Като написано за нас ...

Намират се някои които са писали мислите ми.
Не ги обичам, тъй като отнемат усещането ми
за уникалност.

http://vbox7.com/play:5c186d0a

мдааааа ..ето,, Съм страшна мадама,
съм адски красива.
Каквото да сложа –
... все ми отива.
И чок съм прекрасна.
И въз талантлива.
И бол музикална.
И много схватлива.
Съм тъй работлива,
кадърна и всичко.
И чиста, свенлива –
сълза на сърничка!
Ужасно съм умна,
схватлива, разбрана.
Хайде, ще спирам,
че дългичко стана...

Но съм и скромна -
“вода не напита”,
който не вярва -
мама да пита'' ....

Да, има едно стихотворение, в което се откривам. В момента, в който го прочетох първата ми мисъл беше, че е написано за мен 

Обичам те!

Обичам те и всичко е възможно!
Аз всичко мога: с двете си ръце,
със дланите си тъй тревожни
да завладея твоето сърце,

с очите си да те поглъщам
и с тях докрай да те изгоря,
душата ти на пепел да превърна
(когато искам, мога и това).

Аз мога да съм буйна, буреносна,
в стихията си всичко да руша...
Обичам те и всичко е възможно.
И цялата ми сила е в това!

Ох, преди се подигравах, днес се откривам аз самата.
Сякаш колкото повече преживееш - в толкова повече стихове - се виждаш...

http://www.youtube.com/watch?v=YFCqAPd9wHw

Не знам защо. Точно като за нас.

Мъжът ми ще ме спука от подигравки, ако прочете това.

А тези два стиха на Камелия Кондова, посветени на децата и, сякаш за моите деца ги е писала:

На Самуил
Утре, като дойде някоя напета —
с две глави над мене, два пъти по-млада...
Като ми открадне със очи момчето
и като запукат двамата на кладата...
Няма да го бъде! С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде! Да ме чуеш, сине.
Нали знам, жените сме невярно племе.
Тайните си мисли надълбоко крием.
Ти ще й напишеш някоя поема —
тя ще се засмее. И ще те затрие.
Тъй ще му говоря, само да порасне.
Само да започне сутрин да се бръсне.

А сега играят с Лидия във яслите —
и им се усмихвам.
Вместо да се пръсна.



На Мария
    "Аз съм Мария — жената на всички мъже.
        И на мъртвите даже."
            Борис Христов
 

Някой ден и по тебе така ще въздишат...
Е, сигурно не толкова талантливо.
Един мъж ще сияе — останалите излишни
ще се напият и пак ще им бъде криво.
Някой ден... Боже, не е далечен,
ще звъни телефонът — а няма да търсят мене.
Ще се погледна такава — старомодно облечена,
с ретро песни наум и с ретро съмнения.
Някой ден брат ти ще се върне задъхан в къщи,
ще ти кресне, ще те дръпне за русата плитка:
"Откъде накъде онзи тип те е запрегръщал?!"
А пък ти ще стъпваш в морето — от край до край плитко.
Сега спиш като ангел и залита цялата къща
от щастие, мое беличко пеленаче.
А баща ти чете тези стихове и преглъща
сълзите, които някой ден
накуп ще изплаче.

 

Този текст на Аеросмит описва чувствата ми в определен момент на моя живот.Преводът не емн добър ,но...

Оставих правилното отвън
И допуснах грешното вътре
Имах Ангел на милосърдието за да изкупи греховете ми
Имаше времена в живота ми
Когато полудявах
Опитвах се да подмина
Болката
Когато се отпуснах
И паднах на земята
Да, мислех си, че ще мога да замина, но не можах да изляза от вратата
Дошло ми е до гуша
От живот в лъжа
Искаше ми се
да умра

Удивително е
С премигване най-накрая видя светлината
Удивително е
Когато моментът дойде знаеш, че ще бъдеш добре
Удивително е
И казвам молитва за отчаяните сърца тази нощ

Този последен изстрел е дълготрайна ваканция
И колко високо можеш да летиш със счупени криле
Живота е пътешествие не предназначение
И просто не мога да кажа какво ще донесе утре...

Трябва да се научиш да пълзиш
Преди да се научиш да ходиш
Но просто не можех да слушам всички тези праведни приказки, о да...
Бях навън на улицата....
Просто опитвайки се да оцелея...
Дращейки да остана
Жив

Удивително е
С премигване най-накрая видя светлината
Удивително е
Когато моментът дойде знаеш, че ще бъдеш добре
Удивително е
И казвам молитва за отчаяните сърца тази нощ
[/quote]

Ето още нещо, което сякаш е написано за нас:
http://www.youtube.com/watch?v=kpymJv33mQU

Има -
Beyonce - Halo
Тази песен е толкова близо до мен, че няма на къде повече 
Дори мисля да си гравирам малка част от текста на халката ми... 

(със съкращения  )

Remember those walls I built
Well baby they're tumbling down
And they didn't even put up a fight
They didn't even make a sound
I found a way to let you in
But I never really had a doubt
Standing in the light of your halo
I got my angel now

It's like I've been awakened
Every rule I had you breakin'
It's the risk that I'm takin'
I ain't never gonna shut you out

Everywhere I'm looking now
I'm surrounded by your embrace
Baby I can see your halo
You know you're my saving grace
You're everything I need and more
It's written all over your face
Baby I can feel your halo
Pray it won't fade away

I can feel your halo (halo) halo

Hit me like a ray of sun
Burning through my darkest night
You're the only one that I want
Think I'm addicted to your light
I swore I'd never fall again
But this don't even feel like falling
Gravity can't forget
To pull me to the ground again


... а също и "Обичам те" на Силвия Кацарова

С косите ми обичам да играеш
и с пръсти да ги рошиш като вятър
под топлата им ласка да гадая
на твоята усмивка светлината.

Очите ми обичам да целуваш,
чрез устните ти първа да усетя
как пролетните ветрове бушуват
и как попиват в мене дъждовете.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Обичам до гръдта ти да се сгуша
и пулсът ми със твоя да се слива,
сърцето ти как вика да послушам
и уморена тихо да заспивам.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

...и последното, за което се сещам:

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия, теб, само теб чакам.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти, ти ме възпираш,
моите кошмари и приказни сънища ти, ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена, миг, миг като вечност.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута,
колко причини в света са създавали тази минута,
нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени,
още преди да започне съдбата ми..., ти, ти си до мене.

Имам чувството, че по-съдържателна тема във форума няма. От всеки поместен текст - така искрено се вижда душата на списващите, както са преживели или накъде вървят...

Много песни са ми льОбими но са само моментни състояния.

...добре ли си?????

  Прекрасно.
Форумският опит проговори тук. Ама ти си млад и зелен още.

There are nine million bicycles in Beijing
That's a fact,
It's a thing we can't deny
Like the fact that I will love you till I die.

We are twelve billion light years from the edge,
That's a guess,
No-one can ever say it's true
But I know that I will always be with you.

I'm warmed by the fire of your love everyday
So don't call me a liar,
Just believe everything that I say

There are six BILLION people in the world
More or less
and it makes me feel quite small
But you're the one I love the most of all

We're high on the wire
With the world in our sight
And I'll never tire,
Of the love that you give me every night

There are nine million bicycles in Beijing
That's a Fact,
it's a thing we can't deny
Like the fact that I will love you till I die

And there are nine million bicycles in Beijing
And you know that I will love you till I die!

...кой е млад и зелен?????? ...съвсем ме обърка

Ема, опитът, казах ти. 

Имам много любими песни и стихове... Но както Естел е писала, по-често описват моментни състояния. Все пак сме променливи...
Това откривах близо до нас преди години. Сватбената ни песен е. Обожавам я.
Тази песен също ми е много скъпа. Лична.
По-късно, може би, бих споделила още.
Тази тема може да бъде твърде разголваща...

Нещо и от мен. )

НА ЗАВОЯ

Нали помниш, ти моя любов... Ненадейна. Абсурдна. Случайна.
Не те чаках... Не знаех... Не исках... И не вярвах, че ти си това.
Без целувка дори… Цяла нощ… И внезапно родената тайна...
Без дали... И защо... И летим в пропастта на страстта през глава...

Безнадеждна... Опасна... Прекрасна... Моя тъжна любов... Неудобна...
Човка в човка две птици... Обречени... Без гнездо... Без небе... Без крила...
И какво ще остане от тебе... Кой за тебе след нас ще си спомни...
Само ние отгоре... В отвъдното... И амурчето... С остра стрела.

Моя тъжна последна любов...Моя болка... И щастие мое.
Колко много изминало време... Колко малко остава пред нас.
Не, не бързай... Ръка ми подай... За да вземем спокойно завоя...
А след него... Какво е? Какво е?.. Бим… бам… бум... Идва нашият час.

 ....И срещнах теб...Душата ми обрулена
     откликна с някакъв първичен зов
     и застанах аз пред теб разбулена,
     без преструвки, търсеща любов.....

http://www.youtube.com/watch?v=SQ9acTpB0ic
http://www.youtube.com/watch?v=bHUH8cP7p90&feature=related
и много други песни и стихове...
Но Жо е го е написал много красиво...

Нямам такива стихове, които да описват живота ни. И леко ми е смешно дори от това вживяване по стихове и песни. Но признавам, че ми е приятно, когато излизаме някъде и мъжът ми ми тананика в ухото Ерик Клептън:
                                   We go to a party and everyone turns to see
                                   This beautiful lady that's walking around with me.
                                   And then she asks me, "Do you feel all right?"
                                   And I say, "Yes, I feel wonderful tonight."

и още една http://www.youtube.com/watch?v=r-QpaFBD6nE
ако някой иска превод судоволствие ще го направя. Просто са страхотни песните му и съм сигурна, че много хора биха се открили в тях.... 

Това, което е написано като за мен, стои в подписа ми - http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=186&WorkID=10022&Level=2
От дете това ми е най-любимото стихотворение и повярвайте, че когато го усещате, че е написано като за вас, в трудни мигове винаги дава някакъв тонус, импулс или сили да станете, да продължите, да се преборите  и т.н.

Ами те силните стихове са силни заради това, че почти всеки може да се припознае в тях. Примерът с : "Вървят ли двама..." беше добър.
Но честно казано, ако трябва съвсем да се идентифицирам и себе си, и човекът до мен като част от някакво love story, ми е трудно да се сетя за нещо, написано в мерена реч, което да звучи едновременно наивно и цинично, идеалистично и реалистично, себеотрицателно и егоистично, и на всичкото отгоре да става дума за любов.

 
 

Дори и това ли? 

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш
копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си,
мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш
неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да
не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да
я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали
можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти
клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним
ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си,
дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си
душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки
ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак
да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието,
изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за
децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.

Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!

Орайя, Планинският мечтател





Покана за ТАНЦ…
Изпращам ти покана -
думите й са изписани на дланта ми
от пламъка на живота.

Недей да скачаш веднага с вик:
"Да, това е което искам! Нека го сторим!"
А просто се изправи тихо
и ела да танцуваш с мен...

Покажи ми как следваш най-дълбоките си желания,
по спирала в болката на болките,
и аз ще ти покажа как навлизам навътре
и как се отварям навън,
за да почувствам целувката на Мистерията,
сладките й устни до моите, всеки ден...

Не ми казвай, че искаш да събереш
целия свят в сърцето си.

Покажи ми как успяваш да продължиш,
след като си направил поредната грешка,
без да изоставяш себе си,
когато си наранен
и се страхуваш да бъдеш необичан...

Разкажи ми историята за това кой си,
и ме познай в историите, в които живея аз.

И когато сме заедно, нека помним,
че всеки един от нас винаги има избор.

Не ми казвай колко прекрасни
могат да бъдат нещата... един ден.

Покажи ми, че можеш да поемеш риска
да бъдеш в пълен мир,
напълно приемащ начина,
по който са нещата точно в този момент.
И отново в следващия,
и в следващия след него...

Наслушала съм се на достатъчно
воински истории за смел героизъм...

Кажи ми как се сгърчваш,
когато се блъснеш в стена,
в нещо, отвъд което не можеш да преминеш
само със силата на собственото си желание.
И какво те пренася отвъд тази стена,
при крехката красота на човешката ти природа...

И след като сме показали един другиму
как сме поставили и опазили чистите, здрави граници,
които ни позволяват да живеем заедно, един до друг,
нека рискуваме и си припомним
как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези,
които някога са ни обичали така шумно...

Отведи ме по местата,
които те учат как да танцуваш,
местата, където би рискувал,
оставяйки света да разбие сърцето ти...

И аз ще те отведа по места,
където земята под нозете ми и звездите над мен,
ме карат да се чувствам цяла отново и отново...

Покажи ми как се грижиш за външните неща,
без да им позволяваш те да определят кой си ти...

Когато телата са сити,
но въпреки това вътрешните ни гласове крещят,
че желанията на душите ни имат твърде висока цена,
нека си припомним един на друг,
че това никога няма връзка с парите...

Покажи ми как представяш пред хората и света
историите и песните, които би искал
децата на нашите деца да запомнят...

И аз ще ти покажа,
как се боря не да променям света,
а да го обичам!...

Седни до мен в дългите моменти на споделената самотност,
познавайки както абсолютната ни самота поотделно,
така и безспорната ни принадлежност един на друг.

Танцувай с мен в мълчанието
и в звука на дребните всекидневни разговори,
без да ми противопоставяш нито едното,
нито другото в края на деня.

И когато звукът от всички декларации
на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра,
танцувай с мен в безкрайната пауза,
преди следващото вдишване на великия дух,
който ни диша в самото съществуване,
а не просто запълва празнотата отвън или отвътре...

Не, не казвай "ДА!".

Просто поеми ръката ми и...
ТАНЦУВАЙ С МЕН!...

Орайя, Планинският мечтател

Или пък това???

Приличаме си. С всичките различия,       
които ни разделят безвъзвратно.             

Причината са с теб да се обичаме           

и да се връщаме един към друг обратно.     

Властен си, а аз съм непокорна,

толкова различни като личности...         

Всеки спор е помежду ни животворен,         

браним собствените си различности.         

Разнополюсни сме. Като два магнита,         

долепени на обратно – се привличаме.       

И различно ни се случват даже дните,

но еднакво само с тебе се обичаме.

Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"-"Особени сезони"Стивън Кинг

От тези стихове ми потекоха сълзи в очите.А се каня да работя...
по-късно ще споделя и аз

Desss - това е готино 

Стивън Кинг винаги ми е бил особено близо до сърчицето. От кой точно сезон беше този откъс?

Планинският мечтател не е моята чаша чай, твърде многословен е, дори за мен.

Ето този шедьовър на Шекспир ми звучи много отблизо, сякаш от самата мен (дано не звучи нескромно   ), дори като го четох за първи път, ме побиха тръпки:

Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.

Не бели рози — пищни и богати,
не алени са нейните страни,
ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.

Страните й не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя

и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.

Yulichka, прекрасно е  Спомням си го от часовете по литература 

http://www.youtube.com/watch?v=e47R7Z_jwkA - Scorpions "Always Somewhere"
http://vbox7.com/play:3b5fc023 - Beverly Craven "Promise me"

Нали?!  Сонетите на Шекспир са световно богатство, гениални са. Иначе какво ме описва като душевност - много ми е близка лириката на Лермонтов - сякаш за себе си чета... Същото важи и за Дебелянов, особено това:
 
              Черна песен

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

А ако става въпрос за мен и мъжа ми като двойка - "Сенки" на Яворов: 

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!

Юличка, този сонет е сред любимите ми.

От мен малко Шели.

Аз плаша се от твоите целувки,
но ти от моите не се плаши!
Душата ми е страдала премного,
тя няма твоя лъх да задуши!

Аз плаша се от твоя глас и поглед,
но ти от моите не се плаши!
Невинна е и чиста любовта ми,
тя всеки тъмен вик ще заглуши!

Такава власт над себе си ми даваш,
че аз стоя изтръпнала, безмълвна.
…Косите ми със светлина са пълни,
от устните ми капе мед и вино,
огньове еньовденски, сини
играят на прострените ми длани…
Не е то страст,
не е желание
ако ти нося болка, ще я вземеш;
и смърт да съм дори-ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!
И аз, владетелката, тихо коленича
и гордостта ми като дреха пада…
Такава власт над себе си ми даде,
че ти се покорих

Станка Пенчева

Благодаря ти, че ги сподели. Прекрасни са.

Темата е много хубава. Довечера и аз ще се включа.

Прекрасна тема, от всяка страница лъха на интимност 
Yulichka и аз потръпнах докато четях, страхотно е....
По темата, има само една песен в която откривам себе си...отдавна...с един мъж
http://www.youtube.com/watch?v=ZpDQJnI4OhU
Текста е просто .... разбиващ

Песента на първия танц на сватбата ни беше What a wonderful world на Луис Армстронг и тя идеално описва перфектната хармония, която имаме с мъжа ми. Затова я и избрахме. Нямаме никакви емоционални мъки и драми.

Поздрав за всички:

http://youtu.be/HPcgM1MnDnI

http://www.youtube.com/watch?v=sJAvdayvf8Q

http://www.youtube.com/watch?v=Ra-Om7UMSJc&ob=av2e


http://www.youtube.com/watch?v=y2kEx5BLoC4

сватбената ни песен:

http://www.youtube.com/watch?v=GxLR_VaWkMM&feature=fvst
Много са - всеки ден откривам нещо ново ,преоткривам нещо старо, но са все състояния, мисли, чувства за момента...

Аз съм се чувствала напълно споделена и разпозната в едно изказване на Тери Гилиъм.
Може би защото и аз съм едно от успешно оцелелите деца в тоя свят (слава Богу)

Това е увода към Tideland

Hello. I’m Terry Gilliam and I have a confession to make: Many of you are not going to like this film. Many of you, luckily, are going to love it. And then, there are many of you who aren’t going to know what to think when the film finishes. But hopefully, you’ll be thinking. I should explain: This film is seen through the eyes of a child. If it’s shocking, it’s because it’s innocent. So I suggest you try to forget everything you’ve learned as an adult—the things that limit your view of the world: your fears, your prejudices, your preconceptions. Try to rediscover what it was like to be a child, with a sense of wonder and innocence. And don’t forget to laugh. Remember, children are strong. They’re resilient. They’re designed to survive. When you drop them, they tend to bounce. I was sixty-four years old when I made this film. I think I finally discovered the child within me; it turned out to be a little girl. Thank you. Thank you. Thank you

  Благодаря за темата !
Кибрит

В очите ти виждам

същия образ, като

онзи в огледалото вчера.

Горя в адските огньове

на твоята страст.

А ти още не си ме докоснал

- направи го!

Всеки милиметър от

моята кожа крещи.

Сякаш залята с бензин,

чакам твоята кибритена клечка.

- Направи го! Още ли чакаш?

Чувам леко свистене,

невинна и крехка,

кибритена клечка гори.

И пламвам полека

и толкова нежно в ръцете ти,

не само в твоите очи.

Тела - преплетени

кибритени клечки,

мечтая да почернея

до теб!

Мария Чонова 

Много хубава тема.   



Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

          Сaribiana

Нейша, постингът ти ме накара да гледам филма. Наистина шокиращ, обаче няма начин да не те напуши на смях в някои моменти, колкото и да не е прието някак си да се смееш на такива неща.

Понякога този стих ми напомня някои разговори в бг-мама:

Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?

Елеонора Княжева

Тук е адът

Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.

Разполагай се. Този миндер
овехтял и постлан с черга проста
е свидетел на черен хабер
от умрял. И на всякакви гости.

Ще ме плашиш ли? Ех, че късмет -
аз отдавна ти знам номерата.
Забрави, прескочи моя ред,
че от тебе съм дваж по-рогата.

Нямам страх, ей така, на инат
мога целия цирк да ти срутя.
На земята е страшния ад,
а за твоя - на кой ли му пука.

Всичко имаме тука - лъжи,
кал и злоба, пороци, кошмари,
лицемери, слепци, подлеци...
Ще ме вземаш ли? Хайде, решавай!
.........
Тя наведе смутено глава,
остаря за секунда, смали се,
взе си острата, вярна коса
и по пътя обратен стопи се.

От мама, към честитката за тазгодишния ми рожден ден. Така ме вижда:

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
... Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...

И светва светът.  

Споделям с вас, моето послание към съпруга ми за тазгодишния му рожден ден:

 Аз съм трънче в петата ти черна и грапава,
ежедневно те боцкам и тласкам напред,
омагьосвам те с нежност, с любов те наказвам
и опитвам да сложа в живота ти ред.

Забранявам от днес да говориш за болести,
за това, че си чукнал четиридесет и пет /41/,
че в студа се обаждали старите кости,
че си беден и нямаш пари и късмет.

Имаш купища злато - разпалени залези,
имаш вятър в косите, потомство и дом,
топли думи, които на друг не са казвани
и разцъфнало цвете под твоя балкон.

Имаш пътища нови и утрешно лято,
две мазолести длани и бистра глава,
имаш нас - неизменното трънче в душата
и живот - да се радваш на всичко това!

Е, това е за мен  сори че е на руски 


Девочка по имени Хочу

Мальчик синеглазый,

Нравлюсь я тебе.

Для чего возникла

Я в твоей судьбе?

Нет, не состоится

Детский наш роман.

Я хочу так много -

Ты сойдёшь с ума.

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь девочка

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Нужен мальчик мне

По имени Могу.

Нужен мальчик мне

По имени Могу.

 

Принц мой ненаглядный,

Сильный и крутой,

Ты мне предлагаешь

Быть твоей женой.

Ты такой наивный,

Веришь в наш роман,

Я предупреждаю -

Ты сойдёшь с ума.

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь женщина

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Где мужчина мой

По имени Могу?

Где мужчина мой

По имени Могу?

 

Граф мой седовласый,

Рыцарская стать,

Зря Вы предложили

Мне графиней стать.

Будет Вам не в радость

Поздний наш роман -

Через две недели

Граф сойдёт с ума.

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь бабушка

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Где мой дедушка

По имени Могу?

Где мой дедушка

По имени Могу?

 

Я в Майами укачу,

На Канары полечу,

Я ведь бабушка

По имени Хочу.

На лазурном берегу

Загуляю и сбегу,

Где мой дедушка

По имени Могу?

Где мой дедушка

По имени Могу?

Темата е прекрасна   

Това са едни от любимите ми стихове, които чувствам наистина като написани за мен.

Обичам те…

Обичам те. Надявам се, ти – мене.
Но – вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време…
…И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен – просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа…
И ако някога се изтърва
„обичам те“ срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
„Обичам те“ е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас – безкрайносричната любов.


Дамян Дамянов


Ти си Ти

 Никога не забравяй,

 това, че живееш, не е твоя собствена идея

 и това, че дишаш, не е твое решение.

 Никога не забравяй,

 това, че живееш, е Нечия идея

 и това, че дишаш, Неговия подарък за теб.

 Никога не забравяй,

 никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както ти,

 и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

 Никога не забравяй,

 никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш,

 и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

 Никога не забравяй,

 никой на света няма твоето лице

 и единствено ти имаш тези очи.

 Никога не забравяй,

 ти си богат, независимо дали със или без пари,

 защото можеш да живееш, и никой не жевее като теб!

 Ти си желан, не си дете на случайността, нито прищявка на природата,

 Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор,

 Ти си Божие творение, гениално при това.

 Юрген Верт


НАУЧИХ
 Току що научих, че прошка се дава

 само когато прекрачиш гнева си.

 Разбрах, че сълзите не носят забрава,

 че бягаш, когато докоснеш страха си...


 Току що научих, че тихата ласка

 изгаря по-силно от огън разпален,

 че връщаш се там, където си чакан,

 че който те съди - не те заслужава...


 Току що научих, че полета може

 да бъде отсечен със думи-плесници,

 че не омразата трябва да те тревожи,

 а плахия вопъл на тъжни зеници...


 Току що научих, че Рая вълшебен

 би се побрал и в една малка стая

 - стига да знаеш, че там си потребен,

 че там си обичан - стига да знаеш...


 М.Трандева

Бутински, направо ме трогна, че си гласувала доверие на нещо, препоръчано от мен...
Радвам се че ти е харесал!
Да, през очите на дете филмът е дори светъл, като малка ода за оцеляването

Прекрасно!!!!



Това също!!!!

"Дадох си сметка, че един ден децата ни ще гледат с почуда всички тези снимки и ще си мислят, че техните родители са живеели спокоен, подреден, увековечен във фотографски отпечатъци живот, че са ставали сутрин, за да поемат гордо по тротоарите на живота, и никога няма да подозират разхвърляната лудост и буйството на нашия истински живот, ада на нощите ни, безсмисления кошмар на пътя ни, заключени между безкрая и безналичието на празнотата. Жалки документи на невежеството."

Джак Керуак - "По пътя"

GENTIL , по отношение на стиховете явно имаме еднакъв вкус, защото и аз харесах стиховете на pasinet и съм си ги "взела" като част от изненадите към съпруга ми по повод годишнината ни, която наближава !

Прекрасна тема.   Присъединявам се и аз със стихове, с условието, че с времето чувствата и емоциите търпят развитие и се променят и затова мога да се /ни/ разпозная в много стихове и музика. Това е първото, което ми изникна в съзнанието, докато четях темата:

Ти....

Ти някак си влезе,
Как стана не зная,
повлече ме в себе си
и ме разкъса до края.
Не зная къде ще се срещнем –
ще бъде ли близо началото.
Но вече ужасно усещам,
че и с душата, и с тялото
съм в теб като крясък
И гъгна в съня на очите ти,
полепвам те – ситен пясък,
поглъщам дъха ти .... Боли ли те?
Разтварям се в нищото.
И няма ме. Теб съм.
Смълчавам те.
Песенно. Песенно. Песенно.


А също и това:


Прихванах те, докато те сънувах

Не те обичам. Просто си те спомням
понякога. Безстихно. В огледалото.
Живея върху кръст. (Не съм бездомна!)
Не те замествам. Просто оцелявам.

Не те обичам. Просто те познавам
една прокоба по-добре от себе си.
Пълзя към светлина. (Не те предавам!)
Не съм безцветна. Просто съм безтебна.

Не те обичам. Просто те намирам
понякога във вените си... странно...
Живея някой друг. (Не те умирам!)
Не съм безсмъртна. Само безосанна.

Не те обичам. Мина като болест.
Прихванах те, докато те сънувах.
Не бях незащитена. Само гола.
Не те убивам! Просто се лекувам.

Не те обичам. Просто си те спомням.
(На тръгване не си прибра сарказма.)
Не те будувам. Просто съм инсомна.
Не те замествам. Просто се запазвам.

 Елица Мавродинова

    Нашата сватба
                                        Д.Дамянов
Нашата сватба не стана в неделя.
Никой на нашата сватба не стреля
надолу в земята, нагоре в тавана.
Никой не тръшна о дъските кана.
Ни бели сватбари, ни шафери луди.
Събрахме се ний като две пеперуди.
Земята голяма ни беше постеля.
Нашата сватба не стана в неделя.
С делник започваше нашият празник,
когато две чаши останаха празни.
Вместо подарък след сватбата тиха
всичките делници ти подарих аз,
всичките делници ми подари ти.
И почваше тежката сватба на дните.

Прекрасна тема   

"Нашата" песен е I'll be there for you на Бон Джоуви. Иначе съвсем на скоро попаднах на два стиха, които ме докоснаха

Недей да степенуваш любовта –
обичам, по-обичам, най-обичам.
Обича се веднъж. И със душа.
А другото е нещо по- различно.

... То е привличане, понякога и страх -
във зимна сутрин сам да се събудиш.
Поглъщаш гъсеници, но от тях
не се излюпват нежни пеперуди,

... които пърхат в теб и дават знак
че ти обичаш по̀, и най, без липси.
Не можеш да опишеш всъщност как.
Обичане – отвъд Апокалипсиса.

М. Спасов

И това, чието автор не успях да открия...

Не ти благодаря, че ме избра.
Така било е писано да стане.
При теб след малко ще се прибера.
... Ще бъде пак уютна вечерта ни.

Не трябва да ти бъда задължен.
От мен и тебе нищо не зависи.
След този януарски ден студен
по подразбиране утеха ти си.

Не можеш да ме съдиш, че не съм
припадал от това, че ме споделяш.
Делим по равно лекия си сън –
така от понеделник до неделя.

Защото невъзможно е страстта
от нас да бъде лесно обяснима...
Необяснимо идва любовта.
Особено когато вън е зима...

http://www.youtube.com/watch?v=spXh3EN-qeY&feature=related- ето това бърка дълбоко в душата ми,макар да не е "нашата"песен.

разкошна песен 

На мен този текст на Щурците ми е много близък. И за себе си, и за мъжа си, и за всичко, което някога съм обичала и все още обичам ми напомня:

Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте -
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!

О, в такава нощ минава само трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.

Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.

Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.

Къде момче, сега отиваш
и наш'те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...

О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...

Ежедневие


сутрешен крос душ на бързо

... пак поемам по познатия маршрут

светофар неработещ

пълна детска градина

купувам си дъвка

преглеждам новините

скучно е няма нищо на вън

движи се пътя пейка след пейка

дървета коли минзухари

бели тенти сутрешна влага

тъмен тунел широко поле

и се качвам по познатите стълби

стискам вестник

нося поредната доза кафе

разсеян поглед ъгловато те усещам

кавалерски ме изчакваш на вратата

скрили изведнъж свойто ежедневие

целувка бърза разхвърляна душата

ти на пода красив Аполон

аз тигрица египетска до тебе лежа

после стихове разменяме

ти от мен вдъхновен

а аз на теб посветила

стандартните думи любов

и така всеки тръгва пак

по познатите стълбища

ти на дясно с усмивка една

и емблема "Влюбен поет"

а аз право на пред

не поглеждам вече в страни

не ме интересува ни парка

с красивите кестени ни акации цъфнали

вече мога да живея до утре поне

взела съм вече поредната порция „теб”



Незнам кой е автора...Случайно го намерих в сайтовете за поезия.

Още първият път като я чух и я усетих толкова "моя" тази песен. Безброй чувства нахлуват, обръщат стомаха ми, нстръхвам. Странно и мистично усещане за някакво дежа-ву. Сякаш вече съм го изживяла, но не съвсем докрай... Adele сигурно ми е сродна душа..

http://www.youtube.com/watch?v=rYEDA3JcQqw&ob=av2e

И тази също:

http://www.youtube.com/watch?v=Qgp7hlkfstI

страхотна 

Много хубава тема, страхотни неща публикувате

Before the Dawn  - това е нашата песен.

While Your Lips Are Still Red - това също. 

Darren Hayes - Insatiable


Усещане за мъж

Разголваш ме с очи от разстояние.

Под дрехите прогаряш и плътта.

Останалото, зная, е мълчание.

А, всъщност, ми се иска да крещя...


 

Желая те. На прага на морала.

И сигурно гранича с лудостта.

Със всяка клетка. С цялото си тяло.

Не утре. Не след време. А сега.

 

Събличай ме. Докосвай ме. Почувствай ме...

Със пръстите, със кожата, с очи...

По дланите, по миглите, по устните...

Не съществува нищо друго. Само ти.

 

Само ти, без многократна повторяемост.

Докосване. Изпиване. Веднъж.

Ще бъда грешна, може би, но не разкаяна.

Попила в себе си усещане за мъж.
 

Надежда Тодорова

Нозете ми се сплитат изранени
от тежката подкова на страха.
Студено е! И няма никой с мене!
Ще стигна ли върха?

Петя Дубарова

Това е и нашата! Последната, засега!
Ако я чуя когато го няма и се разревавам.....

Няколко са песните, в които откривам нас:
Lay All Your Love On Me - ABBA - http://www.youtube.com/watch?v=4pxlQ_4T5ts
A toi! - Joe Dassin - http://www.youtube.com/watch?v=BH-7HDi58TA
Обич - Тоника - http://www.youtube.com/watch?v=_s4y_J7LGqg
Обичам те - Силвия Кацарова - http://www.youtube.com/watch?v=OE-wzYPdO78
Everything's Alright - Jesus Christ Superstar - http://www.youtube.com/watch?v=1Vx8KpqTVCk

Любима! 
А също много обичам тези: http://www.youtube.com/watch?v=SCW0n2-OzAg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=1UtT80Au3xc&feature=related

Днес пак си ги слушах.

Това е нашата песен:
http://vbox7.com/play:1853694a

А това е песента, която е най-близка до самата мен, като същност и спрямо любимите ми хора:
http://vbox7.com/play:5586173c

Аз съм любител на българската естрадна музика. Когато за първи път чух тази песен на Тодор Върбанов преди няколко години наистина я усетих като написана за нас:
http://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4

А почти всичките си стихове - Маргарита Петкова е писала сякаш специално за мен. Убедена съм в това.

Ето, това е нашата песен.
Другата, която по-скоро се отнася основно за самата мен - цитат от нея има в подписа ми. 

Звездите лаеха
а кучетата светеха
във тъмното с очи
като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите
а дългите им сенки на бради.
Една чешма на край градчето плискаше
до мен вървеше ти с гласът си тих
и всичко ми приличаше на приказка
и тази нощ и твоят град и ти.
Най вече ти
довчера непознатата
забравената утре
може би...
Но в този миг по жива от съдбата ми
която сплете нашите съдби.
Ти със която нищо не си казахме
защото казвано бе вече векове
Ти
полуплът
или
полуфантазия
Ти
полуангел
и
получовек!
Вървеше ти до мен
вървяха стрехите
вървеше вятърът, самото битие.
ЗВЕЗДИТЕ ЛАЕХА
А КУЧЕТАТА СВЕТЕХА
и всичко беше не каквото е!
И всичко сякаш беше нереално
но ти ме изпрати до една врата
а със вратата почваше нормалното
и свършваше със нея лудостта.
Фантазията свърши
сам със стаята останах
лудостта остана вън.
Звездите грееха
а кучетата лаеха
градът не беше фантастичен сън...
И аз загледан в лампата запалена
усетих хлад, реален и суров...
Защо ми е живота тъй, нормалния
ако я няма лудата любов?
    Великия, Дамян Дамянов

Наистина е велик!

И това...

Като написано за нас:


МОЯ ЛЮБОВ

 
/Михаил Белчев/


Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не си сгрешил, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.