Случи ми се нещо странно VIII

Диабет нямам. Според мен е резултат от секретът, който овлажнява окото и при концентрирано взиране в по-светъл цвят се вижда като точици... 100% има научно обяснение, просто когато си малък не го знаеш  и си създаваш история, за да си го обясниш. Като народните приказки.
А ето го и научното обяснение за моите "ангели" и "духчета".
http://en.wikipedia.org/wiki/Floater

Горкия собственик на гривната, не се ли върна да си я потърси?

Ок, така да бъде.
Гледам, още се дъвчат съвпаденията.
Бихте ли ми позволили да разширя малко спектъра.
Обаче как да го обясня без да звуча налудничавоооо
Случвало ли ви се е нещо много упорито да ви се натрапва в полезрението, но вие още по-упорито да го игнорирате не за друго, просто поради липса на интерес и след някакъв период от време това същото, игнорираното, да се появи като отговор на някакъв въпрос?
Оф. Няма да го изтрия просто защото по-ясно няма как да го обясня, ще дам тъпи примери (ще ме извинявате, ама след плетките мога да си го позволя)
Предварително уточнявам, че са супер дребни неща и не им придвам свръхвселенска сила, просто подобни малки сладки съвпадения винаги са ме изумявали.
Например, когато с бившата ми съпруга нещата се очертаха като развод, аз страдах около 2 месеца след като вече документите бяха подписани, ама си страдах точно както мъж-еуглена страда . Сам, филми, музика, питиета, всичко като по учебник за люзър.
Имах една компилация френски шансони, крайно непопулярна музика, както се досещате, и оттам имах любима мелодия.
Както и да е, мина може би година и малко, животът продължи, кво да се прави. Заминах по работа във Франция и там се запознах с една чудесна госпожица. Разхождайки се с нея последната вечер преди да летя за Бг, от едно кафе се чу същия този шансон, дето бе попил страданието ми преди година и направо замръзнах, едно такова супер странно ми стана, все едно всичко си дойде на мястото.
Оф, стана много гейско.
Много тъпо, чак лигаво го обясних
Няма да давам други примери засега.
Дано сте ме разбрали, ако не, сам съм си виновен.

Ломбардо, обяснил си го чудесно 
Дано повече не го чуваш този шансон, щом всеки път е на раздяла. 

Ами не, не е май на раздяла,
поне с французойката тогава не беше, в сми, аз се връщах после, къде
по работа, къде не съвсем  

Но определено помня, че се почувствах доста странно.
Мисля, че и при мен е споменатата апофения
Уж ти изглежда красиво в главата,
а всъщност това си е просто песен, която подсъзнателно обременявам
с моите си проблеми  

Ние те разбрахме, но според мен твоят приемр е идентичен с тези дето виждат едни и същи цифри. Същият случай, обръщате внимание на това и ви се струва странно, и търсите връзка между отделните неща. И аз така понякога де. Пусто човешко любопитство и склонност към свръхестествено.

Тъкмо това споделих и аз в горния си пост
Просто ми доскучаха примерите с цифри,
а и според мен те понякога са малко
поизсмукани от пръстите 
Както и моята история де,
искал съм да намеря връзка, намерил съм и явно
ме е успокоило някак си.
Но си чист трик на мозъка.

За съжаление.
А така бих се радвал ако всичко просто си беше
предопределено и просто си се случваше  ,
а подобни случки са просто 'лендмаркс' (не се сещам за българска удачна дума  ),
които напомнят, че се движиш по график 

Уви 

И още-
по въпроса за децата и духовете,
всичко си е фантазия на мъниците.

И аз като бях малък си играех с Исус след като прочетох детската библия,
представям си как би се изшашкала майка ми ако и го бях обявил  

Охо дойдохте да се разтушите ли? Точици, аз пък все ромбчета виждам, много странно, нали?
[/i]

Блгодаря ти много, че го сподели. Отивам да чета, откога се чудя какво ми има.     

НЕ,търпеливо изчаках два дена.Просто заведението в което работех беше на голям пазар и хора идваха всякакви и от всякаде.Може би не е знаел къде точно я е загубил.

Някои от дамите тук споделиха, че невръстните им деца са си играли и имали срещи с роднини ( баби и дядовци ), които са починали преди тяхното раждане. Дори малчуганите са назовавали по име въпросните прародители. Не мисля, че всичко е фантазия.

дейв, прав си  . вероятно се касае точно за апофения.
да питам нещо, ако може 

защо примерно ако имаме отрицателна мисъл, вероятността да се 'сбъдне' е по-голяма, пред това, ако имаме такава положителна.
примерно - вървя в снега и си мисля, сега само да не се подхлъзна и да не падна. аз действително внимавам когато вървя, но падам.
обаче, ако си мисля - ето сега, както си вървя, ще се сблъскам на другия ъгъл с голямата си любов - никога не се получава.

мисълта ми е, че в по-голямата част от тревожните ни и отрицателни мисли се случват, а положителните - много/да не кажа никога, че е силна дума/ рядко.

За това съм чела обяснение, някои от хората при риск от бедствие, ще тръгнат да се спасяват, другите няма, с идеята, че ще ги подмине. При втория вариант, ако не ги подмине ще се чувстват зле, че не са помислили какво може да се случи. При първия и да ги подмине и не, ще са доволни, в двата случая, та нормално било да си мисли човек лошото. Аз това също го забелязах отдавна, че повечето от лошите мисли се сбъдват, та се старая да не ми минават вече през ума. В смисъл, че като паднеш заради леда, ще си кажеш - ето, знаех си аз.

на мен ми изглежда много странно непрекъснато да мислиш позитивно, това дори е и невъзмжоно. питам нещо съвсем друго - защо се случват с по-голяма вероятност отрицателните неща, а не положителните. не мисля, че ги привличаме, нали се страхуваме от тях, но фактът е факт.

и понеже темата е за нещо странно, за да подкрепя питането си, ще разкажа една , за съжаление истинска история.

става дума за самолетната катастрофа на 10 януари, мисля '83/но може да бъркам годината, и да  е била '84/, когато полет на тогавашния 'балкан' от берлин за софия , закача високоволтово и се разбива в краварника на село кривина.

в самолета пътуват моя съученичка, една жена, която отива на погребение/мисля на сестра си/, и цялото семейство на културното аташе в куба по това време, като едното от децата никога не са виждали в Бг. по едната случайност, баща ми изпраща жената, която работеше някъде в провинцията на куба/не помня в кой град точно/, и която на летището в хавана казва- искам и мен да погребат/разбирам я, жената  съсипана от мъка, май сестра и беше починала, тя далеч, драма голяма/. ами да, случайно или не, погребаха я....то всички загинаха. не казвам, че думите на жената са били рещаващи, човешка грешка е било доколкото знам, но ей на, факт- страшните ни и злокобни мисли стават реалност далеч по-лесно от веселите, щастливи и положителни неща.

питам се защо, и наистина не знам отговора.