Към родители на деца с голяма разлика

Страшно си права!
Права си и за това, че при момичетата пуберитета преминава по-неприятно и проблемно, отколкото при момчетата.
Някой беше предложил да се ограничи времето на голямата ти дъщеря за компютъра. Абсолютно съм съгласна. Много зле им повлиява на тийнеджърите стоенето пред компютъра и спомага за дистанцирането им от семейството. Но го направи много деликатно, така че тя да не го възприеме като забрана, защото това пък ще я настрои още повече отрицателно към това, което се опитваш да направиш.
...
И на мен ми направи впечатление, че повечето не разбраха молбата ти. Наистина, как може да се предполага, че задължаваш голямата си дъщеря да гледа по-малката, като реално те двете почти през целия ден не са заедно?! 
Просто се запаси с търпение и дай време на нещата да се оправят! 

Извинявам се, че ще бъда малко груба, но този пост намирам за супер-неадекватен.

Което е абсолютна глупост, защото кръвната връзка не определя близостта между двама възрастни хора.

Но пък кръвта вода не става...

Именно 

Разбира се, че кръвната връзка не е гаранция за безоблачни отношения, но един от мотивите ми да искам второ дете е, именно че дъщеря ми страда, задето няма братче или сестриче. Всички семейства около нас имат по няколко деца и въпреки че вкъщи й обръщаме доста внимание и и двамата играем с нея, не можем да компенсираме една такава връзка. Тя непрекъснато повтаря колко много иска да имаме бебе. Знам колко е хубаво, аз имам брат, и не искам да я лиша от това. 

Да си призная, докато четох темата ми стана много болно за голямата ти дъщеря....
Представи си как цялата ситуация изглежда в нейните очи - винаги виновна, че не те е удовлетворила, толкова неща предполагам й се случват сега... първа любов, разни групички в училище, навлизане в една по-друга емоционална среда. Вместо да й казваш, че трябва (защото ежедневните молби водят на мисълта, че е задължение като писане на домашните), по-добре я включи в домашните задължения около вас.
В семейството ми съм била малкото дете - 8 години разлика - и си спомням, че родителите ми никога не са карали сестра ми или брат ми да си играят с мен на сила... Случвало се е аз като си ги търся, ако не са били на кеф, да ми подхвърлят някоя играчка и да ми кажат да не ги занимавам. С годините осъзнавах, че си е абсолютно нормално - на кой тийнейджър му се иска вместо да обръща внимание на приятелите си (дори от психологическа гледна точка тогава е периодът на изграждане на самостоятелност и понижаване влиянието на родителския авторитет) да гледа на сила малка сестра?? Вярвам, че ако я оставиш на мира, то все някога и тя ще потърси малката. Отново давам пример с мен - спомням си как ей така без нищо е идвала да ме нацелува сестра ми като малка, ако съм била на зелено училище или тя цял семестър без да се е прибирала. Просто не може всичко да е както го градиш в главата си....
Тук никой не може да ти каже как да гледаш децата си, но моя съвет е да не показваш такова различно отношение към двете постоянно  - едната длъжна и виновна, имаща безкрайно много време за глезене, а другата малка и винаги невинна. На 13 години първивните и мета емоциите на децата изригват от най-малкото нещо. Предполагам гневът сега е присъщ при караниците ви, нормално е, чувството, че е неразбрана се засилва. Не знае как да обясни, а и може би не иска. Има желание да изгради себе си, така че да се хареса. Вниманието също е важно - това е времето на изпъкване пред останалите, та дори и вкъщи.
Може да включиш двете деца с помагането на слагане на масата... да сгъват салфетки, да донесат вилички примерно? Да сложат продовете на масата, ей такива неща.....
Просто изолирането на двете от врата според мен се чете като 'ти си върши за малко твоята работа, докато ние вършим своята".
Дано не се обиждаш от мненията в темата, нормално е за всеки спор да има две страни. Понякога отрицателните мнения нараняват малко егото, но някъде там по средата се намира решение и истина

- Повечето деца искат да имат братя и сестри, молят се на родителите си, пишат писма на Дядо Коледа да им донесе, а тези които имаме такива, ги ценим и обичаме. Това е един от основните мотиви на родителските двойки, които създават повече деца - за да имат те един близък в повече - сега и някога, когато тях няма да ги има. Иначе всички знаем, че едно дете се гледа по-лесно, отколкото 2 или 3. - Което няма нищо общо с последващото отглеждане. Моят ЛИЧЕН мотив не е да осигуря близък на децата си, а да родя деца на себе си.
Ууупс, аз идея си нямам как се отглежда 1 дете, но можеш да ме "осветлиш" ако желаеш!

- От позицията на каква инстанция се определя какво едно непознато 12-годишно момиче може да върши и какво - не. Представи си, че някои деца предпочитат гледането на по-малките, пред прахосмучене, пазаруване или каквато и да е домакинска работа. - Категорично подчертах, че това е моята позиция по въпроса. Т.е. изхождам от познаването на собствените си деца и от собствените си възгледи! Аз ЛИЧНО не бих изисквала децата ми да гледат по-малките такива, което ми предстои скоро, а от личен опит знам колко е погрешно /поне на етап пубертет/.

Но Утро 77 няколко пъти подчерта, че не се нуждае от теоретични разсъждения по тема, а търси съвети от хора, попаднали в подобна ситуация. - Аз говоря от своя личен житейски опит. Който иска, да приеме положителното от съвета ми. Който не иска, да отхвърли отрицателното.

Определено е налице пренавиване и доза инат.
И моето голямо дете искаше братче, ама точно братче.
Когато братчето се роди, както споделих, не съм ангажирала голямото дете, т.к. съм наясно, че не съм го родила за брат му. Дали голямото иска /повечето хал- хабер си нямат какво е малко дете, възрастните следва да сме наясно/ няма никакво значение, що се касае до нормата отношенията между хората да не се поставят на силова основа. Поставят ли се- те се развалят.

Азаф, чакаш ли? Не съм знаела! Ха дано!

Лични де, лични впечатления, и от моите деца и от отношенията в моето семейство като дете и в това, на съпруга ми, на когото се е налагало да гледа и който има лоши отношения със сестра си точно поради този факт. Каквито аз с моя брат нямам, но моят не е бил ангажиран.
А колко близки имам в аналогични ситуации...
Ничия кръв вода не става, което няма връзка с отношенията между роднини. Като юрист от 15 години знам, че изключително жестоки могат да са точно между близки такива. Когато не са изяснени навреме и когато единият има безпочвени очаквания към другия. Често е и двупосочно.
Не винаги това, което ни е удобно, е правилно.
Звучи така, все едно че майката е сърдита на детето си, а това не е добре. Ако малкото е безпомощно физически, голямото дете точно сега се нуждае също от помощ, макар и друг вид. Нуждае се от близко и подкрепящо отношение.

И когато е имало явно предпочитание на родителите към едно от децата също.

Аз нямам близки и познати, които да са в лоши отношения с братята и сестрите си. Някои може да не са в непрекъснат контакт помежду си, но са запазили връзката.
За насилствено сближаване на децата - всички сме на едно мнение. По-скоро става на въпрос, че ти примерно проектираш твоите семейни модели, върху други семейства, при които обстоятелствата и хората са различни и това, което важи за твоите деца, не е валидно за някои други.

azaf, твоите деца са в детско-градинска възраст, никой не очаква да гледат и да се занимават с по-малки, никаква аналогия не може да се прави между двата случая. Авторката изпитва затруднения в комуникацията с тинейджърката, което също няма връзка с това, което си написала.
Мотивите за създаване на деца при различните хора, явно са различни, но едва ли някой се съобразява само и единствено личните си желания. Мисля, че съобразяваме и други фактори.
Струва ми се, че зациклям в безсмислен спор и не мисля да продължавам    

Няма как да се проектира изцяло един семеен модел в друго семейство. Дори в нашето изначалните са два различни и нашият не е точно като нито един от двата първични модела. Човек преценява плюсовете и минусите на различни обекти, които е наблюдавал. Колкото повече и различни неща си видял, толкова по- обширна е представата ти.
А аз съм виждала хора, роднини, в изключително лоши отношения помежду си. Работата ми е дала този по- широк поглед. Ако бях затворена само в кръга си на лични близки и познати нямаше да го имам.
Обикновено комплексите и психическите си проблеми хората са натрупали в детството си. Това, което се натрупа тогава, си остава за цял живот и се проектира в личността, съпътства я докрай. Имам редица хора, които споделят пред чужди и по работа по- леко за личните си проблеми и произхода им. Нямаш представа, вероятно, така изглежда, щом казваш, че не познаваш, колко много хора имат подобни травми, заради отношение на родителите си, свързано най- често с проявена разлика между децата- приемането им, третирането им, вниманието към тях, изискванията към тях. И една много малка част от тези хора са разговаряли в семействата си и с близките си за това, как се чувстват наистина и защо. По- често се затварят и ограничават контактите си, а някои са си направо в конфликтни отношения.
Едно дете няма да го заяви на родителите си или това ще се случи рядко, защото детето от бебе навиква, че правилно е това, което кажат и направят родителите му. Дори не го осмисля. Но вътрешно в себе си усеща, че не е съвсем така, бунтува се, понякога се обръща срещу самото себе си- защо изпитва тези чувства, а мама казва, че не бива /а те са си нормални/, защо не е това, което се иска от него да бъде /и това е съвсем в реда на нещата- да не е обекта, за който точно са мечтали родителите/. Особено когато е малко, непълнолетно, в зората на пубертета си, детето няма да се опълчи явно и все още търси кое е правилно и кое не е. А родителският натиск е силен и за детето е трудно да изплува. Но рано или късно ще се случи. То ще разбере, че и големите грешат и някои грешки няма дори да прости.

Децата се раждат само и поради личното желание на своите родители. Тези желания могат да са породени от различна мотивация, но си остават желание и избор на родителите.

В голяма грешка си за възрастта на децата ми. И разликата ще е точно толкова, колкото е при авторката. И АЗ не очаквам нищо от тях в случая, защото те са ми деца, а не безплатни детегледачки!

И аз /повтарям/ пиша от моя житейски опит. А единствената ми роля в този живот не е на майка.

Да, каквито и други фактори да са налице. За едно подобно действие не може да прехвърляш отговорността на друг, особено пък с идеята "родих малкото, заради голямото, не от особено желание".

 
О, видях - на 7 са, не е като да са на 12.

Скубиду, ако имаш въпроси, пиши ми на лични.
Не ми е приятно това заяждане и коментар на всеки мой пост по темата - в стил "литературен анализ" с изопачаване на думите.
Авторката е пуснала тема, в която има ред съмнения. Аз писах МОЕТО виждане по въпроса. Точка.
Всеки човек има право на избор дали да претегли плюсовете и минусите от всяко едно споделено мнение и да си направи изводи как да действа или не, както и избор дали да откаже да приеме всяко мнение, което не го "почесва зад ушичките".
И на какъв език да напиша, че аз пиша от гледната точка на АЗ-а, а ти ми отговаряш с обвинителното ТИ?

И какво значение има в случая възрастта на децата ми??? Аз подчертах, че не пиша като майка, а от личен опит. Или искаш и автобиографията си да ти напиша?!
Пък и на възрастта на голямата дъщеря на авторката ще са в същата позиция като нейното дете и ще бъдат отглеждани и възпитавани, съгласно моите разбирания, които така яростно критикуваш.