Детето ми липсва! Пак е при баба си ...

# 15 8 ян. 2006, 22:56 ч.

Мнения: 15

Разбирам те мното добре. Моето мъниче е на 1,8 г. и ходи на ясла. Сутрин, когато я занеса доста плачеше, особено в началото. Но смятам, че за около 2-3 седмици/доста мъчителни, най-вече за мамите/ това отшумява. Сега вече дори самичка си влиза в групата при децата.
А по-добре няколко часа в ясла, и вечер при мама и татко, отколкото седмици при баба и дядо. Поне така смятам аз.

# 16 8 ян. 2006, 23:50 ч.

Мнения: 10 758

Разбирам те напълно.Дъщеря ми ако я няма повече от 1 седмица и се побърквам.Нищо че като си е в къщи постоянно й се карам и тя ме ядосва.Просто като я няма е пуста къщата и ми липсва страшно много.

# 17 9 ян. 2006, 10:32 ч.

София
Мнения: 418

Бъди по-упорита с яслата. Моят плака няколко месеца ,но свикна. Ще излъжа, ако кажа ,че сега ходи с желание, но знае,че трябва и не плаче. Аз се бях подготвила психически, че ще плаче и бях решила да съм твърда. А нямахме и избор- с една заплата не става. Така, че подготви се, за периода в който ще плаче и така. От друга страна незнам къде живее майка ти, но пък детето сигурно е на по чист въздух отколкото тук в града и щом е свикнала с баба си можете да я пращате отвреме на време след това. Моят син не се дели изобщо от нас и сега (4,5 год.) дори не ще да спи при баба си. Понякога ме е яд, защото лятото не мога да го пратя с тях на вилата даже за една нощ.
Но пък е толкова хубаво детето ти да е при теб, че по- добре го направи.

# 18 9 ян. 2006, 18:02 ч.

Мнения: 130

Цитат на: Локи в пт, 06 яну 2006, 22:48

Здравейте!
Много ми е тежко, защото дъщеря ми през повечето време е при майка ми в провинцията. Причината е, че аз и мъжът ми ходим на работа, а пък аз и уча.
През миналата година пробвахме да пуснем Мони на ясла, но не се получи. Първите няколко дни ходи с желание, но в един момент когато я заведох тя се разтрепери и заплака, гушна ме и тихо в ухото ми прошепна: "Мамо не ме оставяй сама". Трябваше отново да отиде при баба си. Много ми е мъчно, тя е смисъла на живота ми и не мога да се примиря да виждам детето си събота и неделя.
От тази есен ще се пробваме с детска градина, но този път се надявам, че няма да има проблем, все пак ще е вече и на 3 годинки.
Трябва ли да съм по упорита!

Абсолютно същото е положението при нас! Работя, пиша дисертация ... Все си мисля, че колкото и да ми липсва, съм направила правилния избор и в най-скоро време няма да се отделям от моето съкровище! И ние най-късно от есента сме на градина. Кураж!

# 19 10 ян. 2006, 02:36 ч.

Мнения: 525

Знаете ли какво ми каза Мони, когато я попитах къде иска да седи и ако иска да седи при мама и тати трябва да ходи на детска градина. Отговори ми че, била още малка и иска при мен, но и аз да си седя в къщи.
Твърдо реших, че от тази есен ще пробвам и ще бъда по-твърда. Понякога усещам как се опитва да ме работи, веднъж когато я заведох на ясла тя изпадна в силен рев, чак се захласна (от което изпадам в ужас, защото като по-малка много го правеше) и аз я прибрах. Когато влезе в къщи все едно не е имало нищо и не е плакала.
Мисля, че може да е и от инат, ще пробвам!
Благодаря ви love001

Причина:

Причина: