Пролетта с мартенички се задава, септемврийче на половин годинка става

"Срастването на малките срамни устни (синехия) е доста често явление. То се
получава при деца с по-нежна кожа вследствие на някакво леко или по-сериозно
възпаление. А такива възпаления, както сигурно имате и личен опит вече, са
също често явление. Това са детските "подсичания", които се срещат при
всички бебета и епизодичните "зачервявания" при по-големите. И при децата с
по-нежна кожа постепенно, най-често - бавно и незабелязано, се получава
въпросното "срастване". Слагам го в кавички, защото всъщност то най-често не
е "срастване", а все още "слепване". Ако стои обаче дълго време без да бъде
разлепено (имал съм случаи - години), то кожата вече наистина сраства и
тогава за да бъде оправено положението трябва да играе скалпела. Това се
прави, разбира се, с упойка, в операционна зала и си е една доста
по-сериозна манипулация от т.н. "тъпо разлепване", което всъщност се прави
при обикновените синехии. За което не се изисква упойка (тя си носи
рисковете, ако се наложи да бъде прилагана), което трае точно една секунда,
и което е болезнено колкото за едно "ох !" При него НЯМА РЯЗАНЕ, НЕ СЕ ПРАВИ
СЪС СКАЛПЕЛ, А С ТЪПА СОНДА, не се налага и никакво ОБШИВАНЕ НА РАНА (ако се
реже - има рана, която разбира се трябва да се обшие за да не кърви, а тук
не се реже)...
Тъй като синехията се получава поради особеност на кожата при някои деца
(по-нежна, по-неустойчива) това явление може да се повтори и потрети. Но
най-много до пубертета. След започването му, след като се появят собствените
женски полови хормони кожата става значително по-устойчива и синехиите
повече не се срещат. Този факт се използва при един от методите на лечение
на синехиите - с хормонални кремове. Използват се естриоловите кремове
Ovestin, OrtoGYnest, OeKolp... Всички те съдържат женския полов хормон
Естриол. Важно е да се знае, че хормонът е ЕСТРИОЛ, а не ЕСТРАДИОЛ. Втрива
се в продължение на няколко седмици и в част от случаите синехията се
размеква и при леко дръпване се разлепва. Това втриване обаче трае НЯКОЛКО
СЕДМИЦИ. Лошото е, че през това време зад срастването, в образувания джоб
почти винаги от задържаната урина си тлее инфекция, която би могла да се
качи по пикочните пътища. И много често при мен водят деца със синехии
открити именно по повод на получила се вече инфекция – цистит или
пиелонефрит. Което вече си е беля работа. Така че аз лично не бих препоръчал
да се забавя “отварянето” на синехията. Болка при разлепването има но тя е
за секунда! Манипулацията е просто едно ДРЪПВАНЕ СЪС СОНДАТА (не е РЯЗАНЕ
СЪС СКАЛПЕЛ, както пише в някои форуми !). Повечето деца изобщо не реагират
или изплакват и след малко се успокояват. После, понякога при първото
изпишкване им щипе, но само при първото.
За всичките тези години, които работя с деца съм опитвал практически всички
съществуващи методи за лечение на синехиите. И съм изчел, може би, всичко
написано по въпроса. Остава си нерешен един основен въпрос – как да направим
така, че синехията да не се повтаря. Въпрос, който ми задават практически
всички родители. И според моя опит, и според литературата, която “съм изял”
по въпроса, и при “тъпото разлепване”, и при втриването на естриолов мехлем
и при оперативното лечение (рязане и обшиване) ефекта е един и същ - няма
разлика в честотата на повторните синехии. Така че, в края на краищата, аз
спрях да правя опити с различни методи и се спрях на този, който според мен
е с най-бърз ефект (отваря се синехията веднага, а не след някоко седмици) и
е най-малко травматичен (няма рязане, шиене, упойки...). С цената на едно
“ох”. И на “голям уплах” от страна на родителите.  Това, последното
го осъзнах, като видях от форума колко малко от майките присъстващи на
манипулацията всъщност са разбрали точно какво е направено.  Говорят
за “скалпели”, за “рязане”, а всъщност манипулацията е много далече от
такова нещо. Не случайно се казва “на страха очите са големи”. Но...
обещавам да обръщам повече внимание на майките и на тяхното успокояване.

Един пример: От едно посолство в София доведоха дете на 3 години със
синехия. Доведе го цяла делегация – родителите и двама лекари. Искаха да
видят при какви условия ще бъде лекувано детето им и по каква методика.
Много настояваха, че непременно трябва да е с упойка. Аз им обясних, че за
да се даде упойка, за да се избегнат рисковете от нея, трябва на детето
предварително да се направят кръвни изследвания. Което значи едно убождане.
В деня на “операцията” – второ убождане, за самата упойка. На същата везна
на кантара слагаме и рисковете от упойката – неочаквана алергична реакция,
подтискане на центъра на дишането (случвало ми се е !). На другата везна –
тъпото разлепване на синехията, което представлява едно дръпване с тъпа
сонда и трае една секунда. Няма две убождания, няма рискове от упойката.
Мисля, че е логично кой от двата варианта да предпочетем !"