настроението, станах по-бодра, весела, в добро настоение без да има причина, но постепенно пак влязох в коловоза. Зная, че всичко зависи от мен. Започвам нещо, но не го довършвам. Вече няма накъде обаче, и сериозно се залавям със себе си. Затова започвам и най-редовно да чета и пиша тук, защото имам нужда от подкрепа!!! Успех на всички и хубав ден!