Към родители на деца с голяма разлика

Мисля,че не трябва да карате по-голямото дете да се грижи за по-малкото.рате да се грижи за мъничетНали както казваш и двете са деца и независимо от разликата имат право на еднакво отношение.Разбирам и това,че разчитате,че детето е достатъчно голяма да помага в това,но все пак тя не е бавачка,а вие вземате нейното свободно време и я каорате да се занимава с нещо,което не е нейно задължение.

Синът ми ще навърши след месец 13 години, а бебето ми е на 2 месеца. Баткото ми помага много, като залепен е за сестричката си .... за сега. Нищо чудно обаче след време да му омръзне, нормално е. Преди няколко години гонеше племеницата ми от стаята си, пречеше му. С толкова голяма разлика  двете деца нямат допирни точки, нямам право да се ядосвам и сърдя, ако той един ден я намира за досадна, иска да не пипа „играчките“ му и да седи далече от него. Със сестра ми имаме три години разлика. Още си спомням колко много ме дразнеше и какви войни водехме да не се мотае около мен. Но всичко се израства, след години ще се разбират и помагат.

Със сестра ми имаме 10 г. разлика. Спомням си, че като дете й вгорчавах живота. Вместо да излиза вечер с приятели е трябвало да ме прибира от детската градина, като бебе да ме разхожда с количката, да ме храни, докато приятелите й са си играели. После я клюкарех, за гаджетата, с които й забраняваха да излиза. Правех й на инат, тя ме шамареше, аз чаках да се приберат нашите и реввах, съответно те я наказваха. И много други случаи, един от които е, че й съсипах абитуриентската рокля преди бала.
Но няма да забравя, как бях във втори клас и много исках да ми пробият ушите. Ревах цяла вечер, но нашите не искаха да ми дадат 11 лв за пробиване на уши. На другата сутрин сестра ми ме хвана за ръчичка и ме заведе, с нейни парички да ми ги пробият.
Много поразии съм й правила, но още тогава много ме е обичала, нищо че най-много бой съм яла от нея. До ден днешен много, ама много се обичаме.
Не можете да предотвратите недоразуменията по между им от разликата в интересите, но това не пречи много да се обичат.
Пиша всичко това, за да не се притеснявате.

Вгорчаването на живота, описан в последния пост, в никакъв случай не бива да го допуснете. Не е редно по-голямото дете да бъде бавачка и отмяна на родителите. Това си е неговото време и детство, то трябва да си ги изживее пълноценно. Не говоря за помощ в редки случаи или когато самото дете има желание за това.

Разбирам, че малкото я търси да поиграят, но дъщеря ти е на 12 години, не е лесно да играе на игри за 3-годишни. А докато вие правите вечерята, не може ли малката да се занимава сама и да си играе? Голямата ви дъщеря навлиза в трудна възраст и е нормално да има нужда от лично пространство. От друга страна явно има някакъв проблем - ревност може би, щом детето не намира за приятно общуването с по-малката си сестричка. Наблюдавайте поведението й и открийте на какво се дължи. Нормално е да се изнервя, когато малката й пречи, но пък съвсем да не проявява желание да гушка или да се занимава със сестричката си, не е хубаво.

Мои приятели имат две дъщери със същата разлика като при вас. Голямата беше свикнала цялото внимание да бъде за нея и изобщо не искаше бебето. И досега трудно я понася, все нещо не й дава, все иска да я няма покрай нея. Така че явно е нещо нормално случващото се при вас.
Самата аз бях на 13 когато се роди сестра ми, от втория брак на майка ми. Беше ми като жива кукла, едва ли можех да я обичам повече. Гледах я когато се налага, страдах, че не иска да спи вечер при мен. Но пък и разликата ни беше по-голяма, а не 9 години.

Моите са със същата разлика 9г, обаче голямото е момче и явно от това има разлика - акъла му е още бебешки и отвреме навреме се гонят и играят още. Сигурно няма да е за дълго.
Карам сина като имам нещо спешно да гледа примерно 5-10 минути малката, да я забавлява, но за повече време не съм го карала - мрънка .

Според мен не бива да караш голямата да играе с малката. Вече не е дете. Опитвай ти колкото можеш да играеш с малката и ще остави сестра си..

Така... Пуснах темата именно, за да видя какво се случва в семейства, подобни на нашето. И изобщо да проверя правилно ли разсъждавам, защото вече имам чувството, че не виждам изход от създалата се ситуация.
Не знам защо някои си направиха изводите, че голямото дете едва ли не е бавачка на малкото.  Никъде не съм писала подобно нещо. Правя си изводите, че тези, които са изказали подобно мнение, не са родители на деца с подобна разлика. А темата ми изрично е насочена към родители на деца с голяма разлика.
Единственото време, в което наистина се налага от обстоятелствата двете да се занимават нещо заедно, е момента на приготвяне на вечерята. Просто това е нещо, което не може да се избегне - така или иначе трябва да се храним все пак. А никак не е лесно да готвиш, ако детето те дърпа за крачола и през минута иска нещо от теб.
На мен ми се струва напълно нормално, след като каката през целия ден е била на спокойствие, свободна да прави каквото си иска, прекарала е прилично време на компютъра, в интервала от 18 до 19ч. вечер да обърне малко внимание на сестричката си. Не мисля, че по някакъв начин я ощетявам с това. Колкото и да размишлявам, продължавам да си оставам на тази позиция. Още повече, че е достатъчно дори само да се намира в същата стая, не е задължително да се включва в някакви игри. Просто детето още е малко и е ужасно палаво и не ми е спокойно да върша нещо, докато тя е съвсем сама в другата стая. Напоследък започва от време на време да се заиграва и сама за по малко, но съгласете се, че на нито едно дете не му е приятно и интересно да си играе само. И така или иначе вика кака си за игри. Не мисля, че по някакъв начин бих могла да го предотвратя. Когато имам възможност, аз си играя с нея, но първо, че тя предпочита кака си, второ, че през делничните дни не ми остава много време за това.
Абсолютно никога не се е случвало двете деца да се занимават нещо заедно, а аз да седна да си почивам или да правя нещо лично за себе си. Всяка свободна минута върша някаква домакинска работа. В същото време мъжът ми изключително много ми помага в домакинството. Просто вечер след работа и двамата сме ангажирани в рамките на около час. А и малкото дете все пак рядко се заиграва точно с баща си. Предполагам, че във всяка къща е така - домакинската работа не свършва. Опитвам се през седмицата да върша само най-основните неща, но всеки ден се налага да се пусне прахосмукачка, да се сготви, да се мият чинии, да се прибере пране, да се простре друго - ами всичко това отнема време. Трябва да подчертая, че на този етап голямата ми дъщеря не помага с абсолютно нищо в домакинството - да не си помисли някой, че я ползваме и за домашна прислужница. Единственото нещо, което искам от нея е да си прибира своите неща, които по някакъв повод е разхвърляла из къщи - учебници, дрехи и т.н.
С течение на времето някак свикнах с идеята, че двете деца нямат особено желание да се занимават заедно. Да, нормално е на голямото да не му се играе на кукли примерно. Но си мисля, че заради малкото би трябвало да се "жертва" за някоя и друга минута. Не е някакъв тежък физически труд. Казвам го общо за всички деца. Аз като съм се скъсвала от игри навремето с голямата ми дъщеря, да не би да съм го правела щото много ми се е играело на кукли?! Разбира се, че съм го правела заради нея. Но това с игрите - едно на ръка... Примирих се. Въпреки че често ми става жал за малкото как моли кака си да играят, а тя му отвръща с досада и нежелание.

Каката наистина от година насам е в много странно състояние - тийнейджърско и става все по-странно... Най-много обича да си седи на компютъра, да си седи в своята стая. И това е и основната причина според мен да й е досадно времето, което се налага да прекара със сестричката си. Но не смятам за редно да я освободя напълно от нашето присъствие вкъщи. Първо, че цял ден е била сама и е правила, каквото си пожелае без ограничения. Второ, че колкото и да й позволявам да седи на компютъра, все пак напоследък много се увлича и от позицията на родител не мога да допусна да прекарва толкова много време. Трето - смятам, че когато всички сме си вкъщи вечер, е редно да прекарваме заедно, а не всеки сам по стаите.

Та на практика всяка вечер вкъщи протича изключително изнервящо за всички страни. Малкото моли кака си да играят - каката няма желание. Аз моля каката да се занимават докато готвя / щото тя сама не се сеща/ - но при липсата на желание игрите им не се получават. Щом изляза от стаята, започват да се чуват писъците на малкото - кака му я му е дръпнала нарочно някоя играчка от ръцете, я му е заявила, че не й се играе. /Виждали сме я с мъжа ми с очите си как нарочно го дразни/. Съответно аз отивам да видя защо се карат. И така ми се налага множество пъти да ги усмирявам докато уж на спокойствие се опитвам да готвя. Това е всяка божа вечер. Накрая съвсем логично нервите ми доста се опъват и правя забележка на каката. И така - всеки сърдит, неудовлетворен... Не искам да съм в такива отношения с голямата ми дъщеря - да се караме всяка вечер и то за едни и същи неща. Но наистина не виждам изход.
Всичките ми опити да си сплотя и да ги накарам да правят нещо заедно без да се карат завършват с неуспех.
Ето снощи им бях купила една къщичка за сглобяване от картон. Веднага се изпокараха кой кое да прави. И отново - вместо да имам свободна минута, се наложи да губя време да ги усмирявам.

Малкото дете, според мен провокирано от поведението на кака си, на свой ред е доста своенравно и много бързо се сърди, пази си нещата и изобщо е доста криво. Но това си е един омагьосан кръг - кака му като се държи така с него, няма как да е иначе...

Опитах са да опиша ситуацията максимално точно.
Наистина вече нервите ми не издържат на подобно " спокойно" прекарване на вечерите. Трябва нещо да се промени, но как... Много пъти съвсем откровено съм разговаряла с голямата ми дъщеря, че ходим на работа, че времето не достига, че вечер имам нужда от помощта й, за да мога поне да сготвя на спокойствие. Смятам, че е достатъчно голяма да разбере. Всъщност това, за което я моля - да помогне за един час, би трябвало да се случва от самосебе си според мен. Те ако се занимаваха нормално и кротко, всичко щеше да е наред и всеки щеше да е доволен. Но аз я моля изрично и въпреки това тя не може да се" насили" половин- един час да прекарат без да се карат.

Та много моля родителите на деца с голяма разлика да споделят някоя идея как мога да ги приобщя една от друга, защото явно не стават естествено нещата и от самосебе си, а трябва да се въздейства по някакъв начин...

Не знам дали съм права. Но много моля да се обосновавате! Убедете ме, че греша!

Не знам дали ще ти помогна аз. Разликата между моите деца е 6 г. и 4 м. Знаеш ли, мисля, че от самото начало голямото дете придобива някакво отношение, предварителна настройка, но и отношението на родителите след това е важно.

При нас първо големият искаше да има брат много и когато се оказа, че ще има, се радваше. Вероятно това е важно и родителят тук няма някаква съществена роля, за предварителната настройка. Ходеше с мен и на консултации понякога, чакахме, приказвахме.

След това, когато братът се появи, големият си продължи да живее по познатия начин, не съм го карала никога да помага или да гледа бебе и дете, т.к. знам от много големи /първи деца в семейството/, че това е нещо много досадно и води до скофтяване на отношенията. В някои случаи предизвиква явна реакция, в други води до натрупване на негативи, които, рано или късно, се проявяват, но последици винаги има. Ако иска да гледа и да помага- да, О.К., но това не му е бивало задължение. Никога. И е помагал, напрактика, но по свое желание.
Дори и да не става въпрос за постояннна грижа, когато голямото играе или се занимава, малкото е грижа на възрастния. То е дете и избор на родителите си, не на брат си/ сестра си. Мисля, че това е важно да се знае от всеки член на семейството. Отношенията следва да са ясни. Така съм процедирала напълно умишлено, точно с цел да избегна дотягането и отегчението в отношенията. Поне у нас имаше резултат. Често сега големият сам търси брат си да си поиграят, но това започна, когато брат му навърши 3-4 години и ставаше за игра, т.е. минаха бебешките му периоди. До тогава големият си имаше неговите игри и приятели, филми и занимания, малкият- неговите си. Никога не съм ангажирала големия с малкия по моя инициатива. На магазин, на гости, на разходка- малкият е с мен. Ако брат му иска- идва и той, ако не ще- не идва. Вкъщи, когато съм имала работа съм я организирала така, все едно нямам по- голямо дете. Не съм се ангажирала с купища домакинска работа, разтоварих я до минимум, не сме потъвали в мръсотия. Нито сме ходили гладни и нечисти. Домакинската работа не свършва, ако сами не си кажем "стоп" и не си подредим приоритетите. За мен тя не е приоритет и никога не е била. Ако съм само с бебето /1-3 годишното дете/ как бих я свършила?

Иначе за домашните задължения съм категорична, че такива следва да има всеки, но те са свързани с грижата за къщата- точно подреждане на маса и отсервиране, чистене на стаята /малкият чисти по пода предметите, големият минава с прахосмукачката, сега вече това прави и малкият, но големият трябва да я донесе и сглоби/, хвърляне на кофа от големия и други работи. Задължително участват и двамата, не обичам привилегиите, вкл. с оправдание за възраст. Моите са момчета, но ако им възложа да ми помогнат с прането ще го направят. И сушилнята през зимата ще спрат и ще отворят. Въпросът е да им кажа, че сами не се сещат, но все пак, като поръчам се прави. Твоето момиче е голямо и също може да помага. Дори малкото може да прибира пране от терасата, ако го откачаш и й го подаваш. Даже ще се радва. Малкият ми син обича да ми помага да простирам и махам пране, когато е топло и не ползвам сушилнята. Когато вадя чинии от съдомиялната също подавам и те внасят в трапезарията, не се опъват, не тежи, когато е навик. Не мисля, че това е възпитание тип "домашен прислужник", а жива необходимост. Децата от малки навикват, че имат И задължения.

Може би ако напълно оставиш идеята голямата да гледа малката /един час си е време, аз не бих пренебрегнала този факт/ за определено време и експериментираш да организираш гледането на малкото така, все едно че по- голямо няма, може да има промяна. Опитай. Представи си, че няма кака, когато имаш някаква работа. Кажи категорично на малката да не закача сестра си, когато тя има да учи или седне да гледа нещо или има гости. Да си играе или да се занимава сама /на 3 г. и нещо може, стига да иска и да й се даде възможност да се организира/. До към четири години ще стане вероятно по- интересна за сестра си, едно дете на 9-12 години няма как да се интересува от бебе и малко хлапе. Не всяко дете, дори и момиче, се интересува, на повечето им е досадно, наистина. Самата аз, като дете, не обичах да се занимавам с бебета и малки хлапета и никой не ме е карал. Нито по- големият ми брат се е занимавал с мен да ме гледа, него също никой не го е карал.
Аз съм била по- малката в семейството, но мога се поставя на мястото на по- голямо дете и го правя. Имала съм приятелки /"каки", това понятие, заедно с "батко" у нас не ползвам, и двете ми деца се наричат на име, мисля, че има значение/. Брат ми съм наричала по име и нито той, нито аз сме мислили някога, че някой от нас е ангажимент на другия. Съпругът ми е също по- големият и от него знам за огромната досада и натрупани отрицателни отношения в дома му като дете по повод "гледане" на малкото.
Един час гледане е много за дете, аз не бих го направила. Не бих възложила точно такова нещо в такава ситуация. Така само на каката ще й става още по- досадно и ще трупате негативи всички у вас. Може и да се влоши изнасилената ситуация и голямата направо да намрази малката си сестра. После оправяне няма.

Понеже не си ми майка, слава богу, спокойно ще подмина цитираните ти думи и ще се направя, че не съм ги забелязала.  
Нямам деца с голяма разлика, но имам брат, по-малък с 8 години. Та много добре разбирам как се чувства дъщеря ти, въпреки че вкъщи никога не са ни делили като отношение, нито пък са разчитали да съм бавачка на брат ми (имахме си баба). Може би затова си играех с него с желание, точно защото никой не се е опитвал да ми го вмени като задължение. Но ми стига горчивината, че при всеки конфликт между нас винаги аз бях виновната, независимо кой и как го е предизвикал - просто защото бях по-голямата. Виждам, че и у вас положението е същото -  яд те е на каката, че не благоволява да дондурка сестра си, малкото винаги е невинно и изобщо не ти минава мисълта, че то може нарочно да дразни и предизвиква по-голямото ти дете - просто защото вече знае, че ще му се размине.
Иска ми се да ти задам и няколко въпроса:
1. Децата ти един и същи баща ли имат?
2. Голямото дете не ходи ли на училище и по каква причина?
3. Защо мислиш, че дете на 9 години е толкова малко, че да си играе с 3-годишно и толкова голямо, че да носи отговорност за действията и чувствата си?
4. Не знам с какъв тон "молиш" дъщеря си за помощ, но явно не ти се получава с молбите. Тонът ти в темата също не блести от миролюбие - остра си и готова всеки момент да започнеш скандал.
5. Не, че е моя работа, но ми направи впечатление, че в подписа имаш лентички само за малкото дете, голямото липсва.
6. Ако по-голямото дете го нямаше (не съществуваше или живееше на друго място), как щеше да готвиш с малкото?

Не искам да ми отговаряш на въпросите. Задай ги на себе си и ако намериш задоволителни за теб отговори - добре. Продължавай да хвърляш цялата вина на голямата си дъщеря, щом така ти харесва.  

Добре де, когато голямата ти дъщеря е била на 3 години, сигурно пак се е налагало да готвиш? Предполагам,  някак сте се справяли. Ако толкова не искаш голямата да седи пред компютъра, ограничи  достъпа, но не я карай да гледа сестричката си през това време. Да си намери други занимания. Или пък я помоли да ти помогне с приготвяне на вечерята.
Сама виждаш, че "насила хубост не става" и  с нищо не те облекчава.
Не съм майка на деца с голяма разлика.
Но имам  9 години по-малък брат и отлично разбирам чувствата на голямата ти дъщеря. Разбирам и инстинктивното желание на майката да защитава по-малкия и по-слабия.
Няма начин да ги "приобщиш" една към друга, ако голямата сама не пожелае. Моите са с 2 години разлика и изобщо не се опитвам да ги "приобщавам". Защо да го правя? Всеки си е отделна личност с различни интереси, виждания, среда.

Няколко неща ми направиха впечатление. Защо голямото дете няма никакви задължения вкъщи? Ако до сега е живяла с идеята, че работата ма мама и татко е да да изкарват пари, да готвят, подреждат и осигуряват всичко необходимо, а нейната е само да седи и да си прави каквото си иска, нормално е да не и идва отвътре идеята, че е нужно да помогне с нещо.
Голямата, когато е била на 3г и не е имала кака, кой я е забавлявал, докато е трябвало да сготвиш?
Таткото с какво се занимава през това време? Защо да не може един татко да си играе с 3-годишно дете?
Аз на твое място бих ангажирала голямата да помага в домакинството, но не бих я карала да си играе с малката, ако не иска. Тези неща трябва да стават по взаимно съгласие, за да сближават децата. Ако стават по задължение, предизвикват негативни чувства.

Пропуснах- сега големият ми е на 12 г., а малкият скоро ще навърши 6 г. Сами не съм ги оставяла, освен когато бях болна преди няколко седмици и трябваше да ида спешно на лекар в големия сняг с такси. Изрично питах и големия и малкия дали мога да ги оставя сами. Големият сам ме помоли да ги оставя да си гледат нещо. Големият ми син сам е искал да ги заведа на кино и да ги оставя да гледат двамата детски филм. Имат си свой личен свят, на двамата- играят с играчките /на глупости, но са си техни глупости/, сутрин се измъкват от тяхната стая и отиват заедно в хола да гледат детски в почивните дни. Но това е тяхно решение. Не наше. 
Ако големият само с поглед ми бе намекнал, че не желае, не бих го товарила.
Мисля, че е опасно за отношенията. Може и да прекалявам, но имам разни примери пред мен и се боя, да не направя подобни грешки. 

 Моите са с разлика близо 7 год. Разнополови.
 Задължение голямото да гледа малкото не поставям. Обаче. Именно по време на вечерната врътня не мога да се занимавам с никого. И те или трябва да си седят сами по стаите /всеки има отделна/, или да се забавляват заедно - познай кое избират. Когато единия по някаква причина го няма, на другия, по собствените му думи, "ми е самотно".
 Разбира се, не си представяй някаква идилия - забавляването заедно в не малко случаи значи единия да дразни и провокира другия. Ако прекалят ги разделям по стаите, и се приключва.
 Има обаче един тънък момент - компютърът е при мен.
 Много ясно, че ако имаш нещо интересно, с което искаш да се занимаваш, и ти пречат, и те прекъсват, ще се дразниш и ще проявавяш нежелание, а при "пуберите" то може да има доста остра форма.
 Пак картинка от мойта конкретика - в момента, в който голямото има нещо интересно - било приятел, било занимание, поглъщаща книга или интернет - дребосът просто изчезва от "листата" му, а ако е по-настоятелен, бива изръмжан и ухапан, образно казано.
 С други думи, ако за този период, който ти е проблемен, оставиш каката да скучае, в някакъв момент тя сама ще погледне на сестра си като възможно развлечение и разнообразие, според мен.
 

оооооооо, рецепта няма , въпрос на темперамент на децата;
но е нормално да търсиш помощта на каката, без да прекаляваш...за добро или лошо, така се създават отговорни личности;
и на теб ще ти е лесно с едно дете , но имаш две;
и на каката ще и е лесно да не ти помага, но има сестриче;
Моят съвет е , ако не ти помага с дребоса и/няма ударено "и" в клавиатурата ми/ постави друга задача, а ти обърни внимание на дребното...а е време и него да го приучаваш да се включва дом. работа/примерно: занеси тези лъжички на масата и заедно ще ги подредим; помогни ми за нещо си - като на практика ти го вършиш , а то си мисли, че ти помага/
Всички сте едно семейство и всеки тр да участва с грижата си за домашния ви уют.

Имам голям син и малка дъщеря. Разликата им е 14 години и половина. Още преди да се роди малката с мъжа ми се бяхме разбрали да не ангажираме баткото с гледане на бебето и да се опитаме да запазим личното му пространство. През всичките 6 години до сега съм се водила от принципа, че едното дете не бива да бъде ангажимент на другото. Макар, че вече е млад мъж, когато малката се роди си беше тийнейджър и вероятността да изпадна във вашата ситуация беше много реална. През тези шест години се е налагало да го помоля за помощ и никога не ми е отказвал, но винаги съм се съобразявала и с неговите задължения и свободно време. Когато по спешност се е налагало да се отиде до магазина му обяснявам ситуацията и предлагам избор - гледа сестра си или пазарува. Обикновенно избираше да гледа сестра си. Сега вече е различно, голям човек е, пубертета мина и е много по-лесно. Сам предлага помощ и участва и във възпитанието на малката. Опитайте да освободите каката от едночасовото задължение да гледа сестра си, но в същото време  я ангажирайте с помощ при приготвяне на вечерята. Просто да си сменят местата с таткото/ ако правилно съм разбрала двамата заедно приготвяте вечерята /. Съгласна съм с някои от мненията по-горе, че когато спре да й бъде задължение след време сама ще потърси контакт със сестра си. А относно седенето в стаята, компютъра, желанието за усамотяване - не се сърдете, това са нормални неща за пубертета. Спомням си, че преди години майка ми също много ми се сърдеше и ми казваше, че в къщи съм като на хотел - излизам от стаята си само за храна. Е, тогава нямаше компютри, но лежах на леглото си, гледах в една точка и слушах музика, или пък четях книга и въобще не ми се седеше вечер с тях в хола или кухнята. Така че нищо ново - въпрос на възраст.
Успех!

Това, което аз разбрах е, че utro77  се притеснява от самите взаимоотношения между двете деца. Разбрах, че идеята всъщност е не как да намери начин да накара голямата дъщеря да помага за отглеждането на по-малката, а как да подходи така, че да се помогне за добрите и сърдечни взаимоотношения между тях. За съжаление, наистина рецепта няма. Може би е въпрос на характери, може би е въпрос на неприемане на по-малката сестричка от страна на по-голямата.
Единственото, което мога да посъветвам е, да се поговори спокойно с по-голямата дъщеря, като й се обясни, че еднакво са обичани, еднакво са скъпи за майка си и ако едното дете бъде по  някакъв начин обидено, майка им преживява това болезнено и й е тъжно.
Обясни й, че ти просто искаш двете да са близки, в добри взаимоотношения. Попитай я как й би било приятно и забавно да прекарва времето със сестричката си. Опитай се да я предразположиш, без натиск и упреци, така че сама да сподели каква е точно причината да се държи така и да предложи сама начин за спокойно общуване със сестричката си.

Благодаря на всички за изказаните мнения! Дори на тези, които ме нападат. Очаквах го - знаете приказката за българския форум - питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп... Така че напълно в реда на нещата.

До тук единствената грешка, която си откривам е факта, че не съм научила с годините голямата ми дъщеря да се включва по-активно в домакинството, а се опитвам сама да свърша всичката работа. Може би това е добър съвет - да започна да ги включвам по някакъв начин в домакинството.

Judy, благодаря за дългия пост! И понеже обърна внимание именно на продължителността на времето, което се налага каката да прекарва с малката - писала съм от 18 до 19ч. ориентировъчно. При всички положения в действителност е по-малко от 1 час - колкото човек да сложи да готви нещо.  
Как` Сийка, не мисля, че тонът ми е остър. Ако има нещо такова, моля да ме извините! Просто малко се обидих от първите коментари, че едва ли не каката ми била бавачка при положение, че единственото ми желание е да мога да сложа да готвя на спокойствие и вечер й се събира време около един час / често много по-малко/, в което да се намира просто в една стая със сестра си. Не разбирайте, че това е задължителен сценарий за всяка една вечер, но е обичайния. Няма да си правя труда да отговарям на поставените въпроси - мисля, че съм достатъчно обстоятелствена, за да може човек при добро желание да вникне в проблема. Но да направя две уточнения - голямата ми дъщеря не е на 9 години, а разликата между децата е 9 години - тя в момента е на 12 - според мен възраст, когато би трябвало да си вече малко по-разумен. И на лентичките са двете деца - това, че не излиза надписа на втората е недостатък на форума. Защо да не ходи на училище голямото ми дете???   Защо бащата да е различен???    Честно, направо се удивявам понякога как хората в желанието си да се заяждат, си изсмукват от пръстите пълни врели-некипели.

Още няколко пояснения на изникнали в постовете въпроси - започнах първата си работа, когато каката беше на 5 години и съвсем по друг начин протичаше ежедневието ни за разлика от сега. Наистина времето не ми достига и никак не е лесно да се осъвместяват грижите за малко дете и работата.
Ако детето нямаше кака - тогава вероятно щеше да предпочита да прекарва времето си с мен. А сега предпочита кака си - смятам, че е нормално и не би било редно да го променя - все пак са сестри.
Мъжът ми, както споменах ми помага много в домакинството. Не готвим заедно. В това време той също не е седнал да си почива, а прави нещо друго - примерно пуска прахосмукачка. Не казвам и че е напълно неангажиран със занимания с малкото дете. Понякога се получават занимавките им, в повечето случаи - не, защото малкото иска кака си.

Анджали, точно това е главния аспект на проблема! Много ми е болно, че двете деца не се разбират помежду си, не контактуват с удоволствие... Колкото и да съм разговаряла с каката до този момент, няма ефект. Разговаряла съм напълно като с възрастен - смятам, че е достатъчно голяма, за да разбере. Тя от своя страна не ми е заявявала открито, че възприема малката си сестричка като "досадна пречка" да си прекарва времето на спокойствие, но аз така си ги тълкувам нещата. Вероятно в голямата си част това нейно поведение се дължи  на особената й възраст сега, но колкото и да се опитвам да съм толерантна не мога да насърчавам едно подобно държание. Доколкото е възможно се опитвам да ги третирам по равнопоставен начин. Но наистина при една подобна разлика равнопоставеността е относително понятие. Очаквам от каката да е вече един разумен човек и смятам, че съм права. А малкото дете също вече поотрасва, но доскоро не мисля, че е било в състояние да проумее кой знае някакви правила, обяснения и т.н.
За мен е редно двете деца да прекарват заедно определен период от време от денонощието. Това е именно времето, когато се върнем от работа. Ако те се разбираха и не почваха да се карат веднага щом изляза от стаята, щеше да бъде чудесно.

От друга страна не мога да отрека, че наистина е помощ за мен каката да бъде така добра да не се карат, а да прекарат малко време заедно в детската стая докато сложа да готвя.

Честно казано, колкото и да се опитвам да измисля някакъв начин да освободя каката от необходимостта да ми помага с този жест, не успявам да измисля безболезнен вариант. Защото аз наистина имам нужда от тази нейна помощ. В крайна сметка толкова много ли искам? Просто да сложа да готвя на спокойствие без да ме дърпат за крачола.... Още повече, че това е нещо, което не коства никакви затруднения на голямата. Редно ли е аз да приготвям вечерята в нерви, малкото да се тръшка за кака си, аз да се опитвам да му обясня, че не бива да я притеснява, а тя  в същото време да води безцелен разговор на компютъра? Подчертавам още веднъж, че докато се върнем от работа тя си е научила, прекарала доста време на компютъра, забавлявала се и по други начини с каквото й е хрумнало. Във въпросния период от 18 до 19 е напълно свободна от всякакви ангажименти и дейности. Разбира се, че не бих я отвличала от някакво любимо занимание, учене на уроци и т.н. В този период тя не се занимава с абсолютно нищо. Имала е достатъчно време да го направи докато сме били на работа, има време и след като заспи малкото дете в 21ч.

В никакъв случай не мисля, че прекалявам с търсената помощ от каката.
Както казах и по-горе, смятам, че след като всички сме членове на едно семейство, би следвало да се съобразяваме с нуждите и потребностите и на другите членове, не само собствените си. Ако каката растеше в семейство, в което няма друго дете или пък са почти връстници, вероятно щеше да й е по-лесно... Вероятно на моменти / по-чести отколкото ми се иска/ на каката й е досадно това, че има по-малка сестричка и се налага да се съобразява с нея.... Но това е нашето семейство, то не може да се промени. Човек в крайна сметка би трябвало да се нагажда спрямо обстоятелствата.

Ето, това имам предвид относно тона ти. Хем искаш помощ, хем се обиждаш и посрещаш с рогата напред всяко мнение, което не ти отърва. Ако наистина искаш помощ, не очаквай потупване по рамото, а по-добре се вслушай в по-различните мнения. Естествено, никой не е свидетел на отношенията в семейството ти и не може да бъде обективен. Съдим по твоите думи и ако те ни водят до определени изводи, вината не е наша.
Споменах различните бащи, защото често такова различно отношение към децата се среща при повторни бракове. И защото не споменаваш изобщо бащата и какво е неговото отношение към проблема, което също е характерно за един втори баща, който благоразумно стои настрана от конфликите на майката с доведеното дете. Радвам се, че при вас не стоят така нещата.
Но въпреки това продължавам да недоумявам откъде са тези завишени очаквания към по-голямото ти дете и лежерното отношение към по-малкото. Щом дъщеря ти ходи на училище, учи редовно уроците си (а не "след като каката през целия ден е била на спокойствие, свободна да прави каквото си иска" според твоите думи), не би трябвало да ѝ държиш сметка как прекарва свободното си време. За теб разговорът ѝ с приятели по скайп може да е беделничество, а за нея - важен социален контакт. Ти не общуваш ли с твоите приятели? И не, дете на 12 години не е никак зряло, даже ще става и по-зле, когато започнат да я тресат хормоните. Да не разводнявам темата, описвайки ти колко са "зрели" и 19-годишните и как често се държат като 2-годишни... (В момента троша нерви с едни такъв екземпляр.)
Отделно, че не познавам човек, нито малък, нито голям, който да не се дразни, когато прекъсват разговорите му. Особено, ако прекъсващият е по-малък брат или сестра.
Така и не разбрах, защо малкото ти дете постоянно виси на краката ти и очаква някой да го забавлява? Дете на 3 години би трябвало вече да умее да си играе самичко. Като крайна мярка можеш да му пуснеш и филмче да гледа, или да му разказваш приказка, докато готвиш. Поразглезили сте малкото, но не прехвърляй вината за това върху голямото си дете. Можеш да имаш претенции каката да помага повече в домакинската работа, както са те посъветвали по-горе, същото се отнася и за малката - спокойно може да нарежда приборите и салфетките. Или да си играе тихо, докато мама е заета.
Ти считаш това, ти смяташ онова... Какво мисли бащата по въпроса, не става ясно. Но аз усещам някаква ревност, че дъщеря ти си живее безгрижно, докато ти се разпъваш между домакинската работа и по-малкото дете. А не трябва. Дете е все още, остави я да си изживее детството докрай - и без това в наши дни е толкова късо. Докато се усетиш, утре ще ѝ се налага да се грижи за собствените си деца.
Колкото повече насилваш нещата, толкова по-зле ще става. Рискуваш голямата да започне да ти прави съзнателно напук и да направиш така, че децата ти да се намразят. А не вярвам, че има майка, която съзнателно ще си причини това, въпреки многобройните примери около мен.

ПП Не знам какъв е проблемът с лентичките ти, но и двете показват възраст 3 години и няколко месеца, оставяйки неприятното чувство, че само едното ти дете е важно за теб.

Опитай да промениш нещата, но с общо решение. Ако го направиш- ще се получи. Иска и време да мине. Като при лечение на всеки проблем. Ако държиш да се оплачеш от голямата и да настояваш нещата да станат по твоя начин само- няма да стане. Питай тези, които са били в ролята на каките и батковците, на които е бивало възлагано подобно нещо.
Ако компът ти се струва прекален- спри го. Аз съм сложила парола. Но пак не с идеята да помага на мен или да се грижи за брат си, а защото му е вредно.

Първият ми пост бе подробен, защото споделих конкретно моите деца какво правят и ние, с баща им, как действаме. Дано ти е от полза. Но промяна трябва да се направи от вас, за да очаквате да има такава и от децата.
Желая ти успех.

Въпросът ми конкретно още от първия  ми пост беше - какво е положението при вас, как се справяте вие. Никъде не съм молила някой да ми прави анализ и да ми поставя оценки що за родител съм. По простата причина, че при наличието на толкова оскъдна информация, една такава оценка не би била достоверна.

Някой наема ли се да обясни как би било възможно изискванията към двете деца да са еднакви при дадената разлика? Просто ми звучи абсурдно да се съпоставят дете на 3 и дете на 12.  

Колкото и да се смятам за либерален родител, който никога не е ограничавал детето във времето, прекарано на компютъра, не мога да приема за нормално прекаленото висене. Писах по-горе, че напоследък има склонност да се увлича. Час-два на ден смятам, че е достатъчно и да си поговориш онлайн, и да си поиграеш на игри.
Вие на вашите деца давате ли им нон-стоп да киснат пред компютъра???

Относно висене на малкото ми дете за крака ми - това отново е образно казано, разбира се.  Децата, които израстват в компанията на по-голям брат или сестра често предпочитат да си играят с тях отколкото сами и това е напълно нормално. Разбира се, че детето вече започна да се заиграва и само, но до скоро не беше така, а проблемът ни не датира от сега. Освен това, както споменах по-горе, второто дете е доста палаво и ми е притеснено да го оставя само в детската стая докато готвя. А разбира се, след като е било на градина цял ден, вечерта иска да си играе в своята стая, а не в кухнята при мен. Когато я извикам при мен започва да ме занимава с разни неща през две минути - това имах предвид като казвам, че ми виси на крака.

Мнението на бащата се припокрива с моето. В първия си пост писах в множествено число и мислех, че е ясно.


Ревност не. Но наистина се дразня на абсолютната й незаангажираност къс семейното битие. Доколкото можем й осигуряваме всичко, от което има нужда, не я лишаваме от нищо, винаги всичко сме позволявали, но все пак животът не е непрестанно забавление дори за децата. Има си неща, които се налага да се вършат, дори да не са ти приятни, просто защото се налага и защото така трябва. Несериозно е човек да смята, че може единствено и само да се забавлява и да прави само приятни неща.
Наистина ли бихте оставили голямото си дете да си прави каквото си иска? Това не е ли грешка на родителското възпитание?

Ние се връщаме от работа обикновено в 18ч., понякога и по-късно. Малкото дете ляга да спи в 21ч. Значи събират се 2-3 часа, в които двете деца са си едновременно вкъщи през делничните дни. Ако аз оставя каката да си седи в стаята след като сме се прибрали, това на практика означава те почти да не контактуват помежду си. Редно ли е?

Ако влезеш в профила ми, ще видиш пълния текст на двете лентички. Мислех си, че е видно, че на двете снимки има две различни деца.  

Judy, изрично съм наблегнала на грижите именно по малкото дете, защото има разлика в грижите в зависимост от възрастта. Каката на този етап вече съвсем сама се подготвя за училище, разбира се напълно самостоятелна е и във всичко останало. Именно липсата на самостоятелност при едно дете на 2-3 години предполага и повече грижи.

Наистина не искам да насилвам взаимоотношенията им. Най-добре би било всичко да се случва по естествен начин.
Но няма ли да е по-голяма грешка от гледна точка на дисциплина и изобщо от гледна точка на житейска философия да освободя голямата ми дъщеря от ангажимента да ми помага докато приготвям вечерята като прави компания на сестричката си в детската стая?
Струва ми се, че по този начин тя съвсем ще се откъсне от семейното ежедневие. Не ми се вижда редно...

Може би всички читатели трябва да си дават сметка, че от известно време насам с голямата ми дъщеря се намираме в неизбежното конфронтиране между майка и дъщеря на тази възраст. Може би и това ми идва в повече. От едно безкрайно мило, добро, сговорчиво, послушно дете, през последните година и половина-две тя се превърна в един вечно недоволен тийнейджър, вечно противоречаща, доста трудно поддаваща се на някакъв контрол.

Не мисля, че моите са с много голяма разлика (между най-големия и най-малкия разликата е 6 год.), но бих предложила няколко работещи при нас варианта. Единият беше споменат някъде по-горе - по времето, което смяташ за нужно "забраняваш" компютъра на по-голямата - предлогът при нас е "почивка за очите", "изтекъл лимит", "настройка за вечеря", но в никакъв случай не и "сега трябва да играеш със сестра си/брат си". Когато им е скучно сами търсят компанията си и си измислят игри. Вариант 2 - предлагаш материални стимули. На 12 год. в Щатите вече ги ангажират като детегледачки, а на "професионалните" занимания срещу скромно заплащане децата гледат по-сериозно от молбата на родителите да забавляват брат/сестра си, а и игра на сила не става.

Zveruha , никога не съм подхождала по този начин - "сега трябва да играеш със сестра си" . Тъй като тя обикновено не се сеща сама, я моля да я наглежда докато сготвя. Моля я, не я заставям. На няколко пъти сме водили доста обстойни разговори и тогава съм се опитвала да й обясня, че на мен самата ми е от помощ да го прави. То че не й идва от вътре на този етап, това е ясно. И въпреки че изрично съм я молила за тази помощ, тя продължава да демонстрира нежелание и досада почти всеки път. Т
Тук е мястото да поясня, че тя никога не е отказала да наглежда сестра си. Но неприкритото й нежелание е това, което не само ме огорчава, но и направо си ме вбесява.

Колкото до идеята да "забраня" компютъра във въпросния период - до сега наистина никакви забрани никога не сме налагали. Винаги съм смятала, че тя е достатъчно разумна да си има мярката. И така е било до скоро. Знам ли, може отново на специфичната възраст да се дължи факта, че започна да попрекалява.

За идеята за материално стимулиране, благодаря, но не мисля, че е удачна. Тук вече от морална гледна точка. Все едно да плащам на някоя от бабите, за да гледа децата в случай на нужда...

Явно имаме различни методи - няма лошо. Не мисля обаче, че на децата на подобна възраст им е заложено да помагат на родителите си и да разбират техните нужди.
При нас материалното стимулиране е заложено от най-ранна възраст и засега работи. При това не мисля, че прави децата материалисти - с удоволствие ми дават после от парите, които са събрали, както и си заемат един на друг, без да си ги търсят после  (абе въртим едни пари).
На едната баба също съм плащала за дългосрочен ангажимент с детето, нищо че му е роднина.
Изобщо моите разбирания са, че никой не ми е длъжен - нито децата ми, нито родителите.

"Наистина не искам да насилвам взаимоотношенията им. Най-добре би било всичко да се случва по естествен начин.
Но няма ли да е по-голяма грешка от гледна точка на дисциплина и изобщо от гледна точка на житейска философия да освободя голямата ми дъщеря от ангажимента да ми помага докато приготвям вечерята като прави компания на сестричката си в детската стая?
Струва ми се, че по този начин тя съвсем ще се откъсне от семейното ежедневие. Не ми се вижда редно... "

Искай да ти помагат /и двете/ на теб, но не и да се занимават една с друга. Това е нужната промяна при вас. Събете си и нека всеки си каже какво му тежи. Твоите претенции нека бъдат насочени към това, че живеете заедно и всеки има задължения към дома и семейството. Равни задължения не значи всеки да пере, например, а ако едното /по- голямото/ пусне пералня, по- малкото да помага при простирането и прибирането- т.е. според възрастта и задачите, но задачи да си има всеки.
Нататък нещата сами ще си дойдат.
И аз не бих стимулирала материално децата си така. Домашното задължение е за всеки и не съм длъжна да им плащам затова, че вършат туй, що е нужно. Не сме на работа у нас, живеем. Което изисква и работа. Ще наградя за добро представяне някъде, за особени заслуги /с подарък/, но да плащам- това не.
Конфронтациите не са неизбежни също. Аз бих предпочела да намеря причината /и съм я търсила винаги и у мен, където и често съм я намирала, аз не се плаша от това, но пък и така си помагам много/. С нашите аз, самата, не съм била в някакви сложни взаимоотношения никога, да речем. С децата си, до момента, също,. Готова съм да приема винаги, че и аз мога да сбъркам.
Колкото повече растат, толкова по- самостоятелни стават и това може само да ни радва. На всяка стъпка се налага и ние да сменяме стратегии. У нас редовно с мъжа ми обмисляме най- различни проблеми как да решим. Пробваме разни варианти, все някой проработва. Опитай и ти. И никога не се сърди на децата си.

Утро, децата ми са момче на 12 и момиче на 1,4, така че положението ни е сходно. Плюс утежнението с различните бащи, за което по-нагоре спомена Сийка.
Наби ми се силно в очите това: В никакъв случай не мисля, че прекалявам с търсената помощ от каката. Очевидно мислиш така и очевидно грешиш. Казвам очевидно грешиш не за да те нападам, а защото ти сама виждаш пагубния ефект от това всяка вечер у вас.
Убедена съм, хиляда на сто, че за този половин-един час готвене съпругът ти може да поеме децата. Няма начин да не може, просто няма толкова много работа за двама възрастни в едно домакинство вечер, че да са ангажирани и двамата нон-стоп. Не знам каква е тази твоя фиксация върху идеята, че точно каката трябва да гледа сестра си, а не мъжа ти да гледа дъщера си, опитвам се да го проумея, но не успявам. Отстрани звучи като болен инат и да пукна, ако разбирам защо. Защо е нужно точно и единствено по този начин да се разпределят задълженията в дома, че да се стига до кофти вечери ежедневно?
Ако има да се пуска прахосмукачка, да се простира пране, да се подреждат дрехи и каквото там занимава съпруга ти след работа, то каката преспокойно може да бъде натоварена с тези задължения. Ако пък работата е чак толкова много (макар че не мога да се сетя каква толкова може да е), ще я свършите заедно със съпруга ти след вечеря, докато малкото щъка около вас. Или след като си легнат. Варианти винаги има, хиляди. Все пак, има безброй семейства с 3-годишни деца, които успяват без каки.

Сега за у нас - синът ми е бил ангажиран със сестра си единствено и само няколко пъти, когато съм я приспивала на обяд и съм го оставяла с бебефона да я слуша, докато отскоча до магазина отсреща (в тежки зимни дни, когато не съм можела да я извеждам). И през ум не ми е минавало (и на мен и на мъжа ми) да го караме да я гледа. Никога.
Иначе сме строги - например компа се пуска точно за 3 часа вечер, от 18 до 21, и то само ако е приключил с домашните, стаята му е оправена, изкъпал се е и се е приготвил за другия ден и е свършил ако има поставена някаква друга задача. Задължения си има много, но това да гледа сестра си не е сред тях, няма и да бъде. Ако трябва да сготвя и Мая ми се пречка - поема я баща й.
Хлапетата много се търсят, дребното постоянно налазва стаята на брат си, но дори на сегашната си крехка възраст, е научена да чука на вратата му преди това. Като влезе при него, аз влизам след нея и го питам да я оставя ли или му пречи - той обикновено казва да я оставя, позаиграва се с нея за няколко минутки, писва му и ми я довежда. За мен това е начина да развият любящи отношения помежду си, а не като го насилвам да се занимава с нея, за да сготвя.
И се получава, засега. Например - всяка вакация откакто е тръгнал на градина преди 9 години синът ми прекарва при родителите ми в провинцията. Тази година за всяко отиване там започва седмица предварително да говори с мен и с баба си и да ни уговаря да вземат и сестра му, не му се ходи сам (и сега са там, двамата, той помага на майка ми с "превода в ефир", докато тя й свикне). Освен това много често сам предлага да остане при нея в стаята, ако види, че има да се върши нещо. Или ако го накарам да свърши нещо, че гледам детето, той предлага да се разменим - обикновено в тези случаи е на далавера

Последно, че станах многословна. Помисли си и си отговори честно пред себе си - защо толкова държиш дъщеря ти да гледа сестра си, а не мъжа ти? Аз имам един отговор за себе си, но не бих искала да го пиша, за да не ме обвиниш, че се държа като в български форум

utro77,съжалявам,че си се почувствала обидена от мнението ми.Да аз нямам деца с подобна разлика,но просто смятам,че не е редно да караш каката да гледа по-малката,дори и за час.А и за един тийн час в една стая с 3 годишно е много време.Не го казвам за да те обидя,просто така смятам.

Според мен причината е тук.
Явно ще ти е нужно търпение и разбиране към промените в нея. Може би след време това отношение ще се промени и всичко ще си дойде на мястото.

Децата ми имат 11 години разлика. През ум не ми е минало да делегирам битовите си грижи върху сина си и да му отнема безгрижието, типично за възрастта му. Задълженията му си останаха такива, каквито бяха и преди да се роди сестра му - да си учи уроците и да си подрежда стаята. Като беше на 13-14 години и живеехме в чужбина без дядо, баба и детска градина си позволявах да го карам да стои с нея на двора по час-час и половина или да отиде с нея до най-близкия парк, за да мога да свърша някоя работа в къщи.

п.п. Малко странно звучиш, без да се обиждаш.

Да,някак си пренавита,че докато готви голямото дете трябва да гледа малкото.
Нищо странно и нередно не виждам аз в "проблема" ти.Семейство,като семейство с вде деца,независимо от разликата дори.Послушай ако искаш Джуди и Бърди,много истина има в думите им.

Моите деца са с голяма разлика помежду си и мога да споделя опит.
Голямото е на 16+, а малкото - на 4+.
Дъщеря ми обожава брат си, но не изпитва ентусиазъм да го гледа, да го забавлява, или да му чете книжки. Приятно и е да го гушка, да го целува, да го снима с фотоапарата. Всичко това се случва, когато тя намери за добре.

Аз лично не смятам, че я натоварвам прекомерно, когато и го оставям за половин, един или повече часове, в случаите, когато е наложително да изляза, а времето и обстоятелствата не позволяват да го взема с мен. Приемам, че това е нейният принос към домашното битие. Понякога се оплаква, че трябва да го гледа, но не смятам, че и е толкова неприятно, тъй като миналия месец ми предлагаше да се грижи за него, докато е болен, а аз да я освободя по домашни причини от у-ще  

Конкретните ми съвети към теб, utro 77 са:
1. Да се въоръжиш с повече търпение, защото пубертетът при момичето ти едва сега започва;
2. Да и казваш по-често, че я обичаш и да показваш интерес към проблемите и;
3. Вярно е, че малките деца се нуждаят от повече внимание и грижи от страна на родителите, но големите сравняват отношението. Примерно, дъщеря ми си прави сметки какво сме направили/купили за брат и, и какво - за нея.
4. Да и предложиш да избере между това да наглежда сестра си или да приготви/помогне с нещо друго, което е необходимо за приготвяне на вечеря, почистване или т.н.

Точка 2 и 3 ги написах, защото мисля, че има някаква ревност, която голямата ти дъщеря изпитва към по-малката.

Въпросът ми конкретно още от първия  ми пост беше - какво е положението при вас, как се справяте вие.

Влючвам се да споделя как беше положението при нас, тъй като баткото е вече на 19 и е студент далеч от вкъщи. Разликата между него и малката е 12 години и половина и всичко, което си описала като ситуация при вас важеше и за нас с пълна сила. Няма как да има допирни точки при такава голяма разлика. Винаги се случваше така, че малката иска да играе с него, когато на него му се прави нещо друго и съответно той иска да я "мачка", когато тя не е в настроение за това. Познато ми е и затварянето в стаята, и вечерята "сам и по-късно", защото сега има нещо по-важно, но повярвай ми, време за контакт винаги се намира и извън най-удобните за родителите моменти. Когато съм имала нужда от помощ съм предлагала избор - или гледаш малката или пазаруваш, чистиш с прахосмукачка и други. Винаги е избирал "другите" пред това да гледа сестра си, което не ми е било много приятно, но съм уважавала избора му. Не съм ограничавала достъпа му до компютъра (не го ограничавам и за малката   ), защото от хоби това се превърна в нещо по-сериозно и именно това учи в момента. Обнадеждаващото е, че с порастването и на двамата  контактът между тях ставаше по-лесен и по-желан и от двете страни, макар и понастоящем да се поддържа през skype. Факт е, че си говорят само двамата - тя му споделя, той я изслушва - нещо което преди него не го вълнуваше.  Никога не съм се съмнявала във взаимната им обич, макар и да не са я показвали по начин, по който на мен ми се е искало. Вярвам, че с времето все повече ще се "намират", а за мен това е най-важното.

От позицията на по-голямата сестра, ще ти кажа едно, Утро77.
Колкото повече натискаш дъщеря си да се занимава с малката, толкова по-зле ще става.
Много обичам брат си, но имаше години и моменти, когато наистина исках да съм сама и да не ми вменяват постоянно отговорността за него.
В пубертета усещането за разлика в годините става още по-огромна, отколкото е всъщност.
И е ужасно досадно да искат от теб не само да играеш с по-малкия си брат/сестра, ами изискват и ентусиазъм от тебе.
Е, няма как да стане.

Все пак детето си е ваше. Вие сте решили да го родите, вие трябва да го гледате. Голямата ви дъщеря не е тази, която е взела решение да има сестра.

И още нещо, с което със сигурност ще предизвикам буря, но - кой е казал, че двете деца трябва да се обичат и търсят?
Историята познава и други случаи. А за игра заедно дори не става дума. Няма как 12-годишно дете да си играе с 3-годишно.
Затова, ако искаш да ти помага в домакинството - наложи правила.
Но според мен - ако продължиш да я караш насила да се "грижи" за сестра си, няма да предизвикаш нищо друго освен нова доза инат и безразличие, да не използвам друга дума.

Като чета май вечерята е проблема.Пробвай в неделя да сготвиш няколко манджи за да си освободиш понеделник и вторник вечер.Помоли мъжът ти да сготви нещо за сряда вечер.Така ще си осигуриш 3 делнични вечери,които да прекараш с двете си деца и съпруга си.Измисли какво да правите всички заедно,но вие родителите,трябва да научите и покажите на децата си как да се забавляват,след като те не се сещат сами как да го направят.

О.К., явно вината е в мен.
От думите на повечето тук излезе, че съм някакъв коравосърдечен експлоататор на детски труд....
Сигурно има някаква доза истина, щом всички го казват...

Този един час, за който се изписа толкова много, всъщност си има две лица - от една страна е наистина помощ за мен, от друга - това е времето, в което децата общуват. Айде помощта не е чак толкова наложителна. Разбира се, че мога да се справя и сама. Разбира се, че таткото може да наглежда детето в това време.

По-скоро се опасявам, че децата съвсем ще се отдалечат едно от друго. И ми е много, много болно заради това. НО явно нямам друг избор освен да се примиря и да се надявам все пак някой ден да са в по-добри отношения...

Но все пак не е ли малко жестоко спрямо малкото дете да му забранявам да вика кака си да поиграят?

happy_mama, благодаря за съвета! Ще се възползвам!


Между другото аз също съм по-голяма сестра. Но разликата ни е около 3 години, може би и заради това през детските години бяхме изключително близки със сестра ми.

Ти си си навила нещо на пръста и нямаш отвиване. Направо съжалявам, че толкова писах вчера.
1-во, децата ти ще се отдалечат едно от друго точно ако ги караш да играят заедно насила. Прочете ли изобщо историите на другите майки?
2-ро, аз съм много по-безсърдечен експлоататор на детски труд от теб, защото синът ми има страшно много задължения у дома. Единствено твърдя, че дъщеря ни не е негова грижа, няма и да бъде.
3-то, кой, за бога, те е съветвал да забраняваш на малкото дете да вика кака си да играят? Наистина ли не виждаш разлика между това малката да вика кака си за игра и ти да задължиш каката да гледа дребното???

Сори, спирам дотук.

Защо сажъляваш, Бърди? Аз пиша в темите не само заради автора, а и заради всеки, който би участвал или би просто прочел.  Ако един човек е настроен принципно да доказва, че е прав, то това не важи за друг.
Преди да реша аз да имам второ дете точно това съм питала, какво да направя, за да имат децата ми добри отношения помежду си. Питах, гледах, проучвах. За много други неща съм го правила. Дори при настоящи проблеми намирам теми, намирам хора, слушам, чета /най- често дори темите не са мои, няма нужда аз да ги повдигам, толкова са всеобхватни тук, че с търсачката се открива всичко/.

Утро, ситуацията е такава и ще е такава, каквато я направите у вас вие, възрастните. Децата, ако ще и да престарели 12 годишни жени, са си деца и нямат чак толкова решаващо значение за тази ситуация.  Съществуват си социални, физически, психологически закони, които, колкото и да бием с рога, да рием с копита и да пръхтим, си се развиват по своите си правила. И на мен много неща ми се щат да минат по начина, по който съм си навила на пръста, но като не става тъй си променям стратегията и ми се получава.

Не се опасявай, бъде сигурна, че все повече ще се отдалечават и твоите деца едно от друго, докато едното се зове основно "кака" и получава за задължение да прави това, което е работа на родителите й. Ангажиментът й с деца се появява тогава, когато тя реши да има свои. До тогава тя такъв няма и към момента реагира напълно нормално. За останалите домашни задължения пък е погрешно досега да не са й били налице.

Това и за мен винаги е бил много притеснителен въпрос, още повече, както бях писала нагоре, децата ми са от различни бащи. И живея в  постоянен страх, че голямото ми дете може да се почувства пренебрегнато, не толкова желано, не толкова обичано. Още повече, че баща му никога не е бил ангажиран с него толкова, колкото сегашният ми съпруг е ангажиран с децата и се страхувам от момента, в който ще се запита - а защо моят баща не ме е водил на пързалката с шейната, както сега П. води малката. В същото време не  искам той да расте като принц с ръце в джобовете и без никакви ангажименти.
Много е сложен баланса, направо си е ежедневно жонглиране.

Аз наистина не успявам да проумея защо повечето читатели си направиха извода, че у дома малкото дете е грижа на каката, че на нея й е задължение да я гледа и че насила я карам да го прави????
Както писах в предните постове, никога не съм го представяла като задължително да играят двете в рамките на въпросния час. Никога не съм я задължавала да го прави.  Изрично написах, че я моля. Изрично обърнах внимание и на това, че не се случва абсолютно всяка вечер. Никой от нас, родителите, не го  е въздигнал в някакъв закон, че от 18 до 19ч. каката е длъжна да гледа малкото дете. Поясних също така, че интервала 18-19 е напълно ориентировъчен и в действителност е много по-малък от 1 час.

Никой не ме е съветвал буквално да забранявам на малкото дете да вика кака си за игри, но ако послушам съветите на повечето тук, на практика би се случило точно това.

Ще се опитам максимално образно да опиша случващото се. Може пък аз да не съм успяла да ги представя нещата:
Връщаме се от работа и градина около 18-18:30ч. Каката вече си е научила, абсолютно задължително е прекарала и доста време на компютъра. Напоследък започна да се вижда и с приятелки, което одобрявам и винаги й позволявам да излезе. /Сега зимата заради времето - по-рядко се случва/. Оценявам огромната й нужда от разнообразие и забавления и се опитвам да й ги осигурявам.
Малкото дете пък от своя страна цял ден е било под контрола на възпитателките в детската градина и няма търпение да се върне вкъщи и да поиграе в своята стая. Естествено, обикновено веднага вика кака си за целта. Буквално от вратата - наистина така се случва.
Каката отива с нея в детската стая, но очевидно няма желание за игри. Обикновено веднага сяда на компютъра, тъй като и в тази стая има компютър и само след няколко минути вече не се и сеща, че са тръгнали уж да играят. Малкото се помотва известно време само, но в един момент отново започва да настоява каката да играе. Каката сяда при нея на пода, но нали не й се играе, игрите никак не се получават. От там нататък започват да се карат - малкото се сърди, че кака му не играе, каката от своя страна започва да си измисля всевъзможни причини за неразбирателството им - че малката искала точно тази кукла, ама защо точно тази, че малката искала да подредят играчките по определен начин, а тя искала по друг и изобщо все нещо не са съгласни помежду си.
Междувременно аз се възползвам от факта, че двете се намират в една стая и от вратата се мятам да приготвям вечерята. Но както виждате никак не трае дълго безпроблемното им пребиваване в стаята. В момента, в който започнат да се чуват караниците им, аз отивам и започвам да се опитвам да ги сдобря. Не ми е приятно да се карат така. Обикновено гледам аз да отида, тъй като мъжът ми е по-строг и направо им се кара дето така се държат.
Проблемът в тяхното неразбирателство по време на вечерните им опити за игри според мен се корени именно в нежеланието на каката да поиграят. Не я заставям насила да играе, но не мога да отрека, че това страшно ме дразни. Ядосвам се, че се държат така една с друга след като цял ден не са се виждали. И вместо да мога на спокойствие да сготвя / тъй като това правя в съответния момент/, ми се налага през две минути да ходя да ги укротявам и да правя забележка ту на едната, ту на другата. В крайна сметка всички неизбежно се изнервят - малкото, че не е поиграло пълноценно, каката / тя по принцип сега си е изнервена от възрастта, но предполагам, че вероятно й е било досадно, поне така се държи/, аз - че се държат така за поредна вечер. Таткото, разбира се, също не е очарован от случващото се, но той като един мъж сякаш е малко по-далеч от емоционалната страна на нещата.
Вероятно без да искам приготвянето на вечерята малко го преекспонирах. Проблемът е не, че не мога са сготвя, ако децата не се занимават, а че се налага да готвя в една пълна лудница. Просто малко в повече ми идват тези техни почти ежевечерни караници.

Понякога, рядко каката е в настроение и тогава се получават игрите им.
Като се замисля тази липса на настроение вероятно се дължи също на пубертета, а не, че й е толкова досадно да обърне внимание на сестричката си.

По-скоро се опитвах да отрия начин да сближа двете деца и избщо да установя дали изобщо има такъв начин...

utro77, разбирам те и те подкрепям и не смятам, че вършиш нещо нередно.
Всеки член на семейството си има права, но и отговорности. И ако това означава голято дете поне 1ч. дневно да се занимаваш с по-малкото човече, значи е така.
Аз също вменявам (да вменявам) отговорност на щерката към брат й, далеч по-големи от твоите дори. Ето и сега са в нас, дори я помолих да му помогне с урока по АЕ. Да опита да му помага в преразказите и т.н.
Тя е освободена от всички домашни задължения (моя е вината) и смятам, че поне една занимавка с брат й няма да й навреди. Но те от малки много си играят 2мата... Той я гледа в очите и изпълнява всяко нейно желание. А тя често го тормози, дори и пред мен. Не виждам някаква голяма беда в това, че моите деца си помагат и самоотглеждат при нужда.
Да, ако имах баби и други помощници около себе си, нямаше да е така. Но нямам и правилата са други.
Недей повече да се оправдаваш кое и защо правиш така. Няма смисъл... За мен не правиш никакви грешки. И стига сме ги извинявали тези тийнове нон-стоп.

П.П: кой те беше попитал, как си готвила когато си имала само 1-вото дете... Ми я си дайте ясна представа, че за тези 9г. до появата на малкото дете, голямото е гледано като принцеска (както и моята щерка). Е, дали и малкото ще има тоз късмет, а?

Няма значение как го наричаш ти - молба или заповед, след като е видно, че каката НЯМА желание да се занимава с по-малката ти дъщеря. Молбата в случая пак е вид насилие върху голямото дете. Даже още по-гадно, защото ти молиш за нещо, за което си напълно наясно, че дразни детето ти.

Шани, благодаря ти за подкрепата!

Голямата ми дъщеря е толкова намръщена, недоволна и отегчена от всичко заради пебуртета, че вече започнах да изпитвам чувство на вина, че понякога се налага за някоя минута да я оставя в стаята при сестра й. Не стига, че ми късат нервите с караниците си, ами аз от своя страна ще се пребия да бързам да си свърша това, с което съм се захванала, та колкото се може по-бързо да освободя голямата. Наистина си е един кошмар!

Именно понеже е освободена от всички домашни задължения, също съм на мнение, че  не е някакво претоварване и злоупотреба от моя страна да очаквам малко да се позанимават.

А относно включването й в домакинството - доста поразсъждавах по въпроса покрай изказаните мнения. Наистина едва ли на някоя жена би й била излишна всяка помощ в домакинството, но  въпреки всичко не мога да го отчета като грешка това, че не съм я свикнала от малка да се включва активно. По мое мнение доста повече щях да ощетя детството й, ако като по-малка съм я карала да пуска прахосмукачка, да ми сгъва прането и т.н. отколкото сега като се налага за половин-един час да наглежда сестра си. Наистина не съжалявам, че не съм я карала от малка да домакинства. Не съм съгласна, че по-малкото дете е грижа единствено и само на родителите. Смятам, че голямото дете на тази възраст може да помага като наглежда по-малкото от време на време при нужда. Но пък виж, домакинството - ето това вече е изцяло грижа на родителите. За един определен период. Примерно първите 12-13 години на детето. Това, което съм научила голямата ми дъщеря през годините е да си прибира своите неща - дрехи, учебници, стаята. Смятам, че до този момент това е било напълно достатъчно да се прави от нея и не е било редно да я товаря с миене на чинии примерно и т.н. Разбира се тя пораства и ето, че постепенно започва да похваща това-онова. Просто нещата се случват от самосебе си.

nana77, извинявай много, ама ти колко деца имаш? Едно, нали?!
Това обяснява изказването ти от преден пост, че не било задължително децата да се обичат и т.н. Чудно ми е дали така ще разсъждаваш наистина, ако си майка на две деца. Наистина ли ще ти бъде безразлично и ще си казваш "кво толкова, че не се обичат"??? Слава Богу в случая не е налице подобно положение с моите деца. Зная, че се обичат. Това, че не се разбират не означава, че не се обичат. Никога не бих си го помислила. А от своя страна неразбирателството  им е обусловено от множество външни фактори, които първо, че са преходни, второ, че търпят някакво външно въздействие.
Другото което е- твоето детенце е още малко и едва ли се налага да го молиш за нещо сериозно.  Ела да си говорим пак като стане тийнейджър! Дали тогава пак ще казваш "щом няма желание, значи не трябва да го прави"? Предполагам, че като един зрял човек си наясно, че в живота ежедневно се налага всеки един от нас да прави неща, които не са му от най-приятните - било защото се налага, било заради някой друг. Не ми се вярва на света да има човек, който върши само приятни и забавни неща. /Всъщност има такива хора, но живеят на едно специално място и по принцип не се разхождат свободно по улиците./ Едно дете на 12 години, след като вече е достатъчно голямо  и отговорно да си подготвя само уроците, да си подрежда стаята, да знае що е то секс, наркотици и др. неща за истинския живот, е достигнало съответното ниво  на своето психично развитие, за да осъзнава, че вкъщи има неща, които може да не са от най-приятните, но се налага да се вършат. Както се налага да си слага мръсните дрехи в пералното помещение примерно, а не да ги оставя където свърне из къщи, така се налага и понякога въпреки липсата на особено желание, да наглежда сестра си/ брат си, докато майка му и баща му вършат нещо друго.
И отново нека все пак се вземе предвид възрастта - аз лично бих сметнала, че не е много редно да натоваря 6 годишното ми по-голямо дете да наглежда Сестричката си/братчето си. Но на 12 години детето е напълно способно да участва в семейния живот по този начин.

И аз мисля, че не можете да продължавате по точно този начин. Просто няма как да стане.
Моят брат е със седем години по-малък от мен. Много рядко се е случвало майка ми да ме моли да го гледам, само когато е нямало никакъв друг начин. И въпреки това ми беше ужасно досаден. Играех си с него много често, но след 5-10 минути ми писваше. Горе-долу толкова време ми беше интересен. Той ме преследваше, разбираемо, аз го разкарвах и дразнех и така   Започнахме да сме приятели и да имаме общи теми, когато стана на около 12-13 години. Сега се разбираме чудесно.
Не карай каката да си играе насила с дребното. Спри и компютъра и я вземи с теб в кухнята да помага за вечерята или да сгъва дрехи, да минава с прахосмукачка или там каквото има да се прави. Добре са те посъветвали да и предоставиш възможност за избор - да играе с малката или да свърши някаква друга работа, но компютър - в никакъв случай.
А защо трябва да ги насилваш да се обичат? То тая работа на сила не става. Никога не съм казвала на моите, че трябва да се обичат. Малкият често повтаря: "Аз обичам мама, обичам тате, обичам В." Големият никога не казва това. Не го и карам. На моменти не могат един без друг, в други моменти направо виждам, че се гледат страшно. Нормално е, не могат постоянно да се обичат.

Утро, това, че аз имам едно дете няма никакво значение. Казах, че имам по-малък брат и всичко, което съм написала съм го преживяла лично, за да мога да си позволя да изкажа мнение.
Това първо.

Второ - ако беше прочела по-внимателно това, което ти написах, щеше да видиш, че съм казала, че според мен трябва да ангажираш голямата си дъщеря с помощ в домакинството. Но НЕ да гледа сестра си. Съжалявам, но за мен опитите ти да сближаваш децата си по този начин не са правилни.
Да - кажи на дъщеря си да измие чиниите или да пусне прахосмукачка, но щом няма желание да гледа и да си играе със сестра си, не виждам причина да продължаваш с това настояване. Най-много тотално да настроиш по-голямото срещу по-малкото дете.

Относно молбите и възрастта - дори да имах второ дете, никога нямаше да карам по-голямото да го гледа и да си играе с него. Именно поради това, което АЗ като дете съм изпитвала, когато са настоявали да гледам брат ми - досада! Ей това е истината - ти както искаш и каквото искаш прави. Но насила няма да накараш 12-годишно дете с желание да си играе с 3-годишно. За него това винаги ще е досадно и насила.

Само този абзац.
Този начин на игра е досаден )) Казвам го от личен опит.
Но това си е етапа на малката.
А голямата всъщност си е дете, и също има виждания с коя кукла да играе, и не иска да прави компромиси.
Ако родител играе с малко дете, ще се съобрази и ще играе с която кукла му се даде;))) Докато отмине периода.
Т.е. каката не си измисля, тя точно така вижда игрите ( които не им се получават).

nana77, не се заричай толкова категорично! За проблеми, които не са ти на главата, лесно се дава акъл отстрани!

Знаеш ли, явно не си пуснала темата, за да чуеш всякакви мнения, а само тези, които са ти удобни.
И както ти казах, аз съм преживяла този период и от точно от позицията на твоята голяма дъщеря. Така че "проблемът" и чувствата, породени от него си ги спомням много добре, не съм престаряла.

Отговори ми на два въпроса: Докато малката беше бебе, голямата проявявала ли е някога интерес към нея? В какво се е изразявал той?

Нана, това често се случва с темите във форума. Аз съм свикнала. Не е нужно да се спори. Авторката има проблем, ако иска- ще си го реши, ако не иска- няма и ще продължи да се оплаква. Може пък да й е по- леко да си търси съмишленици и това де е нейният начин да се справи с нервите и яда, който е натрупала /с положението- не, то ще си остане същото при липсваща промяна отвън, т.к. е невъзможно да накараш човек да иска нещо, което той очевидно не ще и да го убедиш, че му е добре, когато той много добре знае, че не му е/.

Джуди, това ми е ясно, не съм от вчера тук 
Аз далеч не споря, казвам нещата, така както аз ги виждам и разбирам.
А тя какво ще направи и какви стъпки ще предприеме или няма - си е нейна работа.

Чудно ми е как не можете да разберете един човек, който мисли доброто на децата си. Не казвам, че не сте й дали добри идеи за справяне със ситуацията, но ръчкайки в раната, освен да чуете още веднъж колко боли, друго няма да стане. Удоволствие ли си доставяте така?

Ох, аз разбрах днес и една жена, дето иска много да се пенсионира, но не й стига възраст. Документи вади, дипломи, похвали. Ама е до едната възраст само.
Не е до разбиране ..., ако е това- добре, разбираме. Точка на темата. Може да се пусне и петиция, анкета и проблемът се решава.
Обсъждаме си тук, не ни се връзвайте. 

Децата са ангажимент единствено на родителите си. Никой не пита другото или другите си деца, когато тръгне да им прави братче или сестричка и не бива да очаква или изисква по-голямото да се грижи или изобщо да помага за по-малкото, ако самото то не изяви желание. Дори и 1 ч. игра "насила" се превръща в тежест и отблъсква.
И всяко едно дете, независимо от възрастта му, трябва да има нгажимент към дома и домакинството, в зависимост от възрастта му (примерно, 12-годишното може да изчисти с прахосмукачката, а 3-годишното да подреди салфетките и приборите на масата, докато мама сготви).
А чувствата и отношенията между децата се градят с годините, с общуването и с комуникацията между тях (общите интереси възникват на доста по-голяма възраст, ако децата са с голяма разлика).
Моите "трябва" са по моите разбирания. Всеки си изгражда свои правила, разбира се.

Саморая, да проявявала е голям интерес, когато малката беше бебе. В интерес на истината голямата ми дъщеря винаги е била едно разумно, отговорно и зряло за възрастта си дете. Очакваше бебето с голям интерес и любов. Първата година й беше доста интересна и с радост се занимаваше с нея. Проблемът, който разискваме започна да назрява, когато малката проходи и започна да пипа нещата на кака си, а сега от известно време насам проявява и претенции за съвместни игри. Което си е напълно в реда на нещата. Но за съжаление съвпадна с навлизането на голямата в пубертета, когато тя самата започва да има по-специфични интереси и игрите с 3 годишно дете не са й от най-любимите.

nana77  и Judy, признавам не очаквах точно такива мнения - от сорта, че видиш ли аз съм някакъв мъчител на деца, защото ми се налага да оставя за малко малкото дете на кака му, че съм я задължавала и съм я лишавала от свободното й време, че даже и от детството й. Едва ли не върша нещо подсъдно ли що ли??? Предполагам, че положението в много от семействата е сходно.  Благодаря на малцината, които се престрашиха да си признаят, че се намират в подобна ситуация. Освен това, както се оказа май повечето, които се изказаха са майки на момчета, а при тях пубертета доколкото зная протича доста по-леко, което не е за подценяване и следва да се отчете.

nana77, виждам, че доста лоши спомени явно имаш от съвместното ти детство с по-малкия ти брат. Не знам до каква степен се е налагало да помагаш на родителите си в неговото отглеждане и по какъв начин. Но наистина ли смяташ, че единия час/ориентировъчно/ при нас е прекомерно натоварване на голямата ми дъщеря, ощетяване от свободното й време и изобщо, че следва да се освободи от този ангажимент заради това, че е тийнейджър???

Аз изводите съм си ги направила. Винаги съм била на мнение, че не трябва да се случват насила нещата. Пределно ми е ясно, че ако я принуждавам каката, ще има обратен ефект. И точно това се опитвам да измисля - начин децата да се приобщят, каката да стане малко по-сговорчива и да не го чувства като "насила"  общуването помежду им. Но така или иначе ние живеем заедно четиримата в една къща и не е възможно на практика единия да се прави, че другите не съществуват. Не е редно един от членовете на семейството, пък бил той и на 12 години, да се абстрахира напълно от случващото се в семейството, от нещата, които има да се вършат и т.н. Тя като един абсолютен тийнейджър, предполагам, че ще е най-доволна да не я занимават с нищо и да си седи в стаята цяла вечер необезпокоявана. Точно този лукс обаче, на този етап от живота на нашето семейство не може да й бъде осигурен. Не, че е напълно невъзможно да се случи. По-скоро го намирам за нередно, неправилно. Това аз го възприемам като да я оставя да си прави каквото си иска в пълния смисъл на думата без да се съобразява с нищо. Наистина не смятам, че е редно едно дете-тийнейджър да бъде оставен да си прави каквото си иска. От чисто възпитателна гледна точка.

Не смятам, че е прекомерно натоварване. Смятам, че си си навила на пръста, че голямата ти дъщеря ТРЯБВА задължително да играе с малката. И си готова да водиш войни, за да го постигнеш. И продължаваш да повтаряш едно и също, вместо да коментираш и алтернативите, които бяха написани - а по-точно да ангажираш тийнейджърката с това да ти помага в домакинството, докато примерно съпругът ти си играе с 3-годишното.

Колкото до лошите спомени - не мразя брат си, напротив обичам го много. Но това няма нищо общо с игрите.

Утро, тук присъди не се раздават, дава ги животът.
Ти поиска мнение в началото и опит- споделихме ти. Оказва се, че не търсиш това, а подкрепа за личните си виждания. Е, едни ще те подкрепят /които мислят подобно на теб/, други няма. С това няма да се реши проблемът ти, обаче. На децата- съвсем. Когато има проблем си има причина и независимо дали ни харесва или не, тя е налице. Пък свободна воля има всеки да си реши дали ще я види, признае, дали ще направи нещо в насока да промени. 
За такава ситуация обективни са не толкова майките с по две деца, а бившите деца, били в положението на твоите, те могат най- добре да ти кажат как са се чувствали. Повечето майки са си такива- смятат, че каквото правят си е наред. Но резултатите показват друго. Аз бих предпочела да се водя по резултата, ако е наред и сме доволни у нас /всички, не само аз/, нещата вървят. Никой не ти е казвал, поне не е и аз, че си мъчител на деца. Но че правиш грешка- това да. И че продължаваш да упорстваш, без да обмислиш различни варианти- също.
Както си решиш.

Нормално е проблемите да се проявят, когато малкото дете проходи и почне активно да се опитва да се впише по своя си начин в семейния живот. С бебетата такива проблеми няма. Нормално е и точно тогава голямото дете да почне да си брани територията. Най- не е нормално родителят да взема едната страна. Не съм видяла от такова нещо да е произлязло добро, за никого. Споделям опит.

Какво значи някой да си "признае"? Аз няма как да признавам неща, които не са ми налице. Мога да си "призная" как съм ги избегнала, което би било полезно за човек, който се интересува от начина, обективно.

Притеснява ме начинът, по който се самоизолира голямото ти дете. Прилича ми на човек, който си е самодостатъчен. Момата е едва на 12 години, а не ми се вярва вече да е равнодушна към климата в семейството.

Защо и как сте възпитали самодостатъчно на себе си дете, знаеш само ти. Границата между това да си си самодостатъчен до егоизма е много тънка. Не го допускай да се случи. Развий добри и хармонични отношения с голямото и всичко ще се оправи.

Утро, започвам с признанието, че и аз съм майка само на едно дете, но прочетох цялата тема с много голям интерес, защото със съпруга ми работим за второ и се опасявам, че мога да попадна в подобна ситуация, тъй като дъщеря ми също е свикнала да е център на вниманието.

От поста ти разбирам, че за теб проблемът не е в това кой да гледа малката, докато ти сготвиш, а в това, че двете не общуват. Очевидно се страхуваш, че ако удовлетвориш желанието на голямата, двете ти дъщери ще се отдалечат повече. Това обаче няма да стане. Просто им дай време, те са сестри, разбира се, че ще се обичат и ще си станат близки, когато му дойде времето.

Има и още нещо. Явно голямата не е в най-приятния си период, но той е най-труден за нея. Оставам с впечатлението, че ти прави на пук, защото ревнува. Не го приемай като обвинение, според мен лично всички първи деца ревнуват малко или много. Може би има нужда от малко повече време насаме с теб.

Сигурна съм, че ще си изгладите отношенията, желая ти успех

Лелееееее, темата е станала огромна за няколко дни...
Няма да успея да изчета всичко, че моите двамца щъкат наоколо...
Обаче мога да споделя нещо, което не съм целила, но стана случайно, и реши проблема с гледането на бебенка.
Както личи от лентичките ми, моите деца също са с 9 г. разлика.
Но нашият батко винаги е съгласен да гледа бебето, дори и дълго, защото я гледа в стаята с големия 3Д телевизор, с  множество детски програми... Въпреки че малката е лошичка, той търпи, бори се...
Просто защитава удоволствието си...
Във вашия случай, бих ти предложила, да обещаеш на голямата си дъщеря да ползва компютъра още малко или пък да си слуша музика, стига сестра й да е спокойна и щастлива, да не ти пречи в домашните задължения... Така каката ще има стимул да намери забавление на малката, без да й се налага лично да го прави, а ти ще имаш своето спокойствие... Или... бих позволила на 12-годишната девойка лично да се погрижи за вечерята, докато аз щастливо си играя със сестричката й...
Обмисли вариантите, но не разчитай да се наложиш само с воля... Подкупите също не помагат...
Просто апелирай за разбиране от нейна страна (при нас това помага). Макар и вече тийнейджъри, децата се ласкаят, когато родителите споделят с тях проблемите си и търсят тяхната помощ.
Пиша ти това не само като майка на деца с голяма разлика, но и като сестра, по-голяма от брат си с 11 години. Много съм го гледала, не ми е било голям проблем, но предполагам, че се дължеше на категоричното изказване на мама, че той си е мой, аз съм си го искала (което е и самата истина).
Е, как да не се радваш на нещо твое си, което дори е създадено заради тебе! (Естествено, брат ми не мислеше така още тогава  ) А и нашите винаги говореха за проблемите пред мене, което допълнително ме караше да проявявам разбиране, когато се налагаше да поема по-голяма част от домашните задължения или да гледам братчето си...
 Колкото до близките отношения, те се създават мноооого по-късно, когато възрастта напредне толкова, че разликата да е преодолима...
Успех! 

Тя темата станала огромна и интересна само за няколко дни! Явно си е и до характери на децата. Не мога да бъда много полезна, защото нашата разлика е 16 години и голямата е като втора майчица на малката, но е имало много моменти, в които е била отегчена и не й се е занимавало с нея. Даже съм я хващала как я подритва с крак, за да не й пречи. Аз в повечето случаи съм се карала на малката да не й досажда, ангажирала съм малката - на 3 години вече миеше чиниите, стъпила на стол(в началото ги премивах, но после видях, че се справя добре и оставих само на нейното миене - не го приемах като помощ, по - скоро повече ме натоварваше, но беше начин да се занимава и да ми е пред погледа ). Почти непрекъснато, като се върна от работа съм гледала да отделя повече време и да поговоря с каката - как й е минал денят, колко много я обичаме с баща й, да я гушна. Като заспиваме съм викала кака й да се гушнем заедно трите, е понякога и с баща им, ама има опасност да се счупи леглото. Всяка вечер ако не се гушкаме трите, карам малката да ходи да цунка кака си за лека нощ. На каката съм давала пари, за да я гледа, защото така или иначе тогава давах на детегледачка, напр. 1 лв. за два часа. Тя после с тях й купуваше дъвки и бонбони, но винаги се пазареше за повече пари на час и т.н. Не знам... дълго стана, но ми се струва, че трябва да се натовариш малко повече и да обръщаш повече внимание и на голямата, да й показвате колко много я обичате. Не се притеснявай, като пораснат малко ще мрат една за друга. Тези отношения са нормални в тази възраст.

Страшно си права!
Права си и за това, че при момичетата пуберитета преминава по-неприятно и проблемно, отколкото при момчетата.
Някой беше предложил да се ограничи времето на голямата ти дъщеря за компютъра. Абсолютно съм съгласна. Много зле им повлиява на тийнеджърите стоенето пред компютъра и спомага за дистанцирането им от семейството. Но го направи много деликатно, така че тя да не го възприеме като забрана, защото това пък ще я настрои още повече отрицателно към това, което се опитваш да направиш.
...
И на мен ми направи впечатление, че повечето не разбраха молбата ти. Наистина, как може да се предполага, че задължаваш голямата си дъщеря да гледа по-малката, като реално те двете почти през целия ден не са заедно?! 
Просто се запаси с търпение и дай време на нещата да се оправят! 

Извинявам се, че ще бъда малко груба, но този пост намирам за супер-неадекватен.

Което е абсолютна глупост, защото кръвната връзка не определя близостта между двама възрастни хора.

Но пък кръвта вода не става...

Именно 

Разбира се, че кръвната връзка не е гаранция за безоблачни отношения, но един от мотивите ми да искам второ дете е, именно че дъщеря ми страда, задето няма братче или сестриче. Всички семейства около нас имат по няколко деца и въпреки че вкъщи й обръщаме доста внимание и и двамата играем с нея, не можем да компенсираме една такава връзка. Тя непрекъснато повтаря колко много иска да имаме бебе. Знам колко е хубаво, аз имам брат, и не искам да я лиша от това. 

Да си призная, докато четох темата ми стана много болно за голямата ти дъщеря....
Представи си как цялата ситуация изглежда в нейните очи - винаги виновна, че не те е удовлетворила, толкова неща предполагам й се случват сега... първа любов, разни групички в училище, навлизане в една по-друга емоционална среда. Вместо да й казваш, че трябва (защото ежедневните молби водят на мисълта, че е задължение като писане на домашните), по-добре я включи в домашните задължения около вас.
В семейството ми съм била малкото дете - 8 години разлика - и си спомням, че родителите ми никога не са карали сестра ми или брат ми да си играят с мен на сила... Случвало се е аз като си ги търся, ако не са били на кеф, да ми подхвърлят някоя играчка и да ми кажат да не ги занимавам. С годините осъзнавах, че си е абсолютно нормално - на кой тийнейджър му се иска вместо да обръща внимание на приятелите си (дори от психологическа гледна точка тогава е периодът на изграждане на самостоятелност и понижаване влиянието на родителския авторитет) да гледа на сила малка сестра?? Вярвам, че ако я оставиш на мира, то все някога и тя ще потърси малката. Отново давам пример с мен - спомням си как ей така без нищо е идвала да ме нацелува сестра ми като малка, ако съм била на зелено училище или тя цял семестър без да се е прибирала. Просто не може всичко да е както го градиш в главата си....
Тук никой не може да ти каже как да гледаш децата си, но моя съвет е да не показваш такова различно отношение към двете постоянно  - едната длъжна и виновна, имаща безкрайно много време за глезене, а другата малка и винаги невинна. На 13 години първивните и мета емоциите на децата изригват от най-малкото нещо. Предполагам гневът сега е присъщ при караниците ви, нормално е, чувството, че е неразбрана се засилва. Не знае как да обясни, а и може би не иска. Има желание да изгради себе си, така че да се хареса. Вниманието също е важно - това е времето на изпъкване пред останалите, та дори и вкъщи.
Може да включиш двете деца с помагането на слагане на масата... да сгъват салфетки, да донесат вилички примерно? Да сложат продовете на масата, ей такива неща.....
Просто изолирането на двете от врата според мен се чете като 'ти си върши за малко твоята работа, докато ние вършим своята".
Дано не се обиждаш от мненията в темата, нормално е за всеки спор да има две страни. Понякога отрицателните мнения нараняват малко егото, но някъде там по средата се намира решение и истина

- Повечето деца искат да имат братя и сестри, молят се на родителите си, пишат писма на Дядо Коледа да им донесе, а тези които имаме такива, ги ценим и обичаме. Това е един от основните мотиви на родителските двойки, които създават повече деца - за да имат те един близък в повече - сега и някога, когато тях няма да ги има. Иначе всички знаем, че едно дете се гледа по-лесно, отколкото 2 или 3. - Което няма нищо общо с последващото отглеждане. Моят ЛИЧЕН мотив не е да осигуря близък на децата си, а да родя деца на себе си.
Ууупс, аз идея си нямам как се отглежда 1 дете, но можеш да ме "осветлиш" ако желаеш!

- От позицията на каква инстанция се определя какво едно непознато 12-годишно момиче може да върши и какво - не. Представи си, че някои деца предпочитат гледането на по-малките, пред прахосмучене, пазаруване или каквато и да е домакинска работа. - Категорично подчертах, че това е моята позиция по въпроса. Т.е. изхождам от познаването на собствените си деца и от собствените си възгледи! Аз ЛИЧНО не бих изисквала децата ми да гледат по-малките такива, което ми предстои скоро, а от личен опит знам колко е погрешно /поне на етап пубертет/.

Но Утро 77 няколко пъти подчерта, че не се нуждае от теоретични разсъждения по тема, а търси съвети от хора, попаднали в подобна ситуация. - Аз говоря от своя личен житейски опит. Който иска, да приеме положителното от съвета ми. Който не иска, да отхвърли отрицателното.

Определено е налице пренавиване и доза инат.
И моето голямо дете искаше братче, ама точно братче.
Когато братчето се роди, както споделих, не съм ангажирала голямото дете, т.к. съм наясно, че не съм го родила за брат му. Дали голямото иска /повечето хал- хабер си нямат какво е малко дете, възрастните следва да сме наясно/ няма никакво значение, що се касае до нормата отношенията между хората да не се поставят на силова основа. Поставят ли се- те се развалят.

Азаф, чакаш ли? Не съм знаела! Ха дано!

Лични де, лични впечатления, и от моите деца и от отношенията в моето семейство като дете и в това, на съпруга ми, на когото се е налагало да гледа и който има лоши отношения със сестра си точно поради този факт. Каквито аз с моя брат нямам, но моят не е бил ангажиран.
А колко близки имам в аналогични ситуации...
Ничия кръв вода не става, което няма връзка с отношенията между роднини. Като юрист от 15 години знам, че изключително жестоки могат да са точно между близки такива. Когато не са изяснени навреме и когато единият има безпочвени очаквания към другия. Често е и двупосочно.
Не винаги това, което ни е удобно, е правилно.
Звучи така, все едно че майката е сърдита на детето си, а това не е добре. Ако малкото е безпомощно физически, голямото дете точно сега се нуждае също от помощ, макар и друг вид. Нуждае се от близко и подкрепящо отношение.

И когато е имало явно предпочитание на родителите към едно от децата също.

Аз нямам близки и познати, които да са в лоши отношения с братята и сестрите си. Някои може да не са в непрекъснат контакт помежду си, но са запазили връзката.
За насилствено сближаване на децата - всички сме на едно мнение. По-скоро става на въпрос, че ти примерно проектираш твоите семейни модели, върху други семейства, при които обстоятелствата и хората са различни и това, което важи за твоите деца, не е валидно за някои други.

azaf, твоите деца са в детско-градинска възраст, никой не очаква да гледат и да се занимават с по-малки, никаква аналогия не може да се прави между двата случая. Авторката изпитва затруднения в комуникацията с тинейджърката, което също няма връзка с това, което си написала.
Мотивите за създаване на деца при различните хора, явно са различни, но едва ли някой се съобразява само и единствено личните си желания. Мисля, че съобразяваме и други фактори.
Струва ми се, че зациклям в безсмислен спор и не мисля да продължавам    

Няма как да се проектира изцяло един семеен модел в друго семейство. Дори в нашето изначалните са два различни и нашият не е точно като нито един от двата първични модела. Човек преценява плюсовете и минусите на различни обекти, които е наблюдавал. Колкото повече и различни неща си видял, толкова по- обширна е представата ти.
А аз съм виждала хора, роднини, в изключително лоши отношения помежду си. Работата ми е дала този по- широк поглед. Ако бях затворена само в кръга си на лични близки и познати нямаше да го имам.
Обикновено комплексите и психическите си проблеми хората са натрупали в детството си. Това, което се натрупа тогава, си остава за цял живот и се проектира в личността, съпътства я докрай. Имам редица хора, които споделят пред чужди и по работа по- леко за личните си проблеми и произхода им. Нямаш представа, вероятно, така изглежда, щом казваш, че не познаваш, колко много хора имат подобни травми, заради отношение на родителите си, свързано най- често с проявена разлика между децата- приемането им, третирането им, вниманието към тях, изискванията към тях. И една много малка част от тези хора са разговаряли в семействата си и с близките си за това, как се чувстват наистина и защо. По- често се затварят и ограничават контактите си, а някои са си направо в конфликтни отношения.
Едно дете няма да го заяви на родителите си или това ще се случи рядко, защото детето от бебе навиква, че правилно е това, което кажат и направят родителите му. Дори не го осмисля. Но вътрешно в себе си усеща, че не е съвсем така, бунтува се, понякога се обръща срещу самото себе си- защо изпитва тези чувства, а мама казва, че не бива /а те са си нормални/, защо не е това, което се иска от него да бъде /и това е съвсем в реда на нещата- да не е обекта, за който точно са мечтали родителите/. Особено когато е малко, непълнолетно, в зората на пубертета си, детето няма да се опълчи явно и все още търси кое е правилно и кое не е. А родителският натиск е силен и за детето е трудно да изплува. Но рано или късно ще се случи. То ще разбере, че и големите грешат и някои грешки няма дори да прости.

Децата се раждат само и поради личното желание на своите родители. Тези желания могат да са породени от различна мотивация, но си остават желание и избор на родителите.

В голяма грешка си за възрастта на децата ми. И разликата ще е точно толкова, колкото е при авторката. И АЗ не очаквам нищо от тях в случая, защото те са ми деца, а не безплатни детегледачки!

И аз /повтарям/ пиша от моя житейски опит. А единствената ми роля в този живот не е на майка.

Да, каквито и други фактори да са налице. За едно подобно действие не може да прехвърляш отговорността на друг, особено пък с идеята "родих малкото, заради голямото, не от особено желание".

 
О, видях - на 7 са, не е като да са на 12.

Скубиду, ако имаш въпроси, пиши ми на лични.
Не ми е приятно това заяждане и коментар на всеки мой пост по темата - в стил "литературен анализ" с изопачаване на думите.
Авторката е пуснала тема, в която има ред съмнения. Аз писах МОЕТО виждане по въпроса. Точка.
Всеки човек има право на избор дали да претегли плюсовете и минусите от всяко едно споделено мнение и да си направи изводи как да действа или не, както и избор дали да откаже да приеме всяко мнение, което не го "почесва зад ушичките".
И на какъв език да напиша, че аз пиша от гледната точка на АЗ-а, а ти ми отговаряш с обвинителното ТИ?

И какво значение има в случая възрастта на децата ми??? Аз подчертах, че не пиша като майка, а от личен опит. Или искаш и автобиографията си да ти напиша?!
Пък и на възрастта на голямата дъщеря на авторката ще са в същата позиция като нейното дете и ще бъдат отглеждани и възпитавани, съгласно моите разбирания, които така яростно критикуваш.

azaf, нямам въпроси към теб.
Цитирах те, защото мнението ти намерих за крайно несъстоятелно и ти се извиних предварително за това.
Коментари, след моите коментари и изопачаване на думите имаше от твоя страна. Нямам намерение да се заяждам, нищо лично. Приключвам.  

Моите са с 14 години разлика. А със сестра ми имаме 2,5 години разлика, аз съм по-голямата. Е, честно да си призная много ми беше неприятно да се занимавам с нея, като излизам да се влачи след мен и да не мога да направя една крачка самостоятелно. В момента живеем много далеч една от друга и не мисля, че вече сме много близки. Това по въпроса връзката на разликата в годините и близостта.
utro мисля, че проблемът ви е, че непременно искаш да ги сближиш децата. Разбирам те, че това с играта го искаш не че няма кой да гледа малката докато домакинствате, а най-вече, че щом цял ден не са се виждали двете сестри трябва поне час да да видят. Е, тука ти е грешката. Голямата изобщо не й е до малката, кой знае какви нейни въпроси я терзаят и интересуват, ама как само я дразниш с това "сближаване" .. Свекърва ми като вземе така да дудня на мъжа ми да се събирали, да общували със сестра му, колкото повеже мрънка толкова по-рядко се чуват. То си стават от само себе си тези отношения, естествено.
Да кажа за у нас. Големия чисти, пазарува, простира, взема малкия от градината веднъж-два пъти месечно, гледа го докато се къпя или нещо важно правя. Прави го за да ми помогне, виждам го всеки ден в поведението му, не защото му е интересен брат му. Обяснено му е, поел е своите отговорности за дома. Пък и у нас е по-особено, няма кой друг да помага. Е, не му е приятно винаги, но и не го насилваме, ако нещо не иска. Ще узрее голямата, ама трябва да го мине тоя пубертетския начален период. То и ние не сме били лесни.

utro77моите деца са със същата разлика като твоите.Мога да разчитам на каката да взима брат си от градината ,да го гледа когато се налага да остават сами,но това се случва рядко.Недей да очакваш 12годишно момиче да иска да играе ежедневно на кукли с по-малката си сестра,все пак нейните интереси са съвсем различни. Приучвай малката да се заиграва сама,обясни и че кака има да учи уроци и не винаги има време да играе с нея.Спри за известно време да вменяваш като задължение на голямата да гледа сестра си и ще видиш,че тя сама ще започне да и обръща повече внимание.Просто ги остави без да даваш наставления кой с кого да се занимава,ако възникват спорове между тях намери какво да кажеш на всяка една от тях без да взимаш страна.Прояви повече търпение,хормоните бушуват в тази възраст,изчакай ги да се наместят недей забравя,че след десетина година пак ще се занимаваме с тийнове,трябва да си щадим нервната система

Аз съм единствено дете дъщеря ми също. Съвети за сплотяване на сестрите не мога да дам. Но ме притеснява постоянното висене на каката пред комп. и седенето сама в стаята си. Ако може да я  ограничите поне вечер да прекарва времето с вас. Говорете си, прегледайте уроците, изгледайте филм заедно. Предполагам, че домакинските задължения също ще са и неприятни, но няма начин. На нас също не винаги ни харесва, но ги вършим. ще се наложи и да помогне с нещо в къщи.
Друго - какво е това готвене всяка вечер. Ако в неделя се приготвят няколко неща ще има поне за 2 вечери. Следващото готвене може да е в сряда - пак за 2 дни. И петък - нещо сухо, скара, риба. Не си представям всяка  вечер с прибирането да се захващам с манджи.
Или пък, ако държите на различна храна всеки ден - може да готвиш след като малката заспи.

Моите са 2 моми, на 13 и на 3 1/2.
Много се обичат и много се джафкат. Общо взето, основните проблеми в съвместното им съществуване бих обобщила в 3 етапа:
1. Горе-долу година дресирахме №1 да се научи да уважава личното пространство на №2 (ситната е много самостоятелна и с много развито чувство за лично пространство, от бебе, ако се случи някой да тръгне да я "мачка", дори само да я целува за лека нощ без нейно позволение - опищява орталъка). Каката май си мислеше, че дълго мечтаното сестриче е нещо като жива кукла и домашен любимец.
2. Следващата година дресирахме №2 да не приема всички наоколо (особено кака й), като създадени единствено и само за нейно удобство и угода, да уважава и тяхното лично пространство, както и да престане да си въобразява, че като писне, автоматично наличният възрастен ще насмете №2 и собствените й провокации ще минат метър.
3. Последен етап, все още в процес на доизчистване - да свикнат, че вече ги приемаме за достатъчно зрели индивиди, та взаимната им комуникация да си е тяхна лична отговорност и на никого от "големите" не му е работа да си нарушава рахата и да го играе арбитър. Т.е., насмитаме и двете, разделяме ги и обикновено след 10-на минути ходят да си се жалват колко сме гадни.

И двамата със съпруга ми сме първи деца, със значителна разлика (моята със сестра ми - 5г., неговата с брат му - 9,5г.), и двамата сме наясно, колко е досадно да ти прикачат ремарке, обаче като се налага - налага се, гледали сме да си го направим интересно. Историята помни случаи, когато съм включвала сестра ми като състезателна хрътка в надбягване с материални, макар и не финансови залози, а благоверният най-нагло е използвал сладкото си братче за печелене на симпатии и някоя и друга почерпка в дамска компания. Не че се гордеем точно с тези моменти и определено ги имаме предвид, като оставяме насаме собствените си деца.

Каката винаги ни е първа в списъка за детегледачки при необходимост, ако няма други ангажименти или планове, свързани с трети лица. Имам предвид случаи, при които се налага да сме извън жилището за кратко или пък работим (учим) и се налага да изолираме за по-дълго от едно помещение малката, която изобщо не си затваря устата, даже като гледа телевизия. Винаги след такива отговорности голямата е компенсирана по някакъв начин - сладкиш, освобождаване от неприятно задължение, допълнително компютърно време, не и пари. По възможност, тези периоди се уговарят предварително с голямата, ако възникнат непредвидено, тя знае, че е форсмажор, а не безогледна злоупотреба с личното й време.

Ежедневни "разтоварвания", като описаните от авторката, не са ми проблем и никога не са били. Малката прекарва вечерите в дневна-хол, която е свързана с кухнята и винаги имам поглед над нея. Голямата разполага със собствена стая, но в нея, съвсем умишлено, няма ни телевизор, ни компютър, т.е., има къде да се усамоти, но не и да си осигури мултимедийно забавление, за което се примъква пак в хола, при останалите. Искат, не искат, всички се съобразяват помежду си, такава ни е тактиката с мъжа ми. И двете разполагат с фиксирано компютърно време, но на един компютър, едната ако гледа телевизия, другата играе или чати (голямата, де). Ако решат да се усамотят в стаята на каката и да си играят, очаквам да не надвишават приемливи децибели, да не си нанасят сериозни травми и да не тичат да ни се жалват през 5 мин., иначе просто ги разделям.

Малката си се занимава чудесно и сама, но копира доста от кака си - стриже куклите, мисли им рокли, ролевите й игри са с елементи от "Карибски пирати", "Хари Потър" и "Семейство Адамс", освен задължителния Франклин. Каката пък няма нищо против да се вдетини, стига да се правим, че не забелязваме колко й е кеф да играе бебешки игри. Малката е много по-самостоятелна и по-креативна от кака си (която е расла с един куп възрастни, готови да й осигурят грижа и забавление), а в същото време - много отворена към всичко ново, особено ако излиза от кака й.          

gargamela, много ми хареса подходът ти.   

И ние сме процедирали така- компютър и ТВ имаме само по един брой /напълно умишлено, не намирам, че деца и възрастни следва да си губят домашното време изцяло с тях/. Стоят в хола и двата броя и децата са с лимит. В тяхната си стая нямат такива красоти. Както и в никоя друга. Много голяма полза виждам аз от това.
На компютъра напоследък играят двамата заедно една игра, строят държава, сменят се периодично за дадения им час. Докато единият е на пулта, другият седи и дава акъл. 


Именно, Нана, това винаги съм посочвала като основна причина за лоши отношения между братя и сестри. Нагледала съм се. Що проблеми професионални са ми пристигали по тази причина... /за нас бива, като лешояди сме, един вид, но аз предупреждавам от добри чувства винаги родители на деца какво съм видяла и преживяла, който има очи- да гледа, който има уши- да слуша/. Що лични споделени от познати истории също съм слушала /и на практика проблеми семейни съм наблюдавала/.

Да, Джуди, моята професия също ми дава възможност да наблюдавам подобни случаи, да не говорим, че и в близкото ми обкръжение има подобни семейни драми именно поради различно отношение на родителите към децата.

Здравейте! Включвам се по темата като майка на двама сина на 17 и 5 години. Предварително се извинявам, че не съм изчела всичко, но ще се постарая, за да споделим опита. 
Не мисля, че голямата разлика между децата ме е олеснила нещо, напротив....Докато единия вече навлиза в живота, започваме отначало. Освен това малкия се оказа доста труден и установих, че годините и опита ми, не са голямо предимство-в този случай. Двамата помежду си не са като връзка дете-дете, а по-скоро родител-дете....нормално нямат никакви общи занимания, освен разхвърляне Големия не е проявявал "ревност", възможно е и да е имал притеснения, но не е показал явно с поведението си. Даже твърди, че е много щастлив и благодарен, че брат му е дошъл на бял свят...тъй като му е отворил очите за живота.....видял е, колко трудно се гледат деца, как порастват в грижи, болести, проблеми и е взел категорично решение-НИКОГА ДА НЯМА ДЕЦА!!!!!
Това е в моята къща....не се скучае...само да ни стигнат силите се моля.

Разлика от 7-8 години смята ли се за голяма?

Lilium , да, смята се. Какво е твоето мнение по темата?

Аз също не можах да изчета всичко, за това ще те попитам дали се е случвало да си болна понякога, дори просто главоболие? Тогава какво се случва у вас ,кой готви и забавлява малкото дете ?

Аз пък изчетох всичко до тук и смятам, че авторката на темата е достатъчно разумна, загрижена и отговорна майка, която е идентифицирала проблем, иска да го разреши и ще направи необходимото усилие, за да се справи с него.
utro77, няма универсални рецепти, но има някои възпитателни методи, които категорично са добри, независимо от това, колко човека ще ги признаят за такива. За мен критерий, че родителите са си свършили работата с възпитанието на децата е те да им се покоряват, независимо, че имат желание да правят това, което им харесва. Няма как да очакваш да си играят и да се забавляват заедно - различни са им интересите. Не виждам обаче нищо лошо или нередно в това да търсиш помощ от по-голямата си дъщеря, когато се налага. Хубаво е да има правила вкъщи. Ако не сте ги изградили неписано с течение на времето, може да се събере семейният съвет и да запишете по три основни задължения за всеки член на семейството. Закачете правилата на място, където  да се четат лесно и ежедневно от всички /на малкото човече ще му покажете какви са неговите задължения, докато ги усвои  /. Целта е да се опитате да създадете навици на децата си, пък и на вас големите може да ви е полезно.
Пожелавам ти да разпознаеш нещата, които ще ти помогнат да се справиш със ситуацията сега /има много добри предложения в темата/ и да помислиш върху добрите семена, които можеш да посееш сега, за да се радваш на резултата след няколко години.