Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Тук намерих интересен обзор от специалисти от областта на образованието - http://bglog.net/nachobrazovanie/48096

От него разбирам, че има само 2 седмици срок за обсъждане.

И интересен коментар за индивидуалните програми:
"Децата със СОП не повтарят класа, но при оценка слаб (2) или „среща затруднение” за учебния предмет, по който детето е получило двойката, ще се разработва индивидуална учебна програма. Отсега мога да кажа, че масово децата ще бъдат оценявани с 3 заради тежката бумащина, свързана с индивидуалната програма. "

На мен ми направи впечатление, че в проекто закона има много думи индивидуален. И оставам с общо впечатление, че се търси нещо индивидуално за тези деца, те хем ще са в училище, хем индивидуално ще се обучават по няколко предмета.
От коментарите разбирам, че закона е сложен и труден за четене не само за мен.

В чл. 193 и 194 се говори за изнесени паралелки в училището или в центъра за личностно развитие, най-вероятно това ще са местата за децата с тежки увреждания.

Ще следя и за други коментари.

Още едно интервю с депутатка от БСП Валентина Богданова - http://argumenti-bg.com/12917/v-bogdanova-ne-e-redno-chastnite-u … chavat-subsidiya/ . Един от въпросите е към децата със СОП.

Цитат от отговора:

Очевидно трябва да вървим към интегриране на тези деца от началото на тяхното обучение, да отчитаме техните потребности. Ресурсните центрове могат да прерастнат в центрове за личностна подкрепа, нещо, което сегашния проект за закон твърди, но една част от тях се нуждаят от откровено специфично обучение, за което все още нямаме създадена база. Имаме намерение, имаме дефиниция в законите, но това ничий проблем не решава днес. Давам си сметка, че някои добри текстове в закона, другите – претенциозни, звучат добре, но технологично не са разработени, за тях няма очевидна база, няма нагласа, рискуваме да останат мъртви текстове или зле прочетени. Искрено се надявам в дискусията, която предстои, част от сериозните въпросите да намерят своя отговор и те трябва публично да получат отговор.

Всъщност от обмисляне и четене и за стигнах до изводи, подобни на казаните в цитата. Така или иначе 2 неща ще влязат веднага в сила след приемането на Закона - финансирането на частното образование и една промяна за децата в седми клас. За другите неща се чакат допълнителни стандарти, наредби и други документи.

За финансирането на частното образование не може да не изникне паралел колко са скромни родителите на децата със СОП. Все няма пари за логопед, за ресурсни, за допълнителни часове. А 10 милиона се намериха за финансиране на частното образование и всяка година ще се дават. И пак една ресурсна ще обикаля 3 училища и една детска градина. Най-интересното е, че според мен министъра, предвид от къде идва, лобира за интересите на частните институции и за това има само 14 дни срок за обсъждане /казано е от учителка в предишният ми линк/.

Мами, аз не знам с каква цел подхванахте статистиката за децата с аутизъм в началото на темата. Но мое мнение, че статистиките трябва да са реални. Ако едно дете не е още диагностицирано, то не трябва да бъде в статистиката. Защото, ако групата деца изглежда твърде голяма обществото се отказва, че може да помогне. Спомням си, че преди години за частното образование министър Игнатов казваше, ами те не са много деца около 10 000 хил. да ги подкрепим. И ето че си издеистваха подкрепа.  А децата със СОП ще видим някога в бъдеще, за следващото поколение.

аз продължавам да не разбирам защо трябва да бъде всичко толкова сложно ..... ами примерно в Габрово има 100 деца да кажем в градини и училища които са обхванати от ресурсен център ходят на две три места на терапии и всичко е на парче ...
не е ли редно още от три годишно с детето аутистче , това с ДЦП , със всякакви други затруднения настанено в масова група в ДГ да има по един човек учител който да отговаря за него то наистина да е част от групата да го обучава и да следи да спазва до колкото може всичко което се изисква ..... този учител и основния да е взаимозаменяем тоест учителя на въпросното дете да не се чувсва като хвърлен при китовете а да е част от цялата работа и така по цял ден със до две деца в група такива онакива втори трети като да се подберат по лек с по тежък случай ...
после в училището същото да има две учителки от които едната един вид помощничката да се грижи отново за едно две модели , но тези деца да имат това което останалите ....и така в един момент част от децата ще се включат други няма да успеят но когато има човек до него то няма как да не отпелпи съвсем ....
сегашния модел е от главата за краката моето дете е на 6 г сутрин от 8 до 9 ходи на едно занятие на 15 мтинути път с кола ... в хубаво време после в 9-12 остава в детката градина .... там при него идва определени дни какичка учителка .... после в 12 го прибираме в 13,30 14,30 го караме на другия край на града за още един час индивидуално еди какво си .... и нищо ... става все по зле
понеже се действа на парче тук ще иде да мине час там ще иде още час при него да дойдат и там да мине час .... и като цяло нищо ... има разбира се и деца които и при тези условия напредват но моето не е сред тях затова смятам че подобни схеми са обречени ....
ако въпроса беше решен още от три годишно при него да стои една учителка в граадината и другите като пишат като рисуват танцуват или има рожедн ден моето да не мотае в ъгъла ами да учества за ръка и както е редно при лягането при всичко ..... и там до 17,30 както всички и когато един човек отговаря за всичко той има за цел така да си направи нещата че да има резултат това дете да се научи поне да спазва дисциплината и общата маса да следва пък то което колкото има в главата да научи ....

извинете за дългия пост ще продължа дано имат търпение да изчетат ....
когато аз се грижа за него цял ден или половин както е всеки ден съм направила нещата така да са организирани че да няма врякане крякане да има ред поне елементарен защото когато всичко е анархия аз пак аз трябва да се справям с последиците ..... тоест ако като яде маже и хвърля навред аз трябва да бърша , като крещи аз ще го слушам и такива .....
та сега искам отново да кажа че нещата не са както трябва по този начин биха могли да се включат само децата които имат елементарни ама много леки затруднения .... тоест случаите които наистина се нуждаят от помощ шайбата ги е изплюла .... те са определени като необучаеми или невъзможно да се работи или така ..... а и самите родители им писва да го разкарват напред назад като циркова мечка и да го чакат тук и там и нищо ...

лошото дори бих казала унизителното е че не само тежкия случай дете е обречено на неуспех ами и родителите му единия трябва да се занимава нон стоп с с него да го води да го взема да го гледа да незнам си какво , а често са и двамата е и какво
така че закони или проекти със хиляи букви и алинеи са само вратички и порти и тълкувания за едно или друго ..... осигурете живот на увреденото дете с права и възможности като на здравото, осигурете и такъв на родителите му нека и те имат възможност и право да работят спокойно да знаят че с детето им всичко е ок ....
сега има хиляди неща всичките мислени мислени недомислени .... част от пъзела .... все едно сега в снега да се навлека със шапка, ръкавици и ботуши , шал и яке а да съм по голи крака с къси гащи и да се чудя щоооо така не мога да се стопля .....
системата създедена твърде сложно винаги ще издиша от някъде .... имайте това предвид
 

Райка, толкова бавно се случват нещата. Най-вероятно ще минат не едно, а сигурно 2-3 поколения деца, докато се подобри нещо.

И сега има социални асистенти, но можеш да си издействаш такъв най-вероятно само с благоразположението на социалните служби в града - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=351074.0. Виж тази тема, там са писали няколко майки и си припомних, че едното дете е с аутизъм. Община Варна я практикува от няколко години за децата. Но като четох темата, общината отпуска 230 лв. и масово родителите доплащат, защото за 230 лв. никой няма да работи по 8 часа. Ако е само за няколко часа, може и да не се доплаща...И за в бъдеще, доколкото четох ще зависи от общините.

Попаднах и на тази страница от ДАЗД - http://sacp.government.bg/licenzirane/ , там се отваря файл лицензирани центрове. Има такива, за които знам че работят като занимални, такива за които знам, че предлагат платени услуги, има и няколко, за които знам че работят безплатно, когато имат проект.

http://bnt.bg/bg/news/view/70364/ignatov_za_proektozakona_za_uch … tnoto_obrazovanie - едно интервю с министъра

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari … vo_chakame_oshte/ - коментар от в. Капитал, цитат от него:

"Ако законът бъде приет сега, реалните ефекти от него ще се забележат през 2020 г., когато първият випуск, започнал по новите учебни програми, завърши училище и влезе на пазара на труда. Останалите сметки са излишни."

Даже бих казала, че ще се видят 2030, защото много от стандартите не са написани.
 

Включвам се тук, защото темата касае и моето дете.
Сега е на 5 години и на есен трябва да в предучилищна. Всъщност не съм сигурна, защото не съм чела законодателството в тази му част. Не го виждам в масова детска градина или училище. Много изостанал в развитието си, крайно несамостоятелен, не говори. Ако някой може да ме насочи по въпроса за образованието към този момент, къде и какво да чета, коя институция пак да обикалям, ще бъда благодарна.
Съгласна съм с всичко, което е написала Райка. Сложно и недомислено е, а и недостатъчно за нуждите на децата. Мисля и, че за някои деца помощните училища са единствения вариант, за други - дневните центрове, но с адекватна грижа.

Ohi,
прочети в тема 18 извадките от проекта за закон за образованието. Там някой е дал и линк към целия закон, но човек трябва да се въоръжи с търпение и да има настройка и време, за да го прочете и разбере. Предполагам, че ще има мами, които да отговорят на въпроса ти, пък  и да оформим една по-спокойна дискусия.

Констанца, благодаря. Но не разбрах коя тема 18?

Ohi, не съм Констанца, но темата е "Аутистичен спектър".Между другото целият закон е на страницата на МОН, но е 90 стр и за хора незапознати с материята е трудно да се ориентират.

Социалния асистент не е учител .... той е нещо като гледач ... ако това е майката детето се изчерпва .... може ли да ме трае едно дете цял ден ..... и да учи да го командвам .... не бива ... смятам че социалните асистенти са за да се придвижи детето от едно място до друго да му се помогне в обличане и за разходки ей такива неща за бавене .... за учене не
а и в групата в градината в училището социалния асистент  той какво той ще стои до детето но педагогическия похват го няма няма го респекта който притежава един учител .... и в очите на другите учители в градина в училище той винаги ще е Навлек който ги следи шпионира и такива неща ....
просто в клас с деца до четвърти клас е задължително децата да са под двайсет и учителите да са двама ... особено ако в класовете ще има деца с редица по малки или по големи затруднения от каквото и да е естество .... освен това децата с увреждания било то с двигателни и или умствени или аутистчета имат права само на книга черно на бяло ... пишат се програми правят се планове а нищо не се изпълнява защото с тях не можело да се работи .... не може да се работи точно затова защото при тях идва някой за час отиват някъде за час стоят отделно , водим ги после на друго място за нещо друго ....
а и представете си сам учител какво че е мнението му каква ще е нагласата му към детето от друг сорт .... особено ако то е хиперактивно и не си стои кротко в ъгъла и да не прави нищо .... ами ако ще пречи .... това дете ... такова е и моето в едно масово училище като сега със сегашния начин на ресурсно подпомагане ще е в коридора , ще е някъде вечно ще пречи вечно ще е нещо и няма да се адаптира ... а местата които сега се наричат дневен център ... и в новия закон някак си друго яче са места за бавене на децата те нямат нищо общо с обучение придобиване на умения или нещо от сорта и ако едно дете като моето е в състояние само да оправи поведението си в което съм убедена да седи на чина на стола да не вика да не става да не пречи да хване нещо в ръка за писане и да погледне в книга или дъска то това може да стане само с много упоритост и с постоянство иначе на парче той ще протестира и всички наоколо ще се отказват

Райка, социалният асистент не е учител, не и майката. В детската градина има учителка, като зададе задачата, възрастният подпомага детето в изпълнението й. Социалните асистенти на деца във Варна са 120 човека по инфо от нета, от темата, към която ти дадох линк социалният асистент е бил временно безработна учителка, сега в предаването "Такъв е живота" показват една детска градина, където също имат асистенти студенти. И според мен не трябва да има асистент за всяко дете със СОП, а само за нуждаещите се. Но когато майката и специалистите преценят да има възможност бързо да се назначи. И социалният асистент не трябва да е цял живот, обикновенно за 1-3 години детето може вече без асистент за справяне в училище. Ако се знае, че в България трябват не много асистенти, може би ще се намерят за нуждаещите се деца. Няма да се намери за в почти всеки клас по 1 допълнителна учителка.

Ohi , да ти кажа много е трудно да намериш информация към настоящият момент.
Първото място, където би могла да потърсиш е информационнота система на детските градини - http://kg.sofia.bg/isodz/dz - там е посочена една логопедична градина. И ти трябва да четеш информацията за всички други градини, за да разбереш, че в 17 ЦДГ в Младост има група за деца с по-тежки увреждания, в 39 ОДЗ в Овча купел има добре разработен екип от логопед, психолог и звено за ресурсно подпомагане /поне така пише в представянето им/, в Бояна имаше специализирана група. Няма на едно място събрани данни къде можеш да потърсиш място на детето си.
Другото място е Ресурсен център София град - http://rcsofia.com/index.php?option=com_content&view=article … =36&Itemid=44 На сайта им също няма информация, от страницата Новини за цялата 2011 година се вижда, че търсят доставчик на дрехи - сака, панталони и други.
От сайта на Регионалният инспекторат по образованието - http://www.rio-sofia-grad.com/ в Контакти се вижда, че
Интегрирано обучение и специални училища
25.    Елеонора Николова Пачеджиева    Старши експерт     412    935 60 80
Можеш да я питаш там, ако специалистката е добре разположена ще ти отдели 10 мин. за разговор.


Мами, аз следя дискусията в сайта на учителите http://bglog.net/nachobrazovanie/48096 и виждам, че има интересни мнения. Добавих линк към закона на първа страница

А по повод предишните ни опасения, че Центровете за личностно развитие не дават образование, в чл. 193 и 194 се говори за изнесени паралелки в училището или в центъра за личностно развитие, най-вероятно това ще са местата за децата с тежки увреждания и ще получават образование през тези изнесени паралелки. Те са към училищата, но са на друго място. Въпросът е, че ще имат по 6-7 деца и как ще се финансират. Кой учител ще ги води. Този, които води сутрин 2-ри редовен клас, след обяд ще води 2-ри помощен клас ли?
Всички индивидуални занимания не са подплатени с членове в раздел Финанси. Въобще в раздел финанси е предвиден стандарт за обучение на 1 дете и почти нищо повече.
Относно индивидуалните планове има интересен коментар при учителите.
Относно невъзможността за повтаряне до 2-ри клас и аз си мислех, ако детето не е овладяло материала за първи как ще се справи във втори, другите ще учат сложни неща, а то ако не може да чете така ще си стой, учителката няма време да го учи индивидуално.

Закона ми се вижда много пожелателен в частта деца със СОП, най-големият проблем за мен е, че не са предвидени членове, уреждащи финансирането всяка годи с Държавният бюджет.

Здравейте, момичета!

Бих искала да изкажа и своето мнение по въпроса, но нямам време и нерви да чета закона.
Мнението ми е породено от личен опит и наблюдения, както и от това на учители в помощни училища.
Аз съм ТВЪРДО против закриването им!
Идеята, като идея, е добра, но сами знаете, че в условията на българското образование, на криза и на балкански манталитет, много трудно осъществима.Със сигурност в един момент ще се опорочи и от това нали знаете кой ще загуби-децата.
В България няма условия за интеграция на болните деца, а по-важното е, че няма готовност в мислите на хората за това.Болните ще бъдат вечно пренебрегвани, игнориране, ще спъват учебния процес и ще му пречат.....А как ще бъдат подигравани и обиждани от другите- знаем сами.
Прощавайте, ако съм крайна, но в годините съм се убедила в това.
В чужбина е лесно- там има финансиране, но има и възпитание, няма подигравателно отношение, а взаимопомощ към хората с увреждания.
С две думи- аз съм против закриването и съм готова да инициираме протест пред институциите, в социалните мрежи, или където кажете.Това е чиста проба дискриминация към децата със специални потребности!Едва ли държавата ще направи много икономии от този акт....
Ще ви следя.

мами на стената на министъра във ФБ може да си изкажеш мнението.

Mami, след като мнението Ви е с оглед най-доброто за децата, хайде преди да се изказвате вземете, че се понапънете и прочетете закона преди да се изкажете за или против каквото и да било.
Виждам, че повечето тук се тревожат какво ще се случи с образованието на децата с тежки и множество увреждания, които се обучават в помощните училища към днешна дата.
Преди да ме сдъвчете, ще ви кажа, че се изказвам от позицията на родител на дете с тежки увреждания и ясно осъзнавам, че образователната ни система в този и вид не може да помогне с нищо на моя син и много други като него, защото в каквото и училище да се обучава дете като него, ако ще гениално да е по 1,2 или 3 предмета то не покрие ли държавните образователни стандарти по всички предмети накрая излиза с един лист хартия доказващ, че е посещавал училище и толкова- без образование, без специалност по каквото и да било, без бъдеще.
Четейки новия закон виждам, че едно дете оценявано с качествени оценки стига до 12-ти клас, но за да получи диплом за средно образование то трябва да издържи зрелостния изпит в края на този 12-ти клас, чудесно е че има право да се явява ен на брой пъти докато го вземе, пита се колко от децата ни ще го вземат след като нямат нужните знания?
Тоест, не виждам с какво този закон ще промени сегашното положение.
Не може да се обучава в дистанционна форма и дете с множество увреждания от 8-12 клас, което е със специални образователни потребности и се обучават по индивидуален учебен план.
Няма и опция за дистанционно обучение, когато детето е в болнично заведение в чужбина за дълъг период от време.
И отново термина „специални образователни потребности” е насочен само към децата с увреждания.

Относно помощните училища- аз съм за закриването им, защото:
1. Масово в тях се обучават деца от домовете и/или ромски произход, не защото имат дефицити, а защото са занемарени- тоест не са за там.
2. Децата с увреждания обучавани в тях, които могат да получат образование според възможностите си, могат да го направят и в масово училище с нужната подкрепа от специалисти- логопед, психолог, специален педагог и др.- такива са предвидени за тях в стандарта за приобщаващо образование( един от многото стандарти към този закон).
Децата с множество и тежки увреждания е без значение къде ще са след като, ако са добри само в една или няколко области няма опция да вземат диплома, за тях са нужни средства и специалисти, които да работят с тях за развиване на елементарни умения нужни във всекидневието им(а не просто ам и нани, чисто физическо отглеждане), защото хич, ама хич не ме топли, че синът ми се е научил да си пише името или да смята безпогрешно с калкулатор, щом не може сам  да си почеше ухото или да види логиката на тези сметки, та отивайки в магазина да не го излъжат с рестото.
Не нашите деца пречат в клас, а липсата на средства, компетентни и желаещи да ряботят с тях хора.
Относно подигравките на здравите деца, на хората- не всички се подиграват, и не всички ни сочат с пръст и докато децата ни са нейде скрити  другите няма как да се научат как да се държат с тях, нито децата ни ще се научат как да реагират в такива ситуации, а ще трябва, защото ние няма да сме вечно до тях.
За да стане една идея реалност са нужни много усилия от всички ни- законтворци, родители, учители и специалисти, така както полагат много усилия децата ни.