
Най-страшното нещо, което ми случи беше февруари, 3 месеца преди бала ми, малко повече от половин година преди да се изнеса. Аз живеех с баба ми и прабаба ми, която вече беше много болна и на легло (майка ми беше в апартамента, който ремонтираха, за да живея и аз там) и спях сама в огромния хол, където ми беше компютъра. Прабабата същата вечер беше много зле, говореше някакви странни неща, викаше брат си, който отдавна беше починал и някакви такива неща. Като всеки тийнейджър си намирах все интересни неща за правене по нощите и си лягах към 4. И тази вечер си стоях на компютъра и изведнъж ми стана нещо. Изпитах чувство, че има някой при мен, ама толкова силно, че бях сигурна, че ако се обърна, ще видя някой зад мен. Стана ми едно такова притеснено, място не можех да си намеря, пулса ми се забърза, направо ужас


Продължих да си живея в страх в тази къща и най-накрая есента като отидох при майка ми всичко отмина. Нямаше го чувството на страх, неприятното усещане да знам, че съм сама в къщата. И сега 3 години и половина след пренасянето ми всичко е ок, даже ми е приятно да съм сама. Може и на тихо да стоя, докато в къщата почти денонощно пусках музика само и само да не е тишина.
Да подчертая, че в къщата живеехме на първия етаж, на втория живеят сестрата на баба ми с мъжа и, не сме били сами 2 баби и аз в цяла къща.
И сега като отида на гости на баба ми и пак ме наляга това чувство на страх.
Или съм луда, или има нещо в тая къща....