Не се решавам

Притесненията ти са основателни. Сега си на 30 год. - чудесна възраст до 1-3 години да си родиш детенце. Мислила ли си до кога си готова да го чакаш този твой мъж да се реши на дете? Дете се гледа и с 500 лв и с 1500 лв - всичко зависи как ще си подредите приоритетите.
Първо си дай сметка и честно сама за себе си си отговори това ли е мъжа от когото искаш да имаш дете.
Сядате и открито си говорите кой какво иска в тази връзка и какви са ти очакванията и намеренията.
Успех!

Аз разбрах, че той иска, но авторката не се чувства готова? ...или бъркам...

Katencetoo  Ами може и аз нещо да не съм разбрала...

Ако той иска бебе, тогава защо ще казва на авторката:

""Да изчакаме да отпаднат 1-2 плащания." и накрая"Ти не искаш бебе". ...Мъчно ми е, че той не ме разбира и мисли,че не искам бебе и, че няма и да поискам, защото представите ми за възможност били недостижими..."

А иначе тя за себе си пише: "Аз искам бебе" и после споделя за страховете си.

Виждам, че ви обърках. То и аз съм объркана,защото с тези наши разговори става и за двама ни така "искаш, ама не искаш.".
Но докато за мен е "искам,но мисля, че няма да се справя финансово".
За него е: "да финансово е трудно сега", "не си права финансово ще е трудно винаги" и накрая неговото обвинение едва ли не "ти не искаш да имаме  бебе".От различните неща, които казва в един момент излиза, че причината да нямам бебе е в моето нежелание. Все едно той го иска, но се въздържа заради моите страхове и несигурност.
Аз мисля, че не бива да си правим някакви обвинения, а трябва,когато говорим да помислим, как да направим да се чувстваме по-сигурни. Съгласява се с мен, а после пак обвинение "ти никога няма да се чувстваш сигурна".
От другата страна е страха, че времето ми ще мине.
Този път дали стана по-ясно 
А дали той е мъжа. Няма как да е друг . Аз досега не съм имала друга връзка с мъж,който да отговаря на чувствата ми, т.е. мисля, че няма кой друг да ме обича и иска  щом никой не е за 30 г. Значи не виждам как ще се разделим примерно и аз ще тръгна да търся финансово стабилен татко за моето бебе. И тук навярно се преплитат моята обич и страх. Аз  го обичам, защото за пръв път някой се осмели да обича мен и се страхувам, че ако го изгубя оставам пак сама може би за винаги.
Относно   при мен след плащането на наеми месечни разходи (наем, сметки за мен) остават реално 400 лв. Той плаща своят телефон и кредита и ... другите изброени негови неща и остават 0 при него.

От мен да знаеш - Никога не става подходящото време за бебе.
Вечно има плащания, кредити, не стигат парите и има какво още да се купи.
Като по-млада - учиш, после пък градиш кариера, или тъкмо си намерила мечтаната работа.
И идеалният момент за бебе все не идва.
Решаваш и го правиш!Ще се справите.Д`пе знае и две и двеста.
Всичко е въпрос на желание и приоритети.

Абсолютно подкрепям този пост . Има истина в нещата които казваш, но според мен - ти не си готова и си търсиш причина (не искам да те засегна). Аз бях в същото положение, винаги нещо не беше както трябва - нека да мине сега това, после това и т.н.....след време всичко което исках се нареди и като забременях пак не се чувствах готова  .

Ти не се решаваш, ама и той не се решава... И двамата сте несигурни изглежда.
Вярно е, че може с 2 и 200, но ако бъдещият татко остава на 0 сега, какво ще стане, когато бъдещата майка спре да работи дори само за няколко месеца, да не говорим за 1 или 2 г.?
Ти имаш пълни основания да изчакваш (но колко, няколко месеца, няколко години?!) да отпаднат някои негови разходи или да говориш с него да ги компенсира с допълнителни приходи, ако му е възможно.

Според мен прекалено много мислиш и премисляш.Никога няма да дойде идеален момент за дете,а живота си тече.Най-важното е да има здрава семейна среда и любов.А,за парите-ще се справите с толкова,колкото имате.Има колички за 200 и за 1000 лева.Всеки се простира според чергата си.

Като иска дете и от неговата заплата остава 0, да си  намери по-добре платена работа. Аз не мисля, че е нормално жената да издържа мъжа и да тънат в мизерия с 400 лв. Може постът ми да звучи грубо, но за мен си е самата истина.

 Наистина не съм убедена, 400лв ще са достатъчни да гледате себе си и едно бебе. Но от друга страна и годините си вървят, така че време за размисли и страсти няма. Говорете с мъжа ти, направете някакъв относителен план за следващата 1 година. Ако в рамките на тази 1 година ви отпадат някои от кредитите, защо пък да не започнете с бебеправенето още сега. Добре би било и да помислите за допълнителна работа на мъжа ти. Ако може да си намери няколко допълнителни часа на седмица и спечелените пари да влагате във фонд бебе.

Навремето имах преподавател, който казваше "Момичета и момчета, винаги и за всяко нещо, включително и в личен план, гледайте дали има потенциал". Съветът ми е да направиш преценката дали тези отношения имат перспектива, дали този човек може да даде това, което очакваш.
С 400 лв. не може да се плаща наем, да се гледа бебе и да живеят двама възрастни. Може да звуча грубо, но това обрича на мизерия всички. Ако няма кой да помага, ще сте затруднени с парите. Прецени дали човекът има потенциал да постигне нещо повече. Детето не е дело само на единия родител, другият също трябва да направи нещо. Той готов ли е на допълнителни натоварвания, смяна на работата? Има период, в който жената малко или много е зависима от мъжа, той способен ли е да поеме тежестта?

Благодаря на всички за написаното.
Мненията са разнопосочни, както и моите мисли по въпроса.
Прекрасната свинарка много ми допадна написаното от нея е най-близо май до моите заключения.
400 лв.  ми остават за пазаруване след наема и месечните ми сметки. Той работи 6 дни седмично по 8-10 часа и не мисля, че има шанс за допълнително работа просто си е натрупал плащания преди да се познаваме. Аз такива плащания и кредити и т.н. нямам и в моите очи те са, като огромни страшилища, особено като видя как след преводите остава без лев.
Мразя и не приемам идеята да моля родителите си или неговите родители за финансова помощ за да направим ние семейство.
Разговорите ни често са затруднени от прекомерно влагане на емоции от моя страна, но най-честото негово мнение е, че тази година ще видим как се подреждат нещата ще мислим за брак и дете ... края на годината да започнем да мислим  Страхувам се обаче, че ще започне отлагане и ... ще се проточи, т.е. нищо няма да се е променило лятото или есента.
И това, което ме ядосва щом е, защо трябваше обвинително да ми казва "Ти не искаш бебе и живееш в свят на илюзии, че трябва първо да имаш огромни възможности."

Истината е, че дори и да започнете да планирате бебе, невинаги става веднага. Животът е динамичен и винаги изниква нещо ново, което да промени плановете, да внесе новости и пр. Хубаво е да говорите, когато и двамата сте спокойни, за да сложите картите на масата и да видите реално как стоят нещата. Ако на него отпаднат някои плащания, видите какво остава и сметнете евентуално майчинство, ще прецените как сте финансово. Ако живеете отделно, сега и двамата плащате режийни, наеми, това също ще отпадне. Прозвуча малко като бакалска сметка, но човек има нужда и от това. Важното е да сте спокойни и да го обсъдите човешки, без излишни обвинения и емоции.

Аз останах с впечатлението, че живеят заедно, но тя плаща наема, понеже на него не му остават пари след погасяването на кредити и след плащане на издръжката за неговото дете.

Има моменти в които желанието за дете надделява- за мен 400 лв. след наем и сметки са напълно достатъчни за да имаш дете. Няма по-голяма щастие от това и смятам че се намират начини ис този бюджет да изгледаш дете. Особено ако в близко бъдеще не се очаква подобрение на финансовото ви състояние. А времето си лети.

Да живеем заедно.
Той сега е на нова работа. Ще изчакам, ще видя дали наистина се подобряват нещата и    наистина да е така 1-2 плащания ще свършат и може би моите 400 лв. ще се превърнат в 600 и есента или другата зима ще направим нещо сериозно по въпроса.
Само не искам да се караме и обвиняваме.

Здравей poohito, когато аз се реших да имаме дете  моят  мъж даже не работеше а живеехме само от една заплата. аз обаче бях решена твърдо на 31 години да се реша. ако кажа че винаги ни е било лесно ще излъжа - но днес имам най-прекрасното същество до мен - детето ми.
мъжът ми сега има работа и се оказа достоен баща въпреки че тогава когато аз исках той не искаше дете или по-скоро се наложи да го уговарям. мисля, че ако не се беше съгласил, щях да го напусна, рано или късно.
предполагам че почти всичко зависи от теб. ние жените имаме повече инстинкт и мисля по-добре знаем кога какво решение да вземем.
а детето (или децата) са според мен най-големият подарък който ни се дава
желая ти всичко добро!

Пухито аз мисля, че вашите родители биха могли да ви помагат с гледане и покупки за бебето, а ти би могла да не работиш около 2 месеца или 3 само. Но повярвай ми, по-добре е да се поеме този риск докато си на 31, отколкото на 35. Лично аз също пропилях хубавите години за бебеправене поради чакане на финансова стабилност, така че напълно те разбирам и подкрепям  Успех и бъди силна.

Самият факт, че толкова го мислиш и искаш най-доброто за бъдещото си бебе показва колко добра майка ще си един ден - отговорна и всеотдайна. Аз самата сигурно вече 3/4 години не съм съвсем готова, страх ме е и се притеснявам, но от скоро си казах, че наистина никога няма обстоятелствата да са идеални и в даден момент трябва просто да се довериш на съдбата и да вярваш, че всичко ще е наред. За мен моментът, в който ми стана ясно, че няма смисъл да отлагам повече беше, че започнах да чета такива книги и форуми, да ходя в магазини за детски дрешки и книжки с огромно удоволствие (в дадения случай за племениците). Забелязах, че се чувствам много уютно в този детски свят.

На твое място за успокоение бих си казала, че отнема минимум 3/6 или повече месеца да забременееш, още 9 да се роди дете, това ти дава една година да се огранизираш и да се подготвиш за идването на бебето в живота ти. За една година мнооого неща могат да се променят.

Надявам се да съм ти помогнала.

Не вини мъжа си. Той мисля, че вече много силно го иска. Докато ти можеш да си позволиш биологически да поизчакаш малко, той едва ли иска да чака още дълго. Казвам го, защото аз и съпругът ми сме на същите години като вас. Той не иска да е на 60 да речем, когато детето му завършва гимназия.

Притесненията са нормални,ако можете изчакайте,иначе,когато дойде момента е най-добре,нещата се нагаждат според ситуацията.Успех! 

Нормално е да го е страх защото голяма част от финансовите проблеми ще ги решава той.
Не разбирам обаче егоизма му - това че той има дете /един вид размножил се е/ не означава че и теб трябва да те лишава от майчинство.
Оправданията му са глупави.

ти плащаш наема и месечните сметки , после се грижиш за храната , а той какво ли участие взима в бюджета ви ...
на 30 фертилния ти пик е отминал , така че хич не се помотвай ...

Здравейте на всички.Рядко вземам отношение в такива разговори,но сега не мога да се въздържа.Значи той си е натрупал дългове и кредити и какво ли още не,а ти си длъжна да го издържаш и да чакаш за да се навие той да имате бебе.Ако след като заплати всичките си дългове,на него не му остават никакви пари,какво би правил ако не си ти?Или ще намери някоя друга с която да живее и да плаща за всичко.Извинявам се за тона,но ти сега си на 30год.,бебето може да стане и веднага,но може и да не стане(не ти го пожелавам,но се случва)до кога ще чакаш,да станеш на 35год.и тогава да се чудиш на къде,колкото повече човек се замисля за пари,кариера и сега не е момента,толкова по трудно става.Седнете и поговорете сериозно,той вече има дете и е на 37,до кога ще чака и той,или на него друго бебе не му трябва и търси оправдание.
Само директен разговор и ясно изложени аргументи и решете какво искате.
Извинявам се за думите,но живота минава и един ден се оказва късно за всичко.

Аз доколкото разбрах,мъжът иска бебе,а жената се колебае,защото не усеща финансова сигурност у мъжа.

Пухито, виждам че много страх си насъбрала от ситуацията...
И аз като другите съфоримки да питам... след като живеете заедно, ти плащаш наем и другите сметки, то с какво допринася той? Вярно, че това са битовизми, но при създаването на едно семейство вярвам, че жената има нужда от рамо на което да се облегне. Било това с домашни задължения или намиране на негова по-добра работа.
Моят баща все още работи по 11-12 часа на ден (разбира се вече нито аз, нито брат ми и сестра ми живеем при родителите ни и не ни издържат), случва се и да нямат почивен ден на 3 седмици. Това естествено е малко екстремна ситуация, но само искам да покажа, че има ли желание - има и начин.
Идеален момент няма... или учиш, или работиш, или сега много е поскъпнало всичко, или страхът от това, че няма да успееш виси над леглото ти всяка нощ. Но майчината обич може много неща да пребори. Моят съвет е да се изясниш с човека до теб... дали е готов, дали мисли, че ще може да ти помага повече по време на майчинството. Не е въпроса да се карате, а да си поговорите, като двама човека, които явно се обичат и искат общо бъдеще заедно

Така е . Наистина просто не чувствам, че имам опора и ако нещо се обърка той ще оправи нещата. Един вид, ако нещо се обърка - кораба потъва  .
Наистина аз плащам всички битови сметки, аз купувам и храната и другите консумативи за дома (ежедневните неща, санитарни прерапарати, козметика и т.н.) От почти година, той работи извън града и през седмицата се оправя сам някак, понякога му помагам финансово. На мен той никога не ми е помагал финансово. Болно ми е и сме се карали за това, че аз трябва да се справям и да правя сметката така, че да има и за мен и за него, като закъса, а ако в сметката се включи и бебе.
Какво дава той в нашата връзка...? По бакалската сметка нищо или почти нищо. Иначе ме обича, казва така, а и най-често вярвам, че е така ... е разбира се случва се не рядко да има заблудени хора, т.е. накрая да се окаже, че не е било така. Когато е в къщи ми помага и най-често прави това, което съм го помолила, относно домакинство. Има загрижено отношение и това е... И аз го обичам...
Той мисли, като много от вас, че всичко ще бъде наред. От чутото (негови разкази) родителите му много са му помагали за семейството, майка му и сега много се грижи за дъщеря му.
Аз съм сигурна за моята майка, че винаги би ми помогнала, но в един момент, когато спрях да живея с родителите си просто вече ми е съвестно да им искам, каквото и да е. Да поискам помощ от тях е все едно да призная, че не съм се справила и, че решението ми да замина в друг град или в случая например да имам дете е било грешка. А аз не мога така да обявя грешките си (все пак съм зодия овен  ).

Не е грешка,че иска бебе,грешка е да не се окаже,че го искаш от неподходящия човек.На думи Обичам те звучи лесно.

А,това че си овен обяснява някои неща 
Шегата на страна,но ми се струва,че ролите са разменени във вашето семейство.Ти си иззела функцията на мъжа.Овните сте напористи,лидери,но в едно семейство мъжът е този,който трябва да подсигурява всички останали,да бъде опора и гръб.Защо не пробваш да поотпуснеш малко юздите и да бъдеш просто жена в семеството.Остави на него водещата,мъжката роля,ако е възможно разбира се.Много е важно как отношенията във връзката тръгнат от самото начало.

Пухито, мисля и аз като Стефанел - разменили сте си ролите... Колкото и силна да си, то си жена - имаш нужда от подкрепа, която не е само на думи. В главата ми изникват въпроси битовизми, с които аз не бих се примирила.. Например като излезнете на заведение, ти трябва да се съобразяваш и за двамата, за сметките, за разходите. Къде ти остава глезенето от негова страна? Отмяната без повод, грижата за другия, която ти идва от вътре? Виждам, че ти се иска бебче, готова си, просто обстоятелствата те задушават. С много говорене и от двете страни си мисля, че може да изчистите недомлъвките и неизяснените неща 

ОО лежането на кълката, жената нали плаща не ми харесва в мъжете (е то аз и за това не искам да имам общо с такива). Баща ми заряза кариера на много добър учен, защото с това не се издържа семейство и сега бачка по N на брой часа (не издържа мен от много години, но си има раходи и в началото предимно за мен и обучението ми). Така че мъжа трябва да може да докарва нещо към семейния бюджет.
Пуухи, да поискаш помощ от майка ти и баща ти няма да е проява на слабост, а на сила. Сигурна съм, че те те обичат и ще те разберат, а и дълбоко се съмнявам някой да си помисли, че едно дете е грешка  Разбрира се за овенчетата може и да не е така, НО когато има едно малко същество ще разбереш, че има и по-важни неща от гордостта, а и няма да е толкова страшно.

Та, моя съвет остава същия- разговор с човека до теб, кога мисли да се промени факта, че ти го издържаш, за да има бебе. И промяната.... тогава може да започнете опитите за бебе. 

poohito, нещо примирена ми звучиш (визирам цитираното). Сама се ограничаваш и си казваш, че този е най-добрия за теб мъж. Как така да няма кой друг да те обича? Разбира се, че има - просто трябва да си дадеш шанс. На мен ми се струва, че си се хванала за този мъж като удавник за сламка - че нямало кой друг да те обича и иска  - това да не е нещо дето той ти го втълпява? Някак си не ми се връзват горните ти писания с факта, че си овен. Един овен никога, ама никога не би се докарал в положението, в което си се насадила ти. Може и много грубо да прозвучи - но според мен, ти просто си му много удобна на този мъж. Има си теб да плащаш всички разходи, докато той си изплаща стари борчове - борчове, натрупани от предишен живот, в който ти не си участвала. Някой по-рано писа нещо, което не е лошо да обмислиш много добре - какъв е потенциала в мъжа ти? Виждаш ли в него желание и прави ли нещо за да се променят нещата? Аз не мога да си представя един уважаващ себе си мъж да позволи половинката му изцяло да плаща наем, режийни, храна и т.н.
По-добре сама, отколкото зле придружена!

Шмурди    

На повечето двойки се е случвало да са с разменени роли, времената са динамични. Въпросът е да не е перманентно състояние. Хубаво е партньорите да са равностойни, в противен случай се получават нелицеприятни търкания от време на време. Това най-вече лъсва, когато жената остане вкъщи без или с намалели доходи.

poohito, страховете ти са обясними и номрални. Моето мнение обаче е, че не трябва да оставяме те да ни ръководят живота. Ще се намерят пари да си отгледате детето, не се притеснаявай. Минават ти най-хубавите за раждане години от живота и да не се случи така, че като са отпаднали плащанията в някой бъдещ момент, да отидат парите за инвитро, което я е успешно, я не. Мексиканците имат една поговорка: Бебето идва със сандвичи под мишниците. Нещата се нареждат, имай вяра. В къде-къде по-бедни времена и държави се раждат деца, които израстват достойни хора. Ще се справиш! 

Пухито, изчетох цялата тема внимателно и мисля, че преди всичко трябва да си отговориш на 2 въпроса - наистина ли, дълбоко в себе си, искаш дете точно от този мъж? Вторият въпрос е какво би допринесъл той (освен чисто биологично) за отглеждането на това дете - финансово, като помощ вкъщи, емоционално и т.н.?
Не е вярно, че "щом до 30 г. не се е намерил кой да те обича, няма да се намери никога" (цитирам по памет). Трябва ти да си дадеш шанс за обич...
Страховете ти наистина са много нормални, но времето минава. Все ще има сметки за плащане, все ще има проблеми,  които да решавате.
Когато ние решихме да имаме дете, бяхме и 2-та на по 32 г. Оказа се, че сме с репродуктивен проблем и се борихме, за да имаме бебе. За наш късмет стана от първо ИКСИ.

Хубаво си помисли дали те е страх да имаш дете или по-скоро си мислиш ,че този мъж не е подходящ за баща на детето ти!

Ами тя авторката е споделила страховете си. Страха й не е да има дете, а че не чувства опора у мъжа до себе си.

Тук, където живеем има много мексиканци. Само тях не ги давай за пример, защото са ужасни. Имат по една тумба деца, които изобщо не стават достойни хора. Мръсни, дрипави, ужасно бедни, без образование, работещи за мизерни пари, едвам свързващи двата края...не мисля, че искаме да бъдем като тях. Едно е да слушаш поговорки, друго е да видиш действителността.

Пухи, аз мисля че трябва да преосмислиш връзката си с този мъж. Не се оставяй да бъдеш използвана от някого само защото си мислиш, че никой друг не те иска. Ако се огледаш около себе си, ако се отвориш за света сигурно ще видиш, че има много други интересни хора, които се интересуват от теб.

Е аз, цитирам мексиканци с PhD, работещи за Обединените Нации на този етап. Те си родиха бебе, докато още си нямаха нищо, и докато бебето беше под годиднка се сдобиха с къща и работа и т.н Но и да бяха бедни и дрипави, ако останат без деца нямаше да станат по-малко бедни и дрипави, просто нямаше да имат деца. Затова моето мнение е, че ако човек чака да стигне до някакво имагинерно ниво на просперитет че да има деца, може да изпусне влака и да съжалява завинаги.


Съвсем друг въпрос е ако авторката е с този човек поради компромис със себе си и защото не вярва, че ще намери истинската любов. Тогава аз не бих посъветвала да се примири, но вече тук не става дума за бебета, а за житейския партньор

Вярвам,че това е моята любов. Т. е. няма да търся по-"истинска" такава. Все пак въпреки страховете ми и всички коментари за "използвачество" аз мисля, че този човек ме обича. Никога до сега не съм познавала човек,който така да се интересува от мен, който винаги да ме пита "какво ти е?", винаги да се обажда, дори когато съм в ужасно настроение, един вид демонстрира, че го е грижа.
Темата беше, че аз усещам, че сме стигнали до момент от където просто вече не желая аз да организирам събитията. Може да е детинско и старомодно,но аз няма да му предложа брак, няма да  кажа "нека да имаме бебе". Очаквам това от него. Един вид с моите възможности аз успявам до тук - да живеем заедно що годе нормално. Но сякаш сме спрели и повече няма да има. От това ме е страх. Може би не е само поради липса на възможност за повече, а и поради нежелание аз да правя повечето. Искам да му прехвърля топката малко.
Страх ме е от нещо, което съм виждала да се случва: Твърдения от типа "ти искаше семейство и деца, беше ти спешно, защото щеше да останеш стара мома, сега си ги гледай". Дори в такива моменти зная, че човек се справя, че може да отгледа достойни деца, но това не значи, че остават не уязвими за това. Има неща, които са ми се случвали и не желая да се повтарят за детето ми. Искам да имам истински желано семейство, истински желано бебе.

А говорили ли сте дали ще сключвате брак?
Ами ако той не иска да се жени?

Е, в такъв случай твоите познати мексиканци са едно на милион както се казва, а то една птичка пролет не прави. Около мен са стотици и повечето нямат дори средно училище, да не говорим за PhD. Така че явно сме на различни мнения тук.
Не смятам, че когато не си с правилния човек или във връзката има неизяснени неща просто трябва да имате деца ей така за идеята, за да не изпуснете влака. Разбирам, че авторката на темата си има ценности и държи децата й да растат в едно добро и образцово семейство.

Жълта Роза ,
То и сред българите не са кой знае колко работещите за ООН, едва ли са повече от мексиканците. Бедни и необразовани хора има навсякъде. Да не говорим, че е пълно и с бедни и образовни.Авторката е казала, че не смята, че не е с правилния човек, а че се притеснява, че няма развитие вързката. А враждането на бебе изпускането на влака си е реалност, не просто някакъв необоснован страх.

....


poohito, според мен говори с него за това как се чувстваш. Кажи му го директно, без драми, просто спокойно му обясни, че усещането ти е че мъжът трябва да поиска тия неща, че ти си готова, но имаш нужда от това, ако той го иска, той да е активен. Мъжете не четат мисли все пак. Той може пък да мисли, че ти трябва да поискаш дете, защото ти си жена. Проблемите се разрешават с комуникация и то спокойна и разумна, без обвинения.

Говорили сме по темата. За брак и деца. Той определено не е противник на идеята. Дори истината е в неговите думи "аз пръв ти казах за брак и бебе". Той пръв ми каза, защото, както обясних аз не бих подхванала този разговор.
Притеснителното е, че разговора е един вид, че аз трябва да направя тези неща или най-малко да кажа как да стане, а аз не знам. Не знам, какво повече да направя.

Той може да е говорил за брак,но предлагал ли ти е?Защото това са две различни неща.Можеш да му кажеш примерно,че си представяш първо да си омъжена и тогава да имаш деца.От там нататък той сам ще се сети какво да направи.

poohito, кажи му точно това, което ни казваш на нас. Че ти не знаеш как да стане и очакваш той да осигури условия, както се очаква от един мъж (това последното може да му го спестиш:)) И това, че си представяш първо да си омъжена е добра идея, не може да не разбере какво му казваш. Но кажи му за това как виждаш нещата, за очакванията си, за чувствата си по темата. Не го пази в тайна от него, очаквайки той сам да се сети.

poohito, разбирам те  Ами ти просто си се изморила все ти да дърпаш във вашето семейство. Ето, той говори за брак, но до там. Явно от теб се очаква да обмислиш как това да стане. Той на ясно ли е, че твоите разбирания са мъжа да предложи брак на жената, а не обратното? Защото той може и да не е на ясно с това и да чака ти да решиш. Не очаквай той да чете мислите ти, ами директно си му кажи всичко.
И аз като persimon  ще те посъветвам - сядате да си говорите и открито му споделяш всичките си страхове и опасения, желания и всичко, което те вълнува.

Преживях подобно нещо и не че нещо ама не ми изглеждаш ти виновна...
То "подходящия" момент никога не идва, сития на гладния не вярва
Какво значи "ти не искаш бебе"? Той с това май се оправдава, съжалявам ако не е така, но на мен така ми звучи  Иначе бебе се гледа и с малко (казвам го от личен опит) стига да има желание   

persimon, много добри съвети даваш на пухито, наистина. Смятам, че са съвсем адекватни. Просто изразих мнение, че сравнението с мексиканците е нелепо. Явно не го разбираш защото не си била в Мексико да видиш за каква степен на мизерия и изостаналост става въпрос. Но както и да е, да не спамим повече тук, а просто да се опитаме да помогнем на момичето.

Пухи, наистина седнете с твоя приятел и му кажи всичко, което ти е на сърцето. Комуникацията е много важна във всяка една връзка.

Пухи, радвам се, че отново писа в темата.
В една връзка, ако няма комуникация - то нещата отиват към застой... седнете някоя вечер и му сподели какво ти тежи на сърцето. Явно за теб той е човекът, а ако е така, то той би трябвало да те хване за ръката и заедно да преодолеете настоящия момент.
Не вярвам да ти се чака вечно да тъпчете на едно място. Обясни му, че искаш да се почувстваш обгрижвана жена

сега остават 400 лв,но когато излезе по майчинство едва ли ще остават толкова.Може да се окаже,че цялото майчинство ще отива за наем примерно.А таткото с какво ще помага?

Съжалявам, че пак връщам темата, която доста се отклони от раздела и въпроса за бебетата. Често съм мислила, че не е правилно да споделям лични неща с непознати хора. От друга страна периодично, когато всичко се натрупа аз имам нужда да го излея някъде пред хора по-безпристрастни.
Вчера след поредна ситуация, в която се почувствах предадена в телефонен разговор над час и половина плачейки, крещейки, говорейки спокойно, разсъждавайки (всичко това) му казах всичко написано тук. Как не искам да живея така!Как искам аз да съм жената и любовта на мъжа към мен да се изразява в грижа, а не просто в думи и секс! Как аз няма да предложа брак, няма да организирам сватба, няма да подаря пръстен, няма да настоявам за дете! По-скоро ще оставя нещата така и никога няма да имам семейство, отколкото да се натъжавам всеки път, в който видя как съм го създала! Казах му, че е свободен да си върви, ако не може да разбере какво казвам! Ако мисли, както казва, че тези думи са някакви мои пристъпи на истерия. Казах му, че едничката причина аз да не си тръгна (да го изгоня) е това че не съм достатъчно смела да застана пред света и да си призная, че той и 1,5 г. с него е било моя грешка. Аз ще продължа да съм с него, докато нещо се случи промяна към добро или ... той си тръгне. Както винаги, когато говоря това той просто мълчи и казва "Слушам те", а сякаш не ме слуша, сякаш нищо не разбира или просто не желае. И другото "Всичко ще се подреди", а аз питам "Кой ще го подреди? Аз вече не мога, не искам да подреждам."
В деня преди този разговор получих скъп подарък за 8 март и аз не се зарадвах видимо, а се разплаках, замълчах мислейки си, как цяла година се грижа за всичко, как до мен няма подкрепа и т.н. и веднъж или два пъти на празник той ми прави подарък. А всички други дни, а ежедневната грижа и внимание, само аз ли мога и трябва да ги давам?

Оооох, колко са ми познати тези разговори. И аз така не исках да зачеркна като теб не 1,5, а 3 години от живота си. Живот заедно, уж планове за брак и деца в неизвестното бъдеще, никаква финансова стабилност, аз му давах даже джобни пари, обещания, че всичко един ден ще се нареди, но абсолютно бездействие. Когато се изнесох от там ми падна камък от шията и си припомних, че мога и да бъда щастлива и да живея нормално. Веднага заживях с мъжа, с когото съм сега, който е пълната противоположност на бившия ми и сега имам и финансовата подкрепа, и спокойствието вкъщи. Успех! Понякога е по-добре за зачеркнеш години от живота си, отколкото един ден да погледнеш назад и да решиш, че си прекарала цял живот правейки компромис след компромис без да живееш реално.

Извинявам се, че така нахълтам в темата, но искам и аз да дам кураж на авторката! Живота ни изправя пред трудности, с които сами трябва да се справим и преборим! Всеки сам решава по кой път да мине и как ще продължи! Когато една врата се затваря, се отварят други две, така че не се отчайвай мила, тепърва ти предстоят хубави моменти, просто трябва да бъдеш силна и да изчакаш. Съдбата си знае ролята и ще се намеси в живота ти, когато най-малко очакваш! И още нещо - пари се изкарват, здраве да има! Смело напред, направила си достатъчно сега само трябва да изчакаш, доброто няма да те подмине, повярвай! 

Пухито, а какво ти отговори той?

Нищо или почти нищо:
На основната тема - отговор: "Нещата ще се подредят постепенно", но както казах аз не виждам и 1 нещо да е започнало да се подрежда (променя).
На темата за раздяла - отговор: "ти това ли искаш. Ако ти искаш това ще се разделим. Аз съм казал какво искам и смятам да направя. Искам да съм с теб и ще имаме семейство." Аз не искам да се разделим, обясних защо, но не искам аз да направя от нас семейство, отказвам да се грижа освен за нас двамата и за дете и т.н. сама.

В общи линии, нищо конкретно не ти е отговорил. Запазва си статуквото, както досега.
Явно, колкото и да не ти се иска, ти трябва да решиш. Но за мен, като страничен читател по темата, връзката ви е изчерпана...

От мен съвет - не унивай, не се самосъжалявай! Погледни в душата си и реши, сама за себе си, какво искаш. И след най-черната нощ изгрява слънце! Успех! 

poohito, ако наистина всичко, което ви свързва е нежеланието ти да изхвърлиш година и половина от живота си, наистина не бих те посветвала да си губиш времето с него. Имам приятелка, много хубаво, умно, свястно момиче, което си загуби поне 10 години от живота поради нежеланието за загуби-1-2-3 години, като прекрати неудачни връзки. Не бях се виждала с нея няколко години и като се срещнахме, ми разказваше за гаджето си от 2-3 години и как искали да имат деца, как вече било време, защото вървяла към 30 и т.н., но като я слушах изобщо не ми звучеше като влюбена жена. Кзах и го и тя призна, че не било всичко така, както и се иска, но понеже вече била инвестирала толкова време от живота си и годинките си минавали, то това било най-добре. Не успях да я убедя и резултатът беше, че след още 5 години мотане, той я заразя просто ей така. После тя изпадна в депресия за дълго време и така... В света има 3.5 милиарда мъже. Този не е единствен и ако не те прави щастлива да си с него, не бъди с него. Ти заслужаваш да имаш мъж, който те подкрепя и те кара да се чувстваш жена, не камила, която мъкне всичко сама. 

Много детински мислиш. 
Година и половина е страшно малко на фона на 30 нещастни ако останеш с този човек.
Мислиш ли че на света му пука за теб? Най-важното е ти да си щастлива.
Знаеш ли ако останеш сама че света ще изглежда друг?
Тия компромиси не водят до нищо добро, прецакваш теб си. И защо? От някакъв глупав страх.
Зависима ли си от този човек та не искаш да си тръгнеш? Ако да - как - емоционално, материално?

Понякога не искаме да нараним определен човек, но несъзнателно така нараняваме и себе си и него
 Загубих 7 години от живота си по същия начин и мисля, че без него няма да ти свърши живота 
Просто понякога като не става не става...Една болка се заменя с друга 

според мен не е основателна причина това, че живеете на квартира и нямате едва ли не по 2000 лв доход... дете наистина се гледа и с 500, и с 1500 лв. не трябва това да те спира.. но може би нещо друго те спира подсъзнателно, а именно, че това не е човека, който искаш да е баща на детето ти.. наистина животът ти няма да свърши с края на една връзка, може би тепърва ще започне истинския  ти си знаеш най-добре и причините, и връзката, и какво чувстваш.. седнете хубаво и си поговорете, година и половина не е толкова много време, не си изгубила, а само ще спечелиш, защото всичко ще ти е от полза завбъдеще.. желая ти успех.. и не се страхувай, бъди смела, каквото и решение да вземеш 

Не трябва да подхождаш към дадена връзка с това колко време си инвестирала в нея, а с това дали има перспектива във връзката.
Година и половина срещу съвместното бъдеще под въпрос не е съпоставимо.

Според мен авторката знае какво трябва да направи, но не й стиска. Може би още не е узряла за стъпката, която трябва да направи. Мъжа й я усеща, че е слаба, и че няма да си тръгне и си продължава по старому.
poohito, много е трудно да се даде съвет за твоята ситуация. Така ми се иска да имаше силата и смелостта да се откъснеш от всичко това, което ти тежи и да прекратиш тази връзка, в която доброволно си влязла, но се вижда, че не си щастлива Дано след много години, обръщайки се на зад и анализирайки живота си да не съжаляваш за нищо. Живота ни е даден само един и единствено от нас си зависи да го изживеем пълноценно!
И още нещо - една връзка има ли явни проблеми още от началото, в последствие (почти) никога нещата не се променят към по-добро, а напротив.

Повтарям се. Но няма да си тръгна.
Всички може би сте прави.
Зависима съм.
Естествено не финансово (може би неговата причина да остане е тази), навярно емоционално. Имам си моите чувства, моите страхове. Аз не само доброволно съм влязла в тази връзка, аз съм я изградила или поне половината от нея и не мога да я зарежа просто така.
Не знам колко от това, за което разказвам е продукт на мои грешки. Други връзки, както казах не съм имала. Може би трябва някак да се отдръпна от това да издържам домакинството и да подам водачеството на друг, но не знам как това да стане - постепенно, рязко.
Чета всички мнения. Не пиша за да споря,още по-малко да се карам. Това е моята единствена връзка, аз съм на почти 30. Ако не беше така, ако единствената ми връзка не се беше случила на 28, ако преди нея имаше и други макар и провалени, може би щеше да ми стиска да приключа това, знаейки че ще ми се случи това Но всъщност ще остана да плача в къщи и да се самообвинявам, защо съм го сторила.  Нямам високото самочувствие на харесван и желан човек. За мен земята не е пълна с 3,5 милярда мъже и т.н. Избора сега е тази връзка или никаква връзка и като си спомня времето на никаква връзка, като си спомня ежедневните сълзи, не заспиването до 2-3 часа, тогава май предпочитам тази връзка и сълзите 2 пъти месечно. Илюзията, че нещо ще се промени. Може би промяната трябва да тръгне от мен, но още не знам точно какво да правя.
Осъзнавам, че знаейки тези неща той може би просто се възползва от слабостите ми.

Каквото и да си говорим, края на първа сериозна връзка е трудна работа.
Но ако няма край как ще има втора?

Друг ти е проблема според мен- да не останеш сама, защото сама без мъж си била дълги години и те е страх от самотата. Само че тя не е лошо нещо, напротив. Дава ти шанс да откриеш себе си.

poohito, тогава след като държиш тази връзка да се запази, а искаш и дете, защо просто не направиш така, че то да се зачене и роди? Има конфликт между пълната ти готовност да приемаш всичко в тази връзка, защото се страхуваш, че друга няма да има, и пълното ти нежелание да приемеш нещата каквито са и да ги реализираш и развиеш в реално семейство с  дете. Един вид "хем сърби хем боли". Хем големи претенции нещата да са като в приказките, хем пълно примирение с дадената ситуация. Това не го казвам назидателно или критично, просто чета какво казваш и разсъжавам.   Има опасност резултатът от този конфликт да е като в приказката за Циндил-пиндил и Джаста-праста. Докато Циндил-пиндил се чудила как и откъде да подхване да ушие сукмана, и как ще стане и къде ще сбърка, панаирът дошъл и отминал, докато тя гледата тъжно иззад плета. А в това време Джаста-праста ушила и сукман и всичко и танцувала на хорото, пък кой ти гледа че сукмана бил малко накриво. Моят съвет е след като си сигурна, че ще останеш във връзката, роди  дете. Мъжът ще се види принуден да влезе в роля по този начин. Или няма. Ще се справиш във всеки случай, ще си отгледаш детето. А мъж най-лесно се намира като не го чакаш и търсиш. Но при всички положения, по-добре да имаш дете, отколкото да нямаш. А и това изпитание ще ти покаже кой е този човек до теб, и ще стане ли от него мъж и баща за деетето ти или не. Поне аз така възприемам нещата. 

Ето ти една тема по въпроса http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=644717.0;all
Няма да можеш да пишеш, защото нямаш 50 мнения, но можеш да четеш.

0 лв е доста безотговорно за един мъж на 37, простете за мнението ми, но... любов, любов, но все пак.... жената трябва да се почувства жена. Не е необходимо да издържа дете и мъж

Аз искам да кажа на пухито да се бори за връзката си защото любов пък дори и разбирателство с партньор не се намира толкова лесно.И на мен ми се е случвало дълго време аз да издържам партьора си но нещата се промениха и сега той ме издржа и се радвам че не послушах такива хора които ме съветваха да го зарежа и да си хвана някой баровец В нашата страна и това време баровците не  ги препоръчвам,борете се заедно за връзката си

Аз съм решила, че оставам в тази връзка докато той ме търпи и аз не съм най-прекрасното чудо на света  .
"Сега малко за бебетата пак. Въпроса ми е към майките. Вчера имахме спор и той твърди:
Не разбирам твоят страх (нежелание) да имаме бебе сега. Ти не разбираш, че дори всичко да е ОК с парите ти не можеш да гледаш бебето си сама. Никоя жена не може да гледа бебето си сама в началото. Необходима е помощ (баби), които да ти помага и покажат за храненето, за къпането за ... Изобщо не можеш да се справиш така, както си го представяш."
От всичко това първоначално се почувствах все едно ме нарича некадърна. После разбрах, че не говорим за мен, а за всички жени. Аз обаче не вярвам, че една жена, колкото и да е неопитна (вярно е, че аз никога дори не съм държала малко бебе) не може да се научи сама и да се справи. Според моите представи на "детска консултация?!" или някакви съвети за родители се научават тези неща. Той има дете и твърди, че не е така, че няма шанс да се оправи майката сама. Аз не си представям моето бебе заобиколено от баби. Казах му, че ще ми бъде много неудобно. Той твърди, че те са длъжни. А аз живея с мотото, че никой не ми е длъжен.
Питам вас: Как се гледа новородено? Може ли майката и таткото сами да гледат новороденото бебе? Вие как гледахте своето бебе? Кой и с какво ви помагаше?

   Точно в началото си го гледах сама по мое желание. После по здравословни причини малко ми помагаха  1 седмица. И то ми стана по-трудно отколкото бях сама, може би заради навалицата  Чак пък да не можеш...Едно време са ги гледали по много деца 
Да си призная честно по-страшно ми го описваха отколкото е 

Първите 10 дни, с помоща на мама. Просто ми беше по-спокойно, че има някой у дома. Помощ по скоро морална. Имаше на кого да мрънкам. Следващите 3 дни свекървата - сготви две вечери. После до 1,5 години сами с мъжа ми.
Единствено не си доспивах, не си доспивам и сега. Но разликата е че вече свикнах с това. И нищо страшно няма в гледането на едно дете.
Мама показа къпането първата вечер на мъжа ми. От тогава до сега той го къпе. Когато е бил в командировка аз го къпех на чешмата не във ваничката. За храненето...ми то всеки си има теория. И сега като го оставяме при свекървата за ден тя обикновено казва какво е сготвила и ме пита кое яде и кое не.
Явно при него предишния път е било стрес и нещо той самият не се е справил. Колкото до помоща , живот и здраве при следващото ще дам свободата на бабите да помагат повече.
Стискам ти  палци нещата да се случат така както ти желаеш.

 Ъъъъ, а как така сама? Че нали сте двама, къде е той в случая? Нали има едно дете, все има някакъв опит.Аз лично съм от тези дето си гледат децата сами и ми е по-добре без помощ, много по-спокойно ми е, а и си правя каквото аз съм преценила за добре. Не обичам да ми се бъркат.
Всичко за къпането, храненето и отглеждането можеш да научиш в у-ще за родители и интернет, за кърменето в началото винаги можеш да се обадиш на консултант, който ще ти даде адекватен съвет по въпросите с кърменето. Нещата сега са много по-различни от преди що се отнася за кърменето и захранването и е малко вероятно някоя баба да може да ти даде добър съвет (ето малък пример за храненето на бебето - когато ние сме били бебета са ни хранили под строг режим на 3-4 часа, давали са вода и първата немлечна храна е била сокче на 40дни, съответно бабите и някои по-възрастни педиатри съветват бебето да се гледа така, днес е доказано, че за да върви кърменето то е хубаво да е на поискване и на по-малки интервали, първата немлечна храна се дава най-рано на 4 навършени месеца, вода не се дава и тн.)
 Така, че ако той е до теб и ти помага в домакинството и тн. след работа, не виждам за какво ще ви е някой да ви се меси, особено щом ти не си свикнала и не желаеш. Освен това той има право на 2 седмици (май, може и 15 дни да са) бащинство след изписването, през които може да ти помага за да свикнеш.
 Всичко е възможно стига да искате, има майки които отглеждат децата си напълно сами и макар и трудно се справят. Ако ти не се чувстваш добре някой да ти помага, по-добре да се справиш сама. Аз лично съм така, научена съм аз да помагам на по-възрастните и не мога да ги карам да ми вършат задълженията.

Не се страхувай, Пухи, а чуй сърцето си. Сигурна съм, че интуицията ти подсказва кое е правилното решение. 

Новородено се гледа доста по-лесно, от колкото проходило дете на 1 г. според мен  . Новороденото иска кърмене, гушкане, сън и къпане, разходки при хубаво време. Най-трудно е в началото, докато се напаснете. Но съвети за гледане, къпане, кърмене - има предостатъчно в нета, има и училище за родители (много полезно, препоръчвам) или за бременни (в което се включват и първите дни и нощи с бебе).
За помощта в началото - никой не ми е помагал от бабите. Майка ми и сестра ми идваха на гости и носеха сготвено в началото. Свекърва ми така и не дойде да помага, а само дойдоха на гости на 2-та седмица. Гледахме се тримата с таткото и се справихме успешно.  На мен най-трудно ми беше честото нощно кърмене - по 3-4-5 пъти на нощ, защото така и не се научих да кърмя в леглото, а само седнала. Но и с това се свиква. Иначе сама се оправях с домакинството, таткото пазаруваше и така.
Пухито, ако искаш бебе, направи всичко нужно, за да го имаш! Това е най-хубавото нещо на света! 

Според мен щом имаш желание всичко е възможно! Колко приятелки имам, които нямат баби, нямат роднини, които да помагат (в това число и аз), но имат човек до себе си и той им оказва подкрепата за гледане на бебето. Разбира се, че  можеш да се справиш сама. Може и да е трудно, но щом си истински решена ще се справиш, вярвай в себе си!
Лично аз имах същите проблеми с мъжете и разсъждавах по същия начин като теб. Доста познато чувство, но Слава Богу мина по реда си и животът продължава. Не се страхувай и вярвай в себе си!

Според мен най-добре е младите да си гледат детето сами, само помощ от време на време, колкото да могат да излюзат за час-два. Нищо катастрофално не можеш да сбъркаш, няма "да си умориш детето", само ще си тровиш нервите със спорове как точно се прави и кое е по-добре. Само ще си навлечеш ядове и скандали с майка си или свекърва си. По телефона е най-добре. "Как е детето?" "Живо и здраво. А ако имам нужда от съвет или помощ, ще се обадя".

Знам, че темата ми отдавна вече не е за този раздел. Може би и няма смисъл само да описвам проблемите и колебанията си. Не искам и да отварям нова тема, в която да изписвам вече казани неща.
Хем съм на кръстопът, хем сякаш съм взела решение, хем то не решава нищо, хем ужасно ме боли.
Всеки месец виждах, как пред нас няма бъдеще и всеки месец успявах да почакам и така времето минава. От 20-тина месеца живеем заедно. Скоро сменихме трета квартира. Накратко не мисля, че времето е малко, но бъдеще все няма и не само това, а сякаш става все по зле. Сякаш все повече се вижда колко сме различни и аз се чувствам, че той ме тегли към дъното, към деня, когато ще се разболея например и няма да мога да си купя лекарства, няма да мога да се кача на автобус до поликлиниката, защото просто в джоба ми и у дома ще са останали примерно 50 ст.
Минелия месец му казах "Когато мисля за нас в бъдеще аз мисля "ще живея така, когато се разделим", никога не мисля "ние ще бъдем така в бъдеще"". Стана му криво. Направи демонстрация, че ще спре безсмисления харч за цигари, но това не се случи съвсем. Месеца мина. Имах много проблеми на работа и у дома, наложи се да се преместим светкавично, имахме много разходи. Душичката ми се свива да мисля как ще изкараме до 20.07. Той не желаеше да коментира наличните ни средства и евентуален план за свитото им харчене и разпределение. Ядосах се плаках, страдах, изкоментирахме го.
Преди 2 дни му казах "Нищо добро няма да ни се случи. Не просто сега, а никога. Защото аз и ти сме такива. Единственото добро би било аз да намеря сили и смелост в мен вече да не сме заедно." Натъжи се. 2 дни е като гузен. А аз не знам защо го обичам и продължавам да го желая. Иска ми се да е различно. Не сме се разделили всъщност, аз съм се свила в черупката си и чакам сякаш не знам как да дойде времето, когато няма да плача само от мисълта да не сме заедно, да дойде момент, когато да мога да кажа "Върви си!", сега още не мога. Не съм глупава: Знам, че чакайки, давайки целувки за здравей и довиждане, спейки прегърнати това май няма да стане.
Нямам още сили. А дали някога ще имам?
Има го и страха от годините самота Комплексите които си имам за външността ми, за "странния" ми характер, за това как всички ме отбягваха, отбягват и сега де и просто ми остава да съм сама пак.
Съвети за това едва ли има. Доста съвети съм и чула.
Просто ми е болно и споделям.

Вярно че с тази развръзка темата вече не е за тук, а за ДиС-там може би ще получиш повече и по-адекватни съвети
Това което мога да ти кажа е че звучиш като вече взела решение
Осъзнала си колко сте несъвместими сякаш
Когато в мислите си човек започне да вижда бъдещето в единствено число, докато своевременно е в партньорски отношения-мисля краят е дошъл, тъжно е но живота е един, твой си е и заслужаваш да си го изживееш щастливо
И аз, и всеки си има комплекси-къде за физика, къде за емоционалност не се депресирай, момиче

Относно парите-винаги съм била на мнение, че където има любов и разбирателство, парите в по-малки количества няма да са проблем
Не е вярно, липсата им кара повечето хора да озверяват-психически, душевно, емоционално

Това е доста различно от темата! За да имаш дете с един човек трябва да си сигурна, че искаш да си с него.  Само ти можеш да направиш това решение.  Успех! 

poohito , намесвам се в темата ти по повод на разболяването. В началото на моята връзка аз изкарвах повече от съпруга си. В последствие той започна да пътува, моряк е и естествено той изкарваше повече.Станахме и двамата на по тридесет години.Бебчето се получи сравнително бързо, но от там започнаха болестите.Малкото боледуваше, пари, съпругът ми се разболя сериозно.Изследвания и лекарства, които не се покриват от здравната каса.Детето тръгна на ДГ нон стоп е болно, аз също се поразболях.Искам да ти кажа, че когато имаш дете трябва да имаш достатъчно средства, за да можеш да покриваш неочаквани разходи.Много късмет ти желая.Ако искаш моето мнение, аз бих го напуснала. 

Струва ми се, че не му се навлиза в трудностите на семейството Защото по някаква причина му е по-добре така.Активността е само от твоя страна и това те дразни 
Моето мнение, че трябва да се зададат гадните въпроси ""Или..или..." Да много е неприятно, но така може да си кара вечно Съжалявам, че съм толкова пряма, но ми е до болка познато

poohito  много ми стана мъчно като те прочетох 

Ти вече си взела решение! Остава само да събереш смелост и ... живота те чака и може да бъде много хубав - от теб си зависи какъв ще го направиш.
И се научи да се обичаш, това е много, много важно! 
Ти сама се обричаш на самота с тези си твои мисли, не си го причинявай това!
Много сила и кураж ти желая! 

Абсолютно подкрепям

А към авторката на темата - според мен решението вече е взето,остава да го реализираш и да намериш правилния път в живота Доста ме докосна с всичко това,което споделяш,защото и аз съм се пекла на такъв огън...,истината е,че е по-добре всичко да спре до тук Желая ти успех