Голямото е на 16+, а малкото - на 4+.
Дъщеря ми обожава брат си, но не изпитва ентусиазъм да го гледа, да го забавлява, или да му чете книжки. Приятно и е да го гушка, да го целува, да го снима с фотоапарата. Всичко това се случва, когато тя намери за добре.
Аз лично не смятам, че я натоварвам прекомерно, когато и го оставям за половин, един или повече часове, в случаите, когато е наложително да изляза, а времето и обстоятелствата не позволяват да го взема с мен. Приемам, че това е нейният принос към домашното битие. Понякога се оплаква, че трябва да го гледа, но не смятам, че и е толкова неприятно, тъй като миналия месец ми предлагаше да се грижи за него, докато е болен, а аз да я освободя по домашни причини от у-ще
Конкретните ми съвети към теб, utro 77 са:
1. Да се въоръжиш с повече търпение, защото пубертетът при момичето ти едва сега започва;
2. Да и казваш по-често, че я обичаш и да показваш интерес към проблемите и;
3. Вярно е, че малките деца се нуждаят от повече внимание и грижи от страна на родителите, но големите сравняват отношението. Примерно, дъщеря ми си прави сметки какво сме направили/купили за брат и, и какво - за нея.
4. Да и предложиш да избере между това да наглежда сестра си или да приготви/помогне с нещо друго, което е необходимо за приготвяне на вечеря, почистване или т.н.
Точка 2 и 3 ги написах, защото мисля, че има някаква ревност, която голямата ти дъщеря изпитва към по-малката.