Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Мнозинството даде само 10 дни за поправки на просветния закон

n_alex 76
Май повечето майки се отчаяха и се отдръпнаха от активни действия. Малко като поговорката за власите, които се давели на края на Дунава. Аз не възнамерявам да го правя, дори да остане текстът за аутистите. Има и по-високи инстанции - и в, и вън от страната. Но не мисля, че сме загубили битката, съдейки от някои изказвания на членове на комисията по образование. 

http://autism-bg.org/en/news/32-conf2012

http://www.vestnikataka.bg/2012/06/%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D1%8F%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82/

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/07/1842317_deputatite_pri … hetene_zakona_za/

За съжаление, няма откъде да се информираме по-подробно за обсъжданията в НС. И няма да можем по време на срока, даден за предложения. Стенограмите явно излизат за не по-малко от 1 седмица.  Колкото до цитата от О.Стоичков, надявам се "Атака" да не е само за запазване на ПУ, но и за "приобщаването" на децата със СОП, които могат да бъдат приобщени.
Можете да си припомните какво сме изпратили до различни инстации вкл. Комисията по образование от блога на Таня "майкизамайки". Надявам се да има прочит не само на това, което отърва на дадена парламентарна група.

При случай, че законът бъде приет в този му вид, промяната след това ще бъде много по- трудна.
Дали този закон засяга точно нашето дете или друго или следващо родено в случая е без значение. Той се приема по "наше" време.
Заравянето на главата в пясъка с мотиви "има време, тогава ще мислим" или "нашето време мина" не е много добро решение защото децата ни и следващите разчитат на нас.
Едно съгласие "спечелихме повече, отколкото загубихме" в случая не е добра перспектива.

Отново пускам линк към становищата ни - http://mamtomam.wordpress.com/2012/03/18/stanovishte/

Особено важни са становищата, касаещи чл. 193 и 194 . С последните промени в тези членове се дава възможност за изпращане на децата с каквато и да е форма на умствено изоставане и подробно изброени други диагнози в специални паралелки в детските градини, училищата, центровете за личностно развитие или в системата на социалното подпомагане. Изпращането е на база диагноза, а не състояние на детето. Не е записано, че за това преместване е нужно съгласието на родителя/настойника. Отнема се правото за информираност на родителят. Това право той има по сега действащият закон.

Ето и линк към самото становище, изпратено в парламента - http://mamtomam.files.wordpress.com/2012/04/pismopromeni193-194.pdf

Констанца е направила и друго подробно писмо-анализ за дискриминационите членове, изпратено на 18.05.2012.

И аз виждам, че политиците си лобират за определени интереси - дори и да запазят ПУ, тогава децата ще се пращат в ПУ на база диагноза по сегашните членове 193 и 194.

Аз също мисля, че трябва да намерим начин да се борим тези членове да се променят по предложеният от нас начин и да се зачита мнението на родителя. В закона има много специфични области, не сме специалисти, за да кажем дали една форма  е по-добра от друга. Но като родители е важно децата да се третират спроред състоянието, а не според диагнозата и да сме информирани за това къде са децата. Мисля, че направихме достатъчно становища. Ако мнението ни не се чуе, трябва да търсим следващи възможности.

Наистина направихме доста становища. Въпрос е обаче дали с днешна дата можем да ги оценим като достатъчни, защото вероятно те са вече изтрити от е-пощи на депутатите, на които сме ги изпратили. Писмото, което изпратих на 18.5. е до членовете на комисията по образование. Те или поне част от тях сигурно са му обърнали повече внимание. Все пак, реших да резюмирам само най-важните предложения и ги пуснах днес до някои от юристите в НС. Уверявам ви, никак не ми е забавно, да опитвам да блъскам по различни затворени врати, но не съм свикнала да се отказвам предварително от неща, в които вярвам, че са правилни и справедливи.

Смущава ме ал.8 на чл.118, която е нова и вероятно и ние имаме някаква заслуга за нея като цяло. Това, което ме смущава, ще го разберат най-вече майките на учениците, които са на индивидуално обучение. Смисълът е, че след като по даден предмет, по който са имали индивидуална проглама, получат количествена оценка (напр. 3 по английски език), индивидуалната програма се прекратява. Като с магическа пръчка децата със СОП се изравняват с останалите. и повече няма да ги подпомагат. Може да е така от гледна точка на учителите, но според мен не е правилно.

Ето, пускам ви текста, който изпратих на юристите.

Уважаеми дами и господа,

   Някои от вас вече са запознати с наши предходни писма, касаещи текстове от проекта за Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), които считаме за дискриминационни към децата със СОП. За ваше улеснение прилагаме тези писма.
   Молбата ни към вас е да се запознаете професионално с нашите аргументи и предложения за промени в тези текстове и ако ги намерите за основателни, да формулирате в краткото време, отпуснато от мнозинството в НС, свои предложения в тази насока.
   Това са предложенията ни, аргументите, за които ще намерите в приложените писма:
   §1 т.6. от “Допълнителни разпоредби”:
•   Да се запази формулировката на СОП от правилника за приложение на “Закон за народната просвета” (“Допълнителни разпоредби §3а)  и Наредба № 1 от 23 януари 2009г. за обучението на деца и ученици със СОП (чл.2, ал.1).
ИЛИ
•   Да се приеме т.нар. правна дефиниция на СОП (виж “Протест ...”)
   
   Член 193 да придобие следния вид:
(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или постоянна корекционна работа,  в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.
(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие на родителите или настойниците.
(3) При коригиране на състоянието по ал.1 децата със СОП могат да продължат обучението си в масова група/паралелка.
(4) Обучението на учениците със сензорни нарушения по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал. 3 и 4.

   Ал.3 към чл.49 да придобие следния вид: “Центровете за подкрепа за личностното развитие извършват задължително дейности по т.4 от ал.1. Те могат да извършват и една или няколко от останалите дейности по ал.1 и ал.2.” (виж “Обръщение).

   Член 118 ал.8. да отпадне “обучението по индивидуална учебна програма се преустановява”.  Основанието ни за това е, че едно дете със СОП може да продължава да има нужда от допълнителна подкрепа по даден предмет, но да е достигнало ниво на усвояване, даващо основание за някаква количествена оценка.

   Уважаеми дами и господа,
   
   Бихме искали също да ви помолим да вземете отношение към нарушаването от чл. 193 на чл.4 от Закона за защита от дискриминация по признаците, визирани в ал.1 (“човешки геном” и “увреждане”).
   Дали т.нар. нарушения от аутистичния спектър са в действителност “увреждания” или “невроразличност/невронетипичност”, свързана с различия в генома е нещо, което науката ще изясни, но според нас чл.193 допринася за сегрегирането и дискриминирането на онази част от над 35 000-те днес, живеещи в България деца под 18-годишна възраст, които имат достатъчно когнитивни способности, за да се обучават в масови детски градини/училища.
   Бихме искали да ви обърнем внимание и на това, че най-висшият закон на Р.България – Конституцията (чл.6 ал.2) не включва недопускането на ограничение на правата на гражданите на основание на здравното състояние, пропуск, чието отстраняване  Европейският комитет по социални права е препоръчал още през 2009г. по повод на делото срещу България, заведено от Mental Disability Advocacy Center.
   По това дело България бе осъдена за това, че извършва сегрегация по отношение достъпа до образование на децата от домовете за умствено изостанали.
   Надяваме се новият ЗПУО да не дава повод за търсене на помощ от тази или друга правозащитна организация този път по отношение на правата на децата от аутистичния спектър, които не са питомци на тези домове, деца, от които родителите им не са се отказали, деца, част от които могат да постигнат не само това, което могат техните връстници “в норма”, но и много повече. Стига да им се даде шанс да проявят способностите си чрез тяхното действително приобщаване, което за децата от аутистичния спектър може да стане само чрез непрекъснато общуване с децата в масовата група/клас.

констанца, отлична работа!   

n_alex 76,
Надявам се, че и други майки одобряват тази стъпка, която е последната или предпоследната, в която се опитвам да съм като локомотив. Чудя се, ако моето дете не беше  сред застрашените от прилагането на текстове от този закон, дали нямаше да си кажа: "Хайде стига толкова." и да се заема с нещо по-приятно.   Чудя се и защо сме толкова малко мяйките, които виждат реална заплаха за бъдещето на децата си. Дали защото не вярваме, че  държавата може да им помогне да се отласнат от дъното.   Ами навсякъде е било като при нас, но в истински демократичните страни се е променило.

Но се питам и дали, след като Таня изпрати подготвеното в резултат на обсъжданията ни писмо до Българския Хелзински комитет, те са предприели вече нещо. Чета в становището им по проекта за закон: "Предвидена е възможност, по изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, да се създават специални паралелки и групи за деца с изчерпателно изброени видове увреждания. Необосновано в това изброяване фигурират и децата/ учениците с умерена умствена изостаналост. Такива деца/ ученици не могат никога да се окажат в положение спрямо тях „целите на образованието да не могат да бъдат постигнати по друг начин” и това да налага отделянето им в специални класове. С необходимата подкрепа такива деца винаги могат да се обучават интегрирано. Ето защо, не приемаме приложимостта на въпросното изключение от интегрирано образование спрямо тях.

Дали след промяната в чл.193, махането на степента на умствена изостаналост, са реагирали отново. И защо не реагират за оставането в списъка от "изчерпателно изброени видове увреждания" децата от аутистичния спектър, при които може да няма никаква умствена изостаналост.   Както мисля писах, при едно неотдавнашно проучване 92% от децата  с неопределени форми на ГРР са без умствена изостаналост, а се оказва, че те са 2-3 пъти повече от децата с типичен аутизъм. Тези деца са особени, интровертни, трудно комуникативни, но не умствено изостанали.

констанца, не знам кой и доколко е учавствал в изготвянето на закона, но оставам с впечатлението, че все още битува схващането/от това, което са оставили и променили като текстове/, че аутизъм е нещо винаги в тежка форма и нелечимо.
Сигурно си запозната и с отменената НАРЕДБА № 6 ОТ 19.08.2002 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Тук също са изброени диагнози.

В сегашната НАРЕДБА № 1 от 23 януари 2009 г.
за обучението на деца и ученици със специални образователни
потребности и/или с хронични заболявания

n_alex 76,
Според закона за защита от дискриминация и чисто човешки, може да има позитивни специално отношение и грижи, което не е дискриминационно. Казаното в чл.8 е позитивно. То определя децата ни като имащи право на индивидуално обучение. Благодарение на специалното отношение към децата от АС в САЩ те получават неща, за които можем само за мечтаем у нас. Поради това вероятно наистина има тенденция за опити на родители на деца с други нарушения да побучават диагноза за нарушения от спектъра.

А изброеното в чл. 2(1) на Наредбата не са диагнози. Хората, които са я правили явно са знаели, как да не нарушават нормативната уредба за защита от дискриминация. В новото определение на СОП истинска диагноза представляват само нарушенията от аутистичния спектър. Другите две са перифрази на диагнози.

Най-добре би било да се възприеме правната дефиниция за деца/ученици със СОП, както е в Закона за образованието на Великобритания (тези, имащи значително по-големи обучителни затруднения от връстниците си".

Съгласна съм с Констанца, че определението в НАРЕДБА № 1 от 23 януари 2009 г. е защитаващо децата. Предполагам повечето са съгласни, че има деца със СОП и те се нуждаят от специална закрила. От написаното в Наредба 1 не могат да изолират детето в специална група.

А предложеният текст в сегашният закон дава изключително лесна възможност за изолиране на децата само на база диагноза:


Дано да се намесят юристите. Харесвам написаното от Констанца.

Дали е възможно нова тема?

Igi,
Ако правилно съм разбрала въпроса ти като подсказване, че темата е станала много дълга, мисля, че времето да узнаем резултата от нашите усилия наближава. Тогава ще знаем, дали ще има смисъл от откриване на нова тема. Пък и виждаш, че вече не сме много активни. Но така мисля аз, а ако други мами мислят другояче, могат да предложат нова тема, произхождаща от тази.

На сайта на НС е публикувана стенограмата от заседанието на 7.06. - първо четене на проекта за закон.