Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

По случай 2 Април- Световният ден за информираност за аутизма, Фондация "Стъпка за невидимите деца на България", Сдружение "Тацитус" и Асоциацията на ресурсните учители в България, обединени във Фонд за терапии, с подкрепата на CAPELLA PLAY организират "Свободни часове за деца с разстройство от аутистичния спектър" от 14.00 до 17.00 на 2 Април 2012 г. в детски клубове CAPELLA PLAY.

Към благородната инициатива се присъединяват ресурсниите учители от цялата страна, като в София и Варна ще са до децата в детски клубове CAPELLA PLAY, а в останалите градове ще организират мероприятия в Ресурсните центрове.

Присъединяват се и логопедите от Държавен логопедичен център и студенти от СУ "Климент Охридски" и преподаватели, които ще подкрепят децата със занимания, през което време родителите да отдъхнат и вземат глътка въздух.
Най- хубавото е, че в детските клубове ще има и много деца без проблеми в развитието..и че все повече разликата става като цвета на очите- просто едните са различни...!:)

Ще се раздават тениски и балони с логото на тази годишната предстояща Кампания за аутизма "Време е да научим за аутизма!"


На 1 и на 2 Април, във връзка със 2 Април- Световният ден за информираност за аутизма, Фондация "Стъпка за невидимите деца на България", Сдружение "Тацитус" и Асоциацията на ресурсните учители в България, обединени във Фонд за терапии, организират и концерти и събитие- изненада в София и Варна, за което ще обявим допълнително, с което за първи път България ще стане част от Световна инициатива за информираност за аутизма с огрмна обществнеа значимост и отзвук!

Контакти за записвания за София и Варна до 28 Март 2012 г. ( за да планираме броя на специалистите, кетъринга и напитките за децата):

CAPELLA PLAY SOFIA
The MALL, бул. Цариградско шосе 115з, ет. 2
телефон за информация: 0885 121 100
e-mail: sofia@capellaplay.bg   
мейл за записвания


CAPELLA PLAY VARNA
MALL VARNA, бул. Владислав Варненчик 186, ет. 2
телефон за информация: 052 57 87 07, 0885 33 60 90
e-mail: capella_varna@capellaplay.bg   
мейл за записвания

Аз също смятам, че трябва да има много промени. Но не и като се тегли чертата на всички, защото наистина има изключения. Смятам и, че има деца с лека умствена изостаналост, които са интегрирани успешно в масовите у-ща, има и такива, които отиват в масово у-ще и се връщат в помощното, защото там се чувстват безкрайно зле (познавам такива деца и ми е мъчно за тях). С тях какво ще се прави? Кой ще седне да им обясни, че така е за добро?  Има всякакви хора навсякъде, но със закон не може да си мислим, че някой ще приеме децата ни като част от общата картинка. На хартия нещата изглеждат много различно отколкото на практика. Докато има деца с тежки увреждания е нормално да има и специални у-ща, тоест едва ли ще вървят към самозакриване. 
Не съм запозната със статистиката за тези 70-80%, но ми се струва много, но пък ако се говори за ромско население може.  Трябва да се отиде във всяко едно у-ще (което аз не съм правила) и на място да се види, говори с родители (ако има такива) и да се прецени. Негодните места трябва да се закрият, спор няма. За добра грижа мога да кажа само, ако съм видяла всичко останало ще е наизуст, а аз не искам да го правя.
Ако селото е на 20 км. от града кой ще взима от едното място до другото? На практика всичко опира до парите и добрата воля.
За София-за нашето у-ще мога да кажа, че за деца ни е по-добрият вариант. Защото децата си харесват обстановката и екипа. Материалната база също е може би по-добра от някои масови у-ща.
Също така си мисля, че не обществото ни не е дорасло да бъде с децата ни, а родителите не учат децата си да са толерантни. Това го заявявам, като родител на дете със СОП и дете във норма. Виждам как мисли малката ми дъщеря и как мислят съучениците и. Това са деца, чиито родители според мен не са си свършили работата. Това е основния проблем, всичко тръгва от семейството.

СТАНОВИЩЕ
на Национална Асоциация на Ресурсните Учители относно общественото обсъждане на проект на Закон за предучилищно и училищно образование
http://www.narubg.org/Position/view/4

Вени, ще дораснем, уверявам те, хората го имаме, готови сме, обикновените хора. Тия, които пречат, са печелещите от "специалните" и уязвимите. Няма по-издоявани социални групи, от най-уязвимите, последните са златна мина. Особено децата. Случва се, защото нас ни няма, нас родителите, просто ни няма. Някой друг решава вместо нас, всичко за децата ни. Няма да е безкрайно всичко това, рано или късно все някой ще успее да го промени.

Тия хора идея си нямат що е приобщаващо образование. „Специалното образование“ е антипод на приобщаващото. Те хем били националните деятели на приобщаването,  хем били международните представители на „специалното образование“.  Последното е това, което пречи случването на приобщаващото образование.
НМД какво да правят и те, освен да се сучат и гънат като червеи, при положение, че в „неправителствената“ си организация си вкараха Троянски кон, асоциация на отявлени държавни служители. Подобен абсурдистан, само в Бг може да се случва, че и някой да му се връзва. Същият сме го гледали с гражданинът Гоце и АБВ-то му. Държавни служители регистрират НПО, с цел защита на граждански интереси, в случая с НАРУ, не стига това, ами и се натрисат в още по-голямо обединение, от доставчици на услуги, последните обаче поне са в НПО сектора, а НАРУ са в държавния обслужващ такъв, към министъра на МОМН. Абе подобна веселба само в Бг е възможна, единствения й аналог като простотия е, КЪНЧО.

Таня тук освен специализирани училища има и специализирани класове към масовите училища. Ако не към всяко училище то със сигурност в поне едно училище в близост 15 км ще има такъв клас. Такъв специализиран клас най-често обслужва 5 деца на възраст 6-12 години и освен основната учителка има и 2ма програмни асистента. Тук говоря за нормално населените райони а не за местата където има само по едно училище в радиус от стотици километри. Там не знам как е решен въпросът но със сигурност дете със Специални нужди има право и най-вероятно посещава близкото масово училище с помощта на програмен асистент.

Места предлагащи учебни занимания и в същото време където децата пренощуват са най-често болнични заведения където всъщност има училища и създадени учебни програми най-вече заради това че на достатъчен брой деца с тежка симптоматика примерно се налага да прекарват една доста голяма част от времето си в болницата.

Примерно едно наше дете (на 11 години което до момента успешно посещаваше нашето училище и дори беше частично интегрирано) в последните 4 месеца прекарва само в болницата (дори не си е ходило у дома за празниците) защото отказва да се храни и много тежко се самонаранява. Обаче училището му и терапиите не са спрени дори напротив всичко е засилено за да се помогне на детето и семейството да преодолеят кризата.

Ех те ми обещаха че ще ми кажат предварително кога ще се излъчи за да слушам и да видя какво са си харесали от цялото интервю! 

Сега само мога да гадая дали са пуснали всичко коректно или са редактирали материала!
Дали има някъде от където мога да го изслушам този материал?
Благодаря предварително ако някой знае и ми отговори!

Жени, благодаря ти за отговора!


Аз вчера си мислех по въпроса и стигнах до извода, че тези паралелки предвидени по новият закон са много полезни точно за малките градове. И в моите представи те изглеждаха както ги е описала Жени. Те дават още един шанс на родителите. Вчера гледах на картата градовете Оряхово, Враца и Монтана. Ако за областта има специално училище в областният град Монатна, това е над 100 км. разстояние до Оряхово, ако има специално училище в бившият окръжен крад Враца разстоянието е около 70 км. Не е възможно да се пътува всеки ден. И решението е такава паралелка, като описаната от Жени. И децата ще бъдат по-добре отколкото в къщи, а и ще ги занимават. Известно е, че във всяко област здравеопазване, образование в големите градове се получава по-добра грижа и е избор на родителите къде ще живеят.

tanq_ludoto, и аз си мислех, че родителите на някои деца с лека умствена недостатъчност ще пожелаят да са в специални училища, или може децата да имат съпътстващи проблеми и да е по-добре там. Както и е възможно едно дете с умерена изостанолост, без проблеми в поведението, да се впише в масов клас.
Но правото трябва да е от масовото към помощното - децата с лека умствена недостатъчност се приемат в масово училище, ако детето не се справя се пише доклад, той минава през Управлението и тогава се дава разрешение, детето да е в специално училище. И да има контрол, защо едно масово училище не се справя с дете с лека умствена недостатъчност.

Според мен трябва помощните училища да работят в тази посока имат 5 годишен срок - да занят, че децата, които са с лека умствена изостаналост при тях ще трябва да ги обучават по масова програма след 5 години и да приемат и деца без проблеми. И мисля, че в големите градове, в сегашните помощни училища има хора, които ще ги развиват дори и под формата на част от масово или под друга форма след време. Ако общината е преценила, че има нужда от пансиони за жителите от общността, ще намери начин да ги финансира. Но личното ми мнение е доста резервирано към пансионите.

Моето мнение за пансиони е не само резервирано, но напълно отрицателно, особено за деца от аутистичния спектър и то не вербални.
За паралелка към масово училище може да се помисли, но при нея трябва да са спазени известни условия, както и спомена Жени.

Жени,

Много се радвам, че си тук!

До кога си в бг?

На 2 април ще бъдеш ли тук? Ще можеш ли да си с нас?

И аз го търся, но за сега без успех.

Не споря, че има проблем и в някои помощни у-ща, но има голям проблем с родители на деца, които не искат да ги пуснат в масово у-ще. Мое мнение е, че с един закон няма да си променят мисленето. А ако някой смята, че оставяйки ги без избор те ще го направят съм съгласна. НО има деца, който ще пострадат и родители, които всъщност няма да имат избор освен да се приберат в къщи с децата си и всъщност ще се постигне обратен ефект за тях, а именно Сегрегация!
За  пансионите - имам двупосочно мнение, защото съм разговаряла с родители, които нямат друг избор. А имам и познат, който е отраснал по такива институции.  Може и с тях да се поговори.

Не е правилно да се гледат само едната крайност и другата, защото има и деца по средата. А ако тези деца са прежалени за общото благо е Неправилно и Неморално. Но пък в такъв случай е редно да се каже не родителите, че техните деца са ПРИЕМЛИВАТА жертва.

Mного, ама много внимавайте със залитането по чуждите практики. Уверявам ви, отстрани вероятно много цъфнали и вързали може да ви изглеждат, но са много далеч от тази ви представа. Няма нищо по-опасно за децата ни, от сляпото залитане и копиране на чужди практики. Дори, голяма част от настоящите ни проблеми се дължат именно на "хартиенето" ни копиране на чужди практики, колкото за пред ЕС, на хартия да сме "хармонизирани".

Kezaja аз всъщност не съм в БГ. Журналистката от БНР следи според мен вашите теми и видяла писмото което ви изпратих преди година. Там съм споменала името на училището в кото работя и тя намерила координати и ме потърси направо на работа. Дадох й моя телефон и по-късно тя ми се обади и направихме интервюто по телефона.

Нищо повече не казах от това което писах в писмото към вас (журналистката ме питаше основно въпроси по него). Даже казах много по-малко неща и нищо което вие вече да не сте взели под внимание. 

Желая ви успех за инициативата!

Вие родителите правите изключително много!   

И тук всъщност родителите са силно ангажирани към всякакви инициативи и са основен двигател за всичко случващо се с техните деца (много често те са инициатори на важни промени в системата на образованието или в учебния план на техните деца) В нашето училище примерно ходенето на плуване и ходенето на кънки веднъж в седмицата е изискано от родителите. Влязло е в програмата след гласуване от училищното ръководство в което равностойно членуват всички родители на нашите деца.