- Публикувана: 9 фев. 2012, 12:24 ч.
- Последно мнение: 12 март 2012, 11:08 ч.
Бихте ли поели отговорност за живота на съпруг/съпругата си?
На мен ми се вижда по-адекватно такива документи да се подписват от майката- при възможност.
Да не дава Господ, но като си помисля, че някоя от дъщерите ми, заслепена от любов, вземе та се омъжи за някой мухльо без мозък или пък интересчия, който да вземе решението за живота й...
Преди почти четири години, мъжът ми претърпя сърдечна операция. Истината е, че от притеснение не се замислих за такива неща. Но ако се беше налжило, да, щях.
reni1410, разсъждаваш, имайки предвид своето семейство. Разбирам те. Но при всеки е различно. Свекърва ми не дойде нито веднъж в болницата. Та от майка до майка има разлика.
reni1410, разсъждаваш, имайки предвид своето семейство. Разбирам те. Но при всеки е различно. Свекърва ми не дойде нито веднъж в болницата. Та от майка до майка има разлика.
Дъждовно време, не разсъждавам от гледна точка на моето семейтво, а принципно. Вярно, че от майка до майка има разлика, но от съпруг до съпруг- още по-голяма.
Съпрузите се сменят, майката е една.
Съпрузите се сменят, майката е една.
Нека не го превръщаме в спор. В подобен момент / не дай Боже /, няма да има сила, която да ме отдели от децата ми. Но хората са различни. Примерът със свекърва ми е показателен, че майката, макар и единствена, невинаги е там, където трябва.
Съпрузите се сменят, майката е една.
При спешен случай не се пита никой, нито теб, нито друг.
При спешно раждане се спасява майката и никой не се пита.
При другите случаи при които не може пациента да вземе решение - решение се взема от съпруг8 съпруга.
Не ми е ясно дали при особени случаи е запазено, освен твоето мнение и подпис за гаранция от друг човек.
При спешно раждане се спасява майката и никой не се пита.
При другите случаи при които не може пациента да вземе решение - решение се взема от съпруг8 съпруга.
Не ми е ясно дали при особени случаи е запазено, освен твоето мнение и подпис за гаранция от друг човек.
Бих извикала майка му тя да подпише тези документи. Нямам право да се разпореждам с чужд живот. Никой няма, но тя му е майка и го е родила.
А ти пък си му родила деца. И е баща на твоите деца. За мен това е по-силната връзка. Според закона също.
Да права си, но все си мисля, че майката по има право. Аз като майка го виждам затова, не знам. Естествено , ако се наложи ще поема, но това си е трудено решение. Ако е спешно и на момента се решава , аз ще поема, то е ясно.
Съпрузите се сменят, майката е една.
Бих разговаряла с родителите му и най вече с майка му преди да взема подобно съдбоносно решение. И мисля, че това е най- доброто, което може да се направи в ситуацията. Жетанта е спътницата в живота му, но майката е дала началото на този живот и не бих я пренебрегнала в решението си.
Дъждовно време, аз не споря, съвсем спокойно излагам моето мнение без да го налагам. Ако и вие правите същото- не виждам проблем. Просто си дискутираме.
А ти мислиш ли, че съпругът, за разлика от майката, е винаги там, където трябва? Но и ти не съди от гледна точка на твоето семейство.
Съпрузите се сменят, майката е една.
След като си омъжена това юридически е невъзможно.
Кое, да смениш съпруга си ли? Хората се женят и развеждат.
А ти мислиш ли, че съпругът, за разлика от майката, е винаги там, където трябва? Но и ти не съди от гледна точка на твоето семейство.
Съпрузите се сменят, майката е една.
Кое, да смениш съпруга си ли? Хората се женят и развеждат.
Такива решения имат и юридическа стойност. Не е просто да се подпишеш.
Ние нямаме брак, но дори и да имахме - ще оставя решението на майка му, като ще съм насреща, ако иска да се посъветва с мен. Мисля, че така е редно, въпреки че съм му (този израз е уникално нелеп - човек не ражда дете на някого!) родила дете. Майка му му е дала живот, грижила се е според възможностите си за него, нормален човек и родител е - редно е тя да реши за детето си. 