От каква възраст децата могат /трябва да оперират самостоятелно с пари?.

Моите имат пари от 3-4 годишни. Не джобни за всеки ден, а просто получаваха пари за сурвакане, за някой имен или рожден ден. Събираха си ги и си купуваха някоя мечтана играчка.
С джобни разполагат от първи клас, защото тогава бяха по цял ден извън полезрението ми, а и имаха известна самостоятелност и можеха да харчат /в детската нямаше такава опция/. Наистина в първите дни похарчваха всичко и то основно за боклуци. Ама мен зрънчовците и вафлите не ме притесняват, тъй като не са основната им храна. Това, че ще изядат един зайо-байо на ден не го смятам за ужасяващо. Никога не съм им забранявала да хапват подобни неща. Затова и не са особено лакоми за джънк. По-често си купуват дъвки.
Сега им давам или точно пари за всеки ден, или ако нямам дребни, по-едра банкнота за няколко дни. Но определено посещенията в лавката са се самоурегулирали. Много рядко, ако са прегладнели, си купуват нещо. В повечето случаи пренасочват "джобните" към перо "касичка".
Моите деца са свикнали да ме питат за всичко. Спомням си още в първи-втори клас, когато сутрин, докато ги водех на училище ме питаха дали може да си купят някакви невиждани "вкусотии" от лавката. Примерно имаше едни гадни бонбонки, нанизани като мъниста на ластиче и приличаха на гривничка. Голям мерак им беше да ядат такива. Позволих им и истерията мина с един-два наниза. Имаше по едно време и някаква всеобща истерия по някакъв чипс с метални кутийки. Питаха, позволих, а после все намирах наченат, но недояден чипс в чантите им. Дружно взехме решение да не си взимат вече такъв, защото явно не го ядат и само си харчат парите.
Децата са различни - едни се водят по акъла на другите, но има и такива, със собствено мнение и никаква училищна мода не може да ги накара да си купят нещо, което не им харесва.

Синът ми от няколко години има "свои" пари, натрупани по разни поводи, които държи в специален портфейл и от време на време надлежно брои.
Няма ограничения какво да купува с тях, но след като преди години даде 45 лева за безумно боклучав замък, който дори не можа да се сглоби като хората, вече се допитва до нас дали една или друга покупка си заслужава. Много е трогателен, когато излизаме на разходка, и той си вземе пари от портфейла и каже по някое време "Искам да ви почерпя днес по едно кафе, аз ще платя" 

Джобни за училище няма. Вкусът му за храни е такъв, че дори да има пари, освен солети няма какво да си купи.
Обикновено си носи: 1 плод за голямото междучасие преди обяд, сандвич за обяд с някакъв прилежащ зеленчук, и за занималнята след обяд - още един плод. Сандвичите му са разнообразни, приготвени изцяло по негов вкус, с неща, които обича, а и винаги има нещо за хрупане към него - морков, сурова чушка, краставица, чери доматчета.
Няма принципна забрана за купуване на боклучави неща, но след като почти девет години му е набивано в главата какъв е ефектът от тези "храни", дори и да има пари, би си купил блокче чист шоколад, или ментови бонбони, а не кубети, бейк ролс и прочие. Въпреки всичко, разговорите по темата продължават непрекъснато.

Децата са достатъчно разумни и могат да направят разлика между едно спихнато хлебче с някакво незабележимо парче колбас вътре, и един богат домашно приготвен сандвич. В първи клас веднъж купихме една пица от лавката - ми то нямаше нужда да му обяснявам защо не трябва да купува друг път - толкова беше зле, че я изхвърлихме едва нахапана.
От друга страна, точно по-пухкавките деца са тези, които дъвчат непрекъснато, и се тъпчат с какво ли не, което също не остава незабелязано.

Така че недей да се безпокоиш толкова, единици са тези, които хукват да се тъпчат като отвързани, но там обикновено става дума и за друг тип компенсиране на дефицити...

Въпросите са различни.
Моите оперират с пари от много малки, откакто се научиха да ги разпознават, още преди да тръгнат на училище, като сме ходили да пазаруваме редовно им давах точно (а после и неточно, смятаха рестото, което трябва да им върнат) пари да купят елементарни неща като хляб, а аз стоях отстрани и гледах. Докато тръгнаха на училище, знаеха цените на доста стоки, имаха някакво усещане за стойност на парите.
 Относно личните пари - когато бяха малки, че и сега, не харчат парите, които са им дадени от баби, дядовци,  като подарък и др. за глупости, купуваме им по-сериозни неща според заявката, а основното (храна, дрехи, тетрадки и др. им се полагат от общия бюджет). Точно джобни нямат, даваме им пари за закуска в училище с изричната уговорка, че им ги даваме, за да си купят ядене, а не за да стоятт гладни и да правят някаков псевдопеестене, отделно им даваме за дребни харчове.
Вече писа в другата тема, не съм се притеснявала особено за боклуците в лавката, бях подготвена и очаквах някакъв период на полакомяване, който се оказа доста кратък. За първи клас не помня много добре дали редовно сме им даваали и са харчили, но от втори имаха. Винаги съм се чудела как е възможно дете да излезе от къщи и да няма един лев в джоба, ей така, за всеки случай. Може да се налложи я вода да си купи, я дъвка, я нещо друго. Постоянно имаше деца, на които не им даваха пари, те постоянно искаха назаем, и в дени момент бяха заборчляли, а родителите им хабер си нямат, та са се получавали конфузни ситуации между родители и деца - едно дете  казва "иван има да ми връща парри", а майката на другото дете казва"ама ,на Иван не му даваме джобни, той си има сандвич и вода". Според мен не си заслужава заради един лев да стават подобни цигании.

Или да се развалят приятелства, защото другарчето по чин краде от бисквитите, с които е почерпено през междучасието по време на час.
Разсъждавах по себе си. Аз си нося всеки ден сандвичи на работа. Е, има дни в които не ми стигат и дни, в които ми остават.
Като малка /на 3/ си имаше касичка, в която се прибираха всички парички, които и се даваха за рожденни дни, сурвакане и прочие. Тя си решава какво да си купи с тях, обикновено са играчки. Преди предучилищната съм я оставяла и аз да пазарува в кварталното магазинче, т.е. тя си дава това, което иска и плаща, аз стоя настрана, но близо. От както тръгна предучилищна /в училище/ давах по левче всеки ден. Голямото им междучасие, което е в различно време от това на учениците групово ги водеха в стола, до който има и лавка за да хапнат /който каквото си носи и/или купи/ и където раздаваха безплатните закуски /само дето ни уведомяваха от кога започват и кога свършват/. Имало е дни, в които си е купувала закуска, и такива в които си е купувала някаква боклучава храна, както и такива, в които си е купувала банан. Паричките, които и останат от единия ден си ги харчи на другия.
В първи клас и предложих да и давам пари 2 пъти в седмицата, а малко по късно - за цялата седмица. Това са само джобни за закуска, за театри, екскурзии, състезания и прочие - допълнително. За някои екскурзии освен джобните, които съм и дала си е взимала от касичката допълнително, но поне пита за сумата, която да вземе и обикновено горницата си я връща.
В момента нямат лавка, на връщане от училище минаваме през кварталното магазинче и тя си измисля какво да си избере за следващия ден. Понякога имаме пререкания относно това, което си е избрала дали е подходящо и то не заради полезността на храната /който е чистил от раница размазан банан и киви ще ме разбере/.

А може пък за лично спокойствие да си мисли човек, че само неговите не подражават, не се изкушават и се чувстват добре, със стабилно самочувствие, на фона на останалите 99%, които разполагат с джобни още от І клас и си купуват каквото са допуснали ръководните кадри в съответното школо. 
Да, джобните не са проблем и никога не са били. От І клас в нашето училище такива имаха всички деца. Имаше къде да ги харчат. Това, с ограничаваните деца, си е точно така. По колко са джобните- лично решение, което зависи от:1.възможностите на родителите; 2.вижданията им за това, какво е нужно; 3.дали детето е вече научено /което без опитване не става/ да разпределя правилно средствата си, като науката почва от първия клас и едни се научават, други- не, според зависи; 4.възрастта на детето. 5.други фактори.
Дали ще са за ден, за седмица или за месец зависи пък основно от способността на детето да разпределя и управлява пари. Човек не се ражда научен на нищо, вкл. и на това. Иска се личен опит. Като за всяко друго нещо. Принципно се почва от пари за ден, след обективна преценка след време се върви напред.

Джобните нямат нищо общо с парите от рождени дни, награди и подобни целеви "субсидии". Произходът и предназначението им са различни. Тук говоря за джобните.

Дъщеря ми ще бъде 1 клас тази година. Не е пухкава, но и в никакъв случай не е слаба. В детската градина се храни добре / има 2-3 неща от менюто които не харесва / и апетит не й липсва. Смятам да проверя цените в лавката и след това да преценя колко ще са й достатъчни, за да не стои гладна или жадна или пък да гледа в устата дете, което си е купило някоя вафла или солети. Ако закусва в къщи преди да тръгне за училище вероятно и 1 лв ще е достатъчен. Това при положение, че на обяд се храни в стола и си носи минерална вода в раницата. Ако не закусва в къщи, което подозирам, че ще се случи, ще преосмисля ситуацията /вероятно ще правим домашни сандвичи/. За сега сме с надеждата, че ще свикне да закусва преди да излезнем. Ако успеем тя ще е първия член на семейството който ще поема храна толкова рано сутрин.

Дъщеря ми може да оперира с пари (и тя си има пари от Нова Година, рожденни дни и т.н.), но джобни не ѝ се полагат за училище. Втори клас е, има лавка, но не е цял ден на училище - водим я, не се прибира сама, закусва и обядва вкъщи - за какво са ѝ?
Събота и неделя е на репетиции, които понякога са по 3-4 часа, обедно време, тогава ѝ правя сандвич, носи си вода и ѝ давам 50ст, за да си вземе чай/мляко от машината.
Класната им изрично помоли да не се дават пари на децата, защото си купуват невероятни глупости от лавката - съмнителен шоколад в тубичка, оцветен сок за 0,15ст, гумени червеи и пр. Освен това си имат и плод (уви, често заместван от кутия "натурален" сок), който им се полага в голямото междучасие. Сложила съм ѝ 2лв в чантата, ако ѝ потрябват за нещо - свърши ѝ водата, за химикал, тетрадка. Не ги харчи. Защото знае, че са ѝ дадени за "спешен случай".

За социален статус. Не винаги децата купуват неща, защото чак толкова са им притрябвали, правят го, защото и другите правят така. А ако не се впишат в стадото групата, тежко им и горко.
Не е проблем дали детето ще си купи "Зрънчо", а дали ще го изяде, нали така? Не ми се струва редно детето да е лишено от джобни, ако всички други деца разполагат с такива. Но пък го има и другото - ако няма къде да харчат в учебно време, няма и да си носят, нито да демонстрират стандарт едно пред друго.
Преди години един директор издаде заповед, с която забрани на децата в начална и предучилищна степен да носят златни бижута и джобни пари в училище. Закуска имаха осигурена от училищния стол. Родителите се вдигнаха на бунт и всичко приключи с уволнението на директора. И такива неща стават по белия свят...

Права си, но повечето родителите решиха да не дават джобни. Имахме родителска среща по този въпрос, класната им беше събрала опаковки на боклуците, които си купуват. Даже не бяха "марков джънк", а никому неизвестен боклук, с никому неизвестнен произход и срок на годност! Има и такива, които не се съобразиха с молбата на класната - да не дават джобни за лавката, дават - тяхна воля. Всички деца са половин ден в училище, няма занималня. Златни ланци няма, но има IPhone  в съседния клас, има и драма - защо го пипат другите деца.
Аз си знам, че липсата на джобни е временна мярка, скоро само на нейната преценка ще разчитам, няма как. Едно време що кифли осморки вкарвах, не е истина! След 9 клас сама започнах да се ограничавам, че започнах да се влюбвам. Сега ще почват много по-рано - и с влюбването, и с режимите. Ако това може да ме успокои.

За това нещо би трябвало да има закон. При нас е от 7 годишна възраст, като няма право до 18г да сключва договори с месечни вноски и задължения. Навърши ли 7 години, може да си купи с джобните всичко, което е в негов интерес (е естествено не кола, водка и джойнт).

ааа, май наистина имаше такова  нещо, че малолетните деца имат право да сключват дребни ежедневни сделки.

Има. Не е проблем законът у нас, има правила дори в повече от нужното. Контрол няма и изпълнение няма.

Аз започнах да давам по 1 лев в началото на първи клас.Скоро обаче установих,че той въобще не се интересува от това дали има пари.Започна да забравя,че има или пък отива и си купува нещо дава всичките си пари независимо колко струва това което си е избрал и след като го получи си отива без дори да му пука дали ще му върнат ресто.При това положение спрях да му давам пари,обясних му защо и той не е питал поваче .Явно не е готов още да получава пари и ще изчакам докато не започне да иска и да цени парите.

Синът ми е първи клас и единодушно решихме с другите родители да не им даваме пари в първи клас. Но като иска нещо от магазина или книжарницата му давам 5-10 лв. , отива пазарува  и ми връща рестото, а отделно си има протмоне където си събира той пари.

Дъщеря ми е първи клас.Мислех всеки ден да и давам по 50 стотинки.Тя обаче рядко си купува нещо и сега гледам да има около 1 лев в себе си.Госпожата каза да не даваме пари,но пък на занималнята другата госпожа ги води до лавката и не ми се иска моето да гледа отстрани.