Не се решавам

poohito, кажи му точно това, което ни казваш на нас. Че ти не знаеш как да стане и очакваш той да осигури условия, както се очаква от един мъж (това последното може да му го спестиш:)) И това, че си представяш първо да си омъжена е добра идея, не може да не разбере какво му казваш. Но кажи му за това как виждаш нещата, за очакванията си, за чувствата си по темата. Не го пази в тайна от него, очаквайки той сам да се сети.

poohito, разбирам те  Ами ти просто си се изморила все ти да дърпаш във вашето семейство. Ето, той говори за брак, но до там. Явно от теб се очаква да обмислиш как това да стане. Той на ясно ли е, че твоите разбирания са мъжа да предложи брак на жената, а не обратното? Защото той може и да не е на ясно с това и да чака ти да решиш. Не очаквай той да чете мислите ти, ами директно си му кажи всичко.
И аз като persimon  ще те посъветвам - сядате да си говорите и открито му споделяш всичките си страхове и опасения, желания и всичко, което те вълнува.

Преживях подобно нещо и не че нещо ама не ми изглеждаш ти виновна...
То "подходящия" момент никога не идва, сития на гладния не вярва
Какво значи "ти не искаш бебе"? Той с това май се оправдава, съжалявам ако не е така, но на мен така ми звучи  Иначе бебе се гледа и с малко (казвам го от личен опит) стига да има желание   

persimon, много добри съвети даваш на пухито, наистина. Смятам, че са съвсем адекватни. Просто изразих мнение, че сравнението с мексиканците е нелепо. Явно не го разбираш защото не си била в Мексико да видиш за каква степен на мизерия и изостаналост става въпрос. Но както и да е, да не спамим повече тук, а просто да се опитаме да помогнем на момичето.

Пухи, наистина седнете с твоя приятел и му кажи всичко, което ти е на сърцето. Комуникацията е много важна във всяка една връзка.

Пухи, радвам се, че отново писа в темата.
В една връзка, ако няма комуникация - то нещата отиват към застой... седнете някоя вечер и му сподели какво ти тежи на сърцето. Явно за теб той е човекът, а ако е така, то той би трябвало да те хване за ръката и заедно да преодолеете настоящия момент.
Не вярвам да ти се чака вечно да тъпчете на едно място. Обясни му, че искаш да се почувстваш обгрижвана жена

сега остават 400 лв,но когато излезе по майчинство едва ли ще остават толкова.Може да се окаже,че цялото майчинство ще отива за наем примерно.А таткото с какво ще помага?

Съжалявам, че пак връщам темата, която доста се отклони от раздела и въпроса за бебетата. Често съм мислила, че не е правилно да споделям лични неща с непознати хора. От друга страна периодично, когато всичко се натрупа аз имам нужда да го излея някъде пред хора по-безпристрастни.
Вчера след поредна ситуация, в която се почувствах предадена в телефонен разговор над час и половина плачейки, крещейки, говорейки спокойно, разсъждавайки (всичко това) му казах всичко написано тук. Как не искам да живея така!Как искам аз да съм жената и любовта на мъжа към мен да се изразява в грижа, а не просто в думи и секс! Как аз няма да предложа брак, няма да организирам сватба, няма да подаря пръстен, няма да настоявам за дете! По-скоро ще оставя нещата така и никога няма да имам семейство, отколкото да се натъжавам всеки път, в който видя как съм го създала! Казах му, че е свободен да си върви, ако не може да разбере какво казвам! Ако мисли, както казва, че тези думи са някакви мои пристъпи на истерия. Казах му, че едничката причина аз да не си тръгна (да го изгоня) е това че не съм достатъчно смела да застана пред света и да си призная, че той и 1,5 г. с него е било моя грешка. Аз ще продължа да съм с него, докато нещо се случи промяна към добро или ... той си тръгне. Както винаги, когато говоря това той просто мълчи и казва "Слушам те", а сякаш не ме слуша, сякаш нищо не разбира или просто не желае. И другото "Всичко ще се подреди", а аз питам "Кой ще го подреди? Аз вече не мога, не искам да подреждам."
В деня преди този разговор получих скъп подарък за 8 март и аз не се зарадвах видимо, а се разплаках, замълчах мислейки си, как цяла година се грижа за всичко, как до мен няма подкрепа и т.н. и веднъж или два пъти на празник той ми прави подарък. А всички други дни, а ежедневната грижа и внимание, само аз ли мога и трябва да ги давам?

Оооох, колко са ми познати тези разговори. И аз така не исках да зачеркна като теб не 1,5, а 3 години от живота си. Живот заедно, уж планове за брак и деца в неизвестното бъдеще, никаква финансова стабилност, аз му давах даже джобни пари, обещания, че всичко един ден ще се нареди, но абсолютно бездействие. Когато се изнесох от там ми падна камък от шията и си припомних, че мога и да бъда щастлива и да живея нормално. Веднага заживях с мъжа, с когото съм сега, който е пълната противоположност на бившия ми и сега имам и финансовата подкрепа, и спокойствието вкъщи. Успех! Понякога е по-добре за зачеркнеш години от живота си, отколкото един ден да погледнеш назад и да решиш, че си прекарала цял живот правейки компромис след компромис без да живееш реално.

Извинявам се, че така нахълтам в темата, но искам и аз да дам кураж на авторката! Живота ни изправя пред трудности, с които сами трябва да се справим и преборим! Всеки сам решава по кой път да мине и как ще продължи! Когато една врата се затваря, се отварят други две, така че не се отчайвай мила, тепърва ти предстоят хубави моменти, просто трябва да бъдеш силна и да изчакаш. Съдбата си знае ролята и ще се намеси в живота ти, когато най-малко очакваш! И още нещо - пари се изкарват, здраве да има! Смело напред, направила си достатъчно сега само трябва да изчакаш, доброто няма да те подмине, повярвай! 

Пухито, а какво ти отговори той?

Нищо или почти нищо:
На основната тема - отговор: "Нещата ще се подредят постепенно", но както казах аз не виждам и 1 нещо да е започнало да се подрежда (променя).
На темата за раздяла - отговор: "ти това ли искаш. Ако ти искаш това ще се разделим. Аз съм казал какво искам и смятам да направя. Искам да съм с теб и ще имаме семейство." Аз не искам да се разделим, обясних защо, но не искам аз да направя от нас семейство, отказвам да се грижа освен за нас двамата и за дете и т.н. сама.

В общи линии, нищо конкретно не ти е отговорил. Запазва си статуквото, както досега.
Явно, колкото и да не ти се иска, ти трябва да решиш. Но за мен, като страничен читател по темата, връзката ви е изчерпана...

От мен съвет - не унивай, не се самосъжалявай! Погледни в душата си и реши, сама за себе си, какво искаш. И след най-черната нощ изгрява слънце! Успех! 

poohito, ако наистина всичко, което ви свързва е нежеланието ти да изхвърлиш година и половина от живота си, наистина не бих те посветвала да си губиш времето с него. Имам приятелка, много хубаво, умно, свястно момиче, което си загуби поне 10 години от живота поради нежеланието за загуби-1-2-3 години, като прекрати неудачни връзки. Не бях се виждала с нея няколко години и като се срещнахме, ми разказваше за гаджето си от 2-3 години и как искали да имат деца, как вече било време, защото вървяла към 30 и т.н., но като я слушах изобщо не ми звучеше като влюбена жена. Кзах и го и тя призна, че не било всичко така, както и се иска, но понеже вече била инвестирала толкова време от живота си и годинките си минавали, то това било най-добре. Не успях да я убедя и резултатът беше, че след още 5 години мотане, той я заразя просто ей така. После тя изпадна в депресия за дълго време и така... В света има 3.5 милиарда мъже. Този не е единствен и ако не те прави щастлива да си с него, не бъди с него. Ти заслужаваш да имаш мъж, който те подкрепя и те кара да се чувстваш жена, не камила, която мъкне всичко сама. 

Много детински мислиш. 
Година и половина е страшно малко на фона на 30 нещастни ако останеш с този човек.
Мислиш ли че на света му пука за теб? Най-важното е ти да си щастлива.
Знаеш ли ако останеш сама че света ще изглежда друг?
Тия компромиси не водят до нищо добро, прецакваш теб си. И защо? От някакъв глупав страх.
Зависима ли си от този човек та не искаш да си тръгнеш? Ако да - как - емоционално, материално?

Понякога не искаме да нараним определен човек, но несъзнателно така нараняваме и себе си и него
 Загубих 7 години от живота си по същия начин и мисля, че без него няма да ти свърши живота 
Просто понякога като не става не става...Една болка се заменя с друга