Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Таня, изключително добре сте написали писмото, браво. Много стегнато, чисто, ясно и добре аргументирано.

Вчера имаше обсъждане, текстовете, които предлагахме се приеха. Но най-важното, което беше за нас, разбрахме, че тези дни е приет текста, за който най-много и най-упорито сме настоявали, защото това е най-важния фундаментален текст, касаещ децата с увреждания в целия закон. И не само според нас, а на първо място според международните експерти и правозащитни организации, в това число и БХК. Приели са текста: "Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование", в раздел 4 "Право на образование". Този текст връзва директно правото на ПО с  Конституционното право на образование. Това променя из основи цялата постановка, при неспазване, неизпълнение, неосигуряване на средства, дискриминация в образователната система, отхвърляне, отношение, всичко.......

Днес изпратихме последните си предложения:

Предлагаме в чл. 290 да има ясно разписан текст, от който да е ясно, че МОМН има отношение и отговорност за осигуряването на достъпна архитектурна среда, например това може да е чрез съвместни политики с МРРБ, както и с общините. Защото в момента всеки прехвърля отговорността на другия, а пък децата се носят на гръб по стълбите.

Чл. 290. (1) Средствата от държавния бюджет за подпомагане на равния достъп до образование и за подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя за държавните и общинските детски градини и училища, както и за центровете за подкрепа за личностно развитие.
(2) Субсидията по ал. 1 включва средства за:
1. ученически стипендии;
2. транспорт на деца и ученици;
3. учебници и учебни помагала;
4. целодневна организация на учебния ден и хранене;
5. дейности, свързани с общата подкрепа за личностно развитие;
6. дейности, свързани с допълнителната подкрепа за личностно развитие;
7. архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда; (Текстът е дословно от Концепцията)
7. дейности, свързани с ученическия отдих и спорт;
8. реализиране на училищни програми за превенция на ранното напускане на
училище;
9. други дейности, спомагащи за повишаване на обхвата и равния достъп до образование.

Към чл. 291, ал. 1, предлагаме още една т. 5:

Чл. 291. (1) Средствата за развитие на училищата и детските градини включват средствата, предоставени от държавния бюджет за:
1. основни ремонти и придобиване на дълготрайни активи;
2. подобряване на качеството на обучението;
3. развитие на педагогическите специалисти;
4. библиотечно-информационно осигуряване;
5. подготовка на учители и непедагогически служители от предучилищните и училищните институции, за прилагане приобщаващото образование.

Мотиви:
За реализирането на приобщаващото образование в практиката, това е първото най-важно нещо. Добрите практики и примери в страната показват, че случването на ПО в истинския смисъл, се дължи основно на родител и обикновени педагози и директори, много често без никакви специални педагози да са взели участие или да са помогнали. Този екип от хора, не просто приобщават детето, но променят нагласите и отношението на цялата общност в училището си. Родителите, обикновените учители, директори и училищната общност като цяло, са същинските важни участници, специалните педагози са подкрепящи допълнително, ако е нужно, те не са задължителни на всяка цена за случването на ПО.

Чл. 109. ал.(6) Когато ученикът е настанен в болница извън населеното място, в което е училището му, индивидуалните учебни часове се организират от училище, определено след консултация с родителя от началника на съответното регионално управление на образованието, на чиято територия се намира болницата.

Чл. 111. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от VІІІ до ХІІ клас включително за:
………………

Предлагаме да се допусне изключение за случаите, когато ученикът е на лечение в чужбина, за период над 30 дни. В тези случаи формата да може да се прилага и за ученици от основното образование.

Мотиви:
А ако е в болница в чужбина, за месец и повече? Децата с тежки увреждания, често имат по една или две операции годишно в чужбина, която плюс предоперативния период, плюс рехабилитациите и т.н. след това, обикновено са около или повече от месец. Да се остави възможност (изключение) за тях да ползват дистанционна форма през този период, в противен случай изостават и губят много от учебния материал и процес. Вярно е, че и сега могат да го правят учителите, ако искат, но никога няма да го направят, ако не им се вмени като изискване. Още повече, след като просто могат да оставят детето на качествена оценка.

Чл. 125. (1) Ученик със специални образователни потребности, който се обучава по индивидуална учебна програма по един, няколко или всички учебни предмети и се оценява по тези предмети с качествен показател, не повтаря класа.

Предлагаме още една алианея:

(2) На учениците по ал. 1 се осигурява допълнителна подкрепа през ваканцията и следващата учебна година и се предоставя възможност за постигане на изискванията на учебните програми и оценяване с количествен показател.

Мотиви:
Целта не е да отглеждаме детето в училище, а да му осигурим равен достъп до подкрепа и възможности за развиване на способностите, която подкрепа му осигурява на практика равен достъп до завършване на средно образование, а оттам до продължаващо във висше учебно заведение.

Към чл. 186, ал. 1, т. 3, предлагаме редакция:

Чл. 186. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:
1. работа с дете и ученик по конкретен случай;
2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна
рехабилитация, рехабилитация на говорно-комуникативните нарушения и рехабилитация на опорно-двигателния апарат;
3. осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, оборудване, дидактически материали, методики и специалисти;

Мотиви:
Съгласно Концепцията: 6.10. Държавна политика за развитието на детето: „Създаване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда за равнопоставен достъп до всички детски градини и училища, за пълноценното включване в образователния процес на децата и учениците със специални образователни потребности; развиват се индивидуалните им способности и потенциал с цел възможност за самостоятелна реализация и достоен живот.“

Последното предложение е това, което вече и ние не знаем към кой текст и къде да го предложим:
В индивидуалната оценка на учениците може да бъде определен и помощник учител. (аналог на помощник учителя в детската градина, непедагогическа дейност, възможно е и съвместяване с друга дейност).

Мотиви:
Ние не искаме втори учител с педагогическо образование, не считаме, че е нужен, ако часовете ресурсно подпомагане се определят според потребностите на детето. Т.е. ресурсния би трябвало да е наличен толкова, колкото е нужен, заедно с класния/учителя, това са двама педагози. За какво ни е трети педагог в класната стая, то децата няма да могат да се разминат от педагози? Нашето предложение е продиктувано от необходимостта да се осигури правото на родителя на труд и лична реализация. Това не е свързано с услугата Личен асистент, чиято цел е осигуряване на заетост. За много по-сериозен проблем става дума, родителят не е редно, само поради факта, че има дете с увреждания, да бъде ограничаван единствено до избора на професия Родител, т.е. ЛА, и то само защото в училището/градината няма осигурена достъпна архитектурна среда и ресурсен, толкова, колкото му е нужен на детето, и като цяло адекватна на потребностите подкрепяща среда.

Под ПУ какво си представяте, една голяма сграда. Не се бъркайте, не връзвайте функцията, образователна, социална, вкл. и здравна, че задължително вървят в комплект точно с тая сграда. Не сградата предоставя обучението, специалистите, социалната подкрепа и т.н.. Те се предоставят от качествени педагози, специални педагози, психолози, логопеди, сурдопедагози, рехабилитатори, качествена и адекватна подкрепяща среда, обучителни материали и т.н..., най-важното от качествена организация на целия този процес още отгоре, в образователната система като политика. Сега в ПУ, след дете вървят 8 000 лв., вие как мислите, дали получават децата адекватно и равноправно образование срещу тези пари? Нищо подобно, с тези пари се издържа сградата и персонала, необходим за тази сграда, на първо място. За образование там изобщо не може да се говори, камо ли за качествено, това е по-близо до социална услуга, тъй като се е приело, че принципно децата попаднали там "толкова си могат", и няма смисъл никой да се пъне за повече. За учениците обучаващи се там, образователните изисквания относно нивото и качеството на образование са различни от тези за учениците в останалите училища, рязко снижени. Напр. ученик обучаващ се в тази сграда, няма право да повтаря клас. Т.е. способностите на детето се определят от сградата, така е за всичко. А в тях по-голямата част от обучаващите се деца, изобщо не са за там. Още повече, че много от тях съвмествят дейността си с интернат,и са в отдалечени, изолирани места. Това на практика са 1 към 1 аналог на институциите за изоставени деца.
Закриват се сградите, а не образователната/социална функция и услуга, тя не се закрива, а се реформира, така че да е качествена, не като празна дума на хартия, а реално, като съдържание и случване. Срокът е 5 години за реформирането. Предполагам, че процесът ще е много аналогичен на процеса на закриване на домовете за деца. Първо ще се прави оценка, на всяко дете, къде е най-подходящо да се обучава, като потребности, потенциал, всичко, оценка на персонала, кадрите, педагозите, специалистите. Почти съм сигурна, че подобно на деинституционализацията, добрите специалисти и педагози, че минат на обучение за повишаване на квалификацията и подготовката им, и ще продължат работа в новата структура, ЦЛРП или общообразователно училище. ЦЛРП могат да бъдат всякакви, от една стая, до такива на няколко етажа. Могат да предоставят само ресурсна подкрепа, могат само логопедична, или само диагностика и рехабилитация, или само педагогичска подкрепа........., могат да развиват интереси, таланти, кръжоци, а могат да съвместяват повече дейности. Всичко зависи от потребностите на децата, учениците, семействата в общината. Тук много важен е действително въпроса, кой наблюдава качеството на дейността в тези центрове, защото ако се остави това само на метсно ниво, забрави, на едно място ще се случват страхотни неща, на друго ще е пълна скръб. Първо трябва да има много ясно организирано наблюдение и контрол на качеството от самата образователна система, и после от орган извън нея, независим демек. Например, ако се приеме Законът за детето, това би могло да е Комисията за правата на детето към МС. Но все пак най-важният независим мониторинг се извършва от родителите, ако имаме Омбудсман по правата на детето, това би дало лесна възможност на всеки родител да подаде сигнал за нарушаване правата и интересите на децата в тези ЦЛРП, и не само, т.е. да случва независим мониторинг от хората долу. Децата в ЦЛРП са равноправни ученици на училището, и няма как просто да бъдат отглеждани там, както се случва сега в ПУ, просто защото за тях се отнасят абсолютно същите изисквания по Закона и по Стандартите, както за всички останали деца, независимо в коя „сграда“ се случва образованието им. Т.е. не както сега, „сградата“ да определя способностите на децата.

teo7777  във 3-то Помощно училище или в 130 "Стефан Караджа"(масово е) гр.София била ли сте?

Като номер нищо не ми говори, във второто със сигурност не съм била, защо, какво значение има това?

Защото е редно, като говорите поне да сте видяла  .
За мен има значение, защото говорейки за ПУ е pедно да сте видели. В момента на мен това ми звучи, като пpазни пpиказки  . Не може да се говори за форма и съдържание без да се види. Не мислите ли?  Според вашите приказки в момента излиза, че моята дъщеря върви след сградата, а хората, които работят с нея всъщност ги няма. Според вас също излиза, че детето ми дори не го посещава, а само убива номер. Изрази, като "толкова си могат" не използваме. За базата няма да коментирам вие дори не знаете къде се намира   .
В 130-то у-ще учи малката ми дъщеря, която е от така наречените деца в норма. В тоалетната,в която ходят първи клас(вкл.и тя) няма врати, но вече има лампи. Голям прогрес  .
Не може да сравнявате деца в шести клас с моят, която е аутист и на 13 е на нивото на 5 годишна. Според вашата логика и стандарт на обучение реално тя трябва да тръгне в първи клас. Защото по мои груби сметки с поредния недомислен закон и прекалено издърпания материал напред, децата в пети клас ще учат висша математика  .
Едва ли някой от вас е учил точно това в пети клас  .
Узаконявайки преминаването с двойки, да не си мислите, че децата в норма ще се напъват да учат? После защо децата били неграмотни? Погледнете нещата,които в момента творите и си отговорете сама.
Толкова много пропуски има и не само за децата със СОП!

tanq_ludoto, каква ти е точно идеята на аргументите, че оттам да почнем, твоето конкретно ПУ ли да не пипапме, или всички такива, че нещо не разбрах?

Това, че аз лично и персонално не съм ходила в твоето ПУ, какво точно доказва, при положение, че съм ходила в други? И по моето лично обикаляне по ПУ ли ще определяме политиките за тях? Дали не ти хрумва, че доста други хора са ги обикаляли, вкл. и от МОМН?! Че и такива отвън? Нали се сещаш, че не аз определям политиките за въпросните ПУ, в крайна сметка, а насложилите се с много години безобразни проблеми в тях, основно факта, че просто няма как да се случи нищо смислено в тях, колкото и пари да налееш там. Не 8 000, ами 16 000, все тая, пак ще потънат в сградата, не в децата. Ами пък аз, не съм Ок, щото тия пари са и от моя джоб. На мен ми пука за децата, не за скапаната сграда. Ти като толкова си я харесваш, сега ще имаш възможност да поемеш инициативата в реформирането й, да я лъснеш, отвън, отвътре, пък с нов имидж, за ново чудо да я представиш на обществеността.

Tаня Димитрова, по твоята логика да не закриват и домовете- има и хубави такива, не са всички като Могилино, е не са върха на сладоледа, нито много на брой, ама ги има.
Всеки ден минавам покрай пом.училище на две преки от нас, и всеки път си казвам- дали ще издържи и днес да не рухне сградата докато децата са вътре 

Констанца и TanyaMG, благодаря за труда! Подкрепям писмото напълно!   

Честит Национален празник!!! Вярвам, че ще намерим пък към по-добро бъдеще, както сме направили преди 134 години!

Това е разказа на една българска специалистка, работеща в специално училище в Канада. Публикувала съм и понапред линк към разказа й. Видях го за пръв път във фейс на стената на "Стъпка за невидимите деца". Сега копирам основните неща от него.
Чувала съм за споменаваните проблеми в ПУ, но ни се иска да има ангажимент, че новите структури  за най-тежките деца със специални нужди ще имат организация, подобна на описаната в писмото.

Специалистката е обяснила много добре програмата - в училището не се учи основно цифри, език, химия, физика а тези предмети са равнопоставени с предмети свързани с живота - посещение в магазин, пресичане на улица, живеене в общност.

И още тя казва, че въпреки, че са чували за най-модерните терапии, използват по обикновенни неща. Като чета виждам, че почти всеки бг специалист със сърце може да прилага тази програма. Не е нужда да се дават още по 500 хил. евра за обучение на 2-3 специалиста в БГ за работа по сложно звучащи системи. Училището е за аутисти, но и самата авторка казва ,че много от децата не са с водеща диагноза аутизъм. Аз го разбирам, че е по-скоро за деца с умерена към тежка умствена изостаналост по нашите критерии.

Намерих и сайта на училището - http://www.giantstepstoronto.ca/

-----------------------------------------------

Здравейте, мили мами!
Казвам се Жени Попова и съм завършила логопедия и психология към СУ. Имам 7 годишен опит в БГ като логопед, работещ най-вече с тежка речева патология и деца с аутизъм и 2 години опит в Канада като програмен асистент на... деца с аутизъм към специализирано училище за деца с аутизъм.

Осъзнавам, че писмото ми е много дълго, но ми се иска да ви разкажа много неща. Знам, че сте изчели всичко на тема Аутизъм и едва ли ще ви кажа нещо ново, но се надявам, че все пак с нещичко моят разказ ще ви е интересен.

Първо нека да разкажа как функционира училището, в което работя и да подчертая, че тук интеграцията се разбира не като поставяне на детето със специални нужди в масовия клас и то на всяка цена, а по-скоро като включване (то така и се нарича - inclusion) на детето в определени подходящи за него дейности на масовия клас.

Та за моето училище, чието име е Giants Steps Toronto:
На специална среща с родителите и директорката преди приемане на детето се вземат документите му, включващи диагнозата и заключенията на лекари. Прави се комисия от нашия терапевтичен екип - психолози, логопед, социален работник, окюпейшанъл терапевт, музикотерапевт, програмни асистенти и директорката. Дава се мнение от екипа и документите се препращат за субсидиране от правителството. Истината е, че много от нашите деца са с диагноза Аутизъм, а всъщност не са с Аутизъм, а само с подобно поведение. Примерно - с Умствена Изостаналост (вече се избягва така да се етикетират) или с генетичен синдром, или с неврологично заболяване. Тези деца поради водещата си диагноза често придобиват поведение като това при Аутизма, защото когато първично има интелектуални проблеми страдат речта, когнитивните процеси, общуването, социалните способности са занижени или липсват и в крайна сметка поведението се оценява като абнормно. Знае се примерно, че децата с Умствена Изостаналост не развиват способностите си (речеви, интелектуални , поведенчески и социални) в норма. При тях са налице характерни стеръотипии и част от клиничните симптоми до някъде се припокриват с тези на аутизма, но това не означава, че дете с Умствена Изостаналост има Аутизъм. Много от родителите обаче нямат нищо против диагнозата Аутизъм и дори я приемат много по-лесно отколкото Умствена Изостаналост.
От друга страна това, че попадат под шапката на Аутизма, е добре за тези деца, защото така те успяват да получат огромни ресурси, не само финансови, а примерно се ползват от материалната база, които специализираните училища като нашето пред...лагат. И не на последно място Диагноза Аутизъм им осигурява бърз достъп без списък на чакащите (чака се с години понякга) до специалисти.
Тук за най-важно се счита ДСН не да се научат примерно на цифри, букви, цветове и т.н., а да се съхрани личността им, да се приучат на основни битови умения, да се намерят интересите им, да им се създават забавления и те да живеят щастлив и пълноценен живот.

Страхът на всеки родител, не само на родителя на ДСН, е какво би се случило с детето му, ако него го няма. Предполагам, че страхът на родителя на ДСН е още по-голям и това е именно нещото, към което се стремят да работят и специалисти, и родители, и институции тук. Децата от малки се настаняват в училища като нашето, където да се научат да живеят сред други дечица с подобни проблеми и да бъдат обгрижвани от подготвени специалисти, защото един огромен процент след 18тата си година биват настанявани в специализирани домове за хора със специални нужди. Родителят разбира, че само подобни специализирани заведения биха могли да предложат на детето му добро качество на живот и само там, то би имало интереси, би създавало приятелства, би се влюбвало, би се чувствало спокойно. Това са места, където за тези хора се създават условия да живеят достойно.

Тук към ДСН се прави опит до колкото е възможно да се отнасят като към обикновени деца. Държавното училище има специализирани класове за ДСН. Всяко едно ДСН има индивидуален план за обучение, а също така и индивидуален подход за включване с...поред способностите му в живота на масовия клас. Примерно влиза в определени часове с деца от масовия клас, а в часове като математика и английски си е в специалния клас, където има програмни асистенти, който да посрещне нуждите му.

В моето училище, което е частно (но родителите не плащат, а разходите се поемат от правителството), е специализирано за деца с аутизъм. Имаме 26 деца и 36 преподаватели. Децата са разделени в 4 класа по възраст, а не по способности. Децата са от 4 до 14 години. Към всяко дете има програмен асистент, но асистентите от всеки клас се въртят на ротационен принцип между децата от съответния клас. Има назначени 2 учителки (Special Needs Teachers), всяка от които отговаря за по 2 класа. Учителките изготвят индивидуалната програма на детето, а асистентите я прилагат.

Денят започва с Физкултура в гимнастическия салон за всички. Правят се не само спорни, но и занимателни игри, а също и обучителни. Примерно:"Колко е часът, г-н Вълк?" - И когато вълкът отговори, всички трябва да отброят на глас толкова стъпки, колкото е часът. Децата в моето училище знаят около 20ина подобни игри и ги играят с огромно удоволствие. Децата в БГ, с които съм работила ми се струва, че и в една такава игра не са участвали по ред причини.

После следва математика и английски, които са в сутрешния блок и музика и готварство в следобедния блок. Има 2 излизания навън като първото е 15 мин., а второто 30мин. и само при обявено предупреждение за населението за много студено (под минус 20 градуса) или топло време (над 33 градуса), само тогава не се излиза навън. Няма дъжд, няма сняг, няма вятър - ние сме навън!

Всяко дете има индивидуален план за седмицата и прави по една терапия по музика, една с логопед, една с окюпейшанъл терапевт, една с социален педагог и посещава две занимания по катерене на стена в самото училище.

Имаме и сензорна зала, която се дава за награда, но се внимава да се дава около 2 пъти в седмицата. Поне веднъж в седмицата се ходи до близкия мол и се пазарува с пари на класа. Купуват се вестници и книжки за класната стая. Децата, които купуват се редуват. Поне веднъж седмично се ходи до една градинка, която общината е дала на децата от училището да засаждат и отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Поне 2 пъти седмично се прави разходка в квартала наоколо и се учат правилата за движение по улицата.

Веднъж седмично се ходи на кънки през зимата и на плуване през пролетта и лятото. Всички деца, дори и тези с двигателни проблеми, умеят да карат кънки, което за мен не беше за вярване в самото начало. Всички деца обичат плуването и се учат ...да плуват. Повечето умеят.
Веднъж месечно се прави пътуване извън училището - зоопарк, музеи, кино, библиотеки и т.н.. Имаме празненства и фестивали за всеки случай по календара - Halloween, Коледа, Ханука, Свети Валентин, Великден. Отбелязват се рождените дни на децата....

Темпото и настроението на работа в училището е отлично. Никой никого не гони, но всичко така е организирано и има традиции и рутина, че те нещата сами си се случват.
Всяка сутрин едно дете съобщава по уредбата какво ще се случи през деня в училище и казва шега за деня. После звучи химнът и всички са прави, а които могат пеят.

Децата сами си подреждат трапезарията за хранене с покривки, салфетки и прибори. Сами си сервират храната и после сами си отсервират. Всяка седмица различен клас е дежурен да почисти трапезарията, да подреди столовете и да помете и да пусне миялната машина. В начлото аз лично се чувствах много странно, даже ми беше неприятно просто да стоя и да давам инструкции какво да се върши, а децата да се налага да метат и то често с темпо, което никак не ми пасва на темперамента. Искаше ми се да хвана аз метлата, а децата да си седнат и.... какво всъщност да правят?! С времето осъзнах всъщност, че моята задача е не да върша всичко заради тях, а да съм до тях, докато те сами се учат на елементарни битови умения. Разбрах, че за никъде не се бърза и че най-важното е тези дечица да са заети с дейност през цялото време, защото иначе се изнервят, стават агресивни, непослушни, което всъщност е нормално, защото те както всеки човек имат просто нужда от организирано ежедневие, в което да правят нещо.

Веднъж седмично имат посещение на библиотеката в самото училище и се учат как се търси книга в библиотека. Всеки следобед с помощта на програмния асистент те пишат на индивидуални компютри, полагащи им се и дадени им от правителството. Разказват какво са правили и как са прекарали деня и го изпращат на и-мейла на мама и тате.

Нашите деца ги водим в Safety Village (място направено като малко градче, нещо като макетни къщички и улички, на открито е). Там ги учим на правилата на движение и на противопожарна безопасност. Излизаме през прозорец на тренировъчна сграда с истински дим, от който не виждаш почти нищо и децата добиват представа какво е да си в пожар. Учат ги да си помагат, да не се блъскат, да няма паника и на много според мен полезни неща. Отделно в самото ни училище всеки месец има по една Пожарна Аларма (алармата се включва и ние се евакуираме.)
Децата придобиват много умения в ежедневието си и животът им е организиран така, че да нямат свободна минута и да скучаят. Постоянно нещо се случва около тях и всичко, което придобиват като умения и знания се получава спонтанно като че ли б...ез усилие.

За да добиете по-добра представа ще кажа, че училището иам 4 класни стаи и 4 специализирани кабинета - логопед, социални умения (психолог), окюпейшънъл терапевт, музикотерапевт. Няма обаче индивидуални занимания. Заниманията на децата винаги са в група. Индивидуално те са ангажирани само, когато изпълняват някаква задача с програмния си асистент. Музикотерапията примерно един свири на барабани, друг на пиано и т.н. Така те се научават да изпълняват задачите си в група и най-важното да изчакват реда си. На това най-много се набляга - да са внимателни и толерантни към останалите и да си изчакват реда и в играта, и при миенето на ръцете и зъбите, и при качването в училищния автобус, навсякъде.

Тук са известни всякакви модерни терапии и методи, за които виждам напоследък се заговори и в БГ, но интересното е, че повечето от програмните ни асистенти не знаят какво е пясъчна терапия или барабанотерапия, но блестящо занимават децата в пясъчника, който го има в класните стаи и отлично участват в заниманията с удърни инструменти по време на музикотерапията и нещата се получават чудесно, само защото екипът следва рутина и всеки прави едно и също. То и затова се сменят асистентите на ротационен принцип. Целта е детето да не свиква само и единствено с един човек, защото така то става зависимо и когато този човек го няма детето е безпомощно. Но когато всички асистенти макар и различни правят едно исъщо с определеното дете се получава системност и последователност, които водят до желаните постижения.

В заключение само бих допълнила, че за съжаление в БГ до скоро на семействата на ДСН се втълпяваше, че детето е с ограничени възможности и да не се очаква много нито от него самото, нито от учителя, защото "знаете ли колко трудно се работи с такива деца?". Едва напоследък родителят си търси (вече и на частно) специалисти, които да искат и да вярват, че могат да помогнат и на детето, и на семейството.

Само че в проблемът за мен все още стои защото виждам, че за да се помогне качествено на ДСН е нужна работа в екип. И този екип да е добре сработен. Не единият специалист да е на единия край на София, а друят на другия. Не в понеделник да е на логопед детето, а във вторник на музикотерапия.

Виждам с очите си, че моделът на специализираното училище работи тук отлично и ми се иска да вярвам, че няма причина това да не може да се случи за децата в БГ. Знам, че се закриват помощни училища и не се гледа с добро око на специализирани струкрури за работа с деца с проблеми. Знам, че примерно в логопедичната детска градина в София на един логопед се падат 30тина деца. Знам, че по този начин се върши едно огромно нищо. Искрено се надявам обществото да се промени и да се намери път и посока свободни и приветстващи малките стъпчици на Специалните Дечица на България. Тези малки стъпчици разчитат на възрастния да ги заведе в правилната посока и заедно ръка за ръка да извървят дълъг път, който за дечицата трябва да е приятно приключение. Само тогава всичко, което се прави за и в името на ДСН може да се нарече успех!
------------------------------------

И да кажа, че в закона има и други детайли, показващи възможност за трудности, описали сме ги в писмото. Ще наблегна на тях по късно и в темата.

Павлина и г-жо Пиралкова, къде видяхте да казвам, че няма и лоши места?
Вие г-жо Пиралкова лично като агитирате за закриване на места постете ги, а не да отидете в1 от 4 и да кажете лошо е! Защото вместо да се вайкате какви лоши сгради има, ами да се дадат пари да ремонтират, а не да премахнем всичко, защото има лоши. От тук аз виждам и противоречието в думите ви Павлина Вие искате да премахнете лошите места, като Могилино, но съгласете се, че има и качествени места. Закривайки всички Вие всъщност целите една част от децата, които са извадени на светло (като моята) да са принудени да се приберат в къщи.
Престанете да слагате всички под общ знаменател! Никой до този момент не е отрекъл, че има лоши места и лоши хора. Никой не е краен, като вас. Опитайте да се промените лошото, а не да затривате всичко, защото има и лошо. То така е най-лесно. Седнали сте да ми говорите за трудности. Защо не помислите колко трудности ще създадете на родителите, които след години търсете са открили за децата си правилното място! Изглежда, че не ви интересува твърде.
По отношение на домовете, аз съм твърдо против да се оставят деца, защото хора от малцинствата имала слаба сексуална култура (да не кажа никаква). Значи ли това, че всички родители са такива? Запитали ли сте се защо има малко осиновени деца? Ами например, има хора, които искат да осиновят, но не им се позволява, защото някой  е оставил детето си просто за отглеждане. Обикновено това са пак Роми! Какво сега пак ли ще слагате всички под общ знаменател? Мда, ама така е най-лесно. И  дай сега покрай сухото, да го изгори и мокрото! И пак ще кажа- Така е най-лесно уважаеми дами!
Няколко дни Ви чета във фейса, как да не сме гледали само от собствената си камбанария, а ако прочетете всичко, което пишете и давате, като съвети ще видите, че всъщност Вие сте тези, които гледате от собствената си камбанария! Вас г-жо Пиралкова (teo7777 ) не слагам в това число, защото вие не сте родител на дете със СОП и нямате нашите проблеми, а можете само от страни да дадете съвет, който в момента не е приложим лично в моята ситуация  .

И да ви кажа, много е лицемерно в единия форум (фейса) да се плюят родители от БГ МАМА, че не се мръдвали от компа, а в този да пишете сякаш сте първи дружки .

Г-жо Пиралкова,хората ТУК са на противоположното на Вас мнение! Моля четете внимателно коментарите! Хората, които са обикаляли не сте Вие, но Ви сте в работната група и красивите Ви думи на практика нямат връзка с моята действителност (а както излиза и не само с моята ) Като говорим за пари, нали знаете, че не само Вие лично сте данъкоплатец? И аз да кажа плащам данъци! Ако не е тайна Вие лично от кой специалист работилс вашето дете не сте доволна? Ако си направите труда да посетите НАШЕТО Помощноу-ще, ще видите, че съм чистила, лъскала, обслужвала децата там, давала съм колкото мога средства и имаме добър имидж. Но вие това няма как да го знаете, нали знаете? И много Ви моля не ми говорете на ТИ, защото нито сте ми близка, нито ме познавате . Дотук само разбрах, че освен да говорите наизуст друго не можете  !

Моето семейство също подкрепя писмото, подготвено от Констанца и TanyaMG!

Констанца, страхотно писмо сте подготвили  , аз лично съм съгласна с всичко, написано в него. Как да го подкрепим с  имената си?
Аз само бих предложила и в това писмо да бъде включено предложение като това на Алианса "Усмихни се с мен" за помощник за някои ежедневни дейности на децата в масовите училища и градини, водене до тоалетна, местене по кабинети, помощ за обличане, хранене. Това най-вече касае децата с физически увреждания, но според мен е в сила и за деца от аутистичния спектър, поведенчески проблеми, лека и средна умствена изостаналост. Особено актуален е въпросът в детските градини според мен, защото нашите деца придобиват самостоятелност относително по-късно от връстниците си и "леличките" често недоволстват, че това не е тяхна работа. И за мен е абсурдно както в ДГ, така и в училище родителят да е задължен да прекарва цял ден там само за да помага на детето си за ежедневните дейности. Още повече, че детето по този начин не може да остане без нашата опека и в действителност да участва независимо в неформални групи в ДГ и у-ще, да създава приятели и т.н. Със сигурност не е необходимо всяко дете да има отделен асистент(особено за по-леките случаи),  а и това успешно може да се съчетава с други административни функции. Само във Варна, доколкото знам имат подобна програма за ДГ.

Преди няколко години имаше един проект, според който в часовете на класния да се проведат лекции и беседи за интеграцията на децата със СОП, да се поднесе информация на децата, така, че те да проявят повече толерантност към различните и да не им се подиграват. Бяхме си разпределили училищата по местоживеене и когато аз посетих 22 СОУ, в чийто район сме, трябваше 3 пъти да си уговарям среща с директорката, преди да реши да се види с мен. Заяви, че всички искали да правят проекти с тяхното "елитно" училище. Обясних й, че целта е да посетим всички училища, а не само нейното. Тя показа явно нежелание да се работи по интеграцията, каза ми, че има починало дете, а нашите, със СОП, били живи и ние сме вдигали много шум с това. Останах без думи просто, защото възможно ли е да се сравняват трагедиите на семействата? Взе документите, така и не ги подписа. И секретарката й повече не ме свърза с нея, съответно и нямаше разрешение да се проведат тези срещи в часа на класния.

Тревожа се, че ако моят син не може да посещава ПУ, ще попадне при тази директорка. Или при друга подобна. Тревожа се, че парите, които се падат на дете със СОП, ще отидат за обзавеждане на новия й кабинет с лъскави мебели, а не за сензорна стая.

Въобще, тревожи ме това, че ви боде в очите сумата за издръжка на дете със СОП в училище.
Тази сума не е от хубаво... определено не е от хубаво. Има деца, които имат нужда от много индивидуална работа, затова и в ПУ има много учители, логопеди, психолози.
Не съм си пратила детето в специализирано у-ще, за да го скрия. Давам си сметка, че той не би разбрал какво се иска от него в масовото у-ще, той няма да може да пише и смята с децата, химикалките събуждат у него стереотипа му да върти, и още един куп проблеми.
В масовото след първия ден никой няма да го иска, ще ни пратят формално на индивидуална програма, ще се отчита дейност и ще се усвояват Онези Пари. Без реално детето да се приобщава и да се извади от стереотипите си. Ей такива неща ме тревожат...