Случи ми се нещо странно VIII

  • 138 470
  • 834
  •   1
Отговори
# 780
  • София
  • Мнения: 12
Първите ми 18 години от живота живеех с баба ми, прабаба ми, дядо ми, леля ми и майка ми в къща (голямо семейство  Laughing ) и честно да ви кажа никога не ми е било хубаво там. Нямам идея защо, но постоянно живеех в някаква параноя, че някой ме гледа, че някой може да се появи от тъмния коридор, тъмното стълбище... След като дядо ми почина (не в къщата) и леля ми се ожени и заживя със съпруга си в друг квартал, даже ми стана по-страшно да съм там. Тоалетната и банята бяха в сутерена на къщата и, вярвайте ми, всичките тези години съм слизала и качвала стълбите със страх. Толкова ми беше ужасно, че слизах и качвах стълбите през две стъпала, пусках лампите докато тичам нагоре-надолу без да ги поглеждам, такъв навик имах. Имахме таван, който ме беше страх да посещавам денем, какво ли остава навън ако е тъмно (а беше светъл). Не знам на какво се дължеше това. Може би са били някакви детски глупости, обаче продължиха, докато не се изнесох от там с майка ми при втория ми баща в апартамент в другия край на София.
Най-страшното нещо, което ми случи беше февруари, 3 месеца преди бала ми, малко повече от половин година преди да се изнеса. Аз живеех с баба ми и прабаба ми, която вече беше много болна и на легло (майка ми беше в апартамента, който ремонтираха, за да живея и аз там) и спях сама в огромния хол, където ми беше компютъра. Прабабата същата вечер беше много зле, говореше някакви странни неща, викаше брат си, който отдавна беше починал и някакви такива неща. Като всеки тийнейджър си намирах все интересни неща за правене по нощите и си лягах към 4. И тази вечер си стоях на компютъра и изведнъж ми стана нещо. Изпитах чувство, че има някой при мен, ама толкова силно, че бях сигурна, че ако се обърна, ще видя някой зад мен. Стана ми едно такова притеснено, място не можех да си намеря, пулса ми се забърза, направо ужас  Cry И отмина... За 2-3 минути чувството изчезна и всичко се оправи. Легнах си, завих се през глава и с 300 зора заспах. На сутринта мама ме събуди да ми каже, че баба ми е починала  през нощта Shocked Може би съм усетила точно нея или не знам...може би смъртта, която е дошла за нея (аз нещата така си ги представям - че човек като умира, идва тая с косата да го вземе).
Продължих да си живея в страх в тази къща и най-накрая есента като отидох при майка ми всичко отмина. Нямаше го чувството на страх, неприятното усещане да знам, че съм сама в къщата. И сега 3 години и половина след пренасянето ми всичко е ок, даже ми е приятно да съм сама. Може и на тихо да стоя, докато в къщата почти денонощно пусках музика само и само да не е тишина.
Да подчертая, че в къщата живеехме на първия етаж, на втория живеят сестрата на баба ми с мъжа и, не сме били сами 2 баби и аз в цяла къща.
И сега като отида на гости на баба ми и пак ме наляга това чувство на страх.
Или съм луда, или има нещо в тая къща....

# 781
  • Мнения: 7
Знам, че тук не  е точното място но все пак .........
Сънувах сън.........Аз тичах през голяма бяла стая. Навсякъде беше бяло и аз сякаш търсих някого. Накрая видях един единствен стол стоящ насред това бяло пространство. Столa беше обърнат с облегалката към мен, но тя беше прекалено висока и не можех да видя какво има на въпросният стол.
Затова бързо го заобиколих и видях , че в него стой момче. На външен вид изглеждаше даже по-малко от мен...може би към 16 или 17 години, но излъчването му беше като на някой много възрастен и преживял много човек. Имаше дълга до ръменeте бяла........не по-скоро сива коса, беше дребен и носеше някаква сива дреха от някакъв груб материал. По тази "риза" имаше червени петна сякаш от кръв...Аз се наведох и стиснах дрехата му забила поглед в тези петна , а той каза :" Добре съм........"

После почна да ми говори нещо, но не си спомням думи те му и накрая се събудих от пусналият се плеър на телефона ми.Интересното е, че от този сън се събудих от плеъра на телефона ми, който се беше включил сам и по него вървеше една песничка която се казва: "Righ here in your side". Което е интересно, защото телефона беше със заключена клавиатура и за да го отключиш трябва да въведеш парола така че няма как докато съм спяла да съм го натиснала случайно...Е винаги съществува възможността в просъница да съм го пуснала.

# 782
  • Мнения: 36
От 2 седмици ми се налага да излизам на терасата на апартамента ми всеки ден по едно и също време.Тя гледа към една неработеща изоставена детска градина, но никога не ме е било страх от гледката.По скоро се чувствам неприятно като гледам как я ползват за тоалетна.Та...Всеки ден щом излезна на тераста чувам едни и същи викове, или по скоро разговор на висок тон.Сякаш е насочен към мен , чувам и думите и веднага бързам да влезна.Мъжки гласове , по скоро момчешки.И всеки ден едни и същи думи...Другия път ще се провикна та да видим дали ще ми отговори някой!



Не мога да си обясня защо, но четейки твоите истории почваха да ми текат сълзи от очите... ставаше ми едно тежко...мъчно...
защо така е запусната тази детска градина?

# 783
  • Мнения: 111
През 96 год е затворена, защото е нямало деца. През годините не е стопанисвана от общината както трябва и е занемарена.Сега уж ще я продават на търг....Виковете не са спрели от тогава.Но вече не излизам на терасата ,а ги слушам от вътре.

# 784
  • Варна
  • Мнения: 25 812
А друг чува ли ги тези викове?

# 785
  • Мнения: 111
Не съм питала никой друг...

# 786
  • Мнения: 292
Fraqueza , ледени тръпки ме побиват, докато  чета постингите ти в тази тема. Особено думите от виковете- представих си ехото, слънцето, което припича в обраслия двор и изоставената сграда с дървена дограма, която от времето се е обелила... Всеки път ли чуваш едно и също- и на терасата и отвътре?

# 787
  • Балчик
  • Мнения: 9 285
И на мен ми е интересно всеки път едни и същи думи ли се чуват? А защо не попиташ друг дали ги чува? някой близък, който няма да те сметне за луда.  Защото то и за чуването на гласове не винаги е странно, все пак.

# 788
  • Мнения: 460
Може ли и аз да се включа в темата?
Нямам такива страшни истории като вашите,но няколко странни случки в моя живот никога няма да забравя.Ще ви разкажа за една от тях.На 18 г. съм и живея в София,работя и ходя на кандидат студентски изпити.Дошла съм преди седмица две,иначе съм от Плевен.Прибирам се един ден в квартирата(цял ден ми е много зле,в смисъл напрегнато,знам че нещо не е наред) и се обаждам на майка ми:"Всичко е наред,малко ме боли стомаха,сама съм".Но чувам други гласове,чувам че не и се говори и знам че има нещо.Зарязвам всичко и се прибирам.След една седмица тя почива.Не знам какво беше интуиция или какво но знаех,че трябва да се прибера,въпреки всичко което ми костваше и което загубих.

# 789
  • Мнения: 111
Fraqueza , ледени тръпки ме побиват, докато  чета постингите ти в тази тема. Особено думите от виковете- представих си ехото, слънцето, което припича в обраслия двор и изоставената сграда с дървена дограма, която от времето се е обелила... Всеки път ли чуваш едно и също- и на терасата и отвътре?
Всеки път смисъла е един и същ.Радвам се, че през нощта се чуват само птичките... Whistling Ще кажа на ММ да видим дали няма да ме обяви за луда преди да съм довършила изречението.

# 790
  • Мнения: 2
Fraqueza, да не би все пак деца да играят в тоя запустял двор? Едно време и ние се вряхме къде ли не и колкото по-срутено мястото - толкова по-интересно..

доп. Извинявай, ти не пишеш за детски, а мъжки/момчешки гласове.. тогава да не се свъртат наркомани там?

# 791
  • Варна
  • Мнения: 25 812
Аз досега сто пъти да съм разказала на мъжа ми. Как ще те помисли за откачалка? Поне ще разбереш и други ли чуват гласовете или само ти. Ако е първото може би наистина са някакви хора, които си правят бъзик, ако е второто... работата намирисва на нещо свръхестествено.

# 792
  • Мнения: 170
Fraqueza, а какво казват гласовете? Понеже спомена, че думите не винаги са едни и същи, но са с идентичен смисъл, значи чуваш какво казват, в смисъл явно не е нещо като шум от говор без да се различават думите. Не знам, ако искаш не отговаряй, просто ми стана любопитно и реших да попитам.

# 793
  • Мнения: 292
Ето:
Аз не твърдя,че не са живи хора.Но факта,че всеки ден гои чувам ме навежда на мисълта,че или някой яко ме бъзика от съседските деца ,или има нещо там в тази сграда.Аз няма как да не се обръщам по посока на виковете ,защото градината ми е пред очите,но колкото и да се зверя не виждам никой.А думите...Ми не съм сигурна до каква степен не ми се причува вече...Но към мен са насочени.-Погледни ни де, не бързай толкова...Горе долу все са в тази сфера...

# 794
  • Мнения: 170
Благодаря, Mrs S! Явно този пост на авторката ми е убягнал.

Общи условия

Активация на акаунт