Като написано за нас ...

There are nine million bicycles in Beijing
That's a fact,
It's a thing we can't deny
Like the fact that I will love you till I die.

We are twelve billion light years from the edge,
That's a guess,
No-one can ever say it's true
But I know that I will always be with you.

I'm warmed by the fire of your love everyday
So don't call me a liar,
Just believe everything that I say

There are six BILLION people in the world
More or less
and it makes me feel quite small
But you're the one I love the most of all

We're high on the wire
With the world in our sight
And I'll never tire,
Of the love that you give me every night

There are nine million bicycles in Beijing
That's a Fact,
it's a thing we can't deny
Like the fact that I will love you till I die

And there are nine million bicycles in Beijing
And you know that I will love you till I die!

...кой е млад и зелен?????? ...съвсем ме обърка

Ема, опитът, казах ти. 

Имам много любими песни и стихове... Но както Естел е писала, по-често описват моментни състояния. Все пак сме променливи...
Това откривах близо до нас преди години. Сватбената ни песен е. Обожавам я.
Тази песен също ми е много скъпа. Лична.
По-късно, може би, бих споделила още.
Тази тема може да бъде твърде разголваща...

Нещо и от мен. )

НА ЗАВОЯ

Нали помниш, ти моя любов... Ненадейна. Абсурдна. Случайна.
Не те чаках... Не знаех... Не исках... И не вярвах, че ти си това.
Без целувка дори… Цяла нощ… И внезапно родената тайна...
Без дали... И защо... И летим в пропастта на страстта през глава...

Безнадеждна... Опасна... Прекрасна... Моя тъжна любов... Неудобна...
Човка в човка две птици... Обречени... Без гнездо... Без небе... Без крила...
И какво ще остане от тебе... Кой за тебе след нас ще си спомни...
Само ние отгоре... В отвъдното... И амурчето... С остра стрела.

Моя тъжна последна любов...Моя болка... И щастие мое.
Колко много изминало време... Колко малко остава пред нас.
Не, не бързай... Ръка ми подай... За да вземем спокойно завоя...
А след него... Какво е? Какво е?.. Бим… бам… бум... Идва нашият час.

 ....И срещнах теб...Душата ми обрулена
     откликна с някакъв първичен зов
     и застанах аз пред теб разбулена,
     без преструвки, търсеща любов.....

http://www.youtube.com/watch?v=SQ9acTpB0ic
http://www.youtube.com/watch?v=bHUH8cP7p90&feature=related
и много други песни и стихове...
Но Жо е го е написал много красиво...

Нямам такива стихове, които да описват живота ни. И леко ми е смешно дори от това вживяване по стихове и песни. Но признавам, че ми е приятно, когато излизаме някъде и мъжът ми ми тананика в ухото Ерик Клептън:
                                   We go to a party and everyone turns to see
                                   This beautiful lady that's walking around with me.
                                   And then she asks me, "Do you feel all right?"
                                   And I say, "Yes, I feel wonderful tonight."

и още една http://www.youtube.com/watch?v=r-QpaFBD6nE
ако някой иска превод судоволствие ще го направя. Просто са страхотни песните му и съм сигурна, че много хора биха се открили в тях.... 

Това, което е написано като за мен, стои в подписа ми - http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=186&WorkID=10022&Level=2
От дете това ми е най-любимото стихотворение и повярвайте, че когато го усещате, че е написано като за вас, в трудни мигове винаги дава някакъв тонус, импулс или сили да станете, да продължите, да се преборите  и т.н.

Ами те силните стихове са силни заради това, че почти всеки може да се припознае в тях. Примерът с : "Вървят ли двама..." беше добър.
Но честно казано, ако трябва съвсем да се идентифицирам и себе си, и човекът до мен като част от някакво love story, ми е трудно да се сетя за нещо, написано в мерена реч, което да звучи едновременно наивно и цинично, идеалистично и реалистично, себеотрицателно и егоистично, и на всичкото отгоре да става дума за любов.

 
 

Дори и това ли? 

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш
копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си,
мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш
неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да
не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да
я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали
можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти
клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним
ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си,
дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си
душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки
ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак
да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието,
изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за
децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.

Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!

Орайя, Планинският мечтател





Покана за ТАНЦ…
Изпращам ти покана -
думите й са изписани на дланта ми
от пламъка на живота.

Недей да скачаш веднага с вик:
"Да, това е което искам! Нека го сторим!"
А просто се изправи тихо
и ела да танцуваш с мен...

Покажи ми как следваш най-дълбоките си желания,
по спирала в болката на болките,
и аз ще ти покажа как навлизам навътре
и как се отварям навън,
за да почувствам целувката на Мистерията,
сладките й устни до моите, всеки ден...

Не ми казвай, че искаш да събереш
целия свят в сърцето си.

Покажи ми как успяваш да продължиш,
след като си направил поредната грешка,
без да изоставяш себе си,
когато си наранен
и се страхуваш да бъдеш необичан...

Разкажи ми историята за това кой си,
и ме познай в историите, в които живея аз.

И когато сме заедно, нека помним,
че всеки един от нас винаги има избор.

Не ми казвай колко прекрасни
могат да бъдат нещата... един ден.

Покажи ми, че можеш да поемеш риска
да бъдеш в пълен мир,
напълно приемащ начина,
по който са нещата точно в този момент.
И отново в следващия,
и в следващия след него...

Наслушала съм се на достатъчно
воински истории за смел героизъм...

Кажи ми как се сгърчваш,
когато се блъснеш в стена,
в нещо, отвъд което не можеш да преминеш
само със силата на собственото си желание.
И какво те пренася отвъд тази стена,
при крехката красота на човешката ти природа...

И след като сме показали един другиму
как сме поставили и опазили чистите, здрави граници,
които ни позволяват да живеем заедно, един до друг,
нека рискуваме и си припомним
как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези,
които някога са ни обичали така шумно...

Отведи ме по местата,
които те учат как да танцуваш,
местата, където би рискувал,
оставяйки света да разбие сърцето ти...

И аз ще те отведа по места,
където земята под нозете ми и звездите над мен,
ме карат да се чувствам цяла отново и отново...

Покажи ми как се грижиш за външните неща,
без да им позволяваш те да определят кой си ти...

Когато телата са сити,
но въпреки това вътрешните ни гласове крещят,
че желанията на душите ни имат твърде висока цена,
нека си припомним един на друг,
че това никога няма връзка с парите...

Покажи ми как представяш пред хората и света
историите и песните, които би искал
децата на нашите деца да запомнят...

И аз ще ти покажа,
как се боря не да променям света,
а да го обичам!...

Седни до мен в дългите моменти на споделената самотност,
познавайки както абсолютната ни самота поотделно,
така и безспорната ни принадлежност един на друг.

Танцувай с мен в мълчанието
и в звука на дребните всекидневни разговори,
без да ми противопоставяш нито едното,
нито другото в края на деня.

И когато звукът от всички декларации
на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра,
танцувай с мен в безкрайната пауза,
преди следващото вдишване на великия дух,
който ни диша в самото съществуване,
а не просто запълва празнотата отвън или отвътре...

Не, не казвай "ДА!".

Просто поеми ръката ми и...
ТАНЦУВАЙ С МЕН!...

Орайя, Планинският мечтател

Или пък това???

Приличаме си. С всичките различия,       
които ни разделят безвъзвратно.             

Причината са с теб да се обичаме           

и да се връщаме един към друг обратно.     

Властен си, а аз съм непокорна,

толкова различни като личности...         

Всеки спор е помежду ни животворен,         

браним собствените си различности.         

Разнополюсни сме. Като два магнита,         

долепени на обратно – се привличаме.       

И различно ни се случват даже дните,

но еднакво само с тебе се обичаме.