Не се решавам

според мен не е основателна причина това, че живеете на квартира и нямате едва ли не по 2000 лв доход... дете наистина се гледа и с 500, и с 1500 лв. не трябва това да те спира.. но може би нещо друго те спира подсъзнателно, а именно, че това не е човека, който искаш да е баща на детето ти.. наистина животът ти няма да свърши с края на една връзка, може би тепърва ще започне истинския  ти си знаеш най-добре и причините, и връзката, и какво чувстваш.. седнете хубаво и си поговорете, година и половина не е толкова много време, не си изгубила, а само ще спечелиш, защото всичко ще ти е от полза завбъдеще.. желая ти успех.. и не се страхувай, бъди смела, каквото и решение да вземеш 

Не трябва да подхождаш към дадена връзка с това колко време си инвестирала в нея, а с това дали има перспектива във връзката.
Година и половина срещу съвместното бъдеще под въпрос не е съпоставимо.

Според мен авторката знае какво трябва да направи, но не й стиска. Може би още не е узряла за стъпката, която трябва да направи. Мъжа й я усеща, че е слаба, и че няма да си тръгне и си продължава по старому.
poohito, много е трудно да се даде съвет за твоята ситуация. Така ми се иска да имаше силата и смелостта да се откъснеш от всичко това, което ти тежи и да прекратиш тази връзка, в която доброволно си влязла, но се вижда, че не си щастлива Дано след много години, обръщайки се на зад и анализирайки живота си да не съжаляваш за нищо. Живота ни е даден само един и единствено от нас си зависи да го изживеем пълноценно!
И още нещо - една връзка има ли явни проблеми още от началото, в последствие (почти) никога нещата не се променят към по-добро, а напротив.

Повтарям се. Но няма да си тръгна.
Всички може би сте прави.
Зависима съм.
Естествено не финансово (може би неговата причина да остане е тази), навярно емоционално. Имам си моите чувства, моите страхове. Аз не само доброволно съм влязла в тази връзка, аз съм я изградила или поне половината от нея и не мога да я зарежа просто така.
Не знам колко от това, за което разказвам е продукт на мои грешки. Други връзки, както казах не съм имала. Може би трябва някак да се отдръпна от това да издържам домакинството и да подам водачеството на друг, но не знам как това да стане - постепенно, рязко.
Чета всички мнения. Не пиша за да споря,още по-малко да се карам. Това е моята единствена връзка, аз съм на почти 30. Ако не беше така, ако единствената ми връзка не се беше случила на 28, ако преди нея имаше и други макар и провалени, може би щеше да ми стиска да приключа това, знаейки че ще ми се случи това Но всъщност ще остана да плача в къщи и да се самообвинявам, защо съм го сторила.  Нямам високото самочувствие на харесван и желан човек. За мен земята не е пълна с 3,5 милярда мъже и т.н. Избора сега е тази връзка или никаква връзка и като си спомня времето на никаква връзка, като си спомня ежедневните сълзи, не заспиването до 2-3 часа, тогава май предпочитам тази връзка и сълзите 2 пъти месечно. Илюзията, че нещо ще се промени. Може би промяната трябва да тръгне от мен, но още не знам точно какво да правя.
Осъзнавам, че знаейки тези неща той може би просто се възползва от слабостите ми.

Каквото и да си говорим, края на първа сериозна връзка е трудна работа.
Но ако няма край как ще има втора?

Друг ти е проблема според мен- да не останеш сама, защото сама без мъж си била дълги години и те е страх от самотата. Само че тя не е лошо нещо, напротив. Дава ти шанс да откриеш себе си.

poohito, тогава след като държиш тази връзка да се запази, а искаш и дете, защо просто не направиш така, че то да се зачене и роди? Има конфликт между пълната ти готовност да приемаш всичко в тази връзка, защото се страхуваш, че друга няма да има, и пълното ти нежелание да приемеш нещата каквито са и да ги реализираш и развиеш в реално семейство с  дете. Един вид "хем сърби хем боли". Хем големи претенции нещата да са като в приказките, хем пълно примирение с дадената ситуация. Това не го казвам назидателно или критично, просто чета какво казваш и разсъжавам.   Има опасност резултатът от този конфликт да е като в приказката за Циндил-пиндил и Джаста-праста. Докато Циндил-пиндил се чудила как и откъде да подхване да ушие сукмана, и как ще стане и къде ще сбърка, панаирът дошъл и отминал, докато тя гледата тъжно иззад плета. А в това време Джаста-праста ушила и сукман и всичко и танцувала на хорото, пък кой ти гледа че сукмана бил малко накриво. Моят съвет е след като си сигурна, че ще останеш във връзката, роди  дете. Мъжът ще се види принуден да влезе в роля по този начин. Или няма. Ще се справиш във всеки случай, ще си отгледаш детето. А мъж най-лесно се намира като не го чакаш и търсиш. Но при всички положения, по-добре да имаш дете, отколкото да нямаш. А и това изпитание ще ти покаже кой е този човек до теб, и ще стане ли от него мъж и баща за деетето ти или не. Поне аз така възприемам нещата. 

Ето ти една тема по въпроса http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=644717.0;all
Няма да можеш да пишеш, защото нямаш 50 мнения, но можеш да четеш.

0 лв е доста безотговорно за един мъж на 37, простете за мнението ми, но... любов, любов, но все пак.... жената трябва да се почувства жена. Не е необходимо да издържа дете и мъж

Аз искам да кажа на пухито да се бори за връзката си защото любов пък дори и разбирателство с партньор не се намира толкова лесно.И на мен ми се е случвало дълго време аз да издържам партьора си но нещата се промениха и сега той ме издржа и се радвам че не послушах такива хора които ме съветваха да го зарежа и да си хвана някой баровец В нашата страна и това време баровците не  ги препоръчвам,борете се заедно за връзката си

Аз съм решила, че оставам в тази връзка докато той ме търпи и аз не съм най-прекрасното чудо на света  .
"Сега малко за бебетата пак. Въпроса ми е към майките. Вчера имахме спор и той твърди:
Не разбирам твоят страх (нежелание) да имаме бебе сега. Ти не разбираш, че дори всичко да е ОК с парите ти не можеш да гледаш бебето си сама. Никоя жена не може да гледа бебето си сама в началото. Необходима е помощ (баби), които да ти помага и покажат за храненето, за къпането за ... Изобщо не можеш да се справиш така, както си го представяш."
От всичко това първоначално се почувствах все едно ме нарича некадърна. После разбрах, че не говорим за мен, а за всички жени. Аз обаче не вярвам, че една жена, колкото и да е неопитна (вярно е, че аз никога дори не съм държала малко бебе) не може да се научи сама и да се справи. Според моите представи на "детска консултация?!" или някакви съвети за родители се научават тези неща. Той има дете и твърди, че не е така, че няма шанс да се оправи майката сама. Аз не си представям моето бебе заобиколено от баби. Казах му, че ще ми бъде много неудобно. Той твърди, че те са длъжни. А аз живея с мотото, че никой не ми е длъжен.
Питам вас: Как се гледа новородено? Може ли майката и таткото сами да гледат новороденото бебе? Вие как гледахте своето бебе? Кой и с какво ви помагаше?

   Точно в началото си го гледах сама по мое желание. После по здравословни причини малко ми помагаха  1 седмица. И то ми стана по-трудно отколкото бях сама, може би заради навалицата  Чак пък да не можеш...Едно време са ги гледали по много деца 
Да си призная честно по-страшно ми го описваха отколкото е 

Първите 10 дни, с помоща на мама. Просто ми беше по-спокойно, че има някой у дома. Помощ по скоро морална. Имаше на кого да мрънкам. Следващите 3 дни свекървата - сготви две вечери. После до 1,5 години сами с мъжа ми.
Единствено не си доспивах, не си доспивам и сега. Но разликата е че вече свикнах с това. И нищо страшно няма в гледането на едно дете.
Мама показа къпането първата вечер на мъжа ми. От тогава до сега той го къпе. Когато е бил в командировка аз го къпех на чешмата не във ваничката. За храненето...ми то всеки си има теория. И сега като го оставяме при свекървата за ден тя обикновено казва какво е сготвила и ме пита кое яде и кое не.
Явно при него предишния път е било стрес и нещо той самият не се е справил. Колкото до помоща , живот и здраве при следващото ще дам свободата на бабите да помагат повече.
Стискам ти  палци нещата да се случат така както ти желаеш.

 Ъъъъ, а как така сама? Че нали сте двама, къде е той в случая? Нали има едно дете, все има някакъв опит.Аз лично съм от тези дето си гледат децата сами и ми е по-добре без помощ, много по-спокойно ми е, а и си правя каквото аз съм преценила за добре. Не обичам да ми се бъркат.
Всичко за къпането, храненето и отглеждането можеш да научиш в у-ще за родители и интернет, за кърменето в началото винаги можеш да се обадиш на консултант, който ще ти даде адекватен съвет по въпросите с кърменето. Нещата сега са много по-различни от преди що се отнася за кърменето и захранването и е малко вероятно някоя баба да може да ти даде добър съвет (ето малък пример за храненето на бебето - когато ние сме били бебета са ни хранили под строг режим на 3-4 часа, давали са вода и първата немлечна храна е била сокче на 40дни, съответно бабите и някои по-възрастни педиатри съветват бебето да се гледа така, днес е доказано, че за да върви кърменето то е хубаво да е на поискване и на по-малки интервали, първата немлечна храна се дава най-рано на 4 навършени месеца, вода не се дава и тн.)
 Така, че ако той е до теб и ти помага в домакинството и тн. след работа, не виждам за какво ще ви е някой да ви се меси, особено щом ти не си свикнала и не желаеш. Освен това той има право на 2 седмици (май, може и 15 дни да са) бащинство след изписването, през които може да ти помага за да свикнеш.
 Всичко е възможно стига да искате, има майки които отглеждат децата си напълно сами и макар и трудно се справят. Ако ти не се чувстваш добре някой да ти помага, по-добре да се справиш сама. Аз лично съм така, научена съм аз да помагам на по-възрастните и не мога да ги карам да ми вършат задълженията.

Не се страхувай, Пухи, а чуй сърцето си. Сигурна съм, че интуицията ти подсказва кое е правилното решение. 

Новородено се гледа доста по-лесно, от колкото проходило дете на 1 г. според мен  . Новороденото иска кърмене, гушкане, сън и къпане, разходки при хубаво време. Най-трудно е в началото, докато се напаснете. Но съвети за гледане, къпане, кърмене - има предостатъчно в нета, има и училище за родители (много полезно, препоръчвам) или за бременни (в което се включват и първите дни и нощи с бебе).
За помощта в началото - никой не ми е помагал от бабите. Майка ми и сестра ми идваха на гости и носеха сготвено в началото. Свекърва ми така и не дойде да помага, а само дойдоха на гости на 2-та седмица. Гледахме се тримата с таткото и се справихме успешно.  На мен най-трудно ми беше честото нощно кърмене - по 3-4-5 пъти на нощ, защото така и не се научих да кърмя в леглото, а само седнала. Но и с това се свиква. Иначе сама се оправях с домакинството, таткото пазаруваше и така.
Пухито, ако искаш бебе, направи всичко нужно, за да го имаш! Това е най-хубавото нещо на света!