Обречени ли са връзките между жена без дете и мъж с дете?

Венус с нищо не ме втрещява, това е действителността.
Не знам дали такива връзки са обречени.  Само се моля при дъщеря ми да не дойде сляпата неделя и да се хване с някой с дете. Особенно пък млад, с малко дете.
5 год. бях женена за подобен тип. Развел се с жена си 5 год. преди да се запознаем.
Детето/1-2 клас/ с нищо не ми е пречело, то ходеше на гости при дядо си, рядко идваше у нас и се прибираше да спи винаги при майка си - напикаваше се нощно време, било му е неудобно. 
Ние живеехме в мой апартамент. Но свекърите постоянно ми натякваха, че не бива  да имам мои деца, че всичко трябвало да остане за първородното внуче. Как те се надявали сина им да се събере със бившата. Да, ама и двамата не искаха да се събират. Отделно тя също правеше селски номера - звънеше ми по телефона, приказваше ми глупости, панаири в работата, постоянно изискваше пари и покупки за детето, беше някаква бездънна яма.  Изръжката я удържаха от заплатата му. Понеже често пътувах в чужбина - бащата направо ми връчваше списък с подаръци за ненагледния Ангел. Да, ама не - получаваше само малко подаръче. По този начин  изживях 5тъжни  години. На 6тия месец от брака открих, че бившия е скрил псих. заболяване преди сватбата. Но семействата не разрешаваха да се разведа. След като се роди дъщеря ми/той не и беше баща/ сеира стана пълен - ужас, техния Ангел губи моя апартамент. Е, тогава живота стана ад - 3ма възрастни крещят против едно недоносено бебе и майка му. Родителите и на двама ни  бяха от тогавашната висша власт. Писна ми, смених бравата и  изпъдих всички. 3 месеца плащах за денонощна охрана докато ги разкарах.
Затова реших, че двете заедно ще си изберем необвързан мъж без деца. Е, сега Скъпия има 19 племенника, но все пак друго е.
Винаги съветвам младите момичета да не се обвързват с подобни мъже, да не се поддават на чувствата. Времето минава, става все по-трудно подобно съжителство.

Права е Венус. Мъжът й явно не е от най-печените.
Не му се гледат малки деца, хоп - тича при отгледаното дете! Да се виждат и да си говорят по мъжки. Що за глупост?
Нима всички вие, които гракнахте против нея, бихте били щастливи, ако вашият мъж се изхлузва от вкъщи, за да си контактува с вашия общ голям син, а пренебрегва вашите собствени общи малки деца и вие се натоварвате с цялата домашна хамалогия? Съмнявам се, че бихте приели такова отношение.
А синът му? Майко мила! Та дори и мое собствено дете да е, пак бих поставила ясни и категорични условия за реда в къщата, в която аз съм стопанка /независимо дали юридически домът принадлежи само на съпруга ми, или е на двамата, или е пък лично мой/. Има норми на поведение, които са валидни за всички обитатели на един дом. Бивши, настоящи, няма значение какви са. Дори обикновени съквартиранти си изработват такъв ред, че да няма ощетени и ядосани, какво остава за едно семейство.
Компенсаторното отношение към деца от пропаднал брак е най-лошата услуга, която може да се направи на такива деца. За тях, както и за всички останали деца по света, е важно да бъдат част от семейството. А това се постига единствено, ако те имат права, но и задължения. Какъв би бил този батко в една многодетна фамилия, ако дърпа чергата само към себе си, не се интересува от общия живот, не се съобразява ни с малки, ни с големи? Какъв е онзи татко, който подчертано има различно отношение към отделните си деца? Не че няма такива случаи, но това не е нормалното положение.
И да, ако не живее постоянно при баща си, то синът му трябва да се обажда предварително, ако смята да намине. Дори и да живее там, дори и да е роден син на Венус, то пак би трябвало да попита дали може да си води гадже или поне да предупреди.
Сами по себе си децата от предишни връзки не пречат да се създават нови връзки, да се градят нови семейства. Пречката са възрастните, които не винаги се държат адекватно.

този мъж май е от онези, които обичат да имат деца, но не и да се грижат за тях ден след ден, година след година. Няма да се изненадам, ако конфликтът с бившата му е бил подобен като при Венус - заради неискането му да гледа малки деца.

Е как така не ги разбираш? То е ясно като бял ден - на жената така й е по-удобно. Парите, вниманието и времето така или иначе ги получава, защо трябва да му пере, готви, чисти и т.н., като има кой друг да го прави?!?!

Чудих се доста дали да пиша....  Ние със съпруга ми имаме по едно дете от предишен брак и едно общо. Много се обичаме, подкрепяме се и се разбираме. По отношение на децата нещата се променят. Фактор за това са отношенията с бившия партньор. В нашият случай бившата съпруга вече 8 години след развода е посветила живота си на това да трови ежедневието ни. Гадното в случая е, че освен изпращането на различни институции в почти фалиралата ни фирма и ежегодните дела за увеличаване на издръжката (които ни ощетяват с над 1000 лв/год.), тя тормози и дъщеря си. Това се отразява на здравето на детето и рефлектира върху нас. За да не съм голословна само ще спомена, че детето е вече на 10, а продължава да се напикава нощно време (детски психотерапевт казва, че това е форма на протест при по-емоционалните деца). Когато сме си говорили, малката споделя, че майка й непрекъснато й натяква какъв е бащата, каква съм аз, че малкия не й е брат, разпитва я подробно, правейки злобни коментари и я кара да се чувства виновна. За редовното възпрепятстване на срещите между баща и дъщеря, за това как  до преди година-две изхвърляше и унищожаваше пред детето всичко, подарено от нас няма да говоря. Факт е, че съпругът ми продължава да води война, за да поддържа връзка с детето.
Ще съпоставя отношението на бившия ми съпруг. Той не проявяваше интерес към сина ни, докато той не навърши 16-17 г. Сега е времето, когато му се иска да пият по бира в някой бар и да си говорят по мъжки - без ангажименти.
Какво е моето отношение сега...... ами писна ми всяко лято до последния момент да не знам кога, къде и как ще почивам, всеки два уикенда в месеца да подчинявам времето си на детето от първия брак на мъжа ми, да се мъкна по дела и да треперя в очакване на решението, да гледам подозрително всеки, който влезе в офиса в очакване на поредната гадория, да купувам всеки месец нови дрешки, защото "С мама ходихме по магазините и знаеш ли тя какви страхотни блузки си купи", а за детето нищо, да плащаме мобилен телефон, по който детето си говори с мама, а тя е забранила да звъни на тате за друго, освен за пари. Ние за другите две деца даваме по-малко средства..... Всичко това ми тежи и страшно много ме изморява. Опитвам се да не рефлектира върху детето, защото с малкото много се обичат и в крайна сметка са деца, но без да си кривя душата ще кажа, че би ми било по-добре ако от време на време мъжът ми не я взима.
Остава ми да се надявам, че въпреки възпитанието в дух на омраза, което й дава майка й, Маги ще порастне умно и добро дете, надявам се също така да успява да уважава баща си, защото той дава много за нея както материално, така и морално и емоционално.
И да, опитах се да разговарям с бившата, но бях нападната с грозни епитети на висок тон пред група хора - няма да повторя.
Това е моят опит. Ако можех да го видя преди години, може би нямаше да се впусна в подобна авантюра, а съпругът ми е прекрасен, мил и грижовен и има най-малка вина за това как аз се чувствам.....
Извинявам се за дългия пост, но имах нужда да споделя.

аха, и аз това исках да напиша - и за  мен би бил проблем преразпределението на паричния поток.
когато аз се омъжих , слава богу, съпругът ми имаше големи деца, вече имат семейства и има дори внуци, като се виждаме 1 път годишно.
обаче ако бяха малки, щеше да ми е много неприятно. в крайна сметка моето дете/деца/ за мен са по-важни, а и както някой писа - защо ми е да гледам чужди, когато мога да си имам свое дете.

струва ми се голям товар брак с мъж с дете от предишна връзка. особено ако жената няма свое, а мъжът не желае друго/или не могат да имат/.

Пак се завъртя казусът с бившите..

Хора, всичко е тоооолкова индивидуално, че тук можем да си дъвчем казуси до 1001 стр..

Иначе, Анджи - шапка ти свалям.. 

Абсолютно, точно това твърдя и аз. Възрастните ако са си с акъла, проблеми няма да има.

Да, като се върнем на разпределянето на ресурсите, това си е проблем, и то сериозен. За всички страни. Едва ли някой тук си прави илюзии, че бившитета и децата им са потънали в благополучие и искат постоянно пари, за да си ходят на скъпи екскурзии. Децата са си деца - и на 2, и на 20 - винаги имат нужда от подкрепа във всякакъв вид. За 2-годишното е важно да има какво да яде, да е на топло и да има пари за ясла или бавачка, а за 20-годишното е важно да има И образование (дори да приемем, че работи, пак ученето е скъпо). За съжаление си действат елементарните математически правила - едно крайно количество субстнанция, разделена на повече хора, води до относително по-малки дялове за всеки от получателите. А недостигът на ресурс води до конфликти. И в обикновените семейства хората се карат за пари, време и какво ли не, защото не достига, а какво остава в по-сложните отношения в семейства с природени или вече съществуващи деца от предишен брак1

ти нали беше за самостоятелността на ''детето'' ,
каква работа има мъж на 30 при втората жена на баща си , та чак се е нанесъл там , а после пристига всеки уикенд неканен ?

Не мога да хвана връзката между това, което аз съм написала и това, което ти си коментирала. Какво общо има самостоятелността на сина с това, че бащата е безотговорен към малките си деца?

2pac, такива връзки не са обречени, но е трудно. Във връзката изначално е заложен дисбаланс, защото колкото и да не го признаваш, не само ресурса "пари", но и на ресурсите "време" и "внимание" ще трябва да се делят. По тънко въже ще трябва да ходиш, за да не се чувства никой пренабрегнат и пак няма гаранция, че ще успееш, защото това е въпрос и на вътрешно усещане.

На някои жени им идва отвътре да заобичат детето. По-майчински настроените, може би. При други не се получава, колкото и добро желание да имат. Стига се до етап добро отношение, дори някакво приятелство, но не и обич. В такива случаи ти си преценяваш дали е достатъчно, но да настояваш би имало само обратен ефект.

Ако изискваш грижи от нея, давай й глас във възпитанието.

И ако можеш, отделяй по някой уикенд само за вас двамата. Колкото и да е добро детето, много е натоварващо да нямаш никакво време насаме с любимия човек.

  Аз  бих .  Като  обичаш  някой  за  мен  вкл.  да  си  помагате  и  да   сте  заедно  и  в  трудностите  ,  а  и  неговото  дете е  част  от  него - как  няма  да  го  обичам  .  Да  ,  говоря  за  обич ,  а  не  просто  да  го  изтърпявам   детето  ,  едно  че  е  просто  дете  -  как  няма  да  предизвика  нежност  в  мен  и  второ  -  детето  на  любимия  човек  !   Така  мисля . 

Аз също така си мислех навремето, но сега съм напълно убедена, че няма да се справя.
Разбирам и жените които не се справят с такова наследство, независимо какви "оправдания" си търсят и намират.
Трудно е да се справяш с чуждо дете при живи родители и при случай, че ти си заел8а мястото на единия.
Същото се отнася и за детето.

Трудно е и за дете,с един жив родител и нова жена,както и за самата жена,повярвайте