Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

За това за съжаление съм сигурна.
Една майка в US, описваше тяхната социална с-ма. Детето й все още не ходи на училище. Със смесен брак са.
Прехвърлянето на практики не съобразени с нашите социални условия и традиции е крайно вредно. Положителният опит трябва да се преработи, за да има ефект.

аз съм записала моето дете хиперактивно аутистче със 30 думи в речника си и никакви училищни умения в масово училище но индивидуално обучение като единствена възможност за него ..... тоест с няколко думи от масова детска градина той от наесен си остава в къщи .... индивидуалната ф..орма е неприсъствена .... помощното училище като вариант е винаги възможно но сега в нашето имало 19 дечица ... и  дори работещите в него не знаят какво ще стане ......... като нищо ще му хлопнат кепенците ....и тези които пишат законите те вероятно не са и виждали такива деца и съвсем не им е ясно че просто някой не могат да се интегрират..... а и за тези които могат ако знаете учителите в масовите училища как роптаят .... как всички им съчувстват че при тях ще има дете такова и такова ....а децат не са подготвени да бъдат с едно различно дете .... и ние родителите на различните свикваме да с подвикване "ку ку " със жестове наподобяващи завиване на крушка .....мен ме обиждат незнам вас ....

Днес се заех да допълня писмото, което качихме на стената на министъра на образованието с направените от мамите предложения. Прекъснах, за да изчета Работна група “Образование”. Прочетох всичко от първата до последната дума . Много неща, да не кажа всичко ми хареса и се запитах “Защо споделянето от страна на Т.Пиралкова и В.Цолова по проекта за новия закон свършва през декември 2010, малко след като Т.П. е включена експертния съвет към МОМН за създаване на Концепция за закона и когато вероятно са сформирани работните групи?” Поправете ме, ако съм пропуснала продължило някъде обсъжданеНе можеше ли обсъждането да продължи, ако не толкова активно, то поне периодично? Нещата можеше да бъдат по-различни. Двете НПО можеха да получат по-силна подкрепа от нас, нямаше да си разменяме остри думи и може би нямаше да ни се налага да пишем наше становище.

Но минало, свършено. Дай Баже да е по-различно вбъдеще.

Пускам ви един линк, който взех от тази тема. Аз лично съм пропуснала тази заявка от страна на г-н Министъра, направена толкова отдавна. http://mediapool.bg/show/?storyid=164615&srcpos=7

Жени,
 

Имам толкова въпроси..

помислих, че си тук!

В България за трета поредна година ще отразим 2 Април- Световният ден за информираност за аутизма само с майчиния си един ентусиазъм и милионите жестове, които получаваме от хората, когато получат информация от нас..

Тази година включваме и Варна, Пловдив и Враца..

Какво се прави при вас?

Ще ни съпортваш ли за първото училище, което ни предстои да направим.., може и онлайн, разбира се.., адни ме , моля те в скайпа vladislava18 и ще можеш ли да се включваш онлайн в срещите при разработката на концепцията му?

Жени,
Ти и Любчето ми помогнахте да видя и "другия свят" на аутизма!

Това е моята тема и съм информирана, но когато Любчето ми разказа точно как преминава денят й с детето и когато после ти ни изпрати писмото и прочетох каква точно грижа би могла да му се предостави, ми "светна" синята лампичка и осъзнах, че спектъра не започва и не свършва с моето дете!

Благодаря ти!
 

Някой, ако не е чел за Милтън Фридман и държавното финансиране на частни у-ща ще ви покажа за какво става въпрос! Началото е в далечната 1955 год.

„Повечето училища в Ню Орлиънс са руини, както и домовете на децата, които ги посещаваха. Това е трагедия. Това също е нова възможност.”

Годината е 2005-а. Ураганът Катрина току-що е връхлетял американския щат Луизиана. Ню Орлиънс е под вода.

Трагедията за едни обаче е възможност за други, както забелязва Нобеловият лауреат по икономика Милтън Фридман. Другите са частните предприемачи, които пристигат в града, съзирайки златния шанс да участват в неговото възстановяване.

По онова време Фридман е на 93, но все още има сили да експериментира. Идеята му е следната: вместо отпускането на милиарди долари за обновяване на училищната система в опустошения щат, правителството да даде на семействата ваучери, които да използват в частни институции.

„В остър контраст с ледниковата скорост, с която бяха поправяни дигите и електрическата мрежа – пише канадската разследваща журналистка Наоми Клайн в книгата си „Шоковата доктрина – възходът на капитализма на бедствията” (2007) – аукционирането на училищата се случва с военна скорост и прецизност.”

След 19 месеца обществената образователна система е напълно приватизирана, но междувременно Фридман умира и не може да се порадва на осъществената си идея.

Което си има и добрите страни, защото поводи за радост липсват.

Оказва се, че за година и половина много ученици отпадат поради бедност, тъй като ваучерите не могат да покрият таксите им за образование. Обществени училища обаче няма, т.е. децата са лишени от възможност дори за мизерно обучение в гетата, което води до още по-сериозна сегрегация.

Всъщност идеята на Фридман за образователните ваучери датира още от 1955 г., а прилагането й в повечето случаи не постига шумно анонсирания на теория успех.

За пръв път той има шанса да изпита своята доктрина в реална икономика след преврата на ген. Аугусто Пиночет в Чили.

През 1975 г. Фридман отива в Сантяго и апелира за „шокова терапия” – тотална приватизация и драстично орязване на държавните разходи, включително в образователната система.

Пиночет приема съветите, но през 1982 г. чилийската икономика се срива. Дългът нараства експлозивно, стига се до хиперинфлация, безработицата надхвърля 30%, а половината от чилийците не могат да си позволяват да посещават училище.

Всичко това принуждава Пиночет да направи радикална корекция на поетия курс, като национализира голяма част от финансовите къщи, които са изкупували активите на държавата с пари от кредити, генерирайки дълг в размер на 14 млрд. долара. Така десет години след шоковата терапия настъпва период на стабилен растеж, но цената, която междувременно плащат големи слоеве от населението, е повече от драматична: до 1988 г., когато икономиката се стабилизира, 45% от чилийците попадат под прага на бедността и са почти неграмотни. Същият ефект се наблюдава в Аржентина, Боливия, Уругвай и други латиноамерикански страни, където Чикагската икономическа доктрина на Фридмън успява да експериментира на практика.

Дори в развита икономика, каквато е британската, въведената за кратко от Маргарет Тачър ваучерна система в училищата се проваля с гръм и трясък. Рекламирана като опит за финансово облекчен достъп до по-качествено образование, реформата постига точно обратния ефект. Освен, че допълнителният разход натоварва държавния бюджет, частните институции с традиции не само не намаляват таксите, а издигат допълнителни финансови бариери, за да ограничат наплива на „сноби”. Отнасят го бедните заради тихомълком намалената издръжка на обществените училища, което съвсем естествено предизвиква социално напрежение.

Тачър се отказва от ваучерната система, но не и Фридман. В статията си „Обществените училища: да ги направим частни” (1995 г.) той доразвива идеята си така:

„Ваучерите могат да насърчат бърза приватизация, само ако създадат голямо търсене на частни училища, което да породи реални стимули за предприемачите да навлязат в отрасъла. Това изисква, първо, ваучерът да бъде универсален, на разположение на всички, имащи правото да изпратят децата си в държавните училища. И второ, ваучерът, въпреки че ще е по-малък от това, което правителството харчи за един ученик, да бъде достатъчно голям, за да покрие разходите на частно печелившо училище, предлагащо висококачествено образование.”

Разглеждайки образованието преди всичко като „отрасъл”, който подлежи на пазарна регулация, Фридман очевидно е загрижен много повече за предприемачите, отколкото за потребителите. Той освен това изхожда от предпоставката, че частното е по-добро от общественото, като свежда ролята на държавата единствено до тази на донор.

Предложението му на пръв поглед изглежда изкусително: парите, които държавата е длъжна да отделя за образованието на всяко дете, следват детето без значение какъв тип учебно заведение изберат родителите му. Частните училища и детски градини получават единния разходен стандарт за ученик и автоматично намаляват таксите. Това съответно води до по-голям избор, а всяко състезание, както знаем, повишава качеството.

Така е на теория, но на практика се получава същото, както в Ню Орлиънс, Чили и Великобритания.

През 2008 г. например Естония се отказва от системата на финансиране по единни стандарти, защото тя убива малките училища в селските райони (Боян Захариев, сп. Foreign Policy, 2011 г.). Навсякъде, където са правени опити за чисто финансова реформа на образованието под една или друга версия на мотото ”парите следват ученика” – пише Захариев, който е експерт по публични политики, съществуващите дисбаланси във финансирането не са били коригирани, а в някои случаи дори са били усилени. От това страдат преди всичко училищата в малките градове и селата.

Дори емблематичният пример за успешно прилагане на идеи, близки до ваучерната система – Швеция, дава дефекти: след първоначалния ентусиазъм се забелязва сериозен спад в резултатите на учениците по четене и математика в сравнителни международни изследвания.

Адептите на Милтъновата доктрина обаче са като адвентистите от седмия ден – те вярват неотклонно на теорията за Второто пришествие, въпреки че практиката ги оборва. В сайтовете на българските неолиберални тинк танкове ще срещнете десетки позовавания именно на шведския модел, само че без споменаване на дефектите.

„През 1993 г. Швеция въвежда ваучерите в образованието. Ученикът получава определена сума, с която избира училище – сред общинските и частните – пише да речем в сайта на Института за пазарна икономика. Там се твърди още, че десет години след реформата броят на децата, избрали частните училища, се увеличава с 400%, като качеството на образованието в общинските училища също нараства значително поради конкуренцията в страната.

Освен, че успехът е силно преувеличен, тук не е предложено и обяснение защо повишеното качество в по-евтиното общинско училище не води и до увеличаване на неговото търсене. Старателно се избягва и примерът с друга скандинавска страна – Финландия, където учениците излязоха няколко поредни години на първо място в тестовете на PISA, въпреки че там няма нито едно частно училище.

Поклонниците на „единните стандарти” пропускат още нещо:

Първо, срещу отпускането на еднаква сума за годишната издръжка на дете, всяка държава предявява ясни претенции към т.нар. частници. В Швейцария такова е регламентираното участие на общините в управлението на училищата, а в Дания таксата не може да превишава държавния ваучер.

Второ, и по същество най-важното – искреното намерение за промяна в качеството се оглежда в отделения за образование процент от брутния вътрешен продукт. В България той е 3.4% на фона на около 5% средно за Европа. В Дания този процент е 7,2%, а във Финландия, Норвегия и Швеция – страните с най-добри образователни постижения – 6.1%.

Тези показатели не са скучна статистика. Те говорят за отношение към образованието.

Това отношение не зависи от логиката на пазара, защото в него има преди всичко история и етос, традиции и морал, „бит и душевност”. Пряко свързано е с мястото, което заема образованието в ценностната система на едно общество.

Фактът, че у нас то се пада някъде доста назад, не се нуждае от друго доказателство, освен мизерните 3.4% от БВП. И доколкото изглежда твърде съмнително, че процентът, особено по време на криза, ще бъде рязко увеличен, прокараната в новия училищен законопроект идея за държавно финансиране на частните училища и детски градини буди меко казано недоумение.

Ако средният стандарт за издръжката на един ученик е 1200 лева на година, това ще натовари допълнително бюджета с около десет милиона. В същото време нищо не гарантира, че частните училища ще станат по-достъпни, като намалят таксите (засега има само голи обещания в тази посока).

Десетте милиона обаче все трябва да бъдат взети отнякъде и най-логично е това да стане за сметка на обществените училища.

„Лишени от достатъчно деца и средства, нови и нови училища ще се закриват или по-вероятно ще се дават на частниците на безценица. Това са процеси, които родната бюрокрация не е в състояние да управлява”, писа публицистът Валери Найденов, забелязвайки още, че „училищната приватизация ще предизвика радикални социални промени, защото децата на по-заможните българи изобщо няма да имат контакти с обикновените деца.”

Прогнозата може да изглежда попресилена, но пък реверансът към частните образователни институции чрез пряко копиране на Фридмановите теории е повече от очевиден. И сега неравнопоставеността между децата в големите и по-малките градове се забелязва в плачевните резултати от годишните матури, та какво остава, когато бедните училища станат още по-бедни…

Пробутването на аргумента, че родителите на частните ученици също плащат данъци, е отблъскваща демагогия, защото по тази логика и хората, които карат частните си автомобили, вместо да ползват обществения транспорт,  трябва да бъдат компенсирани от държавата. Такава компенсация се дължи и на онези, които си наемат охранителна фирма, тъй като не изпитват кой знае какво доверие към МВР.

Проблем има и около обстоятелството, че срещу държавната подкрепа частните училища не поемат никакви конкретни ангажименти. Твърдението, че те предлагат по-добро образование изобщо не е достатъчно, камо ли вярно (познавам момче, което в девети клас още срича, но срещу басноловната такса, която плаща неговият баща, завършването на средното му образование е гарантирано), а обещанието, че ще ревизират таксите, не звучи достоверно.

Но докато нищо не предвижда сигурен наплив към „елитните” училища, то разслоението на образованието според материалното благосъстояние е на път да продължи под пълна пара. При това с любезното съдействие на държавата, която в случая не просто саботира най-нуждаещите се, а налива обществен ресурс в ямата на несправедливостта.

Дали става дума за добре планирано социално инженерство е спорно. Факт е обаче, че вместо да спасява закъсалите публични училища, днес държавата е загрижена за съдбините на частните предприемачи в „отрасъла”. И не толкова, защото лобира за тях, а вероятно опитвайки да се разтовари от функцията си на основен доставчик на услугата „знание”, прехвърляйки я на чужд гръб. Ефектът обаче е еднакъв – пак го отнасят социално слабите…

Забелязвайки, че „шоковата терапия” много често означава тъкмо терапия за богатите и шок за бедните, Наоми Клайн, която цитирах в началото, казва нещо важно:

„Навсякъде, където радикалният капитализъм, проповядван от Фридман, е имал шанса да бъде приложен на практика, се получава драстичен разнобой по имуществен ценз. Никъде това не се осъществява толкова брутално и с такива фатални последици, както в образованието, и с риск да прозвучи сиромахомилски и дори невъзпитано, ще обобщя с една култова реплика от комедията „История на света” на Мел Брукс: „Бедните да го духат!”

Определени хора много сериозно лобират за финансиране на частното образование. Но, ако потърсят инфо  в далечното минало (може и да са го направили не зная) може пък да се замислят!

Защо не се преместим в спектъра и да поговорим.
Видях, че сте обсъждали темата, но ми се струва, че нещата се поглеждат доста едностранно.
В тази тема прочетох доста безпокойства на майки и трябва да кажа, че съм съгласна, че нашите деца / повечето/ няма да могат да се интегрират или " приобщят".
Не виждам и как ще стане. Има реална възможност децата да останат извън/ дори сегашните/ нормативи.

констанца, радвам се, че си си направила труда да прочетеш форумската история. Ето всичко започна около тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=429100.0;all , когато благорадение на активността на доста майки от форума се организира срещата с премиера. И за това сме очаквали, че това са организациите на майките от този форум.
Леко обидно е да чуеш "аз няма да ви се отчитам", а ние сме искали да ни информират. И на мен ми направи впечатление мълчанието след 2010 година. И когато в края на 2011 година започнахме да питаме какво става, защо се прави това и това ни се отговаряше с пренебрежение.
Но направеното не може да се върне назад и явно идва нов етап, когато организациите работят за частните си интереси.

А и най-вероятно за направата на закона всички дават предложения и някой друг съшива закона. Например чл. 191 за увеличеният брой деца в паралелка, според мен е дело на помощните училища. И това е доста опасен член . Защото ще сложат 12-14 деца с лека умствена изостаналост и така ще си ги обучават както до сега в помощното.
И това ще рефлектира пак върху децата, които искат да са в обикновенни масови класове, ще ги препащат в училището, наследник на помощното, в което се обучават по 12-14 деца с лека умствена. За това софийските директорки на ПУ успокояват, че нищо няма да се промени, само името.
Според мен трябва да има лимит, колко деца със заболявания могат да бъдат в един клас - може би 6 деца. И нали имаше норматив за по-малко деца в класа, ако има 3 деца със СОП, това не го видях никъде?

Да, сегашният закон дава много права за направа на частни училища - няма никакъв проблем нормативно да се организира едно частно училище за деца с проблеми, просто ще се нарича нормално училище, а ще се обучават в класовете му по 10-12 деца със заболявания. Което мисля ,че не добре, защото ще се разчуе в обществото, че има нормални училища за деца със заболявания и учителите ще подгонват децата натам.
Не е лошо да има частни училища, в който да се обучават до 3 деца със заболяване, по изключение до 5 или 6 деца в клас, но така сложено безкрайно много не е добре.

TanyaMG би ли казала от къде черпиш информация кой е участвал в работната група по проектозакона? Защото това, което твърдиш няма общо с действителността.  И как си представяш децата на хора, които живеят с 200-500 лв на месец в най-добрия случай да си пращат децата в частно у-ще?

Спектърът не започва и не завършва с ничие дете. Както пише в сайта си една умна и имаща професионален опит с аутистични хора дама от САЩ “когато познаваш един аутист, това значи, че познаваш един аутист”.

А на мен откровено казано ми писна да слушам на кого, кога, каква лампичка му светнала. Дано, когато се сбъднат благородните въжделенията  на В.Цолова и М.Ламбовски, целият спектър не се разтресе от ток с високо напрежение. Защото, когато няма държавно специализирано училище за аутистични деца и законът не прави разлика между ниско- и високофункциониращи, всички, които не пасват на вижданията за гладко протичане на учебния процес, ще бъдат изстреляни към частното училище. Ама, че нямали всички родителите пари да плащат за това, което не покрива държавата! Да работят и да имат! Който няма, това си е негов проблем! И какво е това да си личен асистент? Това било, за да се създава работа за безработните. Това може да го заяви само човек, който си няма халхабер от “интеракцията” с аутистични деца, както често се изразява една дама в итервютата си.

Мами, вие “съпортвате ли” създаването на частно училище за деца от аутистичния център?

Аз пари за частни у-ща НЯМАМ!

Ще ме приберат в къщи. Поне ще има за какво да ми дрънкат глупости от рода, че съм си крила детето и не съм го интегрирала. Ама и тогава ще ми излязат с пунта на глухия.

tanq_ludoto, ти ме разсмя  , аз така предполагам от написаното в темата, ти от къде знаеш, че това няма нищо общо с действителността.
Тео каза, че са водили борба за всеки член, и че има и други хора, които са правили предложения. А за  предложенията им и сега, че не знае кои са приети.
Не си мисли, че 3 майки са напарвили закона.

За частното училище, то няма да се плаща от родителите, за това се търсят вариантите като от Канада. Субсидията за нормалното училище + субсидията за дете със заболяване, т.е 1300 лв. + над 2400 лв., плюс държавна сграда без наем, плюс участия в проекти, може да се направи едно заведение наречено училище. Ако се води частно,  ще има малка такса за доплащане от родителите. Може от спонсорства да е без такса за най-бедните, като още една мярка на милосърдие.

Проблема не е в парите, а в голямата реклама, която ще доведе до известност и до гонене на децата към специалното училище.

Аз нямам дете с аутизъм и за сега предпочитам да не давам категорично мнение. Знам, че има  тежки деца и според мен е по-добре да се направи добро място, като организация подобно на 112 градина. На сайта й пише, че работят предимно с деца от аутистичният спектър. Но ето нормална градина с 2 специални паралелки.

Въобще за финансиране на частното образование съм против. Ето вижда се от линка на Констанца, че преди 2 години децата са били 7500 , сега ги обявяват 9000, всяка година ще нарастват и ще се източва бюджета.
От друга страна дъщеря ми стана Човек в малка частна градина, така че не мога да не оценя предимствата. Но считам, че човек тръгнал към частното винаги ще намери 1300 лева отгоре, а  да се развива добре държавното, защото не се знае до кога човек ще може да плаща. Но съвремените молове ще се казват частни училища и не знам как можем да го спрем.

TanyaMG аз не се смея, за съжаление. За мен нещата са много сериозни, защото не чета по сайтове, а ходя и говоря с хората и мога да ти кажа, че нещата, които Т. Пиралкова говори са лъжа! Знам кои са участвали в работните групи и разбрах какви са! Но все още не мога да разбера какъв е интереса на Пиралкова от цялата работа! На В. Цолова благодарение на теб разбрах, за което  съмт и признателна. Сега ще кажа и на майките от 6-то ПУ (чиято сграда ще вземе г-жа Цолова) какво точно ще им се случи! Директорката на 6-то ПУ е била тази, която е успокоявала  майките (не директори). Предсатвители на Помощни у-ща в работните групи е имало само 1 и той е същата тази Директорка. Другите не са били  поканени.
Приеми тази информация от "кухнята"!
Дано накрая си направите правилните изводи!