Дали не и е скучно? От моя скромен опит и наблюдения върху деца и възрастни това е най-честата причина за "лошо настроение"
- Публикувана: 13 фев. 2012, 19:44 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2012, 17:27 ч.
ВЕЧНО МРЪНКАЩО И НЕДОВОЛНО ДЕТЕ
Iris04, много ме разсмя, защото точно тези думи съм ги чувала от нейната устичка. Наистина...признавам, доста често ми е писвало да я слушам и съм и го казвала. Колкото до крясъците и кавгите, винаги обяснявам, че не е хубаво да се държи така с хората, а тя все обещава, че повече никога няма да го прави и така до следващия ден.
Много търпение трябва,много нерви ...когато поотрасне детето само си дава сметка за поведението си,вижда отношението на околните....
И аз съм на това мнение
. Не смятам, че аз като възрастен трябва да командвам парада. Това означава, че ще си сменим ролите. Аз ще тропам с крак и ще се инатя, за да стане моето, а не нейното. Така, както аз имам чувства и желания, така и тя има. Така както аз имам добри и лоши състояния, така и тя ги има. Така, че за мен това не е решение на проблема.
....Най-малкото, възрастният командва парада! Между другото, погледайте малко сериите на НГ за СИзър Милан, онзи с кучетата! Ами, има много прилики с възпитанието на малките деца. Той не дресира кучето, а просто възпитава стопаните и кучето. 
Никога не слагайте равенство между възпитание и дресура. Да напомня- възпитанието на децата е задължение на родителите от най- ранна възраст и не е мръсна дума, нито терор. То е нужно за всяко същество, живеещо в социум.
Дори в дадения от Андариел пример не говорим за дресура на обекта куче, а за възпитание на стопаните, които имат проблеми със самите себе си. Много хубаво предаване, не само за любители на кучета.
Лично за мен, ако детето ми започне да мърмори редовно, да тропа с крака, да се тръшка и да се налага- това би било мигновен сигнал, че аз и баща им бъркаме в начина си на възпитание и бих потърсила къде.
"Командването на парада" и тропането с крака може да е едно и също за малките деца. За възрастни подобен еквивалент не е допустим. Освен ако не са останали нейде там, в по- ранната си възраст. Възрастният е този, който води, показва как е нужно, кога е нужно. Как ще го направи е въпрос на личен подход и разбиране. Но реда се поставя от големия човек. Като липсва такъв ще има и тропащи и мърморещи постоянно деца. Не говорим за спорадични пристъпи.
Ти СИ възрастен, Марти, което означава, че ти си отговорна, ти по подразбиране командваш парада, защото ти учиш детето на разни неща, като започнем от яденето с лъжица, та до това кое е приемливо поведение и кое не. Може да изглежда примамливо равонството с детето, но на пррактика ти и детето не сте равни, защото сте на различно ниво - ти си възрастен, а то е дете. И тъй като е дете, то не може да решава самостоятелно за себе си за всичко. Едно е детето да има моментни лоши състояния, но ако това е основно поведение? Не казвам детето да бъде пренебрегвано, игнорирано, а просто да се поставят правила, а правилата ги определяш ти като възрастен. На мен колкото и да ми се тръшка едно малко дете да иска да яде в кревата, това просто няма да стане, защото аз смятам за редно да се яде на масата, с вилица, лъжица и както си му е реда, а не да гледам с умиление как маже храна навсякъде. Или в магазина да ми се тръшка за нещо - никога не е било. Днес ще ми мрънка за шоколад в супермаркета, утре ще се тръшка за лаптоп, вдругиден за ферари. Вечно мрънкащите и недоволни деца се превръщатт във вечно мрънкащи и недоволни възрастни.
Andariel, ти сама написа, че нямаш представа за мрънкащо дете и от примерите, които даваш действително не си наясно, но не ти пречи да даваш акъл 
Въоще на става дума за тръшкане в магазин, ядене извън правилата и не знам какво си.
Детето си има някаква причина, която му тежи, но не е възрастен за да изрази и формулира какво му тежи.
"Вечно мрънкащите и недоволни деца се превръщатт във вечно мрънкащи и недоволни възрастни. " Колко статистики направи, с колко деца и възрастни? Ама давай, пиши си
Въоще на става дума за тръшкане в магазин, ядене извън правилата и не знам какво си. Детето си има някаква причина, която му тежи, но не е възрастен за да изрази и формулира какво му тежи.
"Вечно мрънкащите и недоволни деца се превръщатт във вечно мрънкащи и недоволни възрастни. " Колко статистики направи, с колко деца и възрастни? Ама давай, пиши си
Специално аз не намирам за правилно да възпирам изразяването на дискомфорт от детето посредством мрънкане и оплакване, чрез административни мерки. Детето ми рядко мрънка без основение - тоест аз намирам, че това, заради което мрънка за него наистина представлява неприятна емоция, или просто оплакване от някаква ситуация... За малките също ежедневието крие доста изпитания и неприятни моменти, особено когато навлизат в по-широка среда. Много е важно то да бъде подтиквано да изрази словесно кое точно го кара да хленчи и се оплаква - часто се оказва че е някаква конкретна случка от предишен момент, но предизвикала лошо настроение, физически дискомфорт, или нещо подобно.
Така че, не ми представлява сигнал за проблем във възпитанието това, че детето си позволява да мрънка и нервничи - по-скоро ми е сигнал, че нещо му е кофти. И съответно се опитвам да проявя съпричастие, да направя желаното нещо, ако не ми представлява трудност, или просто да го оставя на мира да си се окайва.
При нас никога не се налага мрънкане за шоколад, понеже аз мигновено при изразено желание за нещо възможно го правя, а пък детето ми е от най- ранна възраст е наясно, че ще откажа това, което не ми е във възможностите - примерно ферари. Откази с възпитателна цел не правя - не намирам полезност в това.
Намирам за особено важно при възпитанието на детето ми и двете да сме наясно, че всеки има право на автономност - то да си мрънка, на мен да не ми се слуша
Така че, не ми представлява сигнал за проблем във възпитанието това, че детето си позволява да мрънка и нервничи - по-скоро ми е сигнал, че нещо му е кофти. И съответно се опитвам да проявя съпричастие, да направя желаното нещо, ако не ми представлява трудност, или просто да го оставя на мира да си се окайва.
При нас никога не се налага мрънкане за шоколад, понеже аз мигновено при изразено желание за нещо възможно го правя, а пък детето ми е от най- ранна възраст е наясно, че ще откажа това, което не ми е във възможностите - примерно ферари. Откази с възпитателна цел не правя - не намирам полезност в това.
Намирам за особено важно при възпитанието на детето ми и двете да сме наясно, че всеки има право на автономност - то да си мрънка, на мен да не ми се слуша
Ако искам да правя бизнес, ще се уча от тези, на които им върви, не от фалиралите.
Ако искам да уча език ще ида при тоя, дито знае, а не при тоя, дето е на моето ниво и има моите проблеми.
Ако имам проблеми с децата ще ида при този, който няма, за да разбера какво прави той, а не при събрата по съдба, да си се жалваме на раменете взаимно.
Аз чета тук за проблем, пиша какви могат да са евентуалните причини. Пък вие имате право и на зодии да го отдавате, и на периоди някакви, и на характери, и на естествени детски пориви. Щом ви харесва резултата- добре. Аз мислех, че тук се пише, защото е налице проблем, но щом това за някой не е- нека за него си остане така.
Дискомфорт на дете на 5 години не се изразява нормално с тръшкане и "вечно мрънкане", поне не и когато детето е нормално, сиреч няма някакви заболявания и се възпитава в границите на нормалното.
Ако искам да уча език ще ида при тоя, дито знае, а не при тоя, дето е на моето ниво и има моите проблеми.
Ако имам проблеми с децата ще ида при този, който няма, за да разбера какво прави той, а не при събрата по съдба, да си се жалваме на раменете взаимно.
Аз чета тук за проблем, пиша какви могат да са евентуалните причини. Пък вие имате право и на зодии да го отдавате, и на периоди някакви, и на характери, и на естествени детски пориви. Щом ви харесва резултата- добре. Аз мислех, че тук се пише, защото е налице проблем, но щом това за някой не е- нека за него си остане така.
Дискомфорт на дете на 5 години не се изразява нормално с тръшкане и "вечно мрънкане", поне не и когато детето е нормално, сиреч няма някакви заболявания и се възпитава в границите на нормалното.
Нямам мрънкащи деца, защото не съм го допуснала това нещо да се превърнат в мрънкала. Още преди да проговори едно дете, има достатъчно начини да се разбереш с него, а като проговори нещата се улесняват. Вместо да мрънка, бива поощрявано да си каже с думи прости какво му тежи и се реагира своевременно. Не е толкова трудно, просто е нужно търпение от страна на родителя. Но нещата започват още преди проговарянето. За да е едно 5-годишно дете постоянно мрънкало и все недоволно, значи родителят нещо не е оценил добре, и нещата са започнали много по-рано. Според теб, каква е вероятността малкото мрънкало да се превърне в един голям немрънкащ човек? Както го подхваннеш детето от бебешка възрас,т така си върви и нагоре. Поне до пубертета имаш повече възможности за влияние, децата дотогава са в златна възраст. На всеки му се случва да мрънка, обаче като се превърне в устойчиво поведение, нещата трябва да се променят, най-вече родителският подход трябва да се промени.
А каква е вероятността, човек, който трябва да е авторитет и да възпитава детето, госпожа в градината, да го манипулира, то да не се чувства добре в градината, но да не смее да си каже, да го е страх, да чуваш лъжи насреща си от "авторитета", и детето става мрънкащо и недоволно, а родителя се вижда в чудо какво се случва?
Пиша конкретно за нашата ситуация, за която ми трябваше повече от година да се ориентирам. Ама вие си говорете за нормалност....
Сурела, къде се прикачи към темата за децата с ненормално поведение
Пиша конкретно за нашата ситуация, за която ми трябваше повече от година да се ориентирам. Ама вие си говорете за нормалност....
Сурела, къде се прикачи към темата за децата с ненормално поведение
Айде и аз тук. Синът ми е на 8+ години, и е такъв откакто се е родил. Мъжът ми се шегува, че освен името е взел и нрава на мама-свекърва. Малко Скорпионче, то верно емоционални сме, а той ме `превъзхожда` в това отношение многократно.
Още като ходеше на градина, сутрин държеше, ако трябва и 3 пъти да се преоблече, в мн.случаи неподходящо за сезона, но на всяка цена с дрехи, които той каже. Съвети, настъвления не приема под каквато и да е форма. Сега като ученик същата работа, добре, че въвеждат униформи. Обича да се налага. Кисне денонощно на коппютрите, лаптопа съм принудена да го крия и лъжа, ама другия няма как. Дори може да не яде и пие, за да не пропусне нещо, което е започнал. 
И кабели съм разкачала, но няма полза, вече и в това се `специализира`. Бяхме го записали на плуване, хем е полезно, хем с тенденция да се измаря, и да не мрънка толкова, но направи бронхит и прекъснахме. Ама на пролет живот и здраве пак, надеждата ми е в спорта, даже два, ако може и стане, още по-добре
Малко Скорпионче, то верно емоционални сме, а той ме `превъзхожда` в това отношение многократно. Още като ходеше на градина, сутрин държеше, ако трябва и 3 пъти да се преоблече, в мн.случаи неподходящо за сезона, но на всяка цена с дрехи, които той каже.
Съвети, настъвления не приема под каквато и да е форма. Сега като ученик същата работа, добре, че въвеждат униформи. Обича да се налага. Кисне денонощно на коппютрите, лаптопа съм принудена да го крия и лъжа, ама другия няма как. Дори може да не яде и пие, за да не пропусне нещо, което е започнал. И кабели съм разкачала, но няма полза, вече и в това се `специализира`. Бяхме го записали на плуване, хем е полезно, хем с тенденция да се измаря, и да не мрънка толкова, но направи бронхит и прекъснахме. Ама на пролет живот и здраве пак, надеждата ми е в спорта, даже два, ако може и стане, още по-добре А каква е вероятността, човек, който трябва да е авторитет и да възпитава детето, госпожа в градината, да го манипулира, то да не се чувства добре в градината, но да не смее да си каже, да го е страх, да чуваш лъжи насреща си от "авторитета", и детето става мрънкащо и недоволно, а родителя се вижда в чудо какво се случва?
Пиша конкретно за нашата ситуация, за която ми трябваше повече от година да се ориентирам. Ама вие си говорете за нормалност....
Сурела, къде се прикачи към темата за децата с ненормално поведение
Пиша конкретно за нашата ситуация, за която ми трябваше повече от година да се ориентирам. Ама вие си говорете за нормалност....
Сурела, къде се прикачи към темата за децата с ненормално поведение
ако правилно разбирам, при вас учителката казва, че детето мрънка постоянно, така ли? Това е доста различно от описаната от авторката ситуация и случка. Ако съм аз на твое място, просто бих направила всичко възможно да сменя групата или направо градината.
Не, Андариел, ситуацията беше и все още е доста по-сложна, но резултатът беше мрънкащото дете, което не може да изрази какво му тежи. Сега вече всичко се изясни.
Съгласна съм, че има причина всяко едно поведение, но това съвсем не означава автоматично неправилно въпитание или лиспа на такова, или пък дете, което не се развива нормално
Съгласна съм, че има причина всяко едно поведение, но това съвсем не означава автоматично неправилно въпитание или лиспа на такова, или пък дете, което не се развива нормално