Аз започвам, а някой след мен продължава.
Всеки сам решава, в каква посока да завърти действието.
Всеки е добре дошъл - с идеите си и със стила си.
Ето началото:
/Моля, не бъдете много критични!/
"Утрото тихо, но решително нахлу в спалнята й. Колко отчайващо дълго го беше чакала тя! И сега, когато то беше вече на прага й, тя за момент се разколеба: "Господи! Ами ако там никой не ме чака!?!". Мислите й тревожно препускаха.
Но не беше време за мислене, дошло беше вече време за тръгване. Тя на бързо облече някакви дрехи, взе чантата си и нетърпелива хукна надолу по стълбите. Преди да завие зад ъгъла, тя спря. Погледна прозорците на апартамента си, поспря за малко така. Тя знаеше, че е за последно. Почувства слабост, почти й прималя, но нямаше връщане назад, вече беше решила. Въздъхна, изтри сълзата от края на миглата си и бавно се отдалечи. Така смела тя никога не беше била до сега. Зад гърба си бе оставила ..."
Хайде, писатели!
Не оставяйте лирическия герой много дълго да чака!