Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

veni-b, положението в малките градове е плачевно. Ето какво е положението с общинската болница в града.

150 души, работещи в свищовската болница, са без заплати от 5 месеца
Не вярвам да бъде нещо по-различно с бъдещите общински центрове за личностно развитие.

Много е хубаво ресурсния да е в екипа на училището, но колко деца със СОП /или деца, които имат нужда от ресурсен/ трябва да има в това училище, за да има ресурсен. При положение, че се спряга 3 деца в клас /според мен зависи от децата/, какво става с малките училища. Все пак делигираните бюджети не отпадат. Тогава или няма да има ресурсен в училището или ще трябва да идва от друго училище. На някой ресурсни ще се наложи да работят с деца не само от различни училища, а и от различни населени места. Сега не е ли така?
Идеята която виждам аз е малко цинична, но тъй като за деца със СОП ще се отпускат повече пари, то те стават привлекателни за училищата./дано греша/ Следващия въпрос, а колко са готови тези училища да поемат тези деца и наистина да работят с тях или ще ги поемат за бройка? В момента в нашия град има масово училище, където учат няколко деца, едното е с аутизъм и има голям напредък, но редовите учители, по иниациатива на директора и не само,  се обучават да работят с децата. Има постоянен психолог и тясна връзка с РЦ.  

Снощи имаше базар- Великденски, с неща направени от децата в помощното училище. Ако знаете какви красоти, какво старание, а учителете бяха невероятни.

Кое училище ще наеме ресурсен учител и на колко деца за да е икономически изгодно.
За голямо съжаление последното е вярно.
Как ще се заплаща на ресурсния учител в сравнение с другите учители? Топката ще се прехвърля от едните на другите. Кои ще са потърпевши е известно.

Защо се налага промяна при ресурсните центрове?

На изчезване ли са ресурсните учители?

Някъде назад в темата беше разглеждан въпросът с новите центрове -  „Центрове за личностно развитие и творчество”. В закона /поне така го разбрах/ новите ще включват в себе си сегашните РЦ /без или с много малко русерсни учители/т.е. пак ще се предлагат услуги за деца със СОП, но като цяло този център е ориентиран към всички деца. Поне на мен много ми прича на сбор от РЦ, Център за работа с деца по интереси и таланти, център за превенции на деца в риск. Идеята е всичко за детето да бъде на едно място.

Прочетох и това предложение:
Към раздел 6.2. „Центрове за личностно развитие и творчество” да се допълни възможността част от дейностите да бъдат възлагани за изпълнение на организации с идеална цел. Именно тези структури през последните 15 години предоставят специализирани образователни програми и инициативи, ориентирани към личностното израстване на подрастващите, придобиването на специфични социални умения и компетентности, подготовката за семеен живот и родителство.

Този процес следва да бъде добре организиран и управляван като трябва да включва като минимум формулирането на стандарт за услугите, на изисквания към програмите и към организациите, които ще предоставят услугите.

Моето дете ходи в такъв център.

ПРИНЦИПИ И СЪСТАВ НА РАБОТНИТЕ ГРУПИ

Във връзка с множеството въпроси, които ни бяха зададени от родители, учители и специалисти от образователната система, относно състава и принципите на работа в работните групи към МОМН, за изготвянето на новия Закон за предучилищното и училищното образование и стандарта за приобщаващо образование, публикуваме следната информация:

„Национален алианс Усмихни се с мен“, беше част от състава на експертните работни групи към МОМН, сформирани със заповед на Сергей Игнатов и зам. министър Милена Дамянова, със задачата да изготвят Концепцията за новия Закон, самия Закон след това и паралелно стандартите към него. Принципите на работа, които бяха общовалидни за всички и задължителни в работата в работните групи, бяха следните:

-   Относно групата, която имаше за задача да разработи Проект на Закон, уреждащ обществените отношения в областта на предучилищното и училищното образование, беше задължително строгото спазване на всяка дума или принцип от вече изготвената Концепция, около която всички сме се обединили и е публично представена на обществото. Същевременно бяха сформирани и групите по 17-те стандарта, към които изискването беше същото, Концепцията е задължителна за спазване рамка. Повечето групи се състояха от около 30-40 човека, като можеше да се привличат и допълнително експерти. Всяко едно решение се взимаше задължително с общо решение и съгласие на цялата група. В много краен случай, ако групата не е в състояние въпреки всичките си дебати да постигне общо съгласие, решението се взимаше на управленско ниво, за да може изобщо да се продължи напред с работата.

-   В първите две групи, за Концепцията и за изготвянето на Закона, членове от страна на НПО сектора бяха Жоро Богданов – „Национална мрежа за децата“, Ева Борисова – „Асоциация Родители“, Мария Донкова – „Фондация Пайдея“, Румян Сечков – Фондация С.Е.Г.А., директори на училища, професори и експерти от СУ „Климент Охридски“ и НБУ, представители и експерти на Столична община, зам. кметове Варна, Бургас, НСОРБ, много експерти в образователната сфера, юристи, началниците на РИО Хасково, Габрово, София, Силистра,.... и още множество експерти и представители от МОМН, от общините, предучилищните и училищните институции......

-   В работната група за изготвянето на Стандарт за приобщаващо образование, със заповед на зам. министъра Милена Дамянова, изпратена до всеки един лично, освен многото представители на всички отговорни институции, МОМН, МТСП, ДАЗД...., професори и експерти от университетите, директори на помощни и специални училища, и специални детски градини, директори на масови училища и градини, директора на Логопедичен център – София...., членове бяха и Калоян Дамянов, в качеството си на представител на всички ресурсни центрове, НСОРБ, БАЛИЗ – Соня Владимирова, „Национална мрежа за децата“ – Мариана Банчева, „Център за независим живот“ – Анета Тенева, „Център за приобщаващо образование“ – Ива Бонева, „Асоциация на родители на деца с увреден слух“ – Мария Кръстева, „Българска асоциация за нервно мускулни заболявания“ – Виолета Антонова, „Асоциация на родители на деца с увредено зрение“ – Любомир Велков, „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ – Веска Събева, Фондация С.Е.Г.А. – Румян Сечков, Владислава Цолова „Стъпка за невидимите деца“, Велислава – майка на ученик с дислексия....., вероятно имаше и други...

Тоест, абсолютно нито едно решение, в която и да било работна група, не е взимано еднолично, от който и да било, а задължително и само след постигане на общо съгласие на всички членове на работната група, претегляне на всички аргументи и факти, като водещ мотив винаги е бил постигане на най-добър резултат за всички деца. Има не малко случаи, за една дума от Концепцията, Закона или някой Стандарт, са минавали много месеци наред, докато се постигне общо съгласие в групата. По отношение на децентрализацията  винаги е имало почти пълно единодушно съгласие в групите. Същото се отнася и принципно за необходимостта от създаването на Центровете и обединяването на всички настоящи структури към МОМН и общините, осъществяващи подкрепа за децата в един или друг план, под общата шапка на Центрове за личностно развитие, както и децентрализацията им, което е не просто правилно, но и крайно необходимо, ако искаме качествена подкрепа в полза на децата, освен това е и изискване на ЕС. А пък едни от най-активно настояващитре за децентрализацията, не само в този закон, но и в закона за детето, са Национална мрежа за децата. И с право, ние сме съгласни с тях и сме ги подкрепяли винаги за това. Затова голямо недоумение буди становището им, частта, където пишат, че да, децентрализацията е правилната и добрата стъпка, но някой/и? Центрове, да си останели държавни?! Изведнъж принципните им и категорични позиции, започнаха да стават избирателни, принципите им явно не важат за всички деца....

По повод предстоящото гласуване на новия закон за образованието и като родител на дете с увреждане се обръщам към вас- многобройната аудитория на форума, с молба да се запознаете с нашата кауза и да ни подкрепите...
Настоящата петиция се противопоставя на закриването на болничните и помощните училища, предвидено в новия проектозакон за образованието. С този акт децата с по-тежки увреждания, които не могат да се обучават в масово училище, на практика се лишават от конституционното си право на държавно образование.
За да окажете подкрепа, е необходимо да последвате линка и да подпишете петицията. Важен е броят на събраните подписи!
Благодаря ви!
Б. Илиева

http://www.peticiq.com/signatures/dostupno_obrazovanie/

Мами,

Вчера семейството на Констанца внесе в Парламента нашето становище. Направих страница в блога, където ще слагаме вариантите на становището - http://mamtomam.wordpress.com/2012/03/18/stanovishte/ . От този линк може да видите и внесеното вчера становище. То е адресирано на вниманието на Председателя на НС г-жа Цецка Цачева и Председателя на Комисията по образованието към НС, г-н Огнян Стоичков.

От всичко, което прочетох и слушах, виждам, че има много разногласия по частта деца със заболявания. Има много недоволни групи, има неща, които звучат пожелателни и е ясно, че няма как да се случат.

Три пъти изгледах това интервю - http://btvnews.bg/tazi-sutrin/reportazhi/drzhavata-abdikira-ot-d … uvrezhdaniya.html , за да видя как Милена Дамянова обяснява промяната в ресурсните центрове. Обяснението й е неточно. Беше й зададен въпроса как едно малко училище с 2-3 деца ще може да си позволи ресурсно подпомагане. Отговора беше, че с бюджета от 1700 лв. директора ще може да си позволи учител. Всеки може да сметне, че с сумата 3*1700 не може да се издържа един ресурсен учител, да се подържа кабинет, да се отдели сума да психолог, да се отдели сума за подпомагане по допълнителните предмети.

От това, което виждам се отказва диалог на родителите на деца със заболявания. Имаше различни кръгли маси, представители на децата със заболявания и техните специалисти не се допускат. Голямата група специалисти - ресурсните учители казаха много ясно, че промяната ще доведе до невъзможност да работят в по-малките общини.

Не е ясна съдбата на децата с най-тежки увреждания - закриват се училищата и им се предлага да бъдат изолирани в стаички.

Консенсус сред НПО-тата, участвали в закона според мен няма. Ева Митова от Асоциация Родители е посочета като участник в групите и съответно подръжник на закона. А аз я видях поне в няколко ТВ предавания, че има сериозни критики към него. От обяснението на НПО "Усмихни се с мен" разбирам, че и Национална мрежа за децата са с променена позиция.

Закона трябва да посрещне изискванията заложени в одобрената Концепция. Дали ги изпълнява сега преценяват различните засегнати групи. Според мен групите виждат много проблеми. Но доколкото разбрах за пореден път МОН бързат да приемат закона. Казват, че е имало кръгла маса и няма нужда от още обсъждания.

Според мен трябва да продължават хората да се обединяват в тази тема, а и на още няколко места . И да търсят начин да се чуу техният глас.

Предлагам ви да помислите как да се развива темата от тук нататък. Добре е всички хора да имат активна позиция и следващите стъпки да са предложени от други участници в дискусията. Да направим ли е-майл кампания и до кого? Можем да използваме е-майла
mamtomam@abv.bg . Той е създадем специално за сегашната дискусия и мога да дам достъп до него на няколко човека, ако решим да правим е-майл кампания. За да се изпращат е-майлите от един адрес и да се следят реакциите от повече хора. А ще ви съпортвам с качване на материали в блога.

Държавата абдикира от децата с увреждания:
http://btvnews.bg/tazi-sutrin/reportazhi/drzhavata-abdikira-ot-d … uvrezhdaniya.html

В днешният епизод на "Такъв е живота" майката от Варна на детенцето с Даун обясни, че децата с увреждания получават само удостоверение за завършен клас без диплома.В същото време майката от с.Кукорево решава да запише самостоятелна форма на обучение, за да завърши основно образование, защото без диплома не може да започне работа дори като чистачка.

Мисля, че трябва да насочим вниманието си в тази посока.Успоредно ще следим приемането на ЗПУО и ще обсъдим и стандартите, когато ги публикуват.

TanyaMG, констанца, благодарим Ви!  

Представиха концепцията за нов закон за предучилищното и училищното образование

Гледайте от 31:52 в емисията
http://tv7.bg/news-emissions/video7279882.html

http://www.on-parliament.com/media/2012/03/22/недопустимо-много-критики-получи-про/
http://www.youtube.com/watch?v=QeRZaSab8B0
http://www.youtube.com/watch?v=V1brplNM18c

Добър ден майки,много благодаря за дискусията Ви,признавам,че преди да прочета темата,5-6 пъти прочетох проектозаконна и нищо не разбрах,сега чрез Вас имам по-голяма яснота. 
Дъщеря ми е на 3г7м,не посещава държавно заведение,но мисля към края на годината да я запиша в държавна градина.
За нейното състояние,тя е с диагноза ГГР,...на пръв поглед ми се вижда,че предстоящите промени описани в Закона ще са и в помощ и най-вече в училище,...макар да сме далече от този момент.
Разбира се поглеждайки от страната на родители и деца които познавам,и са във по-тежки състояния закриването на болничните и помощните училища знам,че  ще повече от изпитание,за съжаление има деца които не са приспособими във типична училищна обстановка.
Тук започват и притесненията ми,ако закона публично се обсъжда близо месец,стандартите май няма да излизат на яве....
Във работна среща със зам.министър Дамянова относно алтернативни методи за обучение,останах с убеждение,че според министър-ката това,че до всяко дете ще има придружител,е достатъчно за интеграцията на детето
Когато се опитах,да попитам как си представят средата и пространството не получих отговор
всички знаете,че един от първите откази на директорки по градини,звучи "тази година имаме 25 деца в групата".....примерно.
Закона наистина показва гъвкавост,но много ми се иска и стандартите да можем,да погледнем,ако пък имаме възможност и да се включим с препоръки,ще се чувствам малко по-спокойна.
Молбата ми е към teo7777  и другите дами с достъп,ако може да споделят,до къде е стигнало изготвянето на Стандарт за приобщаващо образование.
Признавам,че много ме е страх от предстоящия сблъсък със институциите.
Благодаря на всички отново за темата,приятна и успешна седмица Ви желая.

В групата във фейсбук, дето следя, писаха, че стандартът за ПО е готов едва до втора глава, при това за 1 година време.

Не трябва ли да се прави на базата на закона?
Стандартът не обслужва ли закона?