Обречени ли са връзките между жена без дете и мъж с дете?

О, дори повече от тъпотия е да очакваш, че родител трябва да си мълчи, за да пази авторитета на новия партньор на бившата си партньорка 

ако не искаш друг да възпитава детето ти не го оставяш
ако ли не, все ще ти се наложи да преглътнеш едно или друго, което не те кефи особенно.

Детето на Тупак не живее и с майка си, живее с баба си и дядо си. Майката има нов мъж, с който живее и от който е бременна. Тупак още е влюбен в нея и не може да прежали всичко, което се случва.
И преди да питате Тупак що не си взима щерката - щото така му е по-лесно. Дете се гледа най-лесно в събота и неделя. Нищили сме го в сто теми, няма да го почвам и тук.
Все пак, като човек, който живее с детето си и с нов мъж, имам опит от първа ръка какво е новият ти партньор да направи забележка на детето ти. Ужасно е трудно да се приеме. Аз лично съм строга със сина си, и му се карам, и го наказвам и изобщо съм отворена към това детето да получава дисциплина. И въпреки това ми трябваше много време преди да започна да приемам спокойно тези забележки. Които, подчертавам, винаги са абсолютно адекватни и които ако мъжът ми не беше направил, щях да направя аз. Само че едно е да го направиш ти, друго е да го направи някой друг.
Така че този проблем е много тежък и изобщо не е за подценяване и аз просто не я виждам една жена покрай Тупак в момента. Тоест, може би я виждам, ако продължават баба и дядо да гледат детето, тогава да. За уикенда колко му е жената да стисне зъби и да остави детето да им се качва на главите. Но ако живеят заедно, ще е много трудно. Имам приятелка, която живее така с мъжа си и сина му и напасването им стана много трудно, докато той осъзна, че тя е тази, която отглежда детето и както си е самоделегирала отговорностите за него, така и той следва да й делегира правата. Случи се де, но си беше тежка борба.
Но ситуацията, която Касита е описала, според мен е много основно-проблематична в много такива връзки. Дали бащата няма да разрешава, дали майката ще се сърди, на новият партньор в един момент му става по-лесно да изчезне, отколкото да търпи бесни пубери, на които не може да направи елементарна забележка.


В ситуацията, която е разказала Касита, един нормален родител категорично би следвало да подкрепи авторитета на новия партньор. Слава богу, че имам разбран бивш, който го разбира това, ей сега успях да го оценя, наистина.

Ако има разногласия по отношение възпитанието на детето, то те трябва да се решават не пред него, защото наистина се подбива авторитетът на възпитаващия. Случвало ми се е да крещя или пък мъжът ми като реагира не както аз смятам, че трябва - това се обсъжда след случката и засега смея да твърдя детето ясно знае какво може и какво не може, кое е хубаво/лошо. И трябва да са единодушни за момента, пък макар после да има изясняване на нещата. И да - ако единият кресне, другият не трябва да скача да защитава отрочето, защото после и той ще си бие главата, като не може да го озапти и няма никакъв респект. Горното не важи, ако се минат допустимите граници, разбира се.

Ситуацията, Бърди - на Касита - е някакъв частен случай, който дори не погледнах внимателно, защото говоря за нещо коренно различно. Не непознати партньори, дори роднини - не позволявам да постъпват със сина ми така, както аз не одобрявам. И винаги ще е така, независимо от обстоятелствата. Който иска нека го нарича глупост, нека пази чужди авторитети, нека търпи детето му да е гледано с методи, които не одобрява, аз - не бих.

Ами, да си го вземе при него тогава. Толкова е просто! Но не е лесно обаче.

Вили, аз те разбирам и съм съгласна в тази част - не позволявам да постъпват със сина ми така, както аз не одобрявам. Така е, затова сме родителите, да не позволяваме това.
Говоря обаче от самото начало аз за ситуации, в които е ясно кое е правилно и кое не. За цигари на 10, за забележка в 3 клас, за секс на 11, да не изброявам още, ясно ти е.
Дори да си убедена, че партньора ти е прав в забележката, е много трудно да приемеш спокойно ситуацията, без да се накокошиниш, че някой има наглостта да не смята чавето ти за връх на съвършенството 
И понеже виждам какъв е Тупак спрямо дъщеря си, споделям, че според мен ще е много трудно на една жена да се позиционира комфортно в тази среда.

Касита, да си го вземе, ама не иска. Нали трябва да я гледа ежедневно.

Така, точно.
И защо обаче триете сол на главата на Тупак? Преценил е, че не може явно, че не иска, трябва ли насила да го вземе, ако детето се чувства достатъчно добре при баба си? Аз съм гледана от баба също и грам не съм си и представяла, че баща ми трябва да ме гледа, нито съм искала. Понякога острани е доста лесно да се обвинява, но човек си прави сметката. Ако няма условия, сили, пари, време?
Аз пък обвинавям майката, що за майка е да си остави детето??? Защото за мен тя е длъжна повече процентно погледнато, от бащата.

Ако няма сили, време и т.н. баба и дядо могат да помагат, но да, за мен категорично е работа на един от двамата родители да гледа детето, не баби и дядовци... ако не можеш, не искаш и т.н. не правиш деца и дори да ти се наложи друг да ги гледа, то би следвало да е временно явление.....

аз все бях останала с впечатление, че детето му живее с майка си и баба си.

На мен пък ми е странно това накокошинване. Айде тогава и учителите да не правят забележки на децата, изобщо само майките/бащите да имат това свещено право.    Случвало ми се е родител на друго дете да направи забележка на моето - просто бях далеч и докато стигна на площадката - еми прав е човекът, извиних се и обясних после и аз на моята какво се има предвид.
viliko, и двамата са длъжни по равно.

На мнението съм на Бърди, но не всеки може да го надживее това.
Такива неща съществуват във всяко семейство, дори родителите да са биологичните.
Затова трябва да познаваш себе си и добре да мислиш кое можеш да приемеш и кое не.

Ако беше напълно по равно - нямаше по дифолт децата да остават с майката, моля ви се 
Не е въпроса дали си правил деца. Правил си ги, когато сте били двама и сте се обичали. Но като останеш сам, наранен, изпомпан емоционално, без средства, с несигурна работа, без фиксирано работно време - е, кое е по-добре - да мъкнеш детето с теб или да го оставиш при баба и дядо, които му дават безкрайна топлина и са все на разположение? Айде моля ви се...има обстоятелства в тоя живот, не само принципи!

Когато не поемаш отговорност, Вилико, нямаш особено право на глас.
Уикенд-родителстването по-скоро вреди, именно заради това че, онзи, който взема детето за два дни в седмицата, компенсира за липсата си през останалото с пропуски във възпитанието, замаскирани като прекомерни прояви на обич и свобода.

Освен ако, родителите са ненадеждни, то не виждам какво го дири детето при баба си и дядо си, при положение че, има двама здрави и прави такива? А бившата не я оправдавам изобщо.

Да, детето живее с майка си, новото й гадже, от което е бременна и някаква баба, май.

Тогава ще се наложи никъде да не мърдаш от детето и половинката.
като се замисля, може би аз заради това не бих се развела - за да не се моткат разни трети лица покрай децата ми и да се правят на техни рродители. Обичам да държа нещата с децата под свой контрол и едва ли ще позволя на новото гадже на бившия или мое такова, да ми се меси. Без значение дали децата живеят с мен или с баща си.

Беше уточнено, че родителите са създали детето когато са били двама и са мислели, че и двамата ще се грижат за него.
Сега се установява, че по единично не могат. Какво? Детето живее при баба си и дядо си.
Аз също мисля, че е по- добре.