Към родители на деца с голяма разлика

azaf, нямам въпроси към теб.
Цитирах те, защото мнението ти намерих за крайно несъстоятелно и ти се извиних предварително за това.
Коментари, след моите коментари и изопачаване на думите имаше от твоя страна. Нямам намерение да се заяждам, нищо лично. Приключвам.  

Моите са с 14 години разлика. А със сестра ми имаме 2,5 години разлика, аз съм по-голямата. Е, честно да си призная много ми беше неприятно да се занимавам с нея, като излизам да се влачи след мен и да не мога да направя една крачка самостоятелно. В момента живеем много далеч една от друга и не мисля, че вече сме много близки. Това по въпроса връзката на разликата в годините и близостта.
utro мисля, че проблемът ви е, че непременно искаш да ги сближиш децата. Разбирам те, че това с играта го искаш не че няма кой да гледа малката докато домакинствате, а най-вече, че щом цял ден не са се виждали двете сестри трябва поне час да да видят. Е, тука ти е грешката. Голямата изобщо не й е до малката, кой знае какви нейни въпроси я терзаят и интересуват, ама как само я дразниш с това "сближаване" .. Свекърва ми като вземе така да дудня на мъжа ми да се събирали, да общували със сестра му, колкото повеже мрънка толкова по-рядко се чуват. То си стават от само себе си тези отношения, естествено.
Да кажа за у нас. Големия чисти, пазарува, простира, взема малкия от градината веднъж-два пъти месечно, гледа го докато се къпя или нещо важно правя. Прави го за да ми помогне, виждам го всеки ден в поведението му, не защото му е интересен брат му. Обяснено му е, поел е своите отговорности за дома. Пък и у нас е по-особено, няма кой друг да помага. Е, не му е приятно винаги, но и не го насилваме, ако нещо не иска. Ще узрее голямата, ама трябва да го мине тоя пубертетския начален период. То и ние не сме били лесни.

utro77моите деца са със същата разлика като твоите.Мога да разчитам на каката да взима брат си от градината ,да го гледа когато се налага да остават сами,но това се случва рядко.Недей да очакваш 12годишно момиче да иска да играе ежедневно на кукли с по-малката си сестра,все пак нейните интереси са съвсем различни. Приучвай малката да се заиграва сама,обясни и че кака има да учи уроци и не винаги има време да играе с нея.Спри за известно време да вменяваш като задължение на голямата да гледа сестра си и ще видиш,че тя сама ще започне да и обръща повече внимание.Просто ги остави без да даваш наставления кой с кого да се занимава,ако възникват спорове между тях намери какво да кажеш на всяка една от тях без да взимаш страна.Прояви повече търпение,хормоните бушуват в тази възраст,изчакай ги да се наместят недей забравя,че след десетина година пак ще се занимаваме с тийнове,трябва да си щадим нервната система

Аз съм единствено дете дъщеря ми също. Съвети за сплотяване на сестрите не мога да дам. Но ме притеснява постоянното висене на каката пред комп. и седенето сама в стаята си. Ако може да я  ограничите поне вечер да прекарва времето с вас. Говорете си, прегледайте уроците, изгледайте филм заедно. Предполагам, че домакинските задължения също ще са и неприятни, но няма начин. На нас също не винаги ни харесва, но ги вършим. ще се наложи и да помогне с нещо в къщи.
Друго - какво е това готвене всяка вечер. Ако в неделя се приготвят няколко неща ще има поне за 2 вечери. Следващото готвене може да е в сряда - пак за 2 дни. И петък - нещо сухо, скара, риба. Не си представям всяка  вечер с прибирането да се захващам с манджи.
Или пък, ако държите на различна храна всеки ден - може да готвиш след като малката заспи.

Моите са 2 моми, на 13 и на 3 1/2.
Много се обичат и много се джафкат. Общо взето, основните проблеми в съвместното им съществуване бих обобщила в 3 етапа:
1. Горе-долу година дресирахме №1 да се научи да уважава личното пространство на №2 (ситната е много самостоятелна и с много развито чувство за лично пространство, от бебе, ако се случи някой да тръгне да я "мачка", дори само да я целува за лека нощ без нейно позволение - опищява орталъка). Каката май си мислеше, че дълго мечтаното сестриче е нещо като жива кукла и домашен любимец.
2. Следващата година дресирахме №2 да не приема всички наоколо (особено кака й), като създадени единствено и само за нейно удобство и угода, да уважава и тяхното лично пространство, както и да престане да си въобразява, че като писне, автоматично наличният възрастен ще насмете №2 и собствените й провокации ще минат метър.
3. Последен етап, все още в процес на доизчистване - да свикнат, че вече ги приемаме за достатъчно зрели индивиди, та взаимната им комуникация да си е тяхна лична отговорност и на никого от "големите" не му е работа да си нарушава рахата и да го играе арбитър. Т.е., насмитаме и двете, разделяме ги и обикновено след 10-на минути ходят да си се жалват колко сме гадни.

И двамата със съпруга ми сме първи деца, със значителна разлика (моята със сестра ми - 5г., неговата с брат му - 9,5г.), и двамата сме наясно, колко е досадно да ти прикачат ремарке, обаче като се налага - налага се, гледали сме да си го направим интересно. Историята помни случаи, когато съм включвала сестра ми като състезателна хрътка в надбягване с материални, макар и не финансови залози, а благоверният най-нагло е използвал сладкото си братче за печелене на симпатии и някоя и друга почерпка в дамска компания. Не че се гордеем точно с тези моменти и определено ги имаме предвид, като оставяме насаме собствените си деца.

Каката винаги ни е първа в списъка за детегледачки при необходимост, ако няма други ангажименти или планове, свързани с трети лица. Имам предвид случаи, при които се налага да сме извън жилището за кратко или пък работим (учим) и се налага да изолираме за по-дълго от едно помещение малката, която изобщо не си затваря устата, даже като гледа телевизия. Винаги след такива отговорности голямата е компенсирана по някакъв начин - сладкиш, освобождаване от неприятно задължение, допълнително компютърно време, не и пари. По възможност, тези периоди се уговарят предварително с голямата, ако възникнат непредвидено, тя знае, че е форсмажор, а не безогледна злоупотреба с личното й време.

Ежедневни "разтоварвания", като описаните от авторката, не са ми проблем и никога не са били. Малката прекарва вечерите в дневна-хол, която е свързана с кухнята и винаги имам поглед над нея. Голямата разполага със собствена стая, но в нея, съвсем умишлено, няма ни телевизор, ни компютър, т.е., има къде да се усамоти, но не и да си осигури мултимедийно забавление, за което се примъква пак в хола, при останалите. Искат, не искат, всички се съобразяват помежду си, такава ни е тактиката с мъжа ми. И двете разполагат с фиксирано компютърно време, но на един компютър, едната ако гледа телевизия, другата играе или чати (голямата, де). Ако решат да се усамотят в стаята на каката и да си играят, очаквам да не надвишават приемливи децибели, да не си нанасят сериозни травми и да не тичат да ни се жалват през 5 мин., иначе просто ги разделям.

Малката си се занимава чудесно и сама, но копира доста от кака си - стриже куклите, мисли им рокли, ролевите й игри са с елементи от "Карибски пирати", "Хари Потър" и "Семейство Адамс", освен задължителния Франклин. Каката пък няма нищо против да се вдетини, стига да се правим, че не забелязваме колко й е кеф да играе бебешки игри. Малката е много по-самостоятелна и по-креативна от кака си (която е расла с един куп възрастни, готови да й осигурят грижа и забавление), а в същото време - много отворена към всичко ново, особено ако излиза от кака й.          

gargamela, много ми хареса подходът ти.   

И ние сме процедирали така- компютър и ТВ имаме само по един брой /напълно умишлено, не намирам, че деца и възрастни следва да си губят домашното време изцяло с тях/. Стоят в хола и двата броя и децата са с лимит. В тяхната си стая нямат такива красоти. Както и в никоя друга. Много голяма полза виждам аз от това.
На компютъра напоследък играят двамата заедно една игра, строят държава, сменят се периодично за дадения им час. Докато единият е на пулта, другият седи и дава акъл. 


Именно, Нана, това винаги съм посочвала като основна причина за лоши отношения между братя и сестри. Нагледала съм се. Що проблеми професионални са ми пристигали по тази причина... /за нас бива, като лешояди сме, един вид, но аз предупреждавам от добри чувства винаги родители на деца какво съм видяла и преживяла, който има очи- да гледа, който има уши- да слуша/. Що лични споделени от познати истории също съм слушала /и на практика проблеми семейни съм наблюдавала/.

Да, Джуди, моята професия също ми дава възможност да наблюдавам подобни случаи, да не говорим, че и в близкото ми обкръжение има подобни семейни драми именно поради различно отношение на родителите към децата.

Здравейте! Включвам се по темата като майка на двама сина на 17 и 5 години. Предварително се извинявам, че не съм изчела всичко, но ще се постарая, за да споделим опита. 
Не мисля, че голямата разлика между децата ме е олеснила нещо, напротив....Докато единия вече навлиза в живота, започваме отначало. Освен това малкия се оказа доста труден и установих, че годините и опита ми, не са голямо предимство-в този случай. Двамата помежду си не са като връзка дете-дете, а по-скоро родител-дете....нормално нямат никакви общи занимания, освен разхвърляне Големия не е проявявал "ревност", възможно е и да е имал притеснения, но не е показал явно с поведението си. Даже твърди, че е много щастлив и благодарен, че брат му е дошъл на бял свят...тъй като му е отворил очите за живота.....видял е, колко трудно се гледат деца, как порастват в грижи, болести, проблеми и е взел категорично решение-НИКОГА ДА НЯМА ДЕЦА!!!!!
Това е в моята къща....не се скучае...само да ни стигнат силите се моля.

Разлика от 7-8 години смята ли се за голяма?

Lilium , да, смята се. Какво е твоето мнение по темата?

Аз също не можах да изчета всичко, за това ще те попитам дали се е случвало да си болна понякога, дори просто главоболие? Тогава какво се случва у вас ,кой готви и забавлява малкото дете ?

Аз пък изчетох всичко до тук и смятам, че авторката на темата е достатъчно разумна, загрижена и отговорна майка, която е идентифицирала проблем, иска да го разреши и ще направи необходимото усилие, за да се справи с него.
utro77, няма универсални рецепти, но има някои възпитателни методи, които категорично са добри, независимо от това, колко човека ще ги признаят за такива. За мен критерий, че родителите са си свършили работата с възпитанието на децата е те да им се покоряват, независимо, че имат желание да правят това, което им харесва. Няма как да очакваш да си играят и да се забавляват заедно - различни са им интересите. Не виждам обаче нищо лошо или нередно в това да търсиш помощ от по-голямата си дъщеря, когато се налага. Хубаво е да има правила вкъщи. Ако не сте ги изградили неписано с течение на времето, може да се събере семейният съвет и да запишете по три основни задължения за всеки член на семейството. Закачете правилата на място, където  да се четат лесно и ежедневно от всички /на малкото човече ще му покажете какви са неговите задължения, докато ги усвои  /. Целта е да се опитате да създадете навици на децата си, пък и на вас големите може да ви е полезно.
Пожелавам ти да разпознаеш нещата, които ще ти помогнат да се справиш със ситуацията сега /има много добри предложения в темата/ и да помислиш върху добрите семена, които можеш да посееш сега, за да се радваш на резултата след няколко години.

pipi , благодаря ти много, че си отделила време да прочетеш цялата тема! Съветите ти  ми допадат! 

Набелязала съм си и други полезни неща от различни постове.

Определено съм си дала сметка, че нещата не могат да бъдат оставени на течението, че е нужно целенасочено поведение и полагане на усилия.

Честно казано, не съм предполагала, че отглеждането на деца е толкова трудна работа! Не съм си мислила и че е лесно, но този пуст пубертет нещо ме заварва неподготвена. Някак не се чувствам готова да се разправям с тийнейджър. Но нямам друг избор. 
Сигурна съм, че ще се справя!

По този въпрос мога само да похваля нашия батко - поема изцяло бебето, дори само да имам нужда да поспя 

Стига, Джуди, не вярвам да се радваш на такива казуси...
Все си спомням, как в един ден изслушахме с колежката трима клиенти с различни казуси между братя и сестри и... хукнахме навън без да можем дори да си говорим... Четвъртата среща за деня директно отложихме. Това и за нас е доста мъчително... А за тях 
Колкото до различното отношение към двете деца, повечето дечица си мислят, че те са пренебрегваното дете в семейството. За това се възхищавам на Чарли Чаплин - всяко от децата му смятало, че то е любимото дете.

utro77 и аз вярвам, че ще се справиш - явно си внимателна и старателна майка, щом такива неща те вълнуват дълбоко. Да са ти здрави и тийнейджърката, и Симона! Много да те радват!
Впрочем, моят син би се засегнал, ако впиша в подписа си само сестра му