"Страхувам се от дрогата"

Онагледяването не е "плашене". Прекаляваш с цигарите - изглеждаш по един определен начин. Окаян алкохолик си - изглеждаш по друг определен начин. Наркоман си - изглеждаш по трети определен начин.
Обяснението на елементарни причинно-следствени връзки не е истерия, особено когато са подплатени с конкретни примери.
И тук не говоря за преекспонирани връзки като "всеки пушач - болен от рак на белия дроб", а за съвсем видими и осезаеми неща - сбръчкана кожа, пожълтяли нокти, лош дъх, развалени зъби, дразнеща кашлица...

а защо изобщо трябва да опитва, пък после да се разбира дали щще стане или не наркоман? Вбесявам се направо, като чуя думата "опитване" в комбинация с "наркотик". За да влезе в поредната статистика ли? Все едно да си играе на руска рулетка - ако приемем, че някакъв процент хора са податливи към зависимости, дай да го оставим да пробва, пък да видим дали точно то ще е случи на куршума, пардон, дали ще се пристрасти. Склонна съм да приема хипотезата, че всеки е с някаква степен на склонност към пристрастяване, и че няма значение дали е към наркотиц, храна, разни фетиши и прочие, но нека поне не подтикваме зорлем децата натам, като се успокояваме, че може да се пристрасти, може и да не се пристрасти към дрога. Достатъчно сериозно е с цигарите и алкохола, да не ги подтикваме мълчаливо към другото.

Е, нали не са били винаги наркомани? Или са били? И защо да не носят отговорност? За банковите си сметки не съм чула да имат проблем с отговорността.

Какъв тип отговорност, Бояна?
Съдът приема, че могат, т.е. не са невменяеми и когато попаднат там, биват съдени, съгласно закона.

нито могат да бъдат вкарани за лечение, освен ако не са извършили престъпление и съдът не разпореди като част от присъдата, и то не у нас. Но няма как някой роднина, например родител или пълнолетно дете, да поиска от съда наркоманът да бъде вкаран принудително да се лекува. на практика един наркоман има всички права и задължения на гражданина в пълно съзнание и никой в нищо не може да го ограничи. те са си вменяеми.

Да, вненяеми са и оттук - напълно отговорни за деянията си.

Не се сещам за по-страшно нещо, що се касае до личен избор.

Какво да Ви кажа....Нямам впечатления, че сега учениците пушат по-малко отпреди. Мисля, че е точно обратното. Не мога да го подкрепя със статистики. Просто гледам картинката и си спомням какво беше преди 20-30години. Съмнявам се, че сега цигарите са заместени от алкохол и наркотици. Струва ми се, че децата консумират всичко.

А пък дали властниците са нацисти или фашисти можем доста да поспорим. Забраните за пушене даже извънредно много закъсняха. Дори и сега се наказваме да търпим цигарен дим в обществения транспорт. Водачите вероятно имат това право. Или пък не спазват забраната. Ами когато сме на спирката и вали и около нас е лисичарник, какво да правим? Колко много сладкарници се превърнаха в лисичарници през последните 20години! Това нормално ли е?

И аз мисля така. Показвала съм всякакви последствия, без да ги коментирам - децата не са малоумни и нямат нужда от нашите интерпретации, за да видят разликата във външността и поведението на пиян/трезвен, слаб/тлъст, пушач/непушач, наркоман/ненаркоман и т.н. Ако им кажем, че не съществува безобидно "опитване", няма да сбъркаме, нито ще преувеличим, а просто ще кажем истината. Лошото е, че болшинството хора действително изповядват идеята, че "всичко е в мярката", "какво толкова, ако опита", "на моето/на мен никога няма да се случи" и пр. Може би затова възникналата зависимост често изненадва и зависимия, и близките му. Колкото до отговорността, пристрастените носят отговорност за пристрастяването си и за употребата си до един определен момент, когато личността им се изменя дотолкова, че губи общото с предишното си съдържание. Или просто се разпада. Наскоро имах досег с една книга, в която американски психиатър се занимаваше точно с този проблем: личностните изменения в резултат на субстанции, които на практика превръщат човека в развалина, но в същото време запазват статута и отговорността му в обществото. Та той казваше, че макар тези хора пред закона да са все още равноправни членове на социума, в личен план е добре децата и младежите да знаят, че трябва да гледат на тях като на непредсказуеми и потенциално опасни индивиди, вече осъдени и затворени от собствения си порок. Също казваше, че е безсмислено да обвързват живота си с такива, надявайки се на промяна чрез силата на любовта, а да бягат колкото може по-силно и по-далече. Колебах се дали да се съглася с леко циничната му гледна точка, но в крайна сметка реших, че ако иде дума за моите деца, бих ги посъветвала същото.

А вие на каква възраст започнахте да говорите на децата си за дрога?
Когато  бях втори клас, в двора на нашето училище имаше детенце от предучилищната, което пушеше марихуана. Говорим за елитно училище, последните години на комунизма.
Аз засега съм говорила с дъщеря ми да не пипа чужда кръв и да не пие никакви хапчета, които и дават в ДГ, но ако някой представи нещата като "бонче", няма да има какво да я спре.

Естествено, че не е.


Съдът не може да ги подведе под отговорст, защото дават лош пример. Искам да кажа, че на тях не им пука за тях самите и не можем да очакваме да им пука за друг, а още по- малко какъв пример дават. Виж, продуцентите и шефове на медии се предполага, че ако не са наркомани са повече с акъла си и следва да вземат по- разумни решения.

Никой не казва да опитват, напротив, но опиталия не е наркоман автоматично. А всички, които дават на децата си да гледат реклами на алкохол, да гледат как родителите пият редовно и тн ги тикат. Но и тук и ма много изключения на деца отвратени от родители си, които не близват цял живот алкохол и не опитват други субстанции.

Май има-например дрогиран или пиян да седне зад волана! И в тази насока почти не се работи-превенция на такива деяния.

Не разбирам Бояна какво иска да ни каже-да се успокоим, че употребата на наркотици не е най-страшното нещо и да не се притесняваме, ако нашето дете е опитало?! Ами нали точно това означава думичката наркотик-пристрастяване с пагубни последици! Тоест веднъж опитване, втори път опитване и на 3-я или петия може да се стигне да зависимост.

Не мога да разбера, защо натоварвате известните с отговорността да бъдат пример за някого.
Първо те са певци, актьори, художници, защото имат талант и вътрешна потребност да го пеят, рисуват и т.н. Това, че медиите са постоянно по петите им и те едва ли не нямат право на личен живот е съвсем отделен въпрос.
А и не вярвам много от вас да имат лични и приятелски отношения със зависими хора, за да знаят, какво става в главите им и какви емоции са в основата на това да пиеш или да взимаш различни субстанции. Пък и всеки има правото да живее живота си, както намери за добре.

Казах на една потребителка, която разказа, че буквално е "травмирала" детето с постоянно плашене по темата, че няма нужда от такова травмиране, а от обикновено обяснение. Голямото травмиране, както тя го описва, може да има обратен ефект в на по- късен етап.

За другото- всички тийнове в момента /като казвам всички това са над 80%/ опитват поне веднъж поне един вид наркотик. Най- често трева, но сега са модерни и екстази и тн, та не гарантирам колко ми е актуална информацията. не казвам, че това е хубаво, напротив, но е полезно родителя да отличава дете пушило трева от наркоман, за да може да вземе адекватни мерки. Ако на еднократно опитало му кажеш, че е наркоман и се държиш с него като с наркоман е по- вероятно да го превърнеш точно в наркоман. Затова е добре да се чете повече и да не се истерясва както виждам, че става и в темата.

Означава ли това, че сядането зад волана или зад някаква машина след употреба на наркотици или алкохол е личен въпрос?

Защо да не искаме от известните хора да дават положителен пример? Нали много други точно на тях подражават? Нямам предвид само хората на изкуството.