По принцип рядко ми се случва да ме ядоса нещо ежедневно до степен, че да не мисля за нищо друго. Спокойна съм и в доста напрегнати ситуации, но понякога се случва да ме е яд на някой злобар, който ми се бърка и пак бързо ми минава.
Обаче никога не съм ползвала успокоението, че има хора с по-големи проблеми и трагедии, че моите да изглеждат дребни. Съчувствам, но аз съм си аз - с моя живот и моите реалности и ми е напълно естествено да занимавам съзнанието си първо със себе си. И през ум не ми минава да се виня, че слагам преди всичко моите проблеми. Не искам и не мога да се товаря с чуждите.
Обаче никога не съм ползвала успокоението, че има хора с по-големи проблеми и трагедии, че моите да изглеждат дребни. Съчувствам, но аз съм си аз - с моя живот и моите реалности и ми е напълно естествено да занимавам съзнанието си първо със себе си. И през ум не ми минава да се виня, че слагам преди всичко моите проблеми. Не искам и не мога да се товаря с чуждите.
Всеки си има някаква драма и за него си е най-голяма, не виждам нищо лошо в това, когато мога да помогна на някой за неговите проблеми, никога не отказвам и даже сама предлагам, но си е факт, че най-тежките ми сълзи и нерви са били от жал към себе си. 
.