Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Използвам този цитат , защото наистина детето ми не е аутист и може би нямам право да давам мнения, но се придържам изцяло към това на Снежа! Смятам че в новия закон трябва да се акцентира именно върху това ! Аз лично мисля че няма необучаеми деца, има слаби преподаватели!


Относно чл. 193- и на мен ми е чудно как ще се сформират? Да предположим че детето започва в масово училище и се преценява в учебния процес че трябва да мине в отделна паралелка - то заради него ли ще се сформира ??? Едва ли в това училище в този випуск ще има друго дете със същия проблем / да речем че е глухо например / че да ги отделят - а и това си е вид сегрегация! Ако пък съберат деца с различни проблеми - резултата ще е повече от отчайващ! Така че това изобщо не ми се вижда как ще стане! Единствено ако тази парарелка / група/ е предварително заложена и обявена за прием за определени деца със СОП иначе случайно няма как да се случи! Според мен това трябва да е бъдещето на сегашните помощи училища както и тези за глухи - да станат масови с отделни паралелки само за най- тежките случаи! В момента в училището за глухи деца н Пловдив се обучават един куп социално слаби деца които действително имат слухов проблем , но далеч не са невъзможни за интегриране! Самото училище си дърпа деца / боже как ме убеждаваха че сина ми ще си остане неграмотен ако не учи при тях / защото иначе ще се самозакрие! Единственото предимство е ... пансион . Много от децата там са на родители които думата логопед и сурдопедагог дори не са я чували и ако тези деца не попаднат там ще са абсолютно необгрижени защото родителите им и хабер си нямат да се занимаят с тях, а както вече моного от нас писаха сегашния вид и размер на рес.подпомагане е недостатъчен!

tanq_ludoto  много си фрустрирана от това което си преживяла ! И си в право , като знам какво е отношението на специалистите тук и че като отидеш на лекар с малки изключения ти преставаш да си човек , ти си просто пациента Х . Затова и вече писах че интеграцията трябва да се случи в мозъците и сърцата на хората , ако има как да копиране начине на мислене и да го приложим тук ще е идеално На не би .... и изобщо не мисля че са елементарни нещата !

Момичета пак да цитирам този член:

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат
постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена
умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства
от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се
организират специални паралелки или групи.

Този член може да се тълкува по 2 начина, първият начин  най-разпрастраненото тълкуване е детето е аутист да допълни бройката на специалната паралелка.

2 начин – Бъдещ разговор между директорката и родителите: "Вашето дете е аутист, в закона пише, че е най-добре то да е в специална паралелка, няма начин да постигнем целите на образованието му по друг начин. В нашето училище само вашето дете е с аутизъм, нямаме други деца, за да направим специална паралелка. Идете мили родители, потърсете в друго училище специална паралелка. Ние можем да ви предложим само индивидуална форма, ще идва за 2 часа у вас учител, а вие ще си стоите с детето в къщи, да чакате учителя".

След приемането на закона това може да се приложи и за децата, които в момента са в масово училище и с повече трудности се адаптират.

И двата начина са възможни – гонене на детето поради аутизъм, гонене поради липса на специална паралелка. Този член е вратичка за проблеми за много родители не само с аутизъм. Проблема е за всички упоменати в члена.
И ние за това предлагаме да остане само тежка умствена недостатъчност, допускаме, че тя е най-добре да е в специална паралелка. За другите случай да не стой такава лесна възможност за гонене на децата, поради липса на паралелка, или поради наличието на такава. Има деца, за които няма да е възможно да са в масово училище, а за други ще е възможно.

И ще ви припомня случая на една майка с дете с аутизъм от малък град. Детето в първи клас не казваше и една дума. По изследвания, говора е важен, то е било най-вероятно с умерена изостаналост. Детето се чувства добре в масов клас, преди това беше в градина. Майката винаги е писала в темата, че е много доволна от отношението. Има и деца със Даун, които въпреки по-голямата изостаналост са в масов клас.

Този текст ограничава свободата на избор за учителските колективи и за родителите.

ПП. Видях, че и Вени е мислела по подобен начин, аз мисля, че липсата на специална паралелка ще бъде претекст за отхвърляне на децата.

Съгласна съм  . Но все още смятам, че някои деца не са за масови у-ща.

Само, че такива родители не пишат тук.
Едно дете на 8 години , не е невъзможно да не прецениш дали може да е в масово училище или не.
Всички са ходили на училище и живеят сред хора за да не могат да преценят тези неща поне в основни линии.
Аз съм за правото на избор на родителите и за по- голямата им възможност да избират.
Не съм казала, че трябва във всеки град да има п- на брой специализирани училища, но едно с различни паралелки, групирани по основни показатели трябва да има.
Домашно обучение също трябва да има За децата със СОП.
На всеки родител му е ясно, че масовото училище е най- доброто за всяко дете, но има твърде много изключения от правилото за да не се обърне и на това внимание.
Изявлението на Милена Дамянова ми е най- малко далеч некомпетентно.

http://www.svobodnoslovo.com/реквием-за-родното-училище/
Благодарете на организации като УСМИХНИ СЕ С МЕН!
Благодарете им също, че родителите, които са против този проектозакон НЯМА да бъдат чути тази седмица! Казвам ТАЗИ седмица, защото той минава ПЪРВО четене!
Питайте ги сега  защо и ТОВА не ви казаха  !
Те си мислят, че тук са кухи лейки и никой нищо не знае! Е да ама не има хора дето Павлинче скъпа за ваше съжаление не си седят само пред компа миличка!
Я кажете на родителите тук магариите дето мъдрите там?

Какво точно не открихте бе хора:

http://usmihnisesmen.org/%D0%A3%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0 … %90%D0%A1-57.aspx

„Национален алианс Усмихни се с мен“ сме независима неправителствена организация, родителски алианс обединяващ родители и родителски организации от София и страната, работещи в защита правата и най-добрите интереси на децата и семействата. Представляваме родителски организации и екипи от гр. Габрово, Добрич, Сливен, Ловеч и София. Работим в сътрудничество с много други родителски организации от страната или местната общност, както и с националните и общински власти.

Мисията ни е: Защита и отстояване правата и най-добрите интереси на семействата, родителите и децата във всяка една сфера.
Гр. София, „Национален алианс Усмихни се е мен“, п. к. 1408, кв. „Иван Вазов”, бул. „Витоша” 137, e-mail:  na_usmihnisesmen@abv.bg
Гр. София, „Родители на деца със синдром на Даун“, п.к. 1408, бул. „П. Ю. Тодоров“, бл. 8, вх. Д, contact@downsyndromebg.com
        САЙТ    Facebook
Гр. Добрич, сдружение "Свети Мина", п.к. 9300, ул. "Асен Златаров" 6, sveti_mina@abv.bg
        САЙТ     Facebook
Гр. Габрово, сдружение "Равен старт - 2008", ул. "Урожай" 32 А, raven_start2008@abv.bg
        САЙТ   
Гр. Сливен – представителен екип на "Алианс Усмихни се с мен", за контакт Радка Сиренкова, ул. "Великокняжевска" 91, radka_sl@abv.bg
         Facebook
Гр. Ловеч - представител на "Алианс Усмихни се с мен", Доротея Иванова, кв. "Младост", бл. 324, вх. Г, ап. 13,  doroteia_1973@abv.bg
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ:
Теодора Пиралкова
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:
Теодора Пиралкова
Павлина Радкова
Красимира Стоянова – Обретенова
Надежда Василева
Владислава Цолова
АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ:
София - 1408, кв. „Иван Вазов”, бул. „Витоша” 137, тел: 0888-87-97-98
УЧРЕДИТЕЛИ:
1. Павлина Христова Радкова, София
2. Красимира Костадинова Стоянова – Обретенова, Добрич
3. Теодора Ценкова Цанкова – Пиралкова, София
4. Радка Димитрова Сиренкова, Сливен
5. Шенай Мустафа Мустафа, Габрово
6. Тинка Любенова Сапунджиева, Габрово
7. Надежда Колева Василева, София
8. Владислава Цветанова Цолова, София
9. Даниела Недева Пенева, София
10. Диана Костадинова Дойчева, Добрич
11. Николай Василев Титов, Добрич
12. Ангел Дойчев Ангелов, Добрич
13. Йорданка Петрова Ангелова, Добрич
14. Илия Йорданов Илиев, Добрич
15. Д-р Мариана Димитрова Панчева, Добрич
16. Венета Стоянова Русинова, София
17. Милена Траянова Цекова, София
18. Даниела Петрова, Пловдив

Те са десет човека и половина! Това са ВСИЧКИ родители в България!!!

В работните групи за Концепцията и за Законът участваха НМД-Национална мрежа за децата, която включва 100 някакви си организации към момента, вкл. и държавните НАРУ, на сайта им може да се запознаете, към тях са и Асоциация Родители, активна страна, ние, и горе долу родители това сме, ние и асоциация Родители.

В групата за Стандарта за ПО, сме повече родителите, ние всичките, Владислава Цолова, една майка на дете с дислексия, Велислава, тя си знае жената как се е добрала до там, само и единствено своето дете и интереси си защитава строго и тясно, БАЛИЗ и те са там, ама или не идват изобщо, или присъства "мъртъв" представител, дето не е в час с нищо, и някакви тем подобни..... 40 човека.....

Именно, ВИЕ къде сте?! Живи ли сте, умряли ли сте, имате ли деца, пука ли ви за тях?!

Точно където трябва съм Пиралкова! Но ти няма как да ме видиш, защото там ти няма как да влезеш  .

Но не се притеснявай, казах ти скоро ще се срещнем!

И за да съм толкова категорична в изказванията си за теб и компания, бъди сигурна, че знам повече отколкото ти се иска и предполагаш .

Добре сте дошла в отбора

И, ако обичате проявете наличие на  възпитание - не ми говорете на "ти"  и "скъпа"

tanq_ludoto и всички останали в тази тема,
Предлагам да се върнем към тема 18 и биохимичната. Да успокоим топката! Кой каквото направил, прави и ще направи си е вече негова работа. Казахме си много неща. Стига толкова. Някои майки, които бяха по-яктивни, просто спряха да четат тази тема, тъй като смятат, че се дракаме. Разбира се, че организациите имат повече шансове да бъдат чути, но това не пречи и на организиралите се временно зад общата кауза на децата им и считащи, че не е направено всичко за избягване на опасностите за децата им в проекта за закон ,  да продължат да действат. Да благодарим на г-жа Пиралкова за информацията и да започнем новата седмица кой както реши. Нека всеки продължи започнатото от него, без да го обсъждаме тук. Има си "лични", скайп, е-пощи и т.н. Тази дискусия се изчерпа в тази тема. Пролет идва, все пак! Пожелавам ви повече оптимизъм и дай Боже по-добри дни за всички български деца!  

Констанца отговарям ти на конкретно зададените въпроси:
(1)  На колко години е детето (момче/момиче), каква е диагнозата му и какво е нивото на функциониране? - Момче на 9 години, с диагноза от официална епикриза - "Умерено умствено изоставане на дете с аутистични черти"
(2) Посещава ли детска градина (държавна/частна), училище (държавно/частно, помощно), дневен център или седмичен център? - Посещава държавно училище и почасово логопед в Дневен център
(3) Има ли ресурсно подпомагане и колко часа седмично? - "Има" ресурсно подпомагане два пъти седмично по 1 учебен час
(4) Има ли безплатна логопедична помощ и колко часа седмично? - Има 1 час безплатна логопедична помощ, но осигурена от училището, не от Ресурсния център. Има и 1 час безплатен при логопед в Дневния център. Важно е да уточня, че в Дневния център му се полага и ходене при психолог и рехабилитатор, но поради заетоста на детето не ходи на тях. В този смисъл и друго да уточня - ходи 1 път седмично в Дневния център поради същите причини.
(5) Как е прието детето в ДГ, училището, центъра? - Детето е прието добре от директор, учител, деца и родители.
(6) Считате ли, че детето ви може да бъде “приобщено” в масовото училище и в каква форма – присъствена, индивидуална, комбинирана, самостоятелна, дистанционна. - Към сегашния момент детето е приобщено в масовото у-ще. Изкарва пълни учебни часове. Сега той е втори клас и все още успява да се включи в часовете. Считам, че така ще я изтика до четвърти клас, след който най-вероятно, ще се наложи преминаване в индивидуална форма на обучение. Тук е момента да кажа, че синът ми е невербален аутист.
(7) Как приемате идеята за специализирано училище за деца от спектъра – държавно и/или частно? - в никакъв случай не приемам детето ми да бъде сред себеподобни. В масовото у-ще сред "нормални" деца, той израства непрекъснато. Учи много от тях. Имитира. В момента е на девет години и 4 месеца. Допреди 2.5 г. той не казваше нито една дума. Благодарение на хората от това у-ще и децата, той вече произнася думи и съставя изречения - прости, но изречения. За дофинансиране в частно у-ще пари нямам.

Училището, в което учим е това, което е благодарение на директора, който е много активен в отношение към деца със СОП. Работи се много и децата със СОП /защото в у-щето не е само моето/ са добре приети.