- Публикувана: 9 фев. 2012, 16:19 ч.
- Последно мнение: 26 март 2012, 15:17 ч.
Кой е най-близкият ви човек?
Цитат
Човекът на когото имате пълно доверие, на когото разчитате при беда, на когото бихте поверили живота, децата, дома си, с кого пръв споделяте радостите и тъгите си и т.н.?
Учудват се, защото имат деца на 5, или изобщо нямат деца. Питах майка си, кой е най-близкият й човек, отговори, че съм аз.
Цитат
Човекът на когото имате пълно доверие, на когото разчитате при беда, на когото бихте поверили живота, децата, дома си, с кого пръв споделяте радостите и тъгите си и т.н.?
Най-близък ми е мъжът ми, освен всичко друго, и като приятел
Разчитам на него на 100% безусловно за всичко сериозно, което мога да се сетя
Децата ми са малки още, обичам ги повече от всичко и всички, но засега те разчитат на мен, не аз на тях.
Родителите ми никога не са били близки с мен, и макар че ги обичам и хм, уважавам, не бих казала че разчитам на тях за каквото и да е от много много време. Това не значи че не разбирам че има семейства и хора, при които родителите са най- близкият човек.
Разчитам на него на 100% безусловно за всичко сериозно, което мога да се сетя
Децата ми са малки още, обичам ги повече от всичко и всички, но засега те разчитат на мен, не аз на тях.
Родителите ми никога не са били близки с мен, и макар че ги обичам и хм, уважавам, не бих казала че разчитам на тях за каквото и да е от много много време. Това не значи че не разбирам че има семейства и хора, при които родителите са най- близкият човек.
Най-близък чувствам сина ми,но той е много малък още.
Иначе имам най-голямо доверие на родителите си,баща ми е човекът,който винаги би ме измъкнал от проблем.
Съпругът ми също ми е близък,в момента му имам пълно доверие,но дали ще е така след 10 години,примерно?!
Може би след 20 години,когато връзката ни е проверена във времето,ще го чувствам по-близък от тях.
Иначе имам най-голямо доверие на родителите си,баща ми е човекът,който винаги би ме измъкнал от проблем.
Съпругът ми също ми е близък,в момента му имам пълно доверие,но дали ще е така след 10 години,примерно?!
Може би след 20 години,когато връзката ни е проверена във времето,ще го чувствам по-близък от тях.
Най-близък ми е мъжът ми, освен всичко друго, и като приятел
Разчитам на него на 100% безусловно за всичко сериозно, което мога да се сетя
Децата ми са малки още, обичам ги повече от всичко и всички, но засега те разчитат на мен, не аз на тях.
Разчитам на него на 100% безусловно за всичко сериозно, което мога да се сетя
Децата ми са малки още, обичам ги повече от всичко и всички, но засега те разчитат на мен, не аз на тях.
Родителите ми си ги обичам и уважавам. Знам, че мога да разчитам на безпрекословна помощ от тяхна страна, но искам да им спестявам злободневни проблеми. Те са ми като неприкосновен резерв - дай боже още дълги години. 
Имах навремето хазяйка, от която научих следната
поговорка: " С родители - до море, с либе - през море".
Това е и моят отговор - мъжът ми. Много обичам и
майка, и татко, винаги са ме подкрепяли във всичко,
близки сме, но предпочитам да им спестявам определени
неща, защото знам, че много ще се притесняват.
поговорка: " С родители - до море, с либе - през море".
Това е и моят отговор - мъжът ми. Много обичам и
майка, и татко, винаги са ме подкрепяли във всичко,
близки сме, но предпочитам да им спестявам определени
неща, защото знам, че много ще се притесняват.
Изобщо не се и замислих даже - родителите ми са ми най-близките хора! За жалост (чия ли?) съпругът ми дори не е в челната петица.
За жалост (чия ли?) съпругът ми дори не е в челната петица.
Точно за това пуснах темата, защото се изненадах, че има женени хора, на които мъжът(жената) им не им е най-близкия човек. За мен беше странно. Не виждам особен смисъл в такова съжителство и все си мисля, че човек трябва да живее с най-близките си хора. Само си разсъждавам, моля никой да не се обижда.