Операция на миома!Молба за съвети

Благодаря! Миомата ти обаче сигурно е малка, а не миомище, като моята. Е аз вече нямам, но ако я бях оставила, нямаше да дочакам бебе.

Когато ми я откриха(при изследванията за Ин витрото)беше около 1 см. , а сега е 3,9 на3,9см и сега умувам какво да правя.При кой лекар ти беше операцията?

Д-р Китанова от Шейново ме оперира. С 1 см миома е нормално да износиш бебе, но лошото е, че нараства. Можеш все още да се пробваш лапароскопски. Иди при Горчев, или Попов от Вита (мисля, че така се казваше). В шейново с лапароскопия се занимава Ненов.

За Миомина аз бях питала, като го видях на едно изложение в Мол Варна през май. Аз си купих там от него, но пих само 1 месец, защото в клиниката по инвитро при доктор Емин от юни лекуваме инфекции, /пак чакаме резултати от изследвания/ и реших да не смесвам много лекарства, пък и сега май е по-добре да не пия Миомин, не се съчетава сякаш с опити за бебе. Аз го пих през май като преди това ми намериха един нов възел, през август имах още 3. Тази седмица бях в Плевен при професир Томов и той ми каза, че се виждат малки образувания, които на видеозон не могат да се оценят дали са миомни възли или нещо от оперативната намеса, но ми каза, че не пречат. Ако отидеш пак на видеозон, пиши, когато и да е за какво става дума като резултат. Аз при първа възможност ще си доизпия купените лекарства и ще видя дали при мен има ефект.
Лятото ходих и при един ортопед, масажист и рехабилитатор - оправи ми гърба и ми мина болката в корема. Каза, че съм си падала на опашката и според един японски учен, пробламите в гръбначния стълб се отразяват на органите на същата височина. Наистина съм  си падла на опашката година и половина преди да ми намерят миомите и имам малък проблем с дясната тазобедрена става и кистата ми беше отдясно. Този ортопед се казва Илиян Комитов и работи на Почивка във Варна - център Дар, ходи и в чужбина, това което той прави го можели 35 човека в света. Не съм вярвала, че ортопед ще ми оправи болката от операцията, но ми мина мигновено.  Освен, че е учил традиционната медицина се занимава и с източните масажи и определено има дарба за това, което прави. Не знам дали проблемите с опорно- двигателния апарат влияят на миомите, но никой не дава смислено обяснение. Той ми показа как от едно наместване ми мина някаква болка в опашката, която не подозирах, че е там - посочи ми едно място, на което ме болеше като го натисна, намести ми гърба - не знам как и след това пак ми каза да натисна там - е не ме болеше. От тогава не ме боли и корема, а бяха минали 11 месеца от операцията ми и все си мислех, че от рязането още ме боли.

Да, ще напиша, когато отново отида на преглед, най-рано ще е  края на януари някъде. С миомина и змиярника имах успех в намаляването на кистата. Операции не искам изобщо. А и освен гинеколожката при която ходя основно, никой от останалите трима,  с които имах консултация изобщо не обърна внимание на голямата киста, на тях им беше в ума другата операция за малките миомни възли, които си ги имам от години и не ми нарастват, а даже и започнаха да ми се посвиват.
Никакви операции твърдо няма да правя.

Операции на миомни възли се правят при нужда - един от лекарите беше достатъчно добър да ми обясни, че не се правят такива операции, а само се наблюдават възлите редовно.  Когато има нужда се прави - искане за дете, или вече голямо нарастване с обръщане към злокачествено образувание. за кистата го каза същото - само когато е опасно да се обърне на туморна киста - а това си личало при ехография.

Неговото мнение си беше, че не трябва да се правят излишни операции (а това е масова практика вече, всеки може да се досети защо...), защото най-честото след операции е излизането на нови възли и то само няколко месеца след тях

Причината за образуването на миомни възли не е изяснена още. С идването на критическата възраст миомните възли най-често сами намаляват или изчезват даже и напълно, просто се спира храненето им от месечният цикъл.

За кистите е същото - операция само при нужда, иначе те сами си се пукат - даже и толкова голяма, колкото беше при мен - това беше мнението на двама от допълнително консултираните доктори.

За кистата никой ли не ти спомена, че може да я пукнктират? Влиза се през стените на влагалището, и даже може да се мине без упойка, аналогично на пункция на  яйчниците след стимулация.

Само не зная, защо има смисъл изобщо да се подлага човек на болезнени манипулации, които пак не са безобидни, след като има начин по леко и безболезнено да се мине. Е, аз не съм привърженик и на такъв метод, който Вие описвате, имам си достатъчно примери на хора, отървали се с билки от такива проблеми.

Който иска си прави и операции и пунктирания, аз си избрах моя си начин и успях.

Почвам да разбирам Troy вече 
Не, не се подлагаме на болезнени манипулации защото така искаме, а защото нямаме друг избор.
И не, няма достатъчно примери на хора, отървали се с билки от такива проблеми.
Радвам се, че на теб билките са ти помогнали (за кистата), ама при нас не свършиха работа.
Доста време вече чета темата и те уверявам, че нито една от нас не е вървяла към операционната като на партийно шествие понеже е привърженик на операциите.

 

Аз също смятам,че никой не се радва,че ще го оперират.Повечето жени пробват билки,хомеопатия.Аз не намирам нищо лошо в това.Не пречи да се пробва и да се види как ще се развива миомата.Но често полза няма и се налага операция

При мен билките не помогнаха, въпреки усилията ми. Миомата продължаваше да расте и се наложи операция. Отлагах дълго време, пиейки редовно билки, но..... В крайна сметка операцията и възстановяването ми бяха излишно тежки, защото размерът определено има значение в случая.

И аз не исках да чуя за операция и за болници. Но ако се бях оставила на билките, сега нямаше да съм бременна. От пиене на билки 3 години и на какви ли не добавки, за малко да остана без матка. Всеки сам си решава дали да се довери на лекари или не, но с миома колкото пъпеш дали трябваше да продължа да си пия билките? Изобщо хванах последния влак от страхове от операции и от лекари. И относно за припкането към операционната - с голям страх отидох, но и с радост в сърцето, че най-накрая ще водя нормален живот, а не ръководен от някаква си буца в корема ми. Беше ми писнало сутрин да варя билки, да прецеждам, да си нося в чантата бурканчета... И да ходя като бременна 3 години. А като ми дойде цикъла да не мога 3 дни да мръдна от леглото, че последната една година ми падаха направо кървави парцали и едвам ми оправиха хемоглобина, че да могат да ме оперират.

Извинявай за въпроса. А колко дни ти течаха кървави парцали и каква големина бяха?

Ами целия цикъл ми продължаваше около 9 дни. Като от 1 до 7 си ми беше толкова силен, колкото принципно навремето ми беше 2 и 3 ден и на 5 вече нямах почти кръв. А с миомата направо 3 пъти повече губех. А големината не знам, като съсиреци падаха, все едно парчета тъкан по 1-2 см. На всяко ходене до WC оставаше кървава локвичка. Това стана постепенно, не съм имала веднага кръвоизливи с откриването на миомата. Зле почнах да се чувствам последните 6 месеца. Преди това кретах някак. Цикъла стана 6-7-8 дни и вече накрая загрубяха нещата. Сега след операцията пак ми беше по 5 дни, най-много до 6, като силните дни бяха само 2-ри и 3-ти, а понякога само 2-ри. Т.е. всичко се нормализира.

Аз имам съсиреци от около 10-15 години, но миомите и кистата ми ги намериха миналата година. Не бях щастлива от новината за операция, но съм убедена, че беше належащо. Последните месеци се зареждах с по около 30 тампона и още толкова превръзки и не оставаше нищо до края на цикъла /който от 5 дена порастна на 8-9/, като е имало дни, в които на 40 мин сменям тампон и превръзка от тези с повече звездички и то без прекъсване в продължение на 12-15 часа минимум. И с уголемена и изкривена матка не бих могла да си мисля за забременяване. Билки имам - някой ако иска мога да му пратя даже, от един сайт самодива си ги поръчвах, но не мисля, че изобщо можеха да се справят със ситуацията. Годинките ми доста са напреднали, за да имам време да чакам чудеса - сами да си изчезнат тези образувания. Хемоглобинът ми още не е стигнал долната граница на нормата - 120.

Здравейте момичета!
Най-сетне се реших и си записах час за преглед при проф. Горчев.Записаха ме за 30 януари.Дано до тогава миомата ми не порасте още повече, че и без това не спирам да я мисля, а и честно казано тайничко си поплаквам.Забравих да питам работят ли с направления, за да знам да ходя ли да се моля на личната изобщо.Хубав ден!