Към родители на деца с голяма разлика

Моите деца са с голяма разлика помежду си и мога да споделя опит.
Голямото е на 16+, а малкото - на 4+.
Дъщеря ми обожава брат си, но не изпитва ентусиазъм да го гледа, да го забавлява, или да му чете книжки. Приятно и е да го гушка, да го целува, да го снима с фотоапарата. Всичко това се случва, когато тя намери за добре.

Аз лично не смятам, че я натоварвам прекомерно, когато и го оставям за половин, един или повече часове, в случаите, когато е наложително да изляза, а времето и обстоятелствата не позволяват да го взема с мен. Приемам, че това е нейният принос към домашното битие. Понякога се оплаква, че трябва да го гледа, но не смятам, че и е толкова неприятно, тъй като миналия месец ми предлагаше да се грижи за него, докато е болен, а аз да я освободя по домашни причини от у-ще  

Конкретните ми съвети към теб, utro 77 са:
1. Да се въоръжиш с повече търпение, защото пубертетът при момичето ти едва сега започва;
2. Да и казваш по-често, че я обичаш и да показваш интерес към проблемите и;
3. Вярно е, че малките деца се нуждаят от повече внимание и грижи от страна на родителите, но големите сравняват отношението. Примерно, дъщеря ми си прави сметки какво сме направили/купили за брат и, и какво - за нея.
4. Да и предложиш да избере между това да наглежда сестра си или да приготви/помогне с нещо друго, което е необходимо за приготвяне на вечеря, почистване или т.н.

Точка 2 и 3 ги написах, защото мисля, че има някаква ревност, която голямата ти дъщеря изпитва към по-малката.

Въпросът ми конкретно още от първия  ми пост беше - какво е положението при вас, как се справяте вие.

Влючвам се да споделя как беше положението при нас, тъй като баткото е вече на 19 и е студент далеч от вкъщи. Разликата между него и малката е 12 години и половина и всичко, което си описала като ситуация при вас важеше и за нас с пълна сила. Няма как да има допирни точки при такава голяма разлика. Винаги се случваше така, че малката иска да играе с него, когато на него му се прави нещо друго и съответно той иска да я "мачка", когато тя не е в настроение за това. Познато ми е и затварянето в стаята, и вечерята "сам и по-късно", защото сега има нещо по-важно, но повярвай ми, време за контакт винаги се намира и извън най-удобните за родителите моменти. Когато съм имала нужда от помощ съм предлагала избор - или гледаш малката или пазаруваш, чистиш с прахосмукачка и други. Винаги е избирал "другите" пред това да гледа сестра си, което не ми е било много приятно, но съм уважавала избора му. Не съм ограничавала достъпа му до компютъра (не го ограничавам и за малката   ), защото от хоби това се превърна в нещо по-сериозно и именно това учи в момента. Обнадеждаващото е, че с порастването и на двамата  контактът между тях ставаше по-лесен и по-желан и от двете страни, макар и понастоящем да се поддържа през skype. Факт е, че си говорят само двамата - тя му споделя, той я изслушва - нещо което преди него не го вълнуваше.  Никога не съм се съмнявала във взаимната им обич, макар и да не са я показвали по начин, по който на мен ми се е искало. Вярвам, че с времето все повече ще се "намират", а за мен това е най-важното.

От позицията на по-голямата сестра, ще ти кажа едно, Утро77.
Колкото повече натискаш дъщеря си да се занимава с малката, толкова по-зле ще става.
Много обичам брат си, но имаше години и моменти, когато наистина исках да съм сама и да не ми вменяват постоянно отговорността за него.
В пубертета усещането за разлика в годините става още по-огромна, отколкото е всъщност.
И е ужасно досадно да искат от теб не само да играеш с по-малкия си брат/сестра, ами изискват и ентусиазъм от тебе.
Е, няма как да стане.

Все пак детето си е ваше. Вие сте решили да го родите, вие трябва да го гледате. Голямата ви дъщеря не е тази, която е взела решение да има сестра.

И още нещо, с което със сигурност ще предизвикам буря, но - кой е казал, че двете деца трябва да се обичат и търсят?
Историята познава и други случаи. А за игра заедно дори не става дума. Няма как 12-годишно дете да си играе с 3-годишно.
Затова, ако искаш да ти помага в домакинството - наложи правила.
Но според мен - ако продължиш да я караш насила да се "грижи" за сестра си, няма да предизвикаш нищо друго освен нова доза инат и безразличие, да не използвам друга дума.

Като чета май вечерята е проблема.Пробвай в неделя да сготвиш няколко манджи за да си освободиш понеделник и вторник вечер.Помоли мъжът ти да сготви нещо за сряда вечер.Така ще си осигуриш 3 делнични вечери,които да прекараш с двете си деца и съпруга си.Измисли какво да правите всички заедно,но вие родителите,трябва да научите и покажите на децата си как да се забавляват,след като те не се сещат сами как да го направят.

О.К., явно вината е в мен.
От думите на повечето тук излезе, че съм някакъв коравосърдечен експлоататор на детски труд....
Сигурно има някаква доза истина, щом всички го казват...

Този един час, за който се изписа толкова много, всъщност си има две лица - от една страна е наистина помощ за мен, от друга - това е времето, в което децата общуват. Айде помощта не е чак толкова наложителна. Разбира се, че мога да се справя и сама. Разбира се, че таткото може да наглежда детето в това време.

По-скоро се опасявам, че децата съвсем ще се отдалечат едно от друго. И ми е много, много болно заради това. НО явно нямам друг избор освен да се примиря и да се надявам все пак някой ден да са в по-добри отношения...

Но все пак не е ли малко жестоко спрямо малкото дете да му забранявам да вика кака си да поиграят?

happy_mama, благодаря за съвета! Ще се възползвам!


Между другото аз също съм по-голяма сестра. Но разликата ни е около 3 години, може би и заради това през детските години бяхме изключително близки със сестра ми.

Ти си си навила нещо на пръста и нямаш отвиване. Направо съжалявам, че толкова писах вчера.
1-во, децата ти ще се отдалечат едно от друго точно ако ги караш да играят заедно насила. Прочете ли изобщо историите на другите майки?
2-ро, аз съм много по-безсърдечен експлоататор на детски труд от теб, защото синът ми има страшно много задължения у дома. Единствено твърдя, че дъщеря ни не е негова грижа, няма и да бъде.
3-то, кой, за бога, те е съветвал да забраняваш на малкото дете да вика кака си да играят? Наистина ли не виждаш разлика между това малката да вика кака си за игра и ти да задължиш каката да гледа дребното???

Сори, спирам дотук.

Защо сажъляваш, Бърди? Аз пиша в темите не само заради автора, а и заради всеки, който би участвал или би просто прочел.  Ако един човек е настроен принципно да доказва, че е прав, то това не важи за друг.
Преди да реша аз да имам второ дете точно това съм питала, какво да направя, за да имат децата ми добри отношения помежду си. Питах, гледах, проучвах. За много други неща съм го правила. Дори при настоящи проблеми намирам теми, намирам хора, слушам, чета /най- често дори темите не са мои, няма нужда аз да ги повдигам, толкова са всеобхватни тук, че с търсачката се открива всичко/.

Утро, ситуацията е такава и ще е такава, каквато я направите у вас вие, възрастните. Децата, ако ще и да престарели 12 годишни жени, са си деца и нямат чак толкова решаващо значение за тази ситуация.  Съществуват си социални, физически, психологически закони, които, колкото и да бием с рога, да рием с копита и да пръхтим, си се развиват по своите си правила. И на мен много неща ми се щат да минат по начина, по който съм си навила на пръста, но като не става тъй си променям стратегията и ми се получава.

Не се опасявай, бъде сигурна, че все повече ще се отдалечават и твоите деца едно от друго, докато едното се зове основно "кака" и получава за задължение да прави това, което е работа на родителите й. Ангажиментът й с деца се появява тогава, когато тя реши да има свои. До тогава тя такъв няма и към момента реагира напълно нормално. За останалите домашни задължения пък е погрешно досега да не са й били налице.

Това и за мен винаги е бил много притеснителен въпрос, още повече, както бях писала нагоре, децата ми са от различни бащи. И живея в  постоянен страх, че голямото ми дете може да се почувства пренебрегнато, не толкова желано, не толкова обичано. Още повече, че баща му никога не е бил ангажиран с него толкова, колкото сегашният ми съпруг е ангажиран с децата и се страхувам от момента, в който ще се запита - а защо моят баща не ме е водил на пързалката с шейната, както сега П. води малката. В същото време не  искам той да расте като принц с ръце в джобовете и без никакви ангажименти.
Много е сложен баланса, направо си е ежедневно жонглиране.

Аз наистина не успявам да проумея защо повечето читатели си направиха извода, че у дома малкото дете е грижа на каката, че на нея й е задължение да я гледа и че насила я карам да го прави????
Както писах в предните постове, никога не съм го представяла като задължително да играят двете в рамките на въпросния час. Никога не съм я задължавала да го прави.  Изрично написах, че я моля. Изрично обърнах внимание и на това, че не се случва абсолютно всяка вечер. Никой от нас, родителите, не го  е въздигнал в някакъв закон, че от 18 до 19ч. каката е длъжна да гледа малкото дете. Поясних също така, че интервала 18-19 е напълно ориентировъчен и в действителност е много по-малък от 1 час.

Никой не ме е съветвал буквално да забранявам на малкото дете да вика кака си за игри, но ако послушам съветите на повечето тук, на практика би се случило точно това.

Ще се опитам максимално образно да опиша случващото се. Може пък аз да не съм успяла да ги представя нещата:
Връщаме се от работа и градина около 18-18:30ч. Каката вече си е научила, абсолютно задължително е прекарала и доста време на компютъра. Напоследък започна да се вижда и с приятелки, което одобрявам и винаги й позволявам да излезе. /Сега зимата заради времето - по-рядко се случва/. Оценявам огромната й нужда от разнообразие и забавления и се опитвам да й ги осигурявам.
Малкото дете пък от своя страна цял ден е било под контрола на възпитателките в детската градина и няма търпение да се върне вкъщи и да поиграе в своята стая. Естествено, обикновено веднага вика кака си за целта. Буквално от вратата - наистина така се случва.
Каката отива с нея в детската стая, но очевидно няма желание за игри. Обикновено веднага сяда на компютъра, тъй като и в тази стая има компютър и само след няколко минути вече не се и сеща, че са тръгнали уж да играят. Малкото се помотва известно време само, но в един момент отново започва да настоява каката да играе. Каката сяда при нея на пода, но нали не й се играе, игрите никак не се получават. От там нататък започват да се карат - малкото се сърди, че кака му не играе, каката от своя страна започва да си измисля всевъзможни причини за неразбирателството им - че малката искала точно тази кукла, ама защо точно тази, че малката искала да подредят играчките по определен начин, а тя искала по друг и изобщо все нещо не са съгласни помежду си.
Междувременно аз се възползвам от факта, че двете се намират в една стая и от вратата се мятам да приготвям вечерята. Но както виждате никак не трае дълго безпроблемното им пребиваване в стаята. В момента, в който започнат да се чуват караниците им, аз отивам и започвам да се опитвам да ги сдобря. Не ми е приятно да се карат така. Обикновено гледам аз да отида, тъй като мъжът ми е по-строг и направо им се кара дето така се държат.
Проблемът в тяхното неразбирателство по време на вечерните им опити за игри според мен се корени именно в нежеланието на каката да поиграят. Не я заставям насила да играе, но не мога да отрека, че това страшно ме дразни. Ядосвам се, че се държат така една с друга след като цял ден не са се виждали. И вместо да мога на спокойствие да сготвя / тъй като това правя в съответния момент/, ми се налага през две минути да ходя да ги укротявам и да правя забележка ту на едната, ту на другата. В крайна сметка всички неизбежно се изнервят - малкото, че не е поиграло пълноценно, каката / тя по принцип сега си е изнервена от възрастта, но предполагам, че вероятно й е било досадно, поне така се държи/, аз - че се държат така за поредна вечер. Таткото, разбира се, също не е очарован от случващото се, но той като един мъж сякаш е малко по-далеч от емоционалната страна на нещата.
Вероятно без да искам приготвянето на вечерята малко го преекспонирах. Проблемът е не, че не мога са сготвя, ако децата не се занимават, а че се налага да готвя в една пълна лудница. Просто малко в повече ми идват тези техни почти ежевечерни караници.

Понякога, рядко каката е в настроение и тогава се получават игрите им.
Като се замисля тази липса на настроение вероятно се дължи също на пубертета, а не, че й е толкова досадно да обърне внимание на сестричката си.

По-скоро се опитвах да отрия начин да сближа двете деца и избщо да установя дали изобщо има такъв начин...

utro77, разбирам те и те подкрепям и не смятам, че вършиш нещо нередно.
Всеки член на семейството си има права, но и отговорности. И ако това означава голято дете поне 1ч. дневно да се занимаваш с по-малкото човече, значи е така.
Аз също вменявам (да вменявам) отговорност на щерката към брат й, далеч по-големи от твоите дори. Ето и сега са в нас, дори я помолих да му помогне с урока по АЕ. Да опита да му помага в преразказите и т.н.
Тя е освободена от всички домашни задължения (моя е вината) и смятам, че поне една занимавка с брат й няма да й навреди. Но те от малки много си играят 2мата... Той я гледа в очите и изпълнява всяко нейно желание. А тя често го тормози, дори и пред мен. Не виждам някаква голяма беда в това, че моите деца си помагат и самоотглеждат при нужда.
Да, ако имах баби и други помощници около себе си, нямаше да е така. Но нямам и правилата са други.
Недей повече да се оправдаваш кое и защо правиш така. Няма смисъл... За мен не правиш никакви грешки. И стига сме ги извинявали тези тийнове нон-стоп.

П.П: кой те беше попитал, как си готвила когато си имала само 1-вото дете... Ми я си дайте ясна представа, че за тези 9г. до появата на малкото дете, голямото е гледано като принцеска (както и моята щерка). Е, дали и малкото ще има тоз късмет, а?

Няма значение как го наричаш ти - молба или заповед, след като е видно, че каката НЯМА желание да се занимава с по-малката ти дъщеря. Молбата в случая пак е вид насилие върху голямото дете. Даже още по-гадно, защото ти молиш за нещо, за което си напълно наясно, че дразни детето ти.

Шани, благодаря ти за подкрепата!

Голямата ми дъщеря е толкова намръщена, недоволна и отегчена от всичко заради пебуртета, че вече започнах да изпитвам чувство на вина, че понякога се налага за някоя минута да я оставя в стаята при сестра й. Не стига, че ми късат нервите с караниците си, ами аз от своя страна ще се пребия да бързам да си свърша това, с което съм се захванала, та колкото се може по-бързо да освободя голямата. Наистина си е един кошмар!

Именно понеже е освободена от всички домашни задължения, също съм на мнение, че  не е някакво претоварване и злоупотреба от моя страна да очаквам малко да се позанимават.

А относно включването й в домакинството - доста поразсъждавах по въпроса покрай изказаните мнения. Наистина едва ли на някоя жена би й била излишна всяка помощ в домакинството, но  въпреки всичко не мога да го отчета като грешка това, че не съм я свикнала от малка да се включва активно. По мое мнение доста повече щях да ощетя детството й, ако като по-малка съм я карала да пуска прахосмукачка, да ми сгъва прането и т.н. отколкото сега като се налага за половин-един час да наглежда сестра си. Наистина не съжалявам, че не съм я карала от малка да домакинства. Не съм съгласна, че по-малкото дете е грижа единствено и само на родителите. Смятам, че голямото дете на тази възраст може да помага като наглежда по-малкото от време на време при нужда. Но пък виж, домакинството - ето това вече е изцяло грижа на родителите. За един определен период. Примерно първите 12-13 години на детето. Това, което съм научила голямата ми дъщеря през годините е да си прибира своите неща - дрехи, учебници, стаята. Смятам, че до този момент това е било напълно достатъчно да се прави от нея и не е било редно да я товаря с миене на чинии примерно и т.н. Разбира се тя пораства и ето, че постепенно започва да похваща това-онова. Просто нещата се случват от самосебе си.

nana77, извинявай много, ама ти колко деца имаш? Едно, нали?!
Това обяснява изказването ти от преден пост, че не било задължително децата да се обичат и т.н. Чудно ми е дали така ще разсъждаваш наистина, ако си майка на две деца. Наистина ли ще ти бъде безразлично и ще си казваш "кво толкова, че не се обичат"??? Слава Богу в случая не е налице подобно положение с моите деца. Зная, че се обичат. Това, че не се разбират не означава, че не се обичат. Никога не бих си го помислила. А от своя страна неразбирателството  им е обусловено от множество външни фактори, които първо, че са преходни, второ, че търпят някакво външно въздействие.
Другото което е- твоето детенце е още малко и едва ли се налага да го молиш за нещо сериозно.  Ела да си говорим пак като стане тийнейджър! Дали тогава пак ще казваш "щом няма желание, значи не трябва да го прави"? Предполагам, че като един зрял човек си наясно, че в живота ежедневно се налага всеки един от нас да прави неща, които не са му от най-приятните - било защото се налага, било заради някой друг. Не ми се вярва на света да има човек, който върши само приятни и забавни неща. /Всъщност има такива хора, но живеят на едно специално място и по принцип не се разхождат свободно по улиците./ Едно дете на 12 години, след като вече е достатъчно голямо  и отговорно да си подготвя само уроците, да си подрежда стаята, да знае що е то секс, наркотици и др. неща за истинския живот, е достигнало съответното ниво  на своето психично развитие, за да осъзнава, че вкъщи има неща, които може да не са от най-приятните, но се налага да се вършат. Както се налага да си слага мръсните дрехи в пералното помещение примерно, а не да ги оставя където свърне из къщи, така се налага и понякога въпреки липсата на особено желание, да наглежда сестра си/ брат си, докато майка му и баща му вършат нещо друго.
И отново нека все пак се вземе предвид възрастта - аз лично бих сметнала, че не е много редно да натоваря 6 годишното ми по-голямо дете да наглежда Сестричката си/братчето си. Но на 12 години детето е напълно способно да участва в семейния живот по този начин.

И аз мисля, че не можете да продължавате по точно този начин. Просто няма как да стане.
Моят брат е със седем години по-малък от мен. Много рядко се е случвало майка ми да ме моли да го гледам, само когато е нямало никакъв друг начин. И въпреки това ми беше ужасно досаден. Играех си с него много често, но след 5-10 минути ми писваше. Горе-долу толкова време ми беше интересен. Той ме преследваше, разбираемо, аз го разкарвах и дразнех и така   Започнахме да сме приятели и да имаме общи теми, когато стана на около 12-13 години. Сега се разбираме чудесно.
Не карай каката да си играе насила с дребното. Спри и компютъра и я вземи с теб в кухнята да помага за вечерята или да сгъва дрехи, да минава с прахосмукачка или там каквото има да се прави. Добре са те посъветвали да и предоставиш възможност за избор - да играе с малката или да свърши някаква друга работа, но компютър - в никакъв случай.
А защо трябва да ги насилваш да се обичат? То тая работа на сила не става. Никога не съм казвала на моите, че трябва да се обичат. Малкият често повтаря: "Аз обичам мама, обичам тате, обичам В." Големият никога не казва това. Не го и карам. На моменти не могат един без друг, в други моменти направо виждам, че се гледат страшно. Нормално е, не могат постоянно да се обичат.

Утро, това, че аз имам едно дете няма никакво значение. Казах, че имам по-малък брат и всичко, което съм написала съм го преживяла лично, за да мога да си позволя да изкажа мнение.
Това първо.

Второ - ако беше прочела по-внимателно това, което ти написах, щеше да видиш, че съм казала, че според мен трябва да ангажираш голямата си дъщеря с помощ в домакинството. Но НЕ да гледа сестра си. Съжалявам, но за мен опитите ти да сближаваш децата си по този начин не са правилни.
Да - кажи на дъщеря си да измие чиниите или да пусне прахосмукачка, но щом няма желание да гледа и да си играе със сестра си, не виждам причина да продължаваш с това настояване. Най-много тотално да настроиш по-голямото срещу по-малкото дете.

Относно молбите и възрастта - дори да имах второ дете, никога нямаше да карам по-голямото да го гледа и да си играе с него. Именно поради това, което АЗ като дете съм изпитвала, когато са настоявали да гледам брат ми - досада! Ей това е истината - ти както искаш и каквото искаш прави. Но насила няма да накараш 12-годишно дете с желание да си играе с 3-годишно. За него това винаги ще е досадно и насила.

Само този абзац.
Този начин на игра е досаден )) Казвам го от личен опит.
Но това си е етапа на малката.
А голямата всъщност си е дете, и също има виждания с коя кукла да играе, и не иска да прави компромиси.
Ако родител играе с малко дете, ще се съобрази и ще играе с която кукла му се даде;))) Докато отмине периода.
Т.е. каката не си измисля, тя точно така вижда игрите ( които не им се получават).