Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Нищо конкретно от Троян:(
http://troian.com/drugi/obshtina-troyan-be-domakin-na-natsionale … ovatelen-seminar/

Teodora Piralkova Понеже виждам, че Дашенка е писала за термина СОП, споделям и нашето виждане за същия. http://usmihnisesmen.org/Усмихни%20се%20с%20мен-1/ЦИНИЗЪМ%20И%20ЛИЦЕМЕРИЕ%20ДВЕ%20В%20ЕДНО-164.aspx

Teoдора Пиралкова току що сподели и следното инфо като коментар някъде си:  

"Искам да внеса само едно уточение, че Становищата на "Национален алианс Усмихни се с мен" по Проект за Закон за предучилищното и училищното образование, са пет на брой, а не едно. Можете да ги видите тук:

http://usmihnisesmen.org/%D0%A3%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0 … %A9%D0%90-48.aspx

Освен това не е зле да се запознаете и със Становището на Български хелзински комитет, които именно са правозащитната организация, която 2008 год. осъди България в ЕК и ЕКСП излезе с безпрецедентно решение, че България извършва сегргация срещу децата с увреждания в образователната система. Именно тази организация, изрази категорична подкрепа за Законопроекта. В България надали има някой, който по-добре от тях да е наясно с правата на децата с увреждания в образователната система.
http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/stanovishe-na-b … noto-obrazovanie/"

Теодора,
нали не приемаш като лична обида това, че и други майки на деца със СОП искат да се чуят становищата, въпросите и предложенията им, въпреки че не са организирани в някаква форма на сдружеие?! Би могла все пак да ни кажеш, какво от предложенията, които направихте допълнително бе прието. Това със сигурност ще ни зарадва и е възможно да се опитаме, ако има желание и от твоя страна да сме по-активни и се включваме в инициативите на Алианса.

Констанца, дето се казва, ама всичко пуснах тук, всичко какво сме предлагали, приели са го, пак сме предлагали, пак са приели, или е останало неясно. По въпроса за становището от темата, аз също съм го подкрепила, както вероятно и всички останали от Алианса, то по никакъв начин не се разминава с нашето мнение. Просто ние преди това становище, същите неща, сме ги изпратили до МОМН, и се срещахме по същите теми, и текстовете бяха корегирани, пред нас. В крайна сметка, какво ще влезне в НС, ще видим целокупния български народ. Разчитаме, че ще е това, по което сме постигнали общо съгласие. То съвсем отделно, нито вие, нито ние сме открили Америка, щото и БХК, на кръглата маса поставиха същите проблеми, както и в становището си. Нищо странно няма, проблемите ги знаем до болка всички, и когато публикуваха проектозакона, всички съвсем логично, се хващаме за едни и същи неща, кой както свари и когато.

Ако искате, понеже днес пак пусках предложенията ни отново, щото така се наложи, законът е огромен, мейли за предложения и роптания валят всякакви...., та пак ще пусна какво съм пускала днес, което ми го поискаха от МОМН, за да се вземе предвид.

Държа, само да отбележа, че абсолютно на никого не дължа никакви обяснения, за абсолютно нищо, ако нещо не сте в час, просто отворете и прочетете Конституцията на РБългария, правата си като граждани и прочие. Това, че не се ползвате от тях, си е лично ваш проблем, не мой. За нищо и по никакъв начин не съм длъжна да се отчитам или обяснявам на когото и да било, аз защитавам личните си Конституционни права. Който не е в час с правата си, или го мързи да влезне в час, проблемът си е негов, не мой.


Чл. 126. (1) Ученик със специални образователни потребности, който има годишна оценка „слаб (2)” или „среща затруднение” по един или по няколко учебни предмета за съответния клас, не повтаря класа.
(2) За обучението на ученика по ал. 1 в следващия клас се разработват индивидуални учебни програми и по учебните предмети, по които има оценка „слаб (2)”.

Предложение за изцяло нов текст:

Чл. 126. (1) За ученици, които получават допълнителна образователна подкрепа съгласно държавния образователен стандарт за приобщаващо образование и имат оценка слаб (2) или среща затруднение по един или няколко учебни предмета, при обучението им в следващия клас се разработват индивидуални учебни програми по съответните учебните предмети.
   (2) Учениците по ал. 1 не повтарят класа, изключения се допускат само при препоръка на Екипа за личностно развитие, одобрена от РУО, придружена с план относно резултатите от обучението и индивидуалната учебна програма за ученика за следващата учебна година.
   (3) Родителят има право да подаде заявление до Екипа за личностно развитие или РУО, при желание ученика да повтаря класа.

Предлагаме в чл. 290 да има ясно разписан текст, от който да е ясно, че МОМН има отношение и отговорност за осигуряването на достъпна архитектурна среда, например това може да е чрез съвместни политики с МРРБ, както и с общините. Защото в момента всеки прехвърля отговорността на другия, а пък децата се носят на гръб по стълбите.

Чл. 290. (1) Средствата от държавния бюджет за подпомагане на равния достъп до образование и за подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя за държавните и общинските детски градини и училища, както и за центровете за подкрепа за личностно развитие.
(2) Субсидията по ал. 1 включва средства за:
1. ученически стипендии;
2. транспорт на деца и ученици;
3. учебници и учебни помагала;
4. целодневна организация на учебния ден и хранене;
5. дейности, свързани с общата подкрепа за личностно развитие;
6. дейности, свързани с допълнителната подкрепа за личностно развитие;
7. архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда;
 (Текстът е дословно от Концепцията)
7. дейности, свързани с ученическия отдих и спорт;
8. реализиране на училищни програми за превенция на ранното напускане на
училище;
9. други дейности, спомагащи за повишаване на обхвата и равния достъп до образование.

Към чл. 291, ал. 1, предлагаме още една т. 5:

Чл. 291. (1) Средствата за развитие на училищата и детските градини включват средствата, предоставени от държавния бюджет за:
1. основни ремонти и придобиване на дълготрайни активи;
2. подобряване на качеството на обучението;
3. развитие на педагогическите специалисти;
4. библиотечно-информационно осигуряване;
5. подготовка на учители и непедагогически служители от предучилищните и училищните институции, за прилагане приобщаващото образование.


Мотиви
За реализирането на приобщаващото образование в практиката, това е първото най-важно нещо. Добрите практики и примери в страната показват, че случването на ПО в истинския смисъл, се дължи основно на родител и обикновени педагози и директори, много често без никакви специални педагози да са взели участие или да са помогнали. Този екип от хора, не просто приобщават детето, но променят нагласите и отношението на цялата общност в училището си. Родителите, обикновените учители, директори и училищната общност като цяло, са същинските важни участници, специалните педагози са подкрепящи допълнително, ако е нужно, те не са задължителни на всяка цена за случването на ПО.


Чл. 109. ал.(6) Когато ученикът е настанен в болница извън населеното място, в което е училището му, индивидуалните учебни часове се организират от училище, определено след консултация с родителя от началника на съответното регионално управление на образованието, на чиято територия се намира болницата.

Чл. 111. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от VІІІ до ХІІ клас включително за:
………………

Предлагаме да се допусне изключение за случаите, когато ученикът е на лечение в чужбина, за период над 30 дни. В тези случаи формата да може да се прилага и за ученици от основното образование.

Мотиви:
А ако е в болница в чужбина, за месец и повече? Децата с тежки увреждания, често имат по една или две операции годишно в чужбина, която плюс предоперативния период, плюс рехабилитациите и т.н. след това, обикновено са около или повече от месец. Да се остави възможност (изключение) за тях да ползват дистанционна форма през този период, в противен случай изостават и губят много от учебния материал и процес. Вярно е, че и сега могат да го правят учителите, ако искат, но никога няма да го направят, ако не им се вмени като изискване. Още повече, след като просто могат да оставят детето на качествена оценка.


Чл. 125. (1) Ученик със специални образователни потребности, който се обучава по индивидуална учебна програма по един, няколко или всички учебни предмети и се оценява по тези предмети с качествен показател, не повтаря класа.

Предлагаме още една алианея:

(2) На учениците по ал. 1 се осигурява допълнителна подкрепа през ваканцията и следващата учебна година и се предоставя възможност за постигане на изискванията на учебните програми и оценяване с количествен показател.

Мотиви:
Целта не е да отглеждаме детето в училище, а да му осигурим равен достъп до подкрепа и възможности за развиване на способностите, която подкрепа му осигурява на практика равен достъп до завършване на средно образование, а оттам до продължаващо във висше учебно заведение.


Чл. 186. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:
1. работа с дете и ученик по конкретен случай;
2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна
рехабилитация, рехабилитация на говорно-комуникативните нарушения и рехабилитация на опорно-двигателния апарат;
3. осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, оборудване, дидактически материали, методики и специалисти;

Мотиви:
Съгласно Концепцията: 6.10. Държавна политика за развитието на детето: „Създаване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда за равнопоставен достъп до всички детски градини и училища, за пълноценното включване в образователния процес на децата и учениците със специални образователни потребности; развиват се индивидуалните им способности и потенциал с цел възможност за самостоятелна реализация и достоен живот.“

Последното предложение е това, което вече и ние не знаем към кой текст и къде да го предложим:

В индивидуалната оценка на учениците може да бъде определен и помощник учител. (аналог на помощник учителя в детската градина, непедагогическа дейност, възможно е и съвместяване с друга дейност).

Мотиви:
Ние не искаме втори учител с педагогическо образование, не считаме, че е нужен, ако часовете ресурсно подпомагане се определят според потребностите на детето. Т.е. ресурсния би трябвало да е наличен толкова, колкото е нужен, заедно с класния/учителя, това са двама педагози. За какво ни е трети педагог в класната стая, то децата няма да могат да се разминат от педагози? Нашето предложение е продиктувано от необходимостта да се осигури правото на родителя на труд и лична реализация. Това не е свързано с услугата Личен асистент, чиято цел е осигуряване на заетост. За много по-сериозен проблем става дума, родителят не е редно, само поради факта, че има дете с увреждания, да бъде ограничаван единствено до избора на професия Родител, т.е. ЛА, и то само защото в училището/градината няма осигурена достъпна архитектурна среда и ресурсен, толкова, колкото му е нужен на детето, и като цяло адекватна на потребностите подкрепяща среда.

„Национален алианс Усмихни се е мен“
Теодора Пиралкова

3.     Да се преразгледа терминът СОП, „специални образователни потребности“, в контекста на протичащите дискусии и преосмислянето му в цял свят към днешна дата, като смисъл, съдържание и пренасочването му от детето, към системата и специалистите. Насочен към детето, терминът СОП не е нищо повече от един белязващ го Етикет, накърняващ личността и достойнството му, както и правото му на равноправност в училищната общност сред своите връстници. Факт е, че единственото, което произвежда етикетът СОП, е сегрегация, отхвърляне и загуба на способност в цялото ни общество, да виждаме Детето и детските му потребности на първо място, а не второстепенни белези и характеристики.

Копирах това от страницата на Усмихни се с мен и подчертах не случайно някой думи! Като майка на дете посещавало масова д. градина и сега в масово училище мога да споделя че много от родителите приемат срамно,страшно или и аз не знам как това че детето им има нужда от специална помощи , учител или както и да го наречете ! Моя син от малък го водя при всякакви възможни специалисти , благодарение на това се развива отлично , но съм свидетел още от д. градина как учителите се опитват да убедят родител че детето му/ с много по лек дефицит/ има нужда от помощ , а той изобщо не споделя и приема тяхното становище! И само защото етикета СОП звучи страшно! При последния разговор с учителката на сина ми тя също ми сподели че имат в училище няколко деца , които имат нужда от ресурсно подпомагане, но родителите им не желаят изобщо и да чуят за такова! И си мисля че това е именно поради дълбоко насадения в обществото етикет за СОП !!! Искам да ви споделя , че дори и майка ми , която е пенсиониран учител и учи със сина ми всеки ден смята че заради ресусната учителка която има той децата в училище ще му се подиграват ! Интересно обаче, че платената форма на подпомагане на дете като частни уроци например, не се смята за унижаваща личността му, а е престижно дори   Интеграцията трябва да се случи в мозъците и душите на хората , не на хартия! Как  и аз не знам , може и да не сме дорасли още тази висша форма на приемане на различното!

Името какво би променило, включително и във възприятията на родителите?

Благодаря  за бързия и акуратен отговор на teo7777, към която се обръщам на “ти” заради историята за приятелските взаимодействия с майките от този форум в близкото или по-далечното минало. Това са наистина важни предложения, за които сигурно всички се надяваме да бъдат приети.

А сега ще кажа на г-жа Пиралкова, с която държа да съм на “Вие”. Тя може да се обръща както пожелае или изобщо да не се обръща лично към мен. В случая аз съм само една от майките, пишеща във форума. А тя е председател на алианс,  съществуващ, за да защищава правата на всички деца с увреждания и на техните родители, които са още по-големи страдалци, защото чувстват и осъзнават различното отношение на обществото към тях. Отношение в най-добрия случай съжалително, а по-често презрително и дори обвинително и агресивно, когато заявят конституционните си права. Защо г-жо председател добавяте и Вашия подчертан негативизъм и отрицание в отношението си към майките, участващи в тази дискусия? Или  алиансът счита за хора, заслужаващи внимание и информираност само  майките от 3-4 региони, където имате подразделения и които показват безпрекословност в отношенията си с Вас?

Извинявам се на останалите майки за това, че може би аз провокирах Вашата грубост. Но какво означава, когато председателят на алианс “Усмихни се с мен...” заявява на десетките майки от един от най-големите форуми на деца с увреждания, че не дължи на абсолютно никого никакви обяснения  и че защищава “личните си Конституционни права”? Ами г-жо Пиралкова, деца като нашите се раждат не само в семейства, които знаят какво и къде да четат. А със самото си създаване НПО на различните сегрегирани по някакъв признак групи от обществото са поели ангажимент към всеки член на тази група.

Благодаря за заключителните думи, които предполагам не са отправени лично към мен: “Който не е в час с правата си, или го мързи да влезе в час, проблемът си е негов, не мой.” Не малко от нас са в час, не ни мързи и щом проблемът си е наш, ще си го решаваме със силите и средствата, с които разполагаме.

Предлагам да прекратим размяната на любезности, за да не доставяме удоволствие на хора, които влизат само за това в нашия форум. Не отричам приноса и на алианса, и на фондацията за извоюване на придобивки за общността, но като член на тази общност не приемам да бъдем ругаани и считани за маса от дезинтересирани мързеливци, които не разбират какво е добро за децата им и не правят нищо за тях.

И така, предлагам Ви да поемем дълбоко дъх и да замълчим.

Нищо но е факт че има немалко родители отказващи да приемат факта че детето им се нуждае от помощ! А учителите нямат право без съгласие на родителя да оказват такава! Струва си да се помисли за тези не малко на брои деца , които страдат от нехайството на родителите си! / В училището на сина ми той е единствено дете с РУ ,но госпожата ми заяви че имат 3 деца които по преценка на учителите имат нужда от такъв , но родителите категорично отказват такава помощ /

След всичко написано на тази страница  за пореден път онемях
 

Не, защото не вярват в помощта, а по- скоро във вредата.
За съжаление голяма част са прави.
Заболявания които могат да се прикрият / особено такива на психическа основа / се прикриват и напълно ги разбирам.
Подкрепата е обикновено с посочване на вратата или мили усмивки до дето има какво да се вземе.

Мнението на различни родители с деца с различни увреждания трябва да се вземе предвид и да се обобщят тези мнения.
Не мисля, че е допустимо да налагаш мнение от определена категория деца и определена категория родители върху всички деца и всички родители.
Да очакваш, че всички ще те подкрепят в един закон и то за деца със СОП е просто доста наивно.
На всички е известно, че законите се правят за масовия случай и има до уточняващи неща.
Едни от тези неща са точно чл. засягащи децата със СОП.
Точно това трябва да отрази всички деца.
Аз бих го направила с приложение със заболяванията.
Не е възможно да искаме или в няколко страници да се включат всички деца с СОП, което на практика означава, че нито едно не е включено.
Това е равностойно все едно да ми предлагат лечение под диагноза СОП или деца с увреждания и хронични заболявания.
Не е възможно използване на еднакви методи на обучение при различните деца и това на практика ще остане без покритие, особено за малките населени места.
Няма и никой да го финансира, освен на хартия и средствата ще потънат в дълбока дупка.
Накрая от цялата работа ще стане, че кое дете може да учи в масово училище с огромна борба на родителите да го приемат, кое не може просто ще отпадне или ще ходи за присъствие за да се събират парите за него и да се отчита дейност. Резултатът за детето ще бъде най- малкото нулев, ако не и отрицателен.
Така поставени нещата превръщат децата ни в каса за събиране на пари.

Момичета, днес по радио "Хоризонт" имаше предаване с Жени Попова около 11 часа.Тя сподели, че ПУ не е редно да се закриват, защото децата с тежки увреждания няма как да се интегрират в масовите училища.

Като се прави един закон или продукт се гледат основните типове потребители как ще се чувстват. Според мен потребителите на този закон са 4 основни групи деца:

- деца с нормално IQ, но с логопедични или други проблеми
- деца с лека умствена изостаналост с или без други  заболявания
- деца с умерена умствена изостаналост с или без други  заболявания
- деца с тежка и деца с дълбока умствена изостаналост с или без други  заболявания

Първите две групи деца ще бъдат може би по-добре по новият закон. За това ще спомогне и закриването на помощните училища в сегашният им вид, където на много места голям процент от децата са с лека умствена недостатъчност и по-тежко увредените деца получават само отглеждане. Наличието на училища за деца с лека умствена изостаналост е предпоставка директорите с лека ръка да гонят част от децата към такива училища.

Но последните 2 групи - деца с умерена умствена изостаналост и проблеми с поведението, и деца с тежка и с дълбока умствена изостаналост e възможно да бъдат зле и пак забравени. Няма адекватни механизми в закона за осигураване на обучение на тези деца. Или ще трябват много години, докато се намери добрият начин.

Според мен трябва във всяка област да има по едно специално училище за деца с умерена и тежка умствена изостаналост. А вътре класове може да са разпределени на деца с аутизъм и други заболявания. А как ще се пътува до там?

И не знам дали може детето да живее в една община, а да ходи на училище в друга, ако няма подходящо училище или родителите не са доволни от специалната паралелка в масовото училище. Изглежда децата са като крепостни към общината или ще трябва да си сменят жителството.

Но да се надяваме, че по-умните от нас знаят как е най-добре. И сега е много зле. Ще следим.

+ другите заболявания или сензорни нарушения могат да са в доста голям диапазон и в двете посоки.
Разстоянията в провинцията са огромни, така, че тези деца не могат да бъдат транспортирани или ще бъде трудно в рамките на деня. Такива деца не могат да се разкарват и без придружител, който нови отговорност и при това на определена бройка са задължително двама. Трябва да има и медицинско лице.
Няма община която да поеме външни деца и то със СОП, ако не се финансира централно или за това трябва да плаща другата община, което излиза по- скъпо.

Помощните у-ща могат да се преименуват в специални (щом за някой е обида). Сградите с добри условия и работещи екипи могат да се оставят и да се запълнят пропуските (ако има такива). Некомпетентния персонал може да се махне, негодната база няма да се употребява или ще се подобри. Ще се въведе по-строг контрол, както стана с комисиите, усложниха приема на деца със СОП за да няма неправомерен прием на здрави деца по социални причини.  Има варианти само трябва да се търсят  .

Не знам дали Жени Попова чете темата ни, но е полезно да научим как в Канада се обучават децата, които живеят на разстояние 70-100 и повече км. от най-близкото специално училище. На пансион ли спят или пътуват всеки ден?

tanq_ludoto, за сегашните помощни училища - изглежда има нормативен документ, който урежда, че в помощните училища се обучават деца с лека степен на умствена недостатъчност. За това сега на сайтовете на повечето помощни училища пише "приемаме деца с лека, умерена и тежка умствена недостатъчност" . Трябва този документ да се промени и лека степен да се заличи от него. Защото това е причината много учители да гонят децата с лека степен на умствена недостатъчност към помощните училища и да отказват да работят с тях. Според мен не е въпрос на по-прецизен контрол, а е дадено това право.

И ако децата с лека степен на умствена изостаналост не са в ПУ, то ПУ само ще върви към закриване. Като гледах по сайтовете около 70-80% от децата са с лека степен. Като остават 20-30 деца в едно училище, вече трябва сериозна реорганизация. Друг недостатък много от сегашните помощни училища са в селата и там няма никакви специалисти. Тези училища трябва да са в областните градове. Не знам дали си търсила в интернет, но поне 20 ПУ са в селата. Защо да се запазват, дали дават добра грижа за най-увредените деца.

От друга страна аз мисля ,че децата ще се чувстват най-добре в малки училища, най-много по 2 паралелки, всяка с 6 или 8 деца във випуск. Такива големи училища както са сега специалните училища в София не знам дали са най-добрият вариант.