Тя си отиде два пъти. Един път от сцената и един път от живота такъв, какъвто ни е даден.
Първия път я жалих повече.
- Публикувана: 12 фев. 2012, 03:55 ч.
- Последно мнение: 23 март 2012, 08:52 ч.
Уитни Хюстън издъхна на 48
Ами не е нужно лошият пример да е даден точно от известна личност.
Лошият пример, от който може всеки да си прави извод, може да е и съседското момче, момиче, колега и т.н.
Но забелязвам разлика - ако коментираш смъртта и личния живот на съседското момче, си лош, защото се бъркаш в чужди работи. Но ако коментираш смъртта и пороците на известна личност - няма лошо, за пример е.
За мен е еднакво лошо и едното, и другото.
Ок, починала от наркотици (примерно). Кофти, да. Личен избор, да. Няма я - да. От там, нататък, другото е клюка.
Лошият пример, от който може всеки да си прави извод, може да е и съседското момче, момиче, колега и т.н.
Но забелязвам разлика - ако коментираш смъртта и личния живот на съседското момче, си лош, защото се бъркаш в чужди работи. Но ако коментираш смъртта и пороците на известна личност - няма лошо, за пример е.
За мен е еднакво лошо и едното, и другото.
Ок, починала от наркотици (примерно). Кофти, да. Личен избор, да. Няма я - да. От там, нататък, другото е клюка.
Искрено се учудвам, че и тази тема се е превърнала в поле за спор. Отиде си безспорен талант, добър изпълнител, който остави след себе си прекрасни песни.
Какво значение има от какво си е отишла, кому са нужни анализи дали от дрога, от пиене или се е удавила във ваната? Кой я харесвал, кой не я харесвал, нека почетем смъртта й. И не защото е известна, а защото един човек си е отишъл от тоя свят.
Какво значение има от какво си е отишла, кому са нужни анализи дали от дрога, от пиене или се е удавила във ваната? Кой я харесвал, кой не я харесвал, нека почетем смъртта й. И не защото е известна, а защото един човек си е отишъл от тоя свят.
Разлика има, и то голяма. Ако не ставаше въпрос за нея, а за някой анонимен наркоман от Люлин, вторият просто щеше да е число в статистиката, и мислите щяха да гравитират около "ами, да не се е друсал". Обаче, щом е селебрити, едва ли не това се превръща в някакъв ореол над главата "ах, колко жалко, ама такъв творец, великите твърци не могат иначе". Ако някой от нас видеше жалкото състояние на един люлински наркоман щеше най-вероятно да се отврати, а щом е селебрити - съжалява го и му съчувства. Двоен е аршинът, и още как!
За какъв личен пример говорим изобщо? Нужно ли е всеки да живее така,че да дава пример, а не да се забавлява. Животът й е харесвал до едно време. После е било твърде късно. Но е такъв, какъвто е. Има ли смисъл да ги мислим? Няма. Според мен.
Да почива в мир! Велика певица, уникален глас.
Да почива в мир! Велика певица, уникален глас.
Не знам за други, но аз не мога да почитам смъртта в тази й форма, защото това би било обида към живота. Животът е даден, за да се цени. Изпитвам съжаление, че един човек, бил той обикновен или забележителен, е положил усилия да се самоубие, вместо да се радва на таланта, възможностите и благоденствието си. Почитам и признавам изкуството на хора като Уитни, защото са рядкост и дарба в чист вид, но не почитам начина им на живот, нито начина им на оттегляне от него. Отношението ми е абсолютно същото към живота и смъртта на хора в моето обкръжение, отишли си от глупост (алкохол, наркотици и злоупотреби от всякакъв вид), вместо по Божията воля. Което не означава, че по свой начин не се моля за омиротворението и покоя им. И изобщо не знам кой и защо би могъл да види клюки и спор в настоящия обмен на мнения.
Точно това казах, че за мен е еднакво съжалително и еднакво грозно, клюкарско да се коментира наркомана от Люлин и някоя известна личност.
Кое е клюкарското? Кое е грозното? Уитни Хюстън е човек, не извънземно или светица, че да пренебрегваме начина й на живот. Този начин на живот е бил нейният живот, освен ако не предпочиташ да вярваш в едиализирания образ като с фотошоп.
Клюката е там, защото не е никак необходимо да се коментира причината за нечия смърт толкова категорично - дали на наркомана от Люлин или на някоя известна личност - няма разлика за мен, за пореден път го казвам, но явно трябва да го напиша на поне 5 езика, че да се разбере. От рода на "ето, наркотиците до това водят", "мда, нейна работа, ама наркотиците..." и т.н.
Лошо е, когато човек живее неразумно, но как мога да обвиня някой, който е направил своя личен избор?
Нима съм безгрешна? Нима близките ми са застраховани от подобно нещо?
Това е личното ми мнение, спирам да споря.
Жалко за нея, за загубата, жалко и за близките й, на които тя ще липсва и като човек.
Лошо е, когато човек живее неразумно, но как мога да обвиня някой, който е направил своя личен избор?
Нима съм безгрешна? Нима близките ми са застраховани от подобно нещо?
Това е личното ми мнение, спирам да споря.
Жалко за нея, за загубата, жалко и за близките й, на които тя ще липсва и като човек.
Ами, не разбирам! Кажи ми, кое от написаното от мен не е така, както съм го описсала! Да, наркотиците до това водят, и за наркомана от Люлин, и за Уитни Хюстън! Просто първият няма по 1300 долараа на ден за лечение и почти никой не се интересува от него, освен собствената му майка (вероятно). Точно защото никой не е застрахован, не трябва да замижваме с двете очи и да наблягаме на едно, а да да замитаме друго.
Жалко за нея, за загубата, жалко и за близките й, на които тя ще липсва и като човек
Жалко и за дъщеря й Боби Кристина, която се друса с кокаин и пуши трева от 13-годишна (за справка: самопубликувани снимки и прочее в нета), а днес, вече на 18-19, е хем без майка, хем с изградена наркозависимост.