Случи ми се нещо странно VIII

  • 139 126
  • 834
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 13 414
m0ck0 Извинете, но вие сте пропуснали най-същественото от историята, че имало мъртвец в църквата същата вечер. Между другото, това е нечувана практика да се оставя мъртвеца в църквата за следващия ден. Нещо дрънчи Peace Peace Peace

 Whistling Дааа, че го и заключили сам в църквата да чака ...  Wink Ама що ли са го заключили, де ще бяга?  Mr. Green

# 691
  • Пловдив
  • Мнения: 373
the Дорис  недей, че ще ни подхванат сега.....

# 692
  • В Космоса
  • Мнения: 10 113
Правя един гол запис и утре ще си разкажа прясната случка,че сега ще ме втерсе двойно!

Утре мина, вече е вдругиден, а случка не видяхме... Crazy

# 693
  • България
  • Мнения: 803
Побутвам темата.
И аз се записвам към чакащите за "прясна" история!

# 694
  • Мнения: 10 044
Имам история. Въобще не е"прясна", давността й е почти 9 години. Разказвала съм отделни фрагменти на някои хора, но никой не я е чувал цялата. Понякога си мисля, че не трябва да я отнасям със себе си, но не мога да реша на кого и по какъв начин да я поверя.
Единственото, което мога да напиша сега е, че никога не трябва да се казва:това е невъзможно. И нищо не трябва да бъде отхвърляно.

# 695
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Някой няма ли да напише най-нарая нещо? Всеки с половин дума,  всеки история имал, но не я разказва по негови си причини. Съвсем затъпя.

# 696
  • Варна
  • Мнения: 25 842
Да, точно това щях да напиша. Пускате стръвта и се оттегляте - кому е нужно? Нещо като "запис" ли е това?

# 697
  • Мнения: 10 044
 Laughing Защо мислите, че някой ще напише наистина нещо странно тук? На място, където непременно ще те разкостят, обвинят в какво ли не, най-безобидното е лъжа. Моите причини да не разказвам включват това, което току-що написах+ собствения ми потрес и желанието да убедя сама себе си, че всичко е случайност, че няма необясними неща, че всичко е разумно и подредено. Може би не само аз мисля така, може би повечето се стремят да си внушат, че трябва да забравят.
Единственото ,което ме подтикна да пиша тук, е че се надявам някой, който не иска да разказва, но и не иска да отнесе всичко със себе си, ще сподели как е решил тази дилемата....
Забавни и лековати случки със странен привкус има доста назад. Аз също разказах една. Истинска, разбира се.

# 698
  • София
  • Мнения: 7 673
Имам история. Въобще не е"прясна", давността й е почти 9 години. Разказвала съм отделни фрагменти на някои хора, но никой не я е чувал цялата. Понякога си мисля, че не трябва да я отнасям със себе си, но не мога да реша на кого и по какъв начин да я поверя.
Единственото, което мога да напиша сега е, че никога не трябва да се казва:това е невъзможно. И нищо не трябва да бъде отхвърляно.
Като начало я запиши подробно и евентуално дай написаното на сина ти /с или без уговорката кога да я прочете/. Това се сещам за момента.

# 699
  • Мнения: 62
Нещо ме разсъниха и мене, че идвам да лея мозък тук посред нощ. Laughing Аз пък не искам всичко да е разумно и подредено, че много скучно ще ми бъде точно на мене. Wink И мен не ми се разказват странни случки тука, защото не ми се разправя с тоз-онзи, затова си ги разказвам в моя ''приятелски кръг'', така да се каже. Grinning

# 700
  • Мнения: 111
Привет!
Ето пиша си историята...Два дни не влизах в нета и за това се забавих! Та на въпросния ден едно познато детенце ми казва - Имаш много поздрави от дядо ти/ нарече го по име/! Останах поразена, човека е починал преди много години и не съм го споменавала пред детето.И го питам - А ти къде го видя ? А то отговаря - На огледалото в банята!!!
Честно много не обърнах внимание,реших че съм споменала името пред детето и съм забравила.Но вечерта ,тъкмо съм приспала дъщеря ми, ММ на работа ,влизам в банята и огледалото се разби на парчета точно преди да се погледна в него...Е просто умрях от ужас!

# 701
  • Мнения: 10 044
Нещо ме разсъниха и мене, че идвам да лея мозък тук посред нощ. Laughing Аз пък не искам всичко да е разумно и подредено, че много скучно ще ми бъде точно на мене. Wink И мен не ми се разказват странни случки тука, защото не ми се разправя с тоз-онзи, затова си ги разказвам в моя ''приятелски кръг'', така да се каже. Grinning

Знам, Пънки Grinning Но това, което казваш, е изпълнимо, когато вече си осъзнала  разумното и подредено ежедневие, в което живееш, и други реалности, в които не е скучно, тоест разграничени са в съзнанието. Но когато осъзнаваш само ежедневието, всичко друго те кара да се съмняваш в здравия си разум. Като писах, че на хората не им се разказва, се сетих точно за теб. Wink btw.....щеше да разкажеш онази приказка, но се отказа или забрави? Все поглеждам, но нищо не ми излиза в отговорите.... Thinking
П.П. На сина си не искам да поверявам това нещо. Мислех да е сестра ми, но като започнах веднъж да й разказвам, тя започна да ме гледа особено и спрях.

# 702
  • Мнения: 6 519
Разкажи на нас.  На  съфорумки, които имат доста публикации вярвам и никога няма да ги сметна за странни.

# 703
  • Мнения: 116
Разкажи на нас.  На  съфорумки, които имат доста публикации вярвам и никога няма да ги сметна за странни.

И аз така мисля.Виж,ако някой се рагне специално за да си разкаже нещо,вече може и да си помисля,че ни пързаля.

# 704
  • Мнения: 2
Аз ще си разкажа тук. И двете случки бяха отдавна, нямат връзка помежду си и отсега казвам - не смятам, че имам някакви "способности".
1. Преди години се виждаме с познато семейство, с което не се срещаме често. Докато се поздравяваме и започваме някакви уводни приказки, вниманието ми изцяло беше насочено към жената и някак усещах, че нещо не е наред и аха да попитам "Извинявай, какво ти има на главата?" и се спрях, защото отдръпвайки се от усещането, видях, че отстрани всичко изглежда съвсем нормално. След година и нещо тя почина от тумор в мозъка. И тогава си спомних за това си усещане.
2. Близко семейство ми казват, че чакат бебе и в този момент не успях да се зарадвам, защото извън мен ме връхлетя някаква огромна тъга, усещайки, че нещо не е наред. По-късно научих, че са загубили бебето.
Други такива случки нямам, не искам и да имам. Чудя се, ако бях казала на тези семейства за усещанията си (които в онези моменти напълно подцених), дали нещо щеше да се промени към по-добро..? Изпитвам вина, сякаш е можело нещо да се направи, а не съм го направила..

Общи условия

Активация на акаунт