Сигурно ли е,че не се събират хора там?Алкохолици,наркомани или бездомници?
- Публикувана: 26 фев. 2012, 14:12 ч.
- Последно мнение: 23 май 2013, 17:03 ч.
Случи ми се нещо странно VIII
Баба ми, която почина преди 3 години винаги повтаряше: "Когато искаш нещо да ти се получи най-важното е да вярваш, че можеш да го направиш и то се получава." Много мъдра жена.
Вчера бях много притеснена, предстояха ми важни изпити, закъснявах за работа вече половин час и докато си чакам автобуса ми паднаха листите с тестовете. Една възрастна жена се приближи до мен и ми помогна с папките, торбите и чантата. След това ми каза същите тези думи, които баба ми редовно казваше и ми пожела приятен ден и успешен изпит. Благодарих. Почувствах се много странно, толкова близка я почувствах тази жена.. сякаш цял живот я познавам.. не мога да обясня.
Вчера бях много притеснена, предстояха ми важни изпити, закъснявах за работа вече половин час и докато си чакам автобуса ми паднаха листите с тестовете. Една възрастна жена се приближи до мен и ми помогна с папките, торбите и чантата. След това ми каза същите тези думи, които баба ми редовно казваше и ми пожела приятен ден и успешен изпит. Благодарих. Почувствах се много странно, толкова близка я почувствах тази жена.. сякаш цял живот я познавам.. не мога да обясня.
Здравейте! С интерес изчетох всички теми със странни случки и реших да разкажа нещо интересно и необяснимо, макар и не преживяно лично. 
Историята се е случила с дядо ми в далечната 1958г., когато е бил едва 18-годишен. С двама негови приятели гостували на друг техен приятел в черноморски град. Един ден въпросното момче ги завело на малък плаж извън града, далеч от шумотевицата и туристите, където по същото време нямало никой друг. Седнали на плажа, започнали да цъкат карти, слънцето ги напекло и дядо ми решил да влезе да поплува във водата, а останалите не искали да си оставят играта. Неусетно навлязъл навътре в морето и въпреки че почти нямало вълни, изведнъж водата под него се "завихрила" и започнала да го тегли надолу, явно имало мъртво вълнение. Дядо ми замахал с ръце, опитал се да извика за помощ, но усетил как единият му крак се схваща и за секунди потънал под повърхността. Тук идва и най-интересният момент от историята – точно когато дядо ми си мислел, че няма кой да го спаси и умира, от дълбините към него заплувала „русокоса девойка”, изключително красива, гола до кръста, откъдето започвала „рибя опашка със синьо-зелени люспи”. Въпреки че била изключително слаба и фина, девойката хванала дядо ми под мишница и с „нечовешка” сила го избутала над повърхността. Той си поел въздух, усетил, че кракът му го е отпуснал и с всички сили заплувал към брега, където приятелите му дори не били разбрали какво се е случило. В първия момент решили, че се шегува с тях, обаче като видели колко е уплашен наистина, му повярвали за инцидента, но не и за девойката. Все пак момчето, което било местно, споменало, че в техния край от векове рибарите разказвали легенди за русалки и казвали, че който е имал късмета да ги види, се радвал на дълъг и щастлив живот. И наистина дядо ми е жив и здрав и до днес, никога не е страдал от сериозни заболявания, създал е прекрасно семейство, а с трудностите в живота се е справял с лекота. Единствената неприятна последица от инцидента в морето е, че само за 2 години след това побелял напълно. И до ден днешен обаче донякъде съжалява, че в онзи миг, когато е изплувал на повърхността, не е успял да се поопомни, да се гмурне обратно и да потърси своята спасителка. В портфейла си наред със снимките на баба ми, на децата и внуците си, неизменно държи и изрязана от вестник картинка с русалка и казва, че до края на живота си ще й бъде благодарен.
Искам да отбележа, че дядо ми винаги е бил въздържател, наркотици разбира се също никога не е употребявал, така че е изключено по време на случката да е бил под въздействието на някакви упойващи вещества.
Умишлено не споменавам името на града и на местността, където се е случила историята, защото потокът от туристи ще унищожи и малкото останали кътчета девствена природа по нашето Черноморие, ако такива изобщо все още се намират.
Историята се е случила с дядо ми в далечната 1958г., когато е бил едва 18-годишен. С двама негови приятели гостували на друг техен приятел в черноморски град. Един ден въпросното момче ги завело на малък плаж извън града, далеч от шумотевицата и туристите, където по същото време нямало никой друг. Седнали на плажа, започнали да цъкат карти, слънцето ги напекло и дядо ми решил да влезе да поплува във водата, а останалите не искали да си оставят играта. Неусетно навлязъл навътре в морето и въпреки че почти нямало вълни, изведнъж водата под него се "завихрила" и започнала да го тегли надолу, явно имало мъртво вълнение. Дядо ми замахал с ръце, опитал се да извика за помощ, но усетил как единият му крак се схваща и за секунди потънал под повърхността. Тук идва и най-интересният момент от историята – точно когато дядо ми си мислел, че няма кой да го спаси и умира, от дълбините към него заплувала „русокоса девойка”, изключително красива, гола до кръста, откъдето започвала „рибя опашка със синьо-зелени люспи”. Въпреки че била изключително слаба и фина, девойката хванала дядо ми под мишница и с „нечовешка” сила го избутала над повърхността. Той си поел въздух, усетил, че кракът му го е отпуснал и с всички сили заплувал към брега, където приятелите му дори не били разбрали какво се е случило. В първия момент решили, че се шегува с тях, обаче като видели колко е уплашен наистина, му повярвали за инцидента, но не и за девойката. Все пак момчето, което било местно, споменало, че в техния край от векове рибарите разказвали легенди за русалки и казвали, че който е имал късмета да ги види, се радвал на дълъг и щастлив живот. И наистина дядо ми е жив и здрав и до днес, никога не е страдал от сериозни заболявания, създал е прекрасно семейство, а с трудностите в живота се е справял с лекота. Единствената неприятна последица от инцидента в морето е, че само за 2 години след това побелял напълно. И до ден днешен обаче донякъде съжалява, че в онзи миг, когато е изплувал на повърхността, не е успял да се поопомни, да се гмурне обратно и да потърси своята спасителка. В портфейла си наред със снимките на баба ми, на децата и внуците си, неизменно държи и изрязана от вестник картинка с русалка и казва, че до края на живота си ще й бъде благодарен.
Искам да отбележа, че дядо ми винаги е бил въздържател, наркотици разбира се също никога не е употребявал, така че е изключено по време на случката да е бил под въздействието на някакви упойващи вещества.
Умишлено не споменавам името на града и на местността, където се е случила историята, защото потокът от туристи ще унищожи и малкото останали кътчета девствена природа по нашето Черноморие, ако такива изобщо все още се намират.
Може ли и аз да се включа в темата?
Нямам такива страшни истории като вашите,но няколко странни случки в моя живот никога няма да забравя.Ще ви разкажа за една от тях.На 18 г. съм и живея в София,работя и ходя на кандидат студентски изпити.Дошла съм преди седмица две,иначе съм от Плевен.Прибирам се един ден в квартирата(цял ден ми е много зле,в смисъл напрегнато,знам че нещо не е наред) и се обаждам на майка ми:"Всичко е наред,малко ме боли стомаха,сама съм".Но чувам други гласове,чувам че не и се говори и знам че има нещо.Зарязвам всичко и се прибирам.След една седмица тя почива.Не знам какво беше интуиция или какво но знаех,че трябва да се прибера,въпреки всичко което ми костваше и което загубих.
Нямам такива страшни истории като вашите,но няколко странни случки в моя живот никога няма да забравя.Ще ви разкажа за една от тях.На 18 г. съм и живея в София,работя и ходя на кандидат студентски изпити.Дошла съм преди седмица две,иначе съм от Плевен.Прибирам се един ден в квартирата(цял ден ми е много зле,в смисъл напрегнато,знам че нещо не е наред) и се обаждам на майка ми:"Всичко е наред,малко ме боли стомаха,сама съм".Но чувам други гласове,чувам че не и се говори и знам че има нещо.Зарязвам всичко и се прибирам.След една седмица тя почива.Не знам какво беше интуиция или какво но знаех,че трябва да се прибера,въпреки всичко което ми костваше и което загубих.
Интересна легенда.
Разбира се, аз не казвам, че лъжеш или че дядо ти лъже. Вярвам,че наистина хората виждат неща, които обаче са само в тяхното съзнание. В съществуването на русалки нищо не може да ме накара да повярвам. Родена съм на морето, баща ми също, дядо ми също. Баща ми и мъжът ми са моряци, водолази. Никой никога не съм чувала да е видял русалка, дори легенди не се носят за такива.
Но дядо ти е имал късмет, защото мъртвото вълнение и подводните течения не са шега работа.
Но дядо ти е имал късмет, защото мъртвото вълнение и подводните течения не са шега работа.
Единственото рационално обяснение, което аз намирам за случката, е дядо ми да е бил спасен от момиче в костюм на русалка, но по неговите думи в заливчето, където са били, не е имало други хора или лодки и е странно откъде се е появило това момиче, а и какво ще прави сама в морето в такъв костюм, при това през 50-те. Изключвам възможността да е загубил съзнание, защото в такъв случай просто щеше да се нагълта с вода още повече и да се удави, а не да бъде изтласкан обратно над повърхността.
Единственото рационално обяснение, което аз намирам за случката, е дядо ми да е бил спасен от момиче в костюм на русалка, но по неговите думи в заливчето, където са били, не е имало други хора или лодки и е странно откъде се е появило това момиче, а и какво ще прави сама в морето в такъв костюм, при това през 50-те. Изключвам възможността да е загубил съзнание, защото в такъв случай просто щеше да се нагълта с вода още повече и да се удави, а не да бъде изтласкан обратно над повърхността.
Пък моето рационално обяснение е , че дядо ти е останал дълго време без кислород и е започнал да халюцинира.
....и в края на силите си и липса на кислород му е дошла сила 
Тялото се включва на режим "оцеляване"
Прилив на адреналин, а може и някой делфин да е помогнал.
Това е рационално обяснение, а не красива девойка с костюм на русалка или истинска русалка.
Между другото и аз не съм чувала легенди за русалки в Черно море.
Разпитах един приятел бургазлия чувал ли е легенди за русалки и той ми каза, че преди време едната му баба (от Китен) му е разказвала как нейния баща и други рибари понякога изваждали от морето риби, прободени от странни остриета, изработени от камък или раковина. За тях казвали, че са направени от "морските хора" и поверието било, че трябва да се хвърлят обратно навътре в морето, но дали тези морски хора са русалки или някакви други легендарни същества нямам представа.
Здравейте!
Прочетох доста от тези теми и реших и аз да разкажа една-две истории, интересно ми е как ще реагирате. На първо място да уточня, че духовете не ме плашат. Доста пъти съм била на места, които хората смятат за "обитавани" - изоставени стари къщи, опожарени училища, гробища. Винаги ми е било ... вдигащо адреналина и макар да съм се занимавала с мистичното, съм била и си оставам трезвомислещ човек.
Ще започна от последното, което ми се случи. Преди време живеех в центъра на София, до голяма улица, в блок, който е строен през началото на 20. век. Хазяите ми държаха една част от апартамента, където са техните неща, заключена (честа практика е, за тези, които не знаят), а аз си ползвах останалата част.
Една нощ спим с приятеля ми и аз сънувах следния сън (сънувам много рядко по принцип): По улицата пред блока вървеше сянка на мъж. Подчертавам, "сянка", не дух или нещо такова. В един момент той спря до моя блок и се обърна към прозореца ми. Едно куче дотича отнякъде и започна да го лае бясно. Лаеше толкова силно, че аз се събудих. Реших, че просто е сън и някакво куче отвън се е разляло, и понеже приятелят ми се събуди с мен, го питах дали лаят го е събудил. Той каза, че не е чул лай изобщо. Тогава погледнах през прозореца и видях сянката (с две огромни бездни вместо очи), втренчена в мен. Изтръпнах. Както бях още полусънена, успях да го прогоня някакси и на следващия ден изчистих къщата, насипах даже сол (не вярвам в тия неща по принцип) по прозорците и вратите, за да не може нищо да влезе. Добре де, ама в продължение на две седмици след това от частта на хазяите (където нямаше никого) постоянно чувах стъпки, чукаше се по заключената врата към нея и т.н. Явно сянката беше успяла да влезе оттам. Направих така, че да не може да премине през вратата. След това те заживяха в тази част и през това време нищо не се чуваше. След това се изнесох.
Мислете ме за луда, ако щете, но всички, които ми идваха на гости, чуваха стъпките и чукането по вратата. Казвах им, че сигурно са от коридора на блока, за да не ги плаша.
Прочетох доста от тези теми и реших и аз да разкажа една-две истории, интересно ми е как ще реагирате. На първо място да уточня, че духовете не ме плашат. Доста пъти съм била на места, които хората смятат за "обитавани" - изоставени стари къщи, опожарени училища, гробища. Винаги ми е било ... вдигащо адреналина и макар да съм се занимавала с мистичното, съм била и си оставам трезвомислещ човек.
Ще започна от последното, което ми се случи. Преди време живеех в центъра на София, до голяма улица, в блок, който е строен през началото на 20. век. Хазяите ми държаха една част от апартамента, където са техните неща, заключена (честа практика е, за тези, които не знаят), а аз си ползвах останалата част.
Една нощ спим с приятеля ми и аз сънувах следния сън (сънувам много рядко по принцип): По улицата пред блока вървеше сянка на мъж. Подчертавам, "сянка", не дух или нещо такова. В един момент той спря до моя блок и се обърна към прозореца ми. Едно куче дотича отнякъде и започна да го лае бясно. Лаеше толкова силно, че аз се събудих. Реших, че просто е сън и някакво куче отвън се е разляло, и понеже приятелят ми се събуди с мен, го питах дали лаят го е събудил. Той каза, че не е чул лай изобщо. Тогава погледнах през прозореца и видях сянката (с две огромни бездни вместо очи), втренчена в мен. Изтръпнах. Както бях още полусънена, успях да го прогоня някакси и на следващия ден изчистих къщата, насипах даже сол (не вярвам в тия неща по принцип) по прозорците и вратите, за да не може нищо да влезе. Добре де, ама в продължение на две седмици след това от частта на хазяите (където нямаше никого) постоянно чувах стъпки, чукаше се по заключената врата към нея и т.н. Явно сянката беше успяла да влезе оттам. Направих така, че да не може да премине през вратата. След това те заживяха в тази част и през това време нищо не се чуваше. След това се изнесох.
Мислете ме за луда, ако щете, но всички, които ми идваха на гости, чуваха стъпките и чукането по вратата. Казвах им, че сигурно са от коридора на блока, за да не ги плаша.