Раждане вкъщи 19

спомням си когато го четох за първи път как се развълнувах
мерси за линка

Цитирам те извън контекста, но все пак да кажа: важното е да не го искаш на всяка цена. Ако стане, стане - чудесно. Но не на война за ВБАК или респективно - за домашно раждане.
При мен се получи ВБАК без никаква нагласа за такова чудо. Насрочихме дата за секцио, но бебчо тръгна по-рано и излезе нормално за  малко над три часа от първата контракция. При това в болница и с лекар, който напълно ме подкрепи. Не се чувствам нито героиня, нито нищо. Просто добро стечение на обстоятелствата.

Казвам го, за да направя паралела с домашното раждане. Не бива да е фикс идея - искам, искам, искам  . Само ако може и само ако стане. Тоест освен безпроблемна бременност, трябва да има и условия като подкрепа от лекари, акушерки, роднини. Иначе е ясно какво е - игра с два живота.

Когато темата имаше смисъл: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=315420.0

Добро напомняне, с хубав пост на ескориал.

само ще кажа, че "совите не са това, което са"

http://news.plovdiv24.bg/335017.html

Ох, точно една такава "овластена" от лекаря акушерка игра лошото ченге при мен, да не говорим, че хич не помисли дори да облекчи процеса, защото "лесно се мама не става". Лекарите имат повече съчувствие, защото са мъже и за тях това, което преживяваме, е немислимо. Точно от великата естествена акушерка се стреснах, не от лекаря, който поне имаше някакво уважение. За акушерките бях животно.

Баба ми беше акушерка и за нея родилната болка е полезно нещо. Според нея жената трябва да не се глези, а да изтърпи мъжки. Доста акушерки в момента са на напълно същото мнение: отишли сме там да се мъчим. Понеже са жени и са раждали, са още по-безцеремонни. Ама дали всяка жена смята, че болките са най-хубавото нещо, което може да й се случи? Знаете ли какво ми каза баба ми, след като родих P.N.? Браво, усетила си какво е контракция. Брей, голямо постижение. Не че не е интересно, но знаете ли, усещала съм и какво е да си използваш мозъка за диференциални уравнения.

Така че Естествено да ме извинява, но акушерките не са мили и бели, а в повечето случаи са лошите ченгета, източник на ригидна дисциплина, процедури и по някоя "мотивираща" дума. Дори самият им поглед е по-жесток от този на лекарите. Занимават се с "черната работа", но това не значи, че са емоционално свързани с родилката, напротив, даже се дисоциират и деперсонализират жените. Лекарят ми ме наричаше по име. Акушерките не си направиха труда да ме питат как се казвам.

Акушерка ми направи Кристелер- защото лекарят ми съобрази, че с неговите над 100 килограма е прекалено тежък за моите 62.

Акушерка се опита да ме катетеризира между напъните, просто ей така, за всеки случай, защото според нея почти бях в безсъзнание. Главната акушерка си направи труда да й каже, "Няма нужда, тя ме опика преди малко" едва в средата на опита, след като вече ми беше причинила болка, от която издадох единствения писък по време на раждане. След като нещата се случваха пред очите й. Ама трябваше да изпищя, за да се сетят, че още имам усещания.

Акушерки бяха тези, които казаха "Браво, Лили", когато се роди детето. Е, аз не се казвам Лили, Лили се казваше акушерката, която направи Кристелер. Не е като по филмите да кажат браво на мен...

Наясно съм, че тези жени си вършат работата и че са професионално изкривени, но именно затова от тях още по-малко може да се очаква да галят всекиго по косъма.

Сигурно има и много готини акушерки. Сигурно не съм случила на екип, имайки предвид, че това беше поведение при незабавно плащане кеш веднага след раждането. 

Така че нямайте много високи очаквания за отношение. Акушерките са нископлатени и уморени. Преди да сработят идеите на Естествено, ще трябва доста да ги мотивираме...

Каква хубава защита на домашното раждане, мамасита 

Много глупава статия...кой гений измисли тая формулировка "акушерките стават шефове на лекарите"?!  Някои още не са разбрали, че има такова нещо като създаване на екипи за помощ на пациента, в които никой не е "шеф", а всеки върши работата за която е компетентен като съдейства и колаборира с другите специалисти. И в даден момент работата се върши от този, който трябва, а не от "шефа" или тоя с най-голяма заплата. Кога ще излезем от каменната ера, не знам.

Само ще добавя, че всяка разумна жена би се съгласила на още 10 акушерки като моите, само и само бебето й да живее. Ако можеше да върне времето назад...

С домашно раждане ще си спестиш отношението и дискомфорта, да.

Но на каква цена?

Не е казано, че като ги няма акушерките с "лесно се мама не става", то ще ти е цветя и рози. Не е казано, че като се заклещи бебето, няма да ти крещи мъжът ти.

Или пък че домашните акушерки нямат култ към родилната болка- много от тях го имат. Има го и Естествено, което не обича епидуралните упойки, има го и Мишел Оден, който също смята, че без болка няма бондинг с бебето.

Просто раждането е такова, че хората, които го разбират истински, претръпват. Защото е едновременно чудесно и ужасно събитие.

Всъщност постингът ми е идеалната защита на планово секцио с добре платен и уважителен лекар, с който сте се уговорили предварително и искате преживяването да е максимално комфортно. И той (или тя, но мъжете лекари имат повече съчувствие към родилките) наистина ще гледа да е комфортно, защото за разлика от акушерките не вижда смисъл в болката, дискомфорта и унижението.

Акушерките са старшинките за жените:)

Цялото усещане какво трябва да е раждането за дадената жена идва от нейните мироглед и светоусещане. Всичко друго е чесане на клавиатурата.
Ако една иска секцио - ще си намери достатъчно доводи че това е най-добро за нея и ще бъде най-доброто за нея. Ако друга иска домашно раждане - ще действа по същия начин.
Въпросът опира до "разрешените" опции.
Ако ги има всичките, мисля, че тази дискусия би се обезмислила.
Но кога кое ще се раздвижи в България и чии права ще се спазват - може да лаем до второ пришествие без никакъв резултат.   

А какво правим, когато светоусещането е напълно откъснато от реалността?

Наскоро една британка опита домашно раждане след около 4 седмици с изтекли води, без прегледи, с домашни акушерки. Е, роди според убежденията си.

Ама роди зеленчук, не човек.

Така че една жена може да си мисли какво трябва да е раждането, но само специалист може да каже какво ще е реално.

Някои опции не са разрешени, не от хора, от самата природа.

  Ама ти коя си да и казваш дали светоусещането и е откъснато от реалността или не?
Всеки сам си носи кръста!

Според мен, а аз случайно съм квалифицирана професионално да правя такива заключения, твоите мнения мамасита, са откъснати от реалността. Значи по твоята логика, аз мога да ти забраня да раждаш както ти си решила и както е законно и да те накарам да направиш това, което според мен е най-добро за теб и бебето ти?

Относно раждането на "зеленчук"-аз и преди съм казвала тук за тоя случай, съвсем истински, когато една жена в София понеже загубила предишно бебе, решава да се застрахова с два екипа и ражда с две от най-големите столични АГ светила. Резултат-бебето е със "смлян мозък" и от него човек не става, по думите на лекарка, която знае случая лично. Не знам дали е още живо.  По тая логика, да забраним раждането с АГ-та, особено най-известните.

Всеки си решава какво е правилното за него. Ако това решение не води до незаконни действия никой не може да забрани на човека да прави каквото е решил. Мнения -бол.

п.п А не мога да разбера, след като нееднократно изказваното ти лично мнение е, че плановото секцио без прична е най-добрият метод за раждане, какво дириш тук в темата за домашно раждане?

Аз съм никоя, но доста хора ще се съгласят, че не е нормално например да чакаш 4 седмици с изтекли води и позитивен тест за стрептококи, само защото жената е силно убедена, че раждането е безопасен процес.

Аз съм никоя, но смятам, че пренебрегването на брадикардия, която е изправила сигурно косите на супер-критичната доц. Царичкова в ТК, е откъснато от реалността.

Реалността е била, че бебето е умирало.

Майката е смятала друго.

Резултатът го знаем.

Но иначе съм никоя.