Обречени ли са връзките между жена без дете и мъж с дете?

 
Тупак, вЕрно какво те спира да се пробваш? Никой не е казал че ще се съберете заедно на 100%.

Не съм чела темата.
Лично за мен мога да кажа,че ако човекът е моя човек - за мен не би имало никакъв проблем,че ще е с дете.Бих направила всичко възможно детето да се чувства добре и бих помагала на мъжа да балансира вниманието си между детето и новия си живот.
Не мога да обичам мъжа,а да не обичам детето му. Някак неестествено е за мен.

Вярно е, но в неговия случай детето не живее при него.


Подкрепям. Вярно е, че не всяка жена би приела да има сериозна връзка с мъж с дете ако тя самата няма. За себе си знаех от малка, че не искам да отглеждам чуждо дете или да ми се пречка в бекярския живот. Никога не отстъпих на принципа си. Но има много жени, които приемат. Аз съм дете на разведени родители и зная колко е трудно за родителя, при когото е детето да създаде и поддържа връзка. Децата по-лесно приемат мащеха отколкото пастрок.

2пак, докато не пробваш няма да разбереш. Аз, на твое място, бих поканила момичето, което харесваш и бих споменала, че имам дете. После каквото сабя покаже. Сам казваш, че не търсиш сериозна връзка и не разбирам от какво толкова се притесняваш. Всяка връзка може да се разпадне, с или без деца.

 
Подкрепям Невена. Докато не пробваш, няма да разбереш.
Животът не свършва с развода - нито за мъжете, нито за жените.
Успех!

Когато  се  събрахме с моя мъж, той беше прясно разделен с жена си, от която имаше  6- годишен син. От самото начало знаех, че е нечий татко  и го приех така. Аз самата нямах  дете и не планирах  такова в близките  години. Истината е, че по онова време думата " дете" ми докарваше пристъпи  на паника Но неговото дете никога не ми е пречило, единствените  проблеми, които имахме, бяха  създадени от бившата му съпруга, която настройваше детето  срещу баща му и срещу  "новата му".
Сега, десет години по- късно, моята  дъщеря си има  един  хубав тъмнокос и синеок батко, който  редовно ходи на фитнес , който  изглежда  доста  надежден и силен  и към който тя е много привързана. Срещат се редовно, баща им много се старае в това отношение, аз насърчавам срещите, а бившата му съпруга, ако не ги насърчава, то поне  не се възпротивява  на контактите между децата/ ние с нея така и не се познаваме лично, макар че живеем в един град /. Когато дъщеря ни се роди, брат й  беше резервиран към нея, но колкото  повече тя расте и става все  по- забавна  и  докарваща ни до пристъпи  на неистов смях, толкова повече и той се привързва.
Радвам се, че дъщеря ми си има по- голям брат, който не съм се мъчила да раждам и  отглеждам аз
Така че, ако изхождам от  собствения  си дългогодишен опит в това отношение, твърдя, че  такава връзка не е обречена по  презумпция. Всичко си зависи  от хората в нея и от това, да си дадат ясна сметка какво могат да приемат и какво- не.
Ако връзката ми с моя мъж приключи в някакъв момент, то  причината  за това в никакъв случай няма да е сина му  

Да.

Преди два дни моята едногодишна връзка с вдовец с две деца приключи.
Той не желае да имаме общо дете, надявах се да се промени това му решение. Пази ме от собствените си деца, за една година съм се срещнала веднъж с единия му син.

Когато му заговоря за моето желание и радост, че ще си осиновявам детенце, той се вкаменява и казва, че "това било мой избор." А в същото време непрекъснато ми говори за своите деца. Аз ги обикнах, макар и задочно, защото май опознах по-добре тях чрез разказите на баща им, поят приятел, отколкото самия него.

Но неговото нежелание да ме допусне в света на своето семейство ми подсказва, че за него аз съм била удобната любовница.

Дано при други не се случва така.

 Розмариня, може и малко грубо да прозвучи, но добре, че си се отървала.
Близка е със статут на любовница на вдовец с дете от 12-на години и сигурно за всичките тези години е виждала детето му 20 пъти. Лошото е, че годините си минават, тя е в началото на 40-те и обръщайки се, разбира, че всъщност си е губила времето с него. 

Розмариня, кофти, че си го преживяла, но добре е, че е навреме. Явно този мъж не е искал да сте семейство, такъв не ти трябва.
_{Аватарът и никът ти ме усмихват всеки път - у нас много се атчи подправката розмарин.}
[/size]

Касита, Бъръльо, прави сте. Пак добре, че навреме се усетих.

В случая на Розмариня децата му сами по себе си не са проблем.

Съжалявам Розмариня, но в същност не.
По- добре е сега отколкото много по- късно.
Твоят приятел си е уредил живота и просто мисли с теб да го прекара остатъка като любовница.
Ако е искал да се съберете е имал начин да каже досега на децата си.
Колкото и трудно да приемат друга жена, те все пак разбират, че живота е такъв.

Аз съм от жените без деца. На 29 години съм и съм приела изцяло двете деца на настоящия ми приятел. Проблемите идват от майката на децата, но не са ежедневие. С търпение и постоянство всичко се нарежда. Когато има любов, разбирателство каквито и да има проблеми се преодоляват. Ако нещата между нас не вървят, то не са виновни децата. Така че всичко е въпрос на разбирателство първо между партньорите и после идват отношенията с останалите членове на семейството.

 Не, не са обречени.

Както става ясно от дискусията до този момент, такива връзки не са обречени, ако са налице две много важни условия:
1.   Жената да обича деца по принцип /чувствата към собственото са от малко по-различно естество/.
2.   Мъжът да е готов да има дете и от новата си жена и да има финансова възможност да участва поне наравно с майките в осигуряването на нормален живот и на двете.
Аз лично бих гледала „чуждо” дете, но би ми било много тежко да пускам своето при чужда жена. Егоистично е, знам.
Има и друг момент. Мъж от четиридесет години нагоре, който до този момент не е поел отговорност да създаде или осинови  дете, на мен лично ми вдъхва дълбоко недоверие. Може би е малко тесногръдо от моя страна, но така ги чувствам нещата.

хич не й трябва на несемейна жена разведен мъж ,
почваш връзка не само с мъжа , но и с  проблемите му от бившия брак и защо ?

много често той не желае деца точно сега , а друг път и жената чака ли , чака наивно ...