
и ние сме постоянно по разходки. Младежът спи по 45 мин до 1 час на ден
Голям купон. Пускам го да тича в един училищен двор, уж е по-безопасно. Гледам да се измори и пак не може да спи повече. Изобщо не се води за ръка, дърпа се. Затова още се возим активно в количка. Когато го пусна драсва в някаква посока и нищо и никой не може да го завърне, освен да го взема на ръце. Каката рано я научих да ме търси и да ходи по мен, но това дребно чудо е уникат!!! Отдалечава се на 100-150м и не му пука. Стискам зъби, дано се уплаши и се върне, но НЕ!!! Методите ми удрят на камък
Замислям се да намеря някой да го стресне когато се отдалечи, за да се научи да се връща при мен, но той няма страх, всичко приема за игра!За апатичните и безхаберни майки .... уфффф.... неведнъж съм се прибирала от разходка с твърдото убеждение, че искам да емигрирам. Не по икономически причини, а защото не си представям как ще възпитавам децата в подобна среда. Крясъци, обиди или люпене на семки демонстративно обърнати на другата среда... цигара в лицето на детето и тръскане на пепел в пясъка ... Най-любими са ми тези, дето си държат ръката с цигара опъната назад ... ейй голяма грижа !!!
Сега обаче ми заспа чак в 10ч та незнам кога ще смогнем да излезем после. Поне времето засега е добро, дано да не се развали ... както предсказват.
Някъде ги бях изпиляла по улиците, защото като не бях с количката не си взех и чантата да не ми тежи и ги пъхнах в джоба на дънките си ... е връщах се ,ама те толкова оживени бяха всичките улици по които минахме, че къде ще намерим нещо загубено били то и никому ненужни ключове. Та така останахме си без ключове за колата, а пък и тати докато дойде да ни пребере минаха още 2 часа , отвисях се в двора на училището, а и на Алекс му се преспя , стана кисел... просто неповторимо беше. После няма да разправям ,ама понеже нямаме резервни ключове се наложи да викнем ключар, който с 300 зора за 8 часа ( от 18ч до 2ч) успя да отключи откачената ни кола и да ни направи ключ . ММ имаше незабравимо преживяване в петъчната вечер
. Сега ще се върна да прочета какво се случва из темичката, че доста съм изпуснала. Хубав ден на всички Ви желая.


Но пък още е готова да се пребие...и гледам все да я придържам.Навън й е тегаво.В нас направо тича:) Ще свикне и навън.Взех й едни по-леки обущета,че те и онези зимните й пречеха.



Тук смучеш с уста ти, а другият край е в нослето на детето. Моята Сияна не дава много да я натискам и да и ги смуча, но поне преди сън като го направя, ами спи по-спокойно. Иначе рев, то иска да диша, а не може....
Всъщност, няма как да ги опазим от всичко, но си мисля, че трябва да се съобразяваме малко или много.