Как се отнасят с децата ни в ДГ?

В детската, където ходи малката няма такива неща. Детето ходи с удоволствие.

И случая при нас е същия - Ивайло без проблем застава наказан. Радвам се, че го наказват в яслата и съм сигурна че ги наказват само когато са виновни. А иначе Ивчо си е доста палав, но не му позволявам да ми се качва на главата. От яслата съм доволна и имам пълно доверие на лелките и педагожката там!

Съвсем нямах намерение да обиждам детските учителки. Аз лично пазя чудесни спомени за моите. Нито имах предвид наказанията за лошо поведение на децата. Въпроса ми беше, дали все още има такива малоумни, злобни лелички, които "изсипват храната във врата" на детето, ако не е гладно или бият за това, че не му се спи или се е напишкало. Говоря за такива фрапиращи неща, които в нашето детство, за съжаление се срещаха.  Питах се дали все още е така или днешните лелки се замислят какви ще са последствията от наказанията им.
    Освен това съм далеч от мисълта, че детските градини са места за изтезаване на деца. Пак ви казвам,  уважавам хората, които се грижат за децата. И между другото, майка ми е детска учителка.

 Аз пък твърдя, че наказват и бият децата. Това разбира се се отнася до конкретни "индивиди". Просто някои хора не могат и не трябва да бъдат детски учителки.
 Дъщеря ми в яслата беше наказвана да стои и да гледа стената отблизо(ако някой не е пробвал, да пробва), плашена, че ще я затворят при мишките, сигурно и бита, защото само няколко седмици в яслата и се научи да се пази от удар щом някой й повиши тон(никога не съм я удряла по главата, а тя все си криеше главата). Друго детенце в нейната група беше с цицина на главата, защото лелката го ударила с гърнето, че се е напишкало.
 Сега в детската градина е много различно. Дори в някои случаи учителките не смеят да се скарат на по-палави деца. Та подозирам, че им се качват на главите.  Дъщеря ми ми разказва как учителката опитвала да се скара на едно по -палаво момченце, а той се промушил между краката й и избягал в коридора
 Не знам ние ли така случихме? Много, много лоши спомени от яслата!

ами явно така сте случили,а защо не сте подали оплакване където трябва след като си имала доказателства,все пак мисля,че това са изолирани случаи,ние много случихме с ясла,децата излезнаха от нея научени на много неща,от градината също съм доволна като изключим,че наистина госпожите не могат да се оправят с някои деца

много съм доволна и от госпожите и от лелките (моисля, че и те са фактор) в детската градина на мила. и двете й госпожи са много различни, но взаимно се допълват. г-жа димитрова е повече като майка - винаги като отида за мила, ги заварвам седнали около нея, тя - гушнала едно детенце (което е било палаво) и им разказва разни неща от живота. г-жа пейчева е истинска госпожа - строга, но справедлива - учи ги на ред и дисциплина. леля ванче е много добър човек - личи й от километър, а и мила много я обича. никога не насилват децата да ядат - водила съм мила закусила и съм предупреждавала, че е закусила, а те ми отговориха, че ги оставят, който иска да се храни.
през лятото, когато бяха сборни групи имаше една възрастна госпожа (пенсионерка, на която звънят, когато трябва да се замества). една сутрин, докато оставях мила и се мотаехме пред гардеробчето й (то е до вратата на тоалетната) чувам гласа на госпожата: "цяла сутрин ми лазиш по нервите!" и един звучен шамар, след което от тоалетната излезе, държейки се за бузата, едно момченце, а след него възрастната госпожа. на другата сутрин разказах на майката на момченцето за случая, при което тя заяви, че точно за това харесвала тази госпожа - защото "има твърда ръка"  разни хора - разни представи за възпитание. малко по-късно разбрах, че тази майка също е учителка (начална) и то в едно от елитните училища в града. замислих се, дали не прилага тези методи на възпитание при учениците си.
иначе, аз пазя няколко "мили" спомени от моите градински години - не обичах макарони  на фурна (странно, сега обичам много) и крем-какао. помня една другарка как ми натиска главата отзад, и лицето ми - в чинията с макарони. и друг път как стоях цяла вечност (така ми се е сторило тогава) пред една купичка с крем-какао, докато другите си играеха. помня също една лелка, как ходеше с един чадър между леглата в обедната почивка и наблюдаваше кой спи и кой - не. и който (забележете!) се правеше на заспал, получаваше удар по главата с чадъра. веднъж и мен ме халоса.