Литературен клуб - XI

Любимият Уилиам Уортън - сега с „Гордост”

В началото ми беше леко скучно (но все пак още от началото се усеща нещо толкова топло и човешко)... След средата обаче започна да ми става доста интересно, дори да си задавам въпроса „какво ще стане по-нататък” – не заради обичайното любопитство, а защото чрез всяко събитие Уортън разкрива разбиранията си по ненатрапчив начин.

Не помня скоро да съм срещала така идеално изграден „образ” на едно семейство - пълно удоволствие ми достави, а не усещане за сладникавост и невъзможност. Непряко изразеното му разбиране, че и в най-тъмната човешка душа би трябвало да се крие нещо светло (и че обикновено „тъмното” е израз на страх и неувереност, а не зло само по себе си), не ми прозвуча наивно и идеалистично (напротив, дори вярвам в това, но сякаш на теория, на практика не знам дали съм способна на такова великодушие; също така не съм способна да проявявам такова разбиране към животните, а освен че е показал природата на животните, Уортън е използвал това и с цел да разкрие именно човешки качества).

Толкова съм благодарна, че не съм погледнала задната корица предварително и че след средата сама разбрах: в „Гордост” става дума за игра на думи. Pride – 1) понятието гордост и 2) „лъвско семейство” (изобщо семейство...). Рядко се случва да започна книга, за която нямам никаква идея за какво става въпрос, сега започнах единствено вече с по-добро познаване на Уортън от предишните му книги -  неподправената му хуманност (ролята на войната не беше пропусната пак), съзерцаващото му спокойствие, проличаващо в способността да описва детайлно и бавно...

Има писатели, които харесвам предимно заради разбиранията им (но като литература може да съм по-слабо впечатлена), има такива, чиито разбирания не са водещото за мен, но литературният им талант ме е завладял... Уортън в началото ме привличаше с разбиранията и идеите си, но постепенно започнах да опознавам стила му и все повече оценявам литературната стойност на книгите му – т.е. третият идеален вариант (бих искала да видя и картините му, ако наистина е художник както казват).

В книгата не са използвани много-много художествени средства като сравнения, метафори и други обичайни, разказва се в обикновен стил (с доста хубави диалози), но зад всичко се крие нещо толкова земно и същевременно магично, че "обикновеният" стил е предимство тук. Всъщност използван е похват, който много ми допадна – паралелно разказване на две истории, които се „сливат” накрая.

Свет /адашке/, току-що получих всичко налично на Уортън от една голяма онлайн книжарница. Сега те прочетох и умрях от яд, че в колекцията липсва Гордост.   Дано я открия някъде, за да я прочета на един дъх. Довечера почвам някое вкусно парченце от тортата Уортън. Ще кажа кое, разбира се.

Свет, имаш ли блог за книги? С голямо удоволствие чета постовете ти. Ако нямаш, направи задължително.

btw В събота се разходих до две книжарници, в търсене на по-горното творчество. Уви, гледаха ме като извънземно. Изобщо нямаха нищо негово ... Пропаст!

big pufana, май наистина трудно се намира "Гордост", приятелка от форума ми я даде (дори не е нейна) и я върнах вече. Топло ми е в душата от нея...
А за "Пилето" – вече не съм така убедена, че не искам да я чета (защото филмът беше нещо незабравимо от моята младост – а сега и филма пак ми се гледа – защо не и двете в някакъв неопределен срок ).
„Последна любов” имах намерение да я чета - сега е сигурно, че ще го направя. „Отвъд килера” мислех да пропусна, но май – без да бързам във времето - мисля да „мина" целия Уортън. Ако има нещо непреведено, бих опитала и английския му.

Изобщо Уортън се затвърждава като нов любим автор за мен... 

Нямам блог, писала съм за музика в един, но като цяло блоговете не са ми особено близки засега. Може да помисля все пак нещо и за книги (сега обаче музикалната ми страст надделява), но може би човек трябва малко повечко да разбира от литература, за да се ангажира със "сериозни анализи"...?  Знам, че всичко е субективно в изкуството (и къде ли не ), затова ме радва да споделяме различните си мнения тук. 

Някой чел ли е нещо от Джейн Ан Кренц? Прегледах няколко заглавия, сториха ми се интересни. Дайте отзиви и заглавия!

За пръв път с Уортън се запознах, прочитайки "Последна любов". Хареса ми, приятен автор. Бурен възторг обаче не изпитах. После започнах "Художникът" и все обръщах да видя корицата - толкова познато ми беше всичко, което чета. Не го дочетох.
Но си взех "Татко" , може скоро да се вдъхновя и да го прочета от край до край.

В началото и аз намирах доста прилики в книгите на Уортън. Започнах с "Илюзии" и след това "Франки Фърбо" ми се стори много позната. В "Художникът" също видях познатия стил и някои характерни за Уортън идеи. Но я дочетох с голямо желание, защото в първи клас мислех, че искам да стана хужожничка... 
Зарадвах се, че "Гордост" е по-различна, но все пак с познатата мека атмосфера на Уортън (и вечното сегашно време). Продължавам да го "изследвам" и чувствам!
Приятно ми е - Богиня! , мисля, че и "Татко" е по-различна, но не съм чела книгата, само гледах филма, който ми се стори слабичък. Така че ако стигнеш до "Татко", пиши ни как е!

Уортън не съм чела досега, но след това, което Свет е написала, сериозно се замислих да наваксам пропуска.

Аз в момента съм на Иво Андрич - за любовта и жените. Разкази, в които уж нищо не се случва. Действието е по-скоро на психологическо и емоционално ниво, но разказано по начин, по който само Андрич умее.
Ако Свет позволи, ще ползвам нейното сравнение - книгата ти оставя топло чувство.

Аз чета в момента "Последна любов" и това е първия ми допир с Уортън. Малко е да кажа ,че ми харесва!  Скоро си купих " Гордост" от сергия за стари книги, но е като нова. След това,което прочетох от svet65 нямам търпение да прочета и нея. 

Не мога да се стърпя като пишете за Уортън : ))
"Гордост" и "Татко" харесвам най-много от неговите.  "Татко" е много трогателна и същевременно ведра книга. И със сигурност подтиква към размисъл за отношенията с родителите.
big pufana, "Гордост" я имам, ако не я откриеш, пиши ми, ще ти я дам да я прочетеш. Има я и в Столична библиотека, ако ходиш там ... Бих те посъветвала да не четеш всичките му книги една след друга, редувай ги и с други.

О, много мило, Не Да. Благодаря ти! Ако не дойде доставка до другата седмица, ще се възползвам. И да ... няма да ги чета една след друга. Искам да си удължа удоволствието от досега с неговото перо. 

На Уортън и аз съм чела Татко и Гордост. Мисля и Пилето, но всичките съм ги чела преди години. Съквартирантката ми ме зариби по този автор. Определено ми допаднаха доста книжките . Особено Татко.

Починал е Гор Видал. Писателят е боледувал от известно време, имал е усложнения след пневмония. Светла му памет!

Светла му памет!

‎"Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака." - Гор Видал (1925 - 2012)

Бях си отделила да си купувам "Повелителката на подправките", която бях сигурна, че ще ми хареса, но се случи така, че гледах филма... Лелеее, добре че не се прецаках да си я взема, много се дразня като попадна на книга, която не мога да прочета и после се чудя какво да я правя.
Изобщо не ми хареса като сюжет. Стори ми се абсолютна боза.

оххх моля помогнете ми... къде ли не търсих по книжарници и по нета, а повечето библиотеки са ваканция... а ми трябва спешно тази книга... :/
Споразумението на Елия Казан
ако случайно я имате, пишете ми на лично
благодаря ВИ предварително